невероятно е че още пристигат картички  и че някой ги праща по пощата 
като знае че ще стигнат след него  преди няколко години бяха на мода електронните  но някак си им мина бързо времето  и се върнахме към ритуала с избора 
на една от много в кашончето с изгледи 
защото искаме най-хубавата светлина и снимка  към надписа до всички вкъщи с някоя шега  и само марката не е изцяло същата  защото във неапол вече имат други начини  (и колко ли ще се зарадват неаполитанците  ако от пловдив пратят картичка до mamma   понеже тук у нас все още се облизва марката)    но да говорим за неапол    ако си жена ще вдишаш всичко  море и сол море и сол на първо място  и много от слънцето което вкъщи не е същото  прекрасни и ужасни миризми  и звуци от обувки по паважите  и тесни улици със много котки  италиански караници все едно на кино  и колко са наконтени дори най-малките момичета  как могат тези хора да ядат спагети  на масичка поставена ей тук  на сантиметър от стената а край тях  почти през белите чинии  минава моторетка с кашлящо двигателче  неапол е уютен лабиринт  ако внимаваш да не те ограбят    ако си мъж ще си представиш всичко  море и сол о да разбира се  и слънцето залязващо под оперна завеса  в тиренското море с испанци пълно  (и с маври нека не забравяме)  ще се разходиш по яйцето и ще кажеш  че предпочиташ да си бяха тук останали  бурбоните с напудрени перуки  защото щеше да се снимаш днес с охраната  в кокетни униформи на три века  намираш си най-евтиното местно вино  което пият в мърляв ресторант  големи типове приятели на шефчето   със черни якета в нормални водни чаши  неапол си е град за приключения

Редовно получавам картички от роднини и понзати от цял свят, хайде не целия но от Европа и още 2 континента и то картички от забележителни места, които "моите хора" посещават.

"Складирам си" ги вопределен "кът".