De civ. Dei, 1:19
учителю моля те да оправдаеш лукреция
в предишната глава ти така хубаво защити живота на похитените девици
че всеки днешен варварин би трябвало да онемее като камъните
с които е замерял сестра си някъде на изток
(тези камъни не бяха ли позволени само на невинния)
и си прав учителю че невинният не бива да се самообвинява
заради чужди престъпления
така че животът нека той продължи
и все пак учителю моля те не произнасяй присъда
срещу клетата лукреция
живяла е в сурово време преди любовта
живяла е под заслона на дедите си
и не е виновна че свято е вярвала в него
наивността на доброто момиче
и силната воля на истинска римлянка
кръвта й пролята за свободата на родината
нека това се окаже достатъчно за да кажеш учителю 
че лукреция е невинна
за смъртта й да обвиним похитителя
пък и законите на злите езически божества
да убедим мъжете и жените
повече никой да не убива докоснатите от мръсна ръка 
защото отново си прав учителю че те вина нямат
и нечистотията не може да полепне по слънчев лъч
а за лукреция без да насърчаваме никого да постъпва като нея
просто да кажем че е получила прошка заради скръбта си