Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2010 00:16 - Когато корабът потъва, плъховете го напускат
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 3218 Коментари: 9 Гласове:
4

Последна промяна: 11.01.2010 03:34


Преди около пет години имах навика да слушам българските предавания на
БиБиСи. Къде е сега българската редакция на британското радио?
Правилно, не съществува. Закрита е. Британците преди време решиха, че
по една или друга причина вече няма смисъл да поддържат няколкото
работни места на редакцията. Загуба за мен заради хубавите им
музикални предавания, но тогава изобщо не се замислих има ли някакво
особено значение изчезването на БиБиСи от скалата на радиото ми.

Много преди това беше закрита българската редакция на "Свободна
Европа", едно емблематично радио. Помня, че тогава няколко души, на
които имам доверие, сметнаха това за добър знак - българската редакция
се затваря, защото България вече не е страна зад Желязната завеса, а
нормално място, където гражданите не се нуждаят от "Свободна Европа",
за да чуят и някоя нефризирана новина. А, дето се вика, дядовците ми
са пускали пердето и са сядали пред ВЕФ-овете си, за да се борят с
пукането и заглушаването, та барем чуят нещо я от БиБиСи, я от
"Свободна Европа". Е, можехме да си кажем преди няколко години,
България става нормална страна. Сладка самозаблуда, за съжаление.

Преди месец-два набързо беше продадена и още по-набързо (и леко
незаконно) беше прекъсната българската програма на РФИ. Французите
продадоха и забравиха, българите скалъпиха някаква интрижка помежду
си и случаят беше поредното чудо за три дни. Така де, хората пак се
стрелят по улиците, сега с продажбата на някакво си радио ли ще се
занимаваме?

РФИ и БиБиСи може би не бяха най-слушаните радиостанции в България. Но
те изпълняваха определена функция - донякъде пропагандна, разбира се,
в полза на страните, които ги финансираха. Музиката им беше
необичайна, новините им имаха различни акценти, публицистиката им си
беше тяхна публицистика. Полъх чужд въздух, нищо, че и на двете места
работеха българи. По някакъв начин тези радиостанции бяха знак за
сериозното присъствие на британските и френски интереси тук. Хайде, да
речем, че "Свободна Европа" си тръгна, за да пренасочи ресурсите си
към по-опасни кътчета от планетата, където все още цари несигурност
(впрочем, да не задълбавам по въпроса за сигурността, в която живеем
тук). Британците са преценили, че не им е изгодно да поддържат
българска редакция, те са хора на сметката и хоп - българското БиБиСи
го няма. Мина се още време и французите последваха дадения пример.
"Криза", ще въздъхнем ние. И обяснението би било що-годе добро, ако не
се получаваха твърде много съвпадения.

Чешкият културен институт в София не отбеляза двайсетгодишнината от
1989 кой знае колко тържествено. Програмата на института всъщност
отдавна е поизместена от популярността на прекрасния ресторант в
сградата. Самите чехи не си дават кой знае какви усилия в културния
обмен със София. Не че събития изобщо няма и не че когато ги има не са
интересни, но са недостатъчно. Всичко върви по инерция.

Библиотеката на Френския институт от година на година става все
по-труднодостъпна, безинтересена и чиновнически обслужвана (сиреч
зле).

Библиотеката на Британския съвет беше закрита.

Помни ли някой какво представляваха Унгарският и Полският институти
преди десетина години? Когато директори бяха съответно Дьорд Сонди и
Войчех Галонзка? Имаше кипеж от събития. Концерти, филми, представяния
на книги, събития извън София... беше хубаво време за културни
забавления. Енергичното поведение на г-н Сонди спояваше какви ли не
хора, за да отделят те от времето си и с удоволствие да стават гости
на поредната малка унгарска изненада. Само преди шест години, по повод
кръглата годишнина от битката при варна Полският и Унгарският институт
заедно проведоха великолепна вечер с четене на исторически есета,
дегустация на средновековни напитки и кратък рецитал на средновековна
музика на ансамбъл "Ирфан". Днес това изглежда невъзможно. двата
института отдавна смениха доста директори, всеки следващ беше
по-незаинтересован от предишния, рутината и скуката се закълбиха като
мъгла през ноември и днесрядко може да се чуе нещо от ъгъла на
"Аксаков и "Шести септември" или от "Веслец" 12. Досада. Е, има и
приятни изключения, разбира се.

Но из София вече пълзи слухът, че Полският институт може би се кани да
затвори врати. Подобни неща могат да се чуят и за Унгарския. а става
дума за институции с доста дълга и смислена история. Служител бил
казал, някой си бил чул... звучи ненадеждно, но у нас често слуховете
носят на раменете си почти пророческа тежест.
Очевидният факт е, че България не е интересна. Чужденците, общо взето,
свиват платна и се отказват от дейността си тук. българските културни
институти, където ги има, не вършат нищо или поне нищо смислено. На
няколко събития, организирани от поляци, французи или унгарци тук
България не отвръща с нищо. Да не забравяме, разбира се, че това е
България, в която Иван Костов, Симеон Дянков и други влиятелни
държавници твърдят, че култура няма и че наука не се прави (г-н
Дянков, научихте ли се да правите разлика между Вапцаров и
Смирненски?). Това е България, в която привърженици на Антон Дончев
компрометираха номинацията за Нобелова награда по литература на един
иначе популярен и зад граница автор като вече покойния Йордан
Радичков. България, в която министри на културата са Нина Чилова,
според която Цанко Лавренов е композитор, Стефан Данаилов, който пише
"сбогом" със "з" и Вежди Рашидов, който с подкупваща откровеност казва
на пресконференция, че "мене малко така ме хвана, почерпен съм".
Същият, който удари безнаказано български полицай и обясни как
театрите по българските градове трябва да загубят част от и бездруго е
особено високите си субсидии.
Да не забравяме - България на Божидар Димитров, така наречения
"професор" Димитров, който компрометира себе си и правителството с
абсолютно неуместните си изказвания относно съседна държава и обожава
да дава за щяло и нещяло бомбастични, турбашки (от турбо-фолк) по
същността си изявления. Божидар димитров, този прелюбопитен министър,
отговарящ уж за българите в чужбина, който се гордее с факта, че е
съдействал за извършването на кражба от атонски манастир (при все, че
моралното право тук може би е на негова страна, това никога няма да
може да бъде обяснено на чужденец). България, която реагира талибански
и с открити заплахи на проекта за Баташкото клане в изграждането на
националния мит на Балева и Брунбауер - досущ като арабските кресливи
заплахи в оня полузабравен случай с карикатурите на Мохамед в Дания
(при обругаването на Балева и Брунбауер Божидар Димитров също изигра своята роля). България, която
реагира по същия начин, при това чрез кмета на Пловдив на невинната
шега с клеклото от изложбата "Ентропа" на иначе не особено изтъкнатия
чешки художник Давид Черни.
Същата България, в която провал след провал все още се обявяват за
успехи и където Явор Гърдев е мерило за размах в театралната и филмова
режисура със своя безвкусен "Крал Лир" и жалко-бутафорен "Дзифт". Тази
България, където отлежалият проект за филм по сюжет от Съединението на
самия Георги Дюлгеров, режисьора на прелестната "Мера споредъ мера"
губи конкурс за субсидия от... Явор Гърдев. Страната на "Дунав мост" и
"Шивачки". Страната, която присъди Ботевската награда за поезия на
изключително бездарния Евгений Евтушенко, а не, да речем, на изтънчен
лирик като Иван Теофилов.

Тази България, лишена от естествен културен живот, чувство за хумор и
самоирония, същевременно лишена и от чувство за собствено достойнство,
когато собствените й министри накърняват името й, страната на Ламбо,
Вежди и Божо не е добра културна дестинация. Корабът потъва. Вижте
плъховете - те вече бягат. Британският, последван от френския, а след
тях колебливо бърчат мустачета полският и унгарският опашатковци. Само
оркестърът на нашия малък културен "Титаник" продължава доблестно да
свири бодър валс в чест на велики канове, велики победи, велики
достижения и велико бъдеще.

Да не бъдем докрай черногледи. Испанският институт "Сервантес" в
сградата на бившето американско посолство зад Народната банка е
амбициозен, а библиотеката и фонотеката му си заслужават човек да си
извади карта. Немският "Гьоте институт" и Италианският институт също
не се канят да ни напускат. Засега. Дано успеем да ги задържим. Все
пак националната култура не може и не бива да се развива в изолация.
Това е нещо като парников ефект с убийствени последици, водещи до
чалга, комплекси, митотворчество и полуинтелигентност.




Гласувай:
4
0



1. sparhawk - Като изключим
12.01.2010 09:00
заяждането с Явката, което според мен е излишно, статията е много интересна и навежда на тревожни мисли. Бих искал да ти обърна внимание на един проблем в естетическото възприятие на българина - той се чувства отчужден от красивото като такова, все едно дали става дума за човек, предмет или изкуство. Поне това е моето мнение. Би ли написал нещо по въпроса?
цитирай
2. mglishev - :)
12.01.2010 14:46
Немой ме, аго, за мене Явор Гърдев е анатема :) Но да речем, че това е мой си субективизъм.
За красивото не знам. Честно казано, дори не съм мислил по този въпрос. Мисля, че всички мъже харесват красиви жени. И красиви, просторни апартаменти, да речем. Какво общо има това в случая?
цитирай
3. анонимен - е няма вечно да ни държат за ръка...
13.01.2010 14:04
проходихме, пораснахме, в обща Европа сме, така че Маноле сега е твой ход - ти си равностоен (по мое скромно мнение по-добър) на "Свободна Европа", РФИ...
на дневен ред е изобличаването на всичко псевдо, което се преекспонира и ни се натрапва много неприятно, с което този блог се справя добре...
така че Успех и постоянство!
Сн С

цитирай
4. mglishev - То не е работа до държането за ръка. ...
14.01.2010 01:03
То не е работа до държането за ръка. Моята е ясна, аз съм едно безобразно лапацало, ама дано повече хора станат такива. Така или иначе, без чужди радиостанции попадаме в изолация, а без чужди културни институти столицата ни ще си стане на едно голямо, диво село. Нали трябва да е столица, космополитна работа.
цитирай
5. анонимен - - тогава е Божественият Промисъл
15.01.2010 23:31
време ви е Глишев да поемете към глобалната наука, това изобщо не е клише..а си е предизвикателство, особено в top 50 US National..
by the way няма българин да е издържал SAT2 английска литература (ie входно ниво-матура за бакалвър)
не сме силни в хуманитарните науки..видно и в блога
Сн С
цитирай
6. demograph - Статията ви е дълбока
17.01.2010 22:41
Хубаво отражение на отблъскващото опростачаване на българската действителност. На този фон плъховете напускащи кораба са си справедливо българите.
цитирай
7. mglishev - Вярно е, по-инициативните отдавна ...
17.01.2010 23:28
Вярно е, по-инициативните отдавна не живеят тук. Останахме чесателите на езици и клавиатури.
цитирай
8. demograph - И разни феодални старци
18.01.2010 10:24
Такива като вас и децата ми сте само за цвят. Хубави цветя, но малко.
цитирай
9. анонимен - Много тъжно.
09.03.2010 07:47
Много тъжно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5452776
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5487
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата