колкото до наследството на майстор зибо ван силвенс
прочутия художник от добрия град утрехт
то включваше известен брой коне пари и къщи
(въоръженият тримачтов кораб наречен зиглинда
отплава за батавия със собственика на борда)
но най-ценната част всъщност се състоеше от няколко товара
хибридни луковици на лалета
за които не се знаеше в какви цветове и форми ще цъфнат
само се предполагаше че са от най-редките
а може би и от досега несъществували разновидности
дори най-невзрачната от тях струваше повече от теглото си в елмази
защото в холандия беше времето на тюлипоманията
хората бяха полудели и разменяха всичко за лалета
дишаха лалетата пиеха ги ядяха ги лягаха си с лалета
кметът на делфт издаде смъртна присъда на едно неразцъфнало навреме лале
и съдът дълго заседава докато оправдаят цветето
така че нещата бяха сериозни и нито щатхалтерът нито свещениците
можеха да отучат
трескавото население от това градинарско безумие
и ето сега се поставяше въпросът за луковиците
оставени от баснословно богатия ван силвенс
децата му от един град застанаха срещу братята и сестрите си от други места
от амвоните и по площадите се държаха речи че ван силвенс е наш а не техен
англичаните и испанците се намесиха в спора и даже в париж чуха за това
така че накрая фландрия се отдели от северните провинции
и за малко щеше да се проведе войната за ван силвенсовото наследство
но мъдрият съд в добрия град утрехт накрая приписа всичките луковици
на най-стария син на художника
а междувременно олтарната картина в катедралата изгоря при случаен пожар
който нямаше нищо общо със споровете
между враждуващите северни и южни силвенсовци
така че народът искаше да види поне как ще цъфнат лалетата на майстор зибо
обаче най-старият му син си свирукаше и свари силно питие от луковиците
така че хората останаха разочаровани