Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02 05:35 - Безнадеждност и бъдеще в скандинавската митология: мит за митовете
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 3307 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 21.04 11:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Светът свършва, боговете загиват и изначалният хаос се завръща... наистина ли това е последното внушение от пророческите текстове на скандинавските Еди?

 

Четейки новоизлязлата преработка на скандинавските митове от прекрасния фантаст Нийл Геймън, се връщам към тема, която ме занимава, откакто изобщо започнах да се интересувам от тях преди десетина години. Наистина ли митовете на северния свят не предоставят никаква есхатологична надежда? Нищо ли не следва след Залеза на боговете?

Изглежда, че поне част от модерните читатели и адаптатори на тези истории споделят това схващане. Дори самата Урсула Ле Гуин смята, че в скандинавските разкази за богове няма място за надеждата.

Но доколко основателен е такъв възглед? Един от източниците на вдъхновение за Геймън е книгата „Myths of the Norsemen” или „Митове на северняците“ от Роджър Ланслин Грийн (от когото у нас са превеждани „Крал Артур“ и „Робин Худ“). Грийн е един от Инклингите, тоест член на най-влиятелния литературен клуб, създаден от Толкин, чийто интерес към скандинавската средновековна култура е и професионален, и съвсем личен. В предговора си към „Митовете на северняците“ Грийн пише: „Сагите за Мидгард [Средната земя], без значение дали героят е Гунар, Гретир или самият Сигурд, винаги завършват трагично, с картината на храбър мъж, наразно борещ се срещу силите на съдбата: „Каква по-добра смърт може да има от изправянето срещу страшна опасност?“ Такъв е бил възгледът на северния човек за живота, а делата и участта на героите от сагите са само земно съответствие на делата на боговете от Асгард в борбата им както срещу титаничните сили на природата, ясно видими за народите от Севера, така и срещу съдбата, Рагнарьок, който трябва да ги надвие.“ (Преводът е мой.) Представата за крайния фатализъм на скандинавското езическо въображение изглежда убедителна, защото оригиналните източници на митологията, Старата и Новата Еда, наистина включват текстове на пророчества за края на света и смъртта на боговете.

Същевременно обаче краят на света не означава окончателно завръщане на хаоса. Точно както християнският Апокалипсис или Откровението на св. Йоан завършва с „ново небе и нова земя“, така и предполагаемо езическите текстове „Пророчеството на ясновидката“ от Старата Еда и „Измамването на Гюлви“ от Новата (където „Пророчеството“ е цитирано няколко пъти) показват появата на нов и по-щастлив свят след рухването на досегашния. И двата текста са публикувани в български преводи от староисландски език, дело на Михаил Минков в сборниците "Староисландски саги и митове" и "Съдба не се сменя".

Старите божества са загинали (или по-скоро ще загинат) в последната битка срещу силите на тъмнината, студа и смъртта, унищожени са дори небесните светила, но прорицанията на вещата жена и разказът на Хар пред Гюлви говорят за ново слънце и нови богове, а дори и за връщането на убития бог Балдур от царството на мъртвите. В смъртта, завръщането и бъдното си царуване Балдур е доста подобен на Христос и не е изключено „Пророчеството“ и „Измамването“ да са повлияни от християнските разкази в Новия завет, тоест да не носят особено ясна представа за автентични по-стари вярвания. Скандинавското езичество е изместено от християнската религия във всички северни страни чрез поредица драматични събития от ІХ до ХІ в., а стигналите до нас текстове, които разказват за предхристиянските вярвания и богове, датират най-рано от ХІІІ столетие. Основната цел при съставянето на Едите е запазването на литературната стойност на езическите митове, без например християнски автор като Снори Стурлусон да ги приема за фактически верни или заслужаващи страхопочитание. Този най-значим от средновековните преносители (и съавтори?) на предхристиянската традиция подчертава във всичките си произведения, че вярва на историческите и легендарните данни за някогашни крале, но не и на разказите за богове, които съзнателно предава по херодотовски – за етнографска пълнота на изложението, над което понякога свободно расзъждава, теоретизирайки относно предполагаемата историческа действителност. Така че християнските влияния са напълно възможни, а редица комично звучащи разкази и мотиви (например „Свадата с Локи“ от Старата Еда) може да са записани включително с подигравателна, пародийна цел. Не знаем доколко езически са „езическите“ скандинавски митове.

И все пак, тези текстове са базата, с която разполагаме. Безсмислено е да се спекулира над евентуалното съдържание на незапазени източници, които може да са или да не са съществували. В достъпните извори унищоженият свят е заместен от нов и едно по-младо поколение богове и смъртни сяда да играе тафл със златни пулове на зелената трева под светлината на младо Слънце. Цикълът запазени митологични разкази за скандинавските божества завършва с тон на обновление и надежда, а не с ужаса или примирението от окончателен крах.

Писателите от ХХ и ХХІ в., адаптиращи тези теми, също подхващат нишката за обновлението на света. Дори Грийн завършва книгата си с радостния плач на Один, научил от ясновидката, че не всичко е загубено (макар че самият Один трябва, разбира се, да загине). В „Легенда за Сигурд и Гудрун“, преработката си на песните за Сигурд Убиеца на Фавнир от Старата Еда, Толкин проследява историята на рода, раждането и смъртта на Сигурд със замисъла на Один за появата на герой, който ще вкуси смърт и така ще стане неуязвим за нея. Сигурд трябва да бъде предаден и да загине, за да се превърне в най-важния от воините на върховното божество, който ще извоюва оцеляването и обновлението н света. Разбира се, тук Толкин е на границата на частната си митология, преминаваща от обработката на литературни източници в собствено творчество. Паралелът между Сигурд и Турин Турамбар е очевиден, а може да се направи сравнение дори между Сигурд и Христа. На свой ред Геймън, работещ с образите от скандинавския пантеон още от „Американски богове“, завършва своята „Norse Mythology(„Скандинавска митология“, вече излязла и на български) с върналия се от мъртвите бог Балдур, местещ златен пул върху дъска, открита в тревата, в първия ход от нова игра под слънчевите лъчи. Преразказите и на тримата автори не се отдалечават особено от оригиналния материал (може би Толкин го прави в най-голяма степен, същевременно оставайки педантично верен на стихотворната форма на Старата Еда). Новият свят и „Надеждата на Один“ са откриваеми в старинните текстове.

Както средновековният корпус стихове и проза за скандинавските богове, така и модерните му литературни преработки изобщо не внушават усещане за безнадеждност в представата за край на света. Дали под християнско влияние или по друга причина, предполагаемият фатализъм на северната митология се изчерпва с максимата, че съдба не се сменя, но от това не следва, че съдбата винаги е жестока. Съществува нещо като неочакван скандинавски (може би езически) есхатологичен оптимизъм.

Не е напълно изключено този донякъде съвместим с християнството есхатологичен оптимизъм да е оказал известно въздействие и върху най-оригиналните Толкинови концепции за произхода и характера на смъртта като Дар и за отсъствие на Първороден грях в собствения му измислен свят. (който все пак е мислен от автора като квазиисторическа версия на нашия, а това вече поставя интересни и може би решими само чрез допускането на неочакван религиозен синкретизъм противоречия с католическата вяра на Толкин).

Адаптациите на Грийн, Толкин и Геймън потвърждават надеждата за нов свят, в който наследниците на скандинавските богове ще царуват над ново поколение смъртни хора, произлизаща директно от „Пророчеството“ в Старата и „Измамването“ в Новата Еда. Но тези адаптации постигат и нещо повече. Те формират канон. И показват, че корените на приказната фантастика продължават да са потопени в старите митове – така, както корените на Световното дърво са потопени в извора Хвергелмир.

Толкин и Грийн са приятели и взаимно си влияят, а Геймън изрично споменава, че книгата на Грийн е една от причините да започне изобщо да се интересува от северното наследство. Двамата Инклинги заедно разсъждават над няколко думи на по-стария популяризатор на германо-скандинавската древност Уилям Морис. В коментар към романтичната си повест „Родът на Улфингите“ Морис пише: „Това е великата история на Севера, която би трябвало да бъде за нашата раса това, което разказът за Троя е представлявал за гърците.“ Във въведението към „Сигурд и Гудрун“ Кристофър Толкин цитира скептичното мнение на баща си, който се бои, че и троянският, и скандинавският лгендарни корпуси са потънали в забрава. Това обаче не пречи на Грийн самоуверено да постави думите на Морис като мото на своите „Митове на северняците“. Сега появяващата се нова преработка от Геймън показва, че Морис и Грийн са имали повече право. Скандинавските теми изобщо не са забравени, а продължават да вдъхновяват нови автори. Нищо по-естествено за една от големите индоевропейски митологии с тяхната жизненост.




Гласувай:
4
0



1. syrmaepon - "Не знаем доколко езически са „езическите“ скандинавски митове."
15.02 11:30
Това твърдение може да се обърне и обратно. Нали Христос в Римската империя е наречен Слънце. "Според св.Атанасий Александрийски /Велики - ок.335-375 г./ езичниците воювали с арианите, за да притъпят арианското мислене на Констанций".
цитирай
2. kreshtalets - Привет, Манол, от който скалд ще стане!
17.02 14:05
Здравей, Маноле! Добромир съм. Поздравления за зелената книга първо. Жалко, че не можах да дойда в Петното при Секулов на представянето. Ако идваш в Пловдив пак - разгласи.
Мисля.., дали тук не ти трябва една основна референция в лицето на Айгир Сверисон? Грийн, Толкин и Геймън добре, но си имаме съкровище у нас - един от най-маститите специалисти и тълкувачи на Едите. Врял и кипял. Пък и исландец да му се не види. Поет. Преводач. Писател. Голям.
Поздрав!
цитирай
3. mglishev - Здрасти, Добромире :)
19.02 11:14
kreshtalets написа:
Здравей, Маноле! Добромир съм. Поздравления за зелената книга първо. Жалко, че не можах да дойда в Петното при Секулов на представянето. Ако идваш в Пловдив пак - разгласи.
Мисля.., дали тук не ти трябва една основна референция в лицето на Айгир Сверисон? Грийн, Толкин и Геймън добре, но си имаме съкровище у нас - един от най-маститите специалисти и тълкувачи на Едите. Врял и кипял. Пък и исландец да му се не види. Поет. Преводач. Писател. Голям.
Поздрав!


Прегледах преводите на Айгир Сверисон и съм сигурен, че човекът е изключително интересен, но личи, че той не се интересува от проблемите при предаването на староисландските имена на български език. Той все пак не идва на празно поле, на тази нива от десетилетия работи Михаил Минков.

В Пловдив не можах да ида лично, пратих редактора си. Следващия път - дай Боже.
цитирай
4. kreshtalets - ...
19.02 23:00
mglishev написа:
Прегледах преводите на Айгир Сверисон и съм сигурен, че човекът е изключително интересен, но личи, че той не се интересува от проблемите при предаването на староисландските имена на български език. Той все пак не идва на празно поле, на тази нива от десетилетия работи Михаил Минков.

В Пловдив не можах да ида лично, пратих редактора си. Следващия път - дай Боже.


Между другото, именно Айгир Сверисон в преводите на "Сага за Йон" и "Камбаната на Исландия", а и разбира се в "Предсказанието на пророчицата" въведе правилното изписване на исландските имена, грешно предадени на български от времето на Минков в изданието на Народна култура от 1989 г. Примери колкото искаш: Не ми било "Валхол" или тотално погрешната комерсиална форма - "Валхала", а най-ми било "Валхьотл" (с приглушение и йотация по правилата на исландската фонетика). Айгир поправи и безброй други имена. Нял не е Нял, а Няутл. А а-то и о-то под ударение се четат "ау" и "оу" - напр. Хатлгердур Лаунгброук (дългите гащи) - жената на Гунар. Започна да се появява "т"-то навсякъде Снори СтурТлу(т)сон, а кланът е Щуртлунга, чете се "ЕгиТл" или "йокуТл" И безброй други. Така де, има си строги съвременни правила за предаване на исландските имена на български, които Минков изобщо не е спазвал. То в литературата нищо не идва на празно поле, но не пречи да го облагородиш и дори подобриш тук-таме.
Поздрав! :)
цитирай
5. mglishev - То така излиза,
20.02 01:47
че "погрешно" се предават имената и на руски, и на английски, и на немски :) Естествено, че произнасяме и пишем "Скалдскапармал", а не "Шкалдшкапармаул".
цитирай
6. kreshtalets - Разбира се, винаги може да се теглят едни здрави майни на:
20.02 10:53
НАРЕДБА № 6 ОТ 12.06.1995 Г. ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ЧУЖДИ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
в случая с исландския - да се чете от чл.115 до чл.122
http://www.cadastre/naredba-%E2%84%96-6-ot-12061995-g-za-transkripciya-i-pravopis-na-chuzhdi-geografski-imena-na-bulgarski-ezik#96

обаче така си създаваме излишно друг български фонетичен сеир, подобен на този - Захари или ЗахариЙ
цитирай
7. mglishev - Човек може само да направи разумен избор,
21.04 11:04
а за мен това значи да се придържам към user-friendly предавания на добре познати имена. Естествено, че винаги ще пиша "Сигурд", "Ерик" и "Свен", а не "Сигурдр", "Ейрикур" и "Свейн" :D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5067957
Постинги: 1045
Коментари: 7960
Гласове: 5423
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата