Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2012 21:49 - Ще ни псуват внуците… и с право.
Автор: sibillav Категория: Политика   
Прочетен: 1641 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Срещу $4 млн. чужда фирма “изсмуква” от България злато за 10 млрд. долара.

Пред нас стои с цялата си острота въпросът: ще бъде ли отворена най-после една от “черните кутии” на т.нар. преход в България. Ние бием тревога отново и отново, като се надяваме, че ще се намерят уши, които да чуят. Защото в нашата страна, в днешно време и под носа ни, пред очите ни се извършва груба едромащабна кражба, безцеремонен обир и тежко държавно престъпление в съвсем прекия смисъл на тези думи.
Думата ни е за Челопеч. По-точно за българските полезни изкопаеми, едни от най-важните сред които са находищата на златоносни руди. Думата ни е за една концесия договор или по-скоро трагедия, която има вече 12-годишна история. С този договор, сключен през 1999 г. по времето на Иван Костов и подписан от тогавашния министър на икономиката Александър Божков (известен като мистър 10%), бе допусната да шета из нашите земи най-голямата в съвременния свят минно-металургична компания “Дънди Прешес Металс” - ДПМ, чиято основна дейност е добивът и производството на злато.

На тази мултинационална (пише се канадска) компания, която е остъргала вече всички други “по-интересни” кътчета и петънца по цялата земна суша, във всички страни, където е била допусната, тогавашните ни управници дадоха възможност да открие или по-точно да намери готов (защото той беше отдавна открит и проучен от българските геолози) един нов Клондайк. Не някъде другаде, не в полярна Америка, не в далечна Австралия или черна Африка, а в една европейска малка, но топла страна като България.
Владетелите на тази компания трябва да са се чувствали изключително щастливи от тази своя “находка”. Новият Клондайк с двете златорудни находища Челопеч (Панагюрско) и Хан Крум (Ада тепе) край Крумовград е наистина щастлива находка за фирмата. Такива богати (със съдържание 4-5 грама злато в тон руда) и крупни (с повече от 1 млн. тона запаси) находища са вече рядкост не само за европейската, но и за световната миннодобивна практика. Тези находища бяха девствени, непокътнати от човешка ръка, неексплоатирани. Полезното изкопаемо в тях е на малки дълбочини, а в някои участъци има изход на повърхността и е възможен дори открит добив. И най-интересното - тези находища бяха почти харизани на компанията те им се паднаха почти даром. ДМП ги изтъргува от българските пишман продавачи за някакви си 4 млн. долара. Такава цена е фиксирана в договора за концесията.

Знае се добре, че луд е не този, който яде баницата. Сключването на тази “сделка на века”, както е била окачествена тогава тази търговска манипулация (по-уместно е да бъде наречена “далавера на века), е извършено през март 1999 г. Още на следващата година компанията обяви своите планове и намерения, а именно: в близките 10-15 години да съсредоточи почти цялата си дейност (80-90% от нея) в България и по-точно по изземването на тези две “апетитни хапки”, каквито са находищата Челопеч и Ада тепе. Днес компанията осъществява успешно своите планове. Със съдействието на българската държава, разбира се. Като един от най-зловещите абсурди на т.нар. преход.

При скалъпването на този концесионен договор направо е потъпкана Конституцията на Р България. В нея черно на бяло и изрично е записано, че “подземните богатства на страната са изключителна държавна собственост”. Това означава ли нещо и може ли тази изключителна собственост на държавата не само да е в чужди ръце, но и да се изнася извън България в тяхна полза?
Всички действия и практически стъпки по сключването, регистрацията и незабавното отпочване на работа по този договор са провеждани на тъмно и тихо, при пълна липса на гласност, без никакъв конкурс или търг, без да бъде дори потърсено мнението и съгласието на научните организации и експерти от БАН (Геологически институт), СДУ (Геолого-географски факултет), Минно-геоложки институт, НИПИ (Научен институт по полезни изкопаеми при Комитета по геология), които работят в тези области на науката и стопанството и по тези проблеми са водещи. Нещо повече, тези институции и техните експерти не са били дори уведомени, че се водят преговори. А за “сделката на века” те научиха както и редовите граждани от спорадичните и мъгляви кратки медийни съобщения.

За да се заобиколи конституцията и да бъде всичко “законно”, компанията прилага един тънък трик от своята богата международна практика, а именно - т.нар. търговско откритие. Този термин означава следното: заинтересованата страна финансира и провежда проучвателни изработки (канавни, сондажни, минни), с което “доказва” наличието на някакви залежи на полезни изкопаеми и на това основание получава от властите разрешение за добив, без да се провежда конкурс или търг. Това бил (и досега остава) най-лесният възможен начин за придобиване на концесия. “Дънди” процедира по тази схема. Те докарват на хълма Петелово (до с. Попинци) няколко нови леки сондажни апаратури, прокарват набързо няколко плитки дупки сондажи, които “доказват” наличието на меднозлатно орудяване, и изчисляват някакво количество запаси. Веднага по най-бързата процедура е регистрирано “търговско откритие” на името на “Дънди Прешес Металс”. И компанията се сдобива с разрешение за добив в “откритото от нея” находище. Пълна измама. В нито едно министерство или контролен орган не се появява ни един знак, че меднозлатното находище в Челопеч е познато на българските геолози още от началото на ХХ век, че е проучено детайлно от Геологопроучвателно предприятие София-Илиянци в периода 1960-1990 г., като са прокарани десетки хиляди метра сондажи и други геоложки работи, за което българската държава е вложила стотици милиони. За резултатите от тези проучвания е представен подробен доклад в Държавния геофонд.

За “откритие” на “Дънди” изобщо не може да се говори

Резултатите от задълбочното проучване на находището в Челопеч до 1990 г. показаха, че то може да бъде оценено като едно от най-големите, останали все още неиззети не само в Европа, но и в целия свят. Такава оценка бе дадена от геолозите на ГПП-София в техния доклад за детайлното проучване. Тази е и оценката на НИПИ-София, дадена от д-р г.м.н. Вълко Гергелчев, който има голям опит и продължителен стаж в проучването на златоносните находища у нас и в цяла Югоизточна Европа.
Тук може да възникне въпросът: щом в нашата страна сме имали или имаме такива находища, защо “онази държава” (социалистическата) не е форсирала тяхното разработване? Причината за забавянето и отлагането на разработването на Челопеч за по-късен етап беше много сериозна и основателна.

Проблемът е в това, че в рудите на Челопеч за съжаление наред с основните по ценност химически елементи (злато, мед, сребро) и допълнителните ценни редки и разсеяни елементи (някои - по-скъпи и от златото) се съдържа и силно отровният арсен. И то в доста високи количества. Въпреки и независимо от мощното развитие на науката и техниката в наши дни все още ефективна безотпадна технология за обработка на такива руди в промишлени условия не е намерена. Нито в нашата страна, нито някъде другаде по света. А “Дънди” прилага едновременното купово излужване с последващо цианиране на обработвания материал. Тази технология, позната още от далечните занаятчийски времена и сочена за икономически ефективна, си остава най-мръсният и най-опасният от всички изпитвани досега методи за обработка на златоносни руди.

Куповото излужване с последващо цианиране е опасно, защото може да доведе до екокатастрофа, каквито случаи в международната практика вече има. Преработката на златоносни руди дори с много по-ниско съдържание на отровните елементи с прилагането на цианидни технологии се извършва в слабонаселени, отдалечени места и райони - пустинята Невада в Америка, в полупустинната ЮАР, в Нова Зеландия и Папуа, в Нова Гвинея се ползва за тази цел кратерът на загаснал вулкан. В ЕС е приета пределна норма за съдържание на цианиди в отпадния материал (хвоста) на обогатителните инсталации на предприятията от минно-металургичния отрасъл, а именно 10 мг в литър течност. Колко е този показател сега в Челопеч и мери ли се той въобще, не е известно. Днес ние можем определено да кажем, че страната ни (най-малко Панагюрско-Средногорският район) вече е превърната в поле за опасни промишлени експерименти. Рискът за екокатастрофа остава реален както сега, така и в бъдещето.

След няколко години подготовка през 2003 г. компанията започна редовна работа по изземването на находище Челопеч, като с минимални разходи пусна в действие всички налични минни изработки, сгради и съоръжения, построени по-рано от българската държава (и изоставени по времето на “прехода”), в това число обогатителната фабрика. И започна да произвежда “концентрат”. На широката общественост бе обявено, че за обработка на този концентрат и отделяне на чистото злато (рафинация) у нас няма необходимите условия и затова компанията пристъпва към редовен износ на същия от нашата страна. Официално се знае, че това е някакъв руден концентрат. В пунктовете за износ (вероятно пристанище Бургас) количествата на тази “стока” се контролират вероятно само по тегло. В съпътстващата документация как се назовава или именува тази “стока”, не е много ясно.

И така, вече девета година в България се произвежда “концентрат” - стока, която се изнася в чужбина за по-нататъшна преработка и извличане на крайни продукти - злато, сребро, мед и цяла редица редки химически елементи. Информацията за крайните продукти по асортимент и количество е твърде оскъдна, грижливо пазена от компанията и недостъпна за обществеността. Независимо от липсата на достоверни официални данни обаче елементарните сметки за основните техно-икономически показатели на концесионера (който е купил двете находища за 4 млн. щ.д.) могат да бъдат пресметнати дори от средно квалифициран специалист. От 2003 до 2011 г. износът на концентрат от Челопеч е на стойност $ 5800 млрд.

Една подробност - стойност имат също среброто и медта, а също и редките химически елементи (селен, телур, германий, индий, осмий и др.), присъствието на които е установено със сигурност в този концентрат. Цената на някои от тези редки елементи е по-висока от тази на златото. Та ако се включат и тези стойности (които остават дълбоко засекретени), за всеки специалист става ясно, че от 2003 до 2011 г. ДМП е “изсмукал” от земята ни богатства за над $10 млрд. А колко пари са влезли в държавния бюджет от тази концесия? Засега не е известно, но си струва да се провери.

Износът на “стоката” във вид на концентрат е другата уловка, другият “трик”, който ДМП (като опитен играч) прилага. Така се заобикалят не само митнически, но и други законови бариери. Значителните разходи и другите неудобства при износа на тази “стока” (концентрат) се компенсират многократно от “плюсовете”, които осигурява тази система: незабавно, редовно и сигурно изместване (премахване) на продукцията по-далече от нейния производител, намаляване на възможностите за контрол, оставяне на по-голямата част от вредните отровни арсенови примеси в хвоста на флотационната фабрика, невъзможност за пълни изследвания на химическия състав на материала, сепарация на различни (редки и други) химически елементи.

В медиите през годините няколко пъти се прокрадваха кратки съобщения за това, че ДМП предлагала на българските правителства да бъде създадено смесено акционерно предприятие с участието на българската държава и да бъде организирано производство на злато у нас, като се спре износът на концентрат. Но и досега, вече няколко години, от тази идея не излиза нищо рално.

Добивът на златоносна руда от Челопеч върви непрекъснато вече десета година и с нарастващи темпове. А находището не е неизчерпаемо. То вече е разполовено. И всичко е открито, редовно, “законно”. Е, не се афишира, не се вдига много шум по медиите. Колкото по-малък е броят на осведомените, колкото по-малко се знае и дискутира сред обществото, толкова по-добре за концесионера. За допълнително замъгляване на информацията служителите на фирмата (чужди и български) използват не общоприетата метрична система за тегло (г, кг, т), а по-старата система на унциите. За специалистите това не е проблем. Но за редовия гражданин или политик обаче е.

Въпросът, който поставяме отново и отново, е национален въпрос. Той не търпи никакво отлагане. час по скоро трябва да бъде денонсирана тази срамна “сделка на века”, за да бъде запазена за България поне втората половина от това национално богатство. Защото ГЕРБ сега дават на концесионера и Ада тепе!

Внуците ни непременно ще възкликнат: “Как е възможно това? Къде бяхте вие, нашите дядовци и баби? Как позволихте да бъде изнесено от България такова национално богатство? Къде са били българските учени? Къде са били българските политици, българската държава? И ще ни ругаят. Ще псуват. И ще бъдат прави.

Д.т.н. Христо Христов, д.г.м.н. Б. Връблянски, проф. Н. Йолкичев, проф. Д. Ставракева, д.г.м.н. Г. Йосифов, д.т.н. И. Йорданов, д.т.н. И. Иванов, д.г.м.н. К. Нецов, д.т.н. О. Кованджийски, д.г.м.н. Сл. Цонев





Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. balkanian - красноречиво!
27.02.2012 22:55
но много тъжно...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sibillav
Категория: Рецепти
Прочетен: 796968
Постинги: 237
Коментари: 206
Гласове: 463
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031