Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2011 01:26 - За армиите, паметниците и шарениите
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 4826 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 21.06.2011 08:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 I. Армията

 

 

РККА (Рабочье-крестьянская Красная армия, Работническо-селска Червена армия), въоръжените сили на СССР, Червената армия, Съветската армия-Освободителка...

Както и да я наричаме, тя си има паметник в София и в още доста европейски градове. Създадена в 1918 от съветските власти, Червената армия печели Гражданската война в Русия (1918-1923) с огромни жестокости и губи Полската война от 1920.

В 1939 окупира Източна Полша, докато поляците са заети с отчаяната си отбрана срещу германския Райх и нямат възможност да се съпротивляват на втори фронт. По-късно през Втората световна война светът ще научи, че червеноармейското командуване и НКВД са избили приблизително 14 000 полски офицери в Катинската гора.

В 1940 окупира трите балтийски републики Литва, Латвия и Естония. В 1939-1940 губи Зимната война с Финландия.

В 1941-1942 понася огромни жертви, пленници и материални щети, когато е нападната от Вермахта на Райха и принудена да отстъпи далеч навътре в границите на Европейска Русия.

В 1943 Червената армия обръща хода на Втората световна война в Европа с цената на нечувани жертви и започва бавното си, неумолимо обратно настъпление на запад.

В 1944-1945 руските (и изобщо съветските) войници не само отблъскват врага извън държавните граници на СССР, но и фактически завладяват Литва, Латвия, Естония и Полша (отново и този път изцяло), Чехословакия (тоест Словакия и немския протекторат Бохемия-Моравия), Унгария, Румъния, България и част от териториите на самия Райх (по-точно Горна Австрия, Силезия, Саксония, Бранденбург, Прусия и Померания). Югославия се освобождава от немска окупация до голяма степен със собствени усилия и не попада под съветска окупация.

За съветските народи войната от 1941-45 е Отечествена война.

По пътя си на запад в 1944-45 Червената армия си сътрудничи с местни антихитлеристки партизани (най-вече социалисти). Това са Армия Людова в Полша (но не и Армия Крайова, подкрепяна от Великобритания и полското правителство в изгнание), част от партизаните в Белорус и Украйна, част от чешките въстаници в Прага, българските партизани и партизаните-комунисти на Тито в Сърбия, Босна и Хърватия (но не и с партизаните-роялисти).

Червената армия е - поне първоначално - непрофесионално командувана от офицерите си и от политическите заместник-командири, удържана от бягство или тласкана напред от кордона комисари на НКВД, които стрелят по всеки дезертьор и по всяка част, отстъпила без заповед. Голяма част от жертвите се дължат на глад, болести, командирски грешки и наказателни действия. Това е армията с най-многобройни жертви във Втората световна война. Армията е многонационална, мнозина войници не знаят добре руски. На практика армията до голяма степен подменя състава си, защото голяма част от първите, собствено руски набори от 1941-43 просто загиват. В този период Червената армия практически не разполага с военна техника, която да може да противопостави на финландците и Вермахта. Успехите от 1939-1940 се дължат на несъпротивата на балтийските републики и на отчаяното положение на Полша, докато Финландия се оказва костелив орех. В 1943-45 обаче заводите в тила превръщат Червената армия в най-мощната военна сила в Европа, а може би и на света.

В 1944 Червената армия не подпомага Варшавското въстание и оставя Вермахта да го удави в кръв. Едва след това започва настъпление към Варшава, при все че немците обективно не са имали възможност да защитят града още по време на въстанието. След успешната окупация на Полша съветските временни комендантства започват да преследват онези партизани, които не са били част от Армия Людова.

По пътя си извън границите на СССР Червената армия мародерства. Най-вече в Литва, Латвия, Естония, Полша, Словакия и в Унгария. И, разбира се, в Германия. Донякъде от глад, донякъде за да отмъсти за страданията на съветските народи под немска окупация.  По-малко - в Чехия, Румъния, България и Югославия, където е добре посрещната и войниците имат заповеди да се държат приятелски с местното население.

След войната България, Румъния, Унгария, Чехословакия, Полша и новообразуваната ГДР влизат в СИВ, подписват Варшавския договор и оформят съветската сфера на влияние в Източна и Централна Европа, участвайки в съвместни учения, получавайки техническа помощ и предоставяйки бази на Червената армия. Сега няма да седна да пиша история на Червената армия - само отбелязвам нещата, които ми се струват важни за Втората световна, Европа и България.

В 1955 виенчани взривяват новопостроения паметник на Съветската армия-Освободителка броени дни след края на съветската окупация на Австрия. Stalinsplatz във Виена обаче предвидливо е закупен от СССР и паметникът е въстановен няколко дни по-късно на разноски на австрийското правителство. Паметници на Червената армия са издигнати в много източноевропейски градове и най-вече в столиците на държавите от Варшавския договор.

В 1956 поляците и унгарците неуспешно и с цената на много жертви се опитват да се отърсят от съветска зависимост. Червената армия прегазва опита на унгарците.

В 1968 същото става с Чехословакия, но там участват почти всички държави от СИВ и работата се разминава с далеч по-малко жертви.

В 1979-1989 Червената армия воюва кръвопролитно и неуспешно в Афганистан. В 1989-1991 системата на СИВ, Варшавския договор, СССР, както и самата Червена армия се разпадат.

Има четири начина да погледнем на тези факти:

- Червената армия освобождава Източна Европа от нацистите;

- Червената Армия поробва Източна Европа повече и от нацистите;

- за някои източноевропейци Червената армия е освободителка, но за други е поробителка;

- Червената армия като всяка армия просто действа за страната си. Не е нито поробителка, нито освободителка. Воюва, печели, губи. Страхът, смъртта и подвизите са за войниците, страданията - за цивилните, а отговорността - за политиците.

 

 

 

 

II. Паметниците

 

 

Добре, това дотук беше за армията. Като всяка военна история, тази също е неприятна. В нея има от всичко: и подвизи, и страшни мръсотии, и човешки драми. Но какво да кажем за паметниците? Къде и защо трябва или не трябва да има паметници на Червената армия? Сега ще последва едно частно и по неизбежност субективно мнение.

 

Мисля, че е ясно - в самата Русия и в бившите съветски страни (без Балтиките) не може да няма. Тия войници са си освободили Родината от нашественици. С цената на живота си.

В Литва, Латвия, Естония и Полша обаче няма място много място за съветски паметници. Там Червената армия е само и единствено окупаторка. Всъщност Балтиките направо воюват на страната на Вермахта в 1941-44.

В Чехия може би има смисъл от съветски паметник. Все пак, ЧСФСР е по-добре от Протекторат Бохемия-Моравия. От друга страна, историята от 1968 е доста неудобна за СССР, пък и Словакия е всъщност на нацистка страна. Сложна работа.

В Унгария няма никакво място за съветски паметници (а има доста голям насред Будапеща). Маджарите са най-лоялните съюзници на Райха и, наред с поляците, най-бунтовната барака в соцлагера.

За Германия... какво да обяснявам? Паметниците на победителите се правят извън столиците на победените.

В Югославия има някакъв смисъл от съветски паметници тук-там. След войната Тито и Сталин се скарват, но по време на войната действат заедно. Един паметник на сръбските юнаци в Москва също би бил на място.

За Румъния не знам. Но все пак Румъния поне завършва войната като съветски съюзник, така че защо пък не?

Но всъщност нека другите народи сами решат за себе си. Я ние да си гледаме нашите работи, а те – техните.

У нас... не. У нас няма място за паметник на "Съветската армия-Освободителка". Защото всъщност не ни е освободила от нищо. Имали сме си всичко, благодаря. СССР обявява война на България след като България вече е обявила война на Германия. Червената армия само е окупирала страната, подбрала е напред собствените ни войници да се бият с довчерашния ни съюзник и е позволила на превратаджиите да се закрепят на власт и да извършат куп престъпления. Няма някакви подвизи, извършени от съветските войници у нас. Освен това паметникът е унизителен - огромна колона с мъж, размахал оръжие над града, доминирайки над светиня като Университета. В дъното на площад, по който правителството ни десетилетия е било крак, за да оставя венци. Не, това наистина е унизително. Това е паметник на краха на нашия суверенитет и на нашата национална идея. Няма за какво българите да са благодарни на Червената армия.

И, не, не е вярно, че паметници по принцип не се рушат. Когато са унизителни, се премахват.

 

 

 

 

III. Шаренията

 

 

Толкова и за самия паметник. А сега за шаренето му.

Преди няколко дни някакъв или някакви типове намацаха един от страничните чугунени релефи на паметника. Направиха войниците и посрещащите ги селяни на популярни (американски) детски герои. Не унищожиха нищо, само го направиха крещящо и гротескно. Дядо Коледа, Жокера и Супермен превземат София със смях. И отдолу се чете ироничното:

 

"В крак с времето".

 

Реакциите са всякакви - от "Осанна" до "Разпни Го". Светотатство, гавра с храбрите съветски воини, добродушна закачка, вандализъм, хумор, демонстрация на абсурда, карнавална проява, смехова култура, цинизъм или какво?

Не е вандализъм, това е сигурно. Вандализмът само обезобразява, докато тук ефектът е комичен, но не безобразен.

Смятам, че това е единственият начин паметникът да стане наистина софийски. Ако трябва оцелее, нека се превърне в карикатура. Нека соцносталгиците си го гледат цял и неповреден, но весело намацотен. Нека хлапетата карат скейтборд наоколо, вместо важни чичковци със зле ушити костюми да крачат сериозно с венци в ръце в нескопосна имитация на свещенодействие. Нека туристите се снимат пред Дядо Коледа с картечница в ръка. Нека се знае, че България е най-спокойното място, където Червената армия си е отдъхнала, без да изгуби нито един човек в сражение, а само неколцина, прекалили с пититетата.

Паметникът, впрочем, е грозен. Грозен и застрашителен на вид. Почти предупреждение, че сме длъжни да слушкаме. Ние не че не слушкаме, напротив, слушкали сме си, слушкаме и сега и комай все така ще слушкаме. Та хайде поне предупреждението да не е толкова грубо. Да си го пребоядисаме малко, да вземем да го поосвежим, щото така е много съмнително от естетическа гледна точка. Да нашарим целия паметник. Ама от горе до долу. На учениците и студентите от художествените училища да се остави да го правят каквото си искат. Целия да го направят в шарении, каквито им хрумне. Може да се изтълкува, че благодарните българи пускат децата си да обсипят с ярки цветове благородния съветски воин, който радостно размахва автомата си над освободения град и няма никакво намерение да стреля повече. Каквото било - било. "Освободил" ни човекът. не знаем от какво, но като ни е освободил, защо да не го превърнем в знак на свободния си избор? Защо да не сложим в ръката му бутилка "пернишки Бейли"с" вместо това чудовищно оръжие? Защо не нарисуваме малко по-секси дрешки на селянките, посрещащи героите? Кой войник не си мечтае за мацки?

Хем децата ще научат нещо важно. Ще научат какво е Сатурналия, какво е смехова култура, какво е карнавал, какво е, наистина, свобода. Ами да, нека най-сетне позволим на чугунените фигури наистина да ни освободят и да идем да ги нашарим всичките. Хем и те, горките, вече няма да са някакви метални гиганти, а ще се превърнат в едни най-нормални (е, малко крещящи) жители на този град, па макар и инак все така метални под боята.

Някога гръцките и готическите скулптури са били ярко боядисани. С вековете боите са опадали и е останал само мраморът. Те и така са красиви - затова туристите и до днес се тълпят пред музеите на античното и средновековното изкуство. Струва си да помислим - кога започнаха да се тълпят софиянци около паметника на Съветската армия? Не когато беше гол, а едва когато се намериха луди глави и веселяци, които да го нашарят. Браво, пичове, вие направихте по-голяма услуга на паметника от всеки друг. Очовечихте го. Превърнахте един иначе доста мрачен идол в нещо разбираемо. Стана точно обратното на това, което става с гръцките и готическите фигури. Боята направи паметника по-приемлив, по-посетен, по-интересен, по-ведър. Чудесно.

Утре някакви заблудени носталгици са решили да чистят боите от паметника в осем сутринта. Е, аз и известен брой мои приятели ще сме там още в седем, за да опазим този нов пласт от лицето на града. Нали паметници не се рушат? Щом е така, значи трябва да опазим и новото паметниче на шаренията.




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
21.06.2011 02:44
Обаче в Гвермания има премного паметници на съветските изнасилвачи, много от тях лично съм виждал, заснел съм част от тях, на няколко (без извинение за цинизма ми се изхрачих)!

Това е най-малкото което мога и си позволих като полугерманец, нещо повече - като наследник от едната ми страна на род от Льотцен - дн. Гижицко при полските шлюхи.

ГЕРМАНИЯ Е СТРАНАТА В КОЯТО Е ПЪЛНО С АНТИГЕРМАНСКИ ПАМЕТНИЦИ И МЕМОРИАЛИ И РАЗБИРА СЕ, НАРОДА КОЙТО НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ВЪОБЩЕ ДА СЕ ГОРДЕЕ ТЪРЖЕСТВЕНО С НЕЩО СВОЕ И СИЛНО В СМИСЪЛ НА МИЛИТЪРИ!

Чудя се обаче в Лайпцих още ли го има музея на Гошо Тарабата, онзи Димитров, който научил германския език за месец ли беше (нещо невъзможно въобще и то точно този език).

И едно допълнение - 1953г. в ГДР се вдигат бунтове в които съветски танкове са също замеряни по улиците (вярно най-вече с камъни), та това е преди Унгария и Чехия, а в блогбг имаше статия за вълнения дори в България ако не греша 1950г... ?!

...

Същността на твоя постинг е различна от "моите теми или болка" за които "аз си бая" и по тази същност съм напълно съгласен не само с този, но и с анализа ти от днес в друг твой постинг!
цитирай
2. mglishev - Мда,
21.06.2011 02:59
естествено, че ще има. "Нашите благородни приятели, хуните" са си свършили работата и са оставили диря след себе си.
Хм, аз всъщност съм фен на Полша :)
Ще им мине на немците. След още петдесетина години пак ще бият тъпана и ще слушкат маршове :) Но засега все още е много силен срамът от нацизма. А може би и от поражението.
А, виж, за бунтовете в ГДР не знаех. За вълнения в България също не знам. Има горяни, а има и няколко селски вълнения покрай колективизацията - завършили с тупаници.
цитирай
3. nbrakalova - Съгласна с:
21.06.2011 11:05
„У нас... не. У нас няма място за паметник на "Съветската армия-Освободителка". Защото всъщност не ни е освободила от нищо. Имали сме си всичко, благодаря. СССР обявява война на България след като България вече е обявила война на Германия. Червената армия само е окупирала страната, подбрала е напред собствените ни войници да се бият с довчерашния ни съюзник и е позволила на превратаджиите да се закрепят на власт и да извършат куп престъпления. Няма някакви подвизи, извършени от съветските войници у нас. Освен това паметникът е унизителен - огромна колона с мъж, размахал оръжие над града, доминирайки над светиня като Университета. В дъното на площад, по който правителството ни десетилетия е било крак, за да оставя венци. Не, това наистина е унизително. Това е паметник на краха на нашия суверенитет и на нашата национална идея. Няма за какво българите да са благодарни на Червената армия.
И, не, не е вярно, че паметници по принцип не се рушат. Когато са унизителни, се премахват.”


Освен това, смея да кажа, че Съветската армия не би била Победителка, ако зад гърба й не бяха съюзниците и техните интереси, в които не се вписваше Германия. Чудя се защо и сега продължават да скромничат?!

Независимо какво е днес, докато светът съществува, ГЕРМАНИЯ винаги ЩЕ БЪДЕ основно ВГРАДЕНА в постамента на европейската и световна мисъл, а и не само мисъл!!! Независимо колко пропагандата се опитва да затвори очите на съвременниците си...
цитирай
4. mglishev - @ nbrakalova:
21.06.2011 20:27
Тихо, ще се окажеш неонацист(ка) и ще те похулят блог-партийците :)
цитирай
5. nbrakalova - :) ще се окаже,
21.06.2011 20:46
че ми правят комплимент, защото "пред фактите и боговете мълчат" :)
Обичам тишината, но не всяка цена! :)
цитирай
6. mglishev - Правилно,
29.06.2011 13:52
ама на, живеем на място, където често се трият шарении :)
цитирай
7. bserafimova - БСерафимова
10.07.2011 15:44
Чудесен пост, пълен с дълбоки размишления и обогатяващ с познание.

Поздравления за гледната точка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8626982
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата