Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08 21:53 - Монологът на феодала
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 5946 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 11.08 18:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
не разбирам само едно (промърмори след десерта баронът)
на мен защо ми е този ваш йерусалим
сигурен съм че е хубаво и свято място не се обиждайте
просто не е домът ми (както чувам там има само пясък и камъни)
ако е до реликвите тях си ги имаме и в параклиса
и сам казвате че са също толкова истински
но там я няма моята река с линове и костури
ако е до сарацините аз и тук си имам съседи които искат да ми вземат имота
а той не е лош имот ваши преосвещенства
кой ще ми даде такава гора с дивеч ако ида в йерусалим
и дали имат такива кошери с хиляди жужащи работници
не се съмнявам че и там мога да си извоювам села и крепости
но тук вече ги имам и се уча на въздържание
нали вие казвате че човек не трябва да бъде алчен
ето опитвам се да се задоволявам с малко
баница с месо винце от тукашното и понякога лов
не ми трябват нито жените на моите селяни
нито съмнителната слава от трошенето на букови копия по турнирите
(така че ето даже спазвам постите не съм се превърнал в свиня)
не се меся в чуждите работи и продължавам да не разбирам
цялата ви ревност да ме накарате да ида където не искам
добре ми е вкъщи почитаеми отци нали разбирате
тук си ми е както на вас ви е в манастирите
никой за нищо не ме търси а икономът ми знае къде е ключът от килера
не крия че и той редовно навестява бурето
но всичко става в рамките на приемливото
тук съм си господар и бих се вдигнал само ако дойде кралят
(господ здраве да му дава и той да си стои далеч)
човек може да служи на бога и вкъщи нали
друг въпрос е ако някой глупак държи да го гостя със секирата
ако дойдат сарацините дотук добри отци заклевам се
ще ви браня пръв и ще викам свети дионисий
и свети георги и всичките светци за които се сетите
и ако ме питате най-добре неверниците да си стоят където са
и те да си броят скалите в пустинята както аз броя овце и крави
защото неканеният гост не го чака нищо хубаво
вие пък винаги сте ми добре дошли вкъщи мои учени приятели
така хубаво проповядвахте че чак се просълзявам
но камъкът си тежи на мястото а вие разправяхте че и свети петър бил камък
не ми се ходи на кръстоносен поход честно ви го казвам
ходи ми се за риба и на пазар ми се ходи
ходи ми се да видя дали наистина ще докарат коне от испания
а вие ако искате елате и пак проповядвайте
тъкмо ще опитате от пастетите на готвача ми
не че не вярвам добри ми приятели напротив вярвам всичко което кажете
просто няма да изпусна питомното
трябва да има и такива като мен ще се съгласите
все някой трябва да посрещне покритите със слава освободители
на божия гроб и да им изслуша всичките истории
дори много ще ме зарадвате ако убедите всичките ми съседи
да тръгнат на път и давам дума че ще се моля за тях
да се сдобият с такива богатства че да си останат отвъд морето
а аз тук да се боря с немотията и понякога само понякога
може би малко да си мечтая за чудесата на широкия свят
обаче си мисля че сигурно и добрите поклонници
често се сещат за домовете оставени назад
а като се сетя това все едно вече съм в самия йерусалим  
и вратата на собствената ми кухня заприличва на вход за небесното царство





Докато си пишех стихотворението за феодала, се замислих по един исторически въпрос. Това е всъщност много българско стихотворение. Модно е да се говори как източноправославните масово били с дълбока мистична нагласа и гледали все към небето и то към "духовното" небе, докато католиците били практични хора без особено сериозна "душа" (каквото и да се разбира под това за мен неясно понятие). Но истината е, че католиците често са маниакално мистични, а източноправославните обикновено си гледат сланинката и туршийката, не се закачат със султана и изобщо обичат приятното прекарване в битовия кът. Не е тайна, че католиците са склонни да зарежат всичко, привижда им се света Богородица от Фатима, света Тереза Авилска им припада в ръцете от любов към ангелите и току вземат, че идат на кръстоносен поход с всички прилежащи халюцинации, чудеса, зверства и легенди, докато православните си седят у дома и или се шегуват с попа, или палят свещи, препират се с арменците на пазара и си броят постните яденета на Бъдни вечер. Предполагам, че царете Борис и Калоян са питали своите боляри:
- Как го искате?
Онези са поумували, помислили и са казали:
- Царю честити, хайде да не си даваме много зор.
И така станали православни.
Колкото до мен, през живота си не съм виждал ни светия, ни ангел. Надявам се да видя, но не бързам. И сто пъти да се покатолича, пак съм си същият българин с ракията и туршията. 


Някъде вътре могат да се добавят следните няколко реда: 

знам че всичко е за спасението на душата ми
но всъщност ми казвате че ще стана крал на нещо [или: крал някъде]
бога ми добри отци на мен константинопол ми е вкъщи
при огнището слугинята и кулата строена от прадядо
под своя лоза и своя смоковница както съм ви чувал да казвате
[(не че съм сигурен точно какво е смоковницата
това е една от тези ваши думи които не разбирам но толкова добре звучат)
да речем че разширявам божието примирие към чужденците]
 



Гласувай:
4
1



1. louisakm - Верно, след като успеел да си скрие ...
11.08 00:12
Верно, след като успеел да си скрие реколтата от бустанбашията, нашият човек обичал да пийва люта ракия, да рупа туршия и да се диви на подвизите на бурите някъде на гъза на географията. Обаче... имало някога и един Иван Рилски, който кротко си пасъл "пустинна трева" след залез слънце, но не до насита, а само колкото да държи духа в тялото. И вместо да основава монашески оредени, се крил в пещери за да бяга от дявола и да общува с ангели. А пък зад всеки кръстоносен поход се криел някой обеднял крал, който трябвало да си напълни хазната и под предлог, че освобождават Божи гроб, светите рицари грабели каквото могат от горката Византия... Изобщо, интересни размисли поражда таз поема и приписката след нея :)
цитирай
2. mglishev - Да основеш орден не е лошо,
11.08 18:09
вече друг въпрос е какво ще направи орденът след теб.

А това с обеднелите крале направо плаче за още един текст.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5511537
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата