Той купи днес любимата играчка
за своето обичано дете.
Вървеше към дома си с бързи крачки –
(щастлив за него беше този ден).

Почти бе стигнал и видя сина си –
с децата на отсрещната страна.
–Виж, миличко, какво съм ти донесъл!
(Вината си дори не осъзна.)

Детето хукна, без да се огледа.
Изсвириха спирачки, чу се вик...
Една играчка, вече непотребна,
заплака със невидими сълзи.