Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2009 02:14 - За Ориана Фалачи или Гневът и състраданието
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 3316 Коментари: 6 Гласове:
2



„Воинът трябва да бъде изпълнен със състрадание, както и монахът – със смелост.”

Ямамото Цунетомо

 

Това, което Цунетомо казва, е изключително. Макар и фанатик на бушидо, изпълнен с чувство на почит само пред собствения си клан, човек, степенуващ дори домашните си задължения едва след тези към господаря, авторът на „Хагакуре” е усетил най-важното. Воинът трябва да крие в себе си монах, както и монахът да носи душата на воин. Може ли да се допусне, че, отсичайки главата на своя противник на бойното поле, Цунетомо би запомнил държанието му пред лицето на смъртта, за да го ползва като поука по-късно? И че би имал доблестта да похвали убития от самия него заради проявеното безразличие пред острието на меча? Навярно да. Да запазиш паметта на мъртвите от охулване – в това има висше състрадание. Дори на чуждите мъртви. Може би това е монахът, скрит във воина, защото на монасите подхожда да се грижат и за паметта, и за упокоя.

Цунетомо казва, че, вече на възраст, обичал да посещава мястото за екзекуции и лично да отсича главите на осъдени престъпници. Чувството, твърди той, е приятно. И добавя, че мъжката работа е кървава. Същевременно с почит разказва как един от господарите на клана веднъж пощадил млад и здрав затворник под предлог, че е уморен от сечене на глави този ден. Кого всъщност почита тук старият самурай? Господаря или състраданието? Струва ми се – и двамата. Главите на осъдените трябва да се секат и палачът не е убиец, а изпълнител на обществена (или кланова) длъжност. Но младостта може да прекипи и тогава състраданието е в ръцете на оня, който държи меча. Да мислиш себе си за мъртъв, да не робуваш на победата, да виждаш себе си в своя враг (а въпреки това да не губиш стръвта към посичането му) – в това има истинско състрадание.

Такова състрадание и величие на духа, струва ми се, в нова Европа притежава историкът Марк Блок. Векове след като идеалите на Елада и на рицарското Средновековие са забравени, той, преследван, победен, обречен, не само пише своята „Апология...”, за да разсее духа си от настоящите нещастия, но и привежда в нея аргументи от немски автори. Френският войник, евреинът смята, че отношението му към любимата му наука може да бъде подкрепено и с думите на учени от другата страна на барикадата.

Кой няма това състрадание? Ориана Фалачи. Заради безумните водачи на ислямския свят тя беше готова да забрани четенето на Фирдоуси. Заради тероризма тя би отрекла Омар Хайям. Сигурно приказките на Шехерзада биха я отвратили, ако покрай тях се сетеше за талибаните. Вярно е, че в своето самодоволство днешна Европа се е разкапала от толерантност (а тя не е същото като търпимостта), но дори на война трябва да се тачат качествата на противника. Херодот, споменавайки оскверняването на трупа на Леонид по заповед на Ксеркс, бърза да отдаде дължимото на враговете на Елада, макар да ги смята за варвари – споменава, че такива неща не са присъщи на персите, които и сами тачат храбростта у враг, и че това изолирано действие трябва да бъде отдадено на гордостта на Ксеркс. У Ориана Фалачи тази умереност, това воинско състрадание липсваше. Да, тя познаваше ислямския свят и знаеше, че днешните араби и иранци нямат много общо с благородната ориенталска цивилизация на Средновековието. Тя бичуваше както ислямския свят, така и неговите мекошави европейски адвокати (такива като пишещия тези редове). Отричаше всеки принос на ислямската цивилизация към Европа. Приличаше повече на Мусаши отколкото на Цунетомо, защото  до последния си дъх се беше устремила към това да съсече противника.

Не бива да забравяме, че тя все пак не беше вярваща. О, да, тя се прекланяше пред Христа, но не беше християнка в институционалния смисъл. Не обичаше враговете си. Всъщност надали някой някога се е справил с любовта към врага освен самият Христос. Уважението към врага обаче е нещо далеч по-постижимо, а тя отричаше и него. Тя би взвривила двореца Алхамбра, ако можеше с това да предизвика стряскане в Европа. Защото вярваше, че има сблъсък на ценности, сблъсък на цивилизации, война за оцеляване. Впрочем, за съжаление изглежда, че тя беше права. Днешните радикални ислямисти също не познават воинското състрадание, както не го познават и толкова други новоизлюпени варвари от близкото и не чак толкова близкото минало. Фундаменталистите от Афганистан, които пускат в Интернет клипове с отрязването на глави на своите противници, не биха запомнили Ориана Фалачи. А тя заслужава да бъде помнена. Както и Марк Блок, Цунетомо и Леонид. Точно както и Ибн Халдун, каквото и да би казала самата Фалачи по този въпрос.




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sparhawk - Много интересен коментар
29.09.2009 09:05
за мен беше удоволствие да го прочета. Поздрави!
цитирай
2. mglishev - Радвам се :) Поздрави и на теб!
30.09.2009 00:59
Радвам се :) Поздрави и на теб!
цитирай
3. анонимен - Благодаря за материала!
10.01.2010 17:12
Благодаря за материала!
цитирай
4. анонимен - гол гъз
24.05.2010 14:25
Ако нямаше хора като написалият този коментар, книгите на фАЛАЧИ ЩЯХА ДА СА ИЗЛИШНИ. Защото ислямът е напълно честен- ,,Ще ви ебем майките и ще ви изколим бащите, а вас ще направим еничари!" Зашото това прави всеки мюсулманин когато е напълно свободен да направи каквото си поиска без да може да бъде наказан! А хората като написалият този коментар откровенно лъжат и стрелят с калашници срещу истината. Защото знаят ,че ако войната започне днес Европа ще победи и искат да спинкате спокойно докато стане невъзможно воденето на война ,а камо ли нейното спечелване. Фалачи е мъртва,но Европа оше не!
цитирай
5. анонимен - гол гъз
24.05.2010 14:31
Защото ислямът е заченат в насилие! След Хиджрата,т.е. бягството от Мека в Медина Мохамед се е занимавал с ограбване на кервани,т.е. бандит и престъпник който след няколко години с парите от ограбеното финансира атаката срешу родниятси град Мека с 15 000 войници и го превзема. След това започва да изпраша във всички посоки не духовници да разясняват ползата от новата вяра а войски които да я налагат със сила! Корана разрешава насилието и масовите кланета, докато в евангелието няма нито нито една дума в полза на насилието под каквато и да е форма.
цитирай
6. mglishev - Гол гъз,
12.10.2010 22:07
не си схванал, че не оспорвам правотата на Фалачи, а само яростта й. Фалачи беше права, но прекалено свирепа и с това вредеше на каузата си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6833791
Постинги: 1082
Коментари: 8061
Гласове: 5581
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата