Линк към статията в сп. "Либерален преглед": 
"Защо трябва да се научим да се гордеем И с османското си минало" от Златко Енев

И моят коментар: 




Първо, текстът е малко нещо хаотичен и скача от тема в тема. Но това - как да е.   Второ - ние всъщност вече отдавна се гордеем с османското си минало или поне с онази част от него, която може да се признае за наша, тоест за създадена, а не само за изтърпяна от нашите деди: Възраждането и Екзархията стават в империята, те са част и от нейната история. Да не говорим вече за романтичните и героични представи около Чипровци, Карпош, Фружин и т. н.   Трето, в османската епоха може да се намерят много героични и романтични епизоди, но самата империя с нейната цивилизация (каквато и да е тя) няма начин да бъде разпозната като българска. Не българи създават тази империя, не те са неин елит и тя всъщност така и не става така разбираема и достъпна за българите, както е, да речем, Австрия за маджарите. Въпреки че всички сме средиземноморци, между имперския "народ" и българския етнос зее огромна пропаст.    Четвърто, нека не попадаме в ефекта на махалото - видите ли, понеже до вчера някой много лош комунист е представял турците като лоши хора и врагове, днес ние направо сме длъжни да умираме от любов по всичко турско. Това е някаква по-скромна балканска версия на колониалния комплекс. Само че тук, парадоксално, колонизираните трябва внезапно да прегърнат бившата колониална сила. Все едно индиец да се гордее с британското си минало. Има нещо нередно тук. Не, благодаря, българите не са колонизирали Турция и не виждам защо ще трябва днес да celebrate-ваме османската изтънчена душевност. Хайде преди да бързаме да се гордеем с Османската империя (и преди да се отказваме от по-разбираемо идващи ни гордости - спрямо Дойранската битка, да речем), просто да четем историята. Ама не политически, не защото трябва да сме добри и мили и не защото културната мода се задава в Берлин, където е прието да се гладят имигрантите само по косъма, а просто от почит към фактите. Фактите, за съжаление, няма да ни покажат прекрасни кръстокуполни български джамии, великолепни църковнославянски Корани, българо-османски законодатели, султани с майки-българки или български ренесансови художници и поети в двора на падишаха. По-скоро ще видим краха на културата, езика и етноса си в XV-XVII в. и едно все по-отдалечаващо се от империята Възраждане (и точно с това отдалечаване Възраждането е толкова по-красиво). Добросъвестният историк не борави с гордости, но може да прецени кога известна проява на гордост е уместна... или не.    Като аналогия - да, Англия от XIV-XV в. има прекрасна късносредновековна цивилизация, но би било абсурдно французите от времето на Стогодишната война (или днешните) да се гордеят с Кентърбърийската катедрала. Все пак Аженкур не е тържество на френската култура. При това Кентърбъри все пак е рожба на френската култура, а не мисля, че някой ще намери нещо особено българско в османската цивилизация. И не, благодаря, но естествените чувства на мнозинството може и да се нуждаят от култивиране, но не се нуждаят от подигравка. Все пак, пепелищата на Стара Загора и труповете в Батак не са триумф на българския народ. И, не, не е срамно да се споменават тези неща. Те са факт. Хайде да проявяваме малко приличие, дори в либерализма.    Пето и последно. Нека не бъркаме турците като хора с империята, създадена от някогашния османски бейлик. Човек не е длъжен да изпада в любов по културите на всичките си приятели и няма никаква, ама никаква нужда непременно да се възхищава от делата на предполагаемите прадеди на съседите си. В крайна сметка човек е приятел с приятелите си, а не с дядовците им. Дори да не е запален патриот, дори да го е срам от "Възродителния процес" (и с право), дори да има адски много приятели турци, дори да изпитва недоверие към патриотарския кич, дори да е познавач-османист, един българин надали има разумни причини чак пък да се гордее с османското "си" наследство. Защото то просто не е негово.       ---------   Златко, знам, че сега пак ще ме заподозреш в дълбока скинарщина. Не съм скинар. Когато стане дума за модните напоследък ултранационалистически моди, свързани с обявяването на България за едва ли не най-древната държава в света, аз се подигравам на такива глупости. Съответно разни идиоти ме обявяват за безродник и турска подлога. На това отгоре съм чел някакво количество османска литература и дори мога малко да чета на османотурски. Съмнителен "резняк" и "фес" съм отвсякъде.    Но като те чета, почвам да се чувствам някак ултрапатриот, хайдутин, борец против османския поробител, абе направо Балканджи Йово.    Според мен и футболната ултращина, и пълният отказ от национално чувство са еднакво погрешни. Противоположни са, но са еднакво неразумни. Във всеки случай и двете крайности нямат нищо общо с историята като наука, а най-много да имат някаква политическа цел. Хайде, да не е "политическа", нека да е "цивилизационна".   Да оставим на турците да си се гордеят с Османската империя и с каквото още там им принадлежи, а ние, ако ще се гордеем с нещо, нека да е с нещо такова, което все пак е създадено или от самите нас, или поне не от чужди, а от наши прадеди. Достатъчно е днес никой да не мрази никого; достатъчно е да съществува взаимноизгодно или пък неутрално съществуване. Не е задължително, даже е вредно насила да се възпитаваме в неестествена, дори абсурдна любов помежду си.   Манол е българин, а Мустафа е турчин и двамата вероятно могат да общуват, без да им се налага да си се извиняват за неща, ставали преди двеста години между други хора. Единият празнува Коледа, а другият - Байрям, без да им се налага да изразяват постоянно куртоазно възхищение от чуждите традиции.   Хайде да си оставим малко собствено пространство, където да не ни е срам да бъдем себе си. Хайде да ценим собствената си култура. Без превземки и без мания за величие, но да държим на своето. При всички случаи църквичката в Бояна е по-наша от Селимие джамеси. И поп Минчо Кънчев е по-разбираем за нас от Мехмед Нешри (когото аз съм чел, а за теб, виж, не съм толкова сигурен; изобщо ми е малко странно да чета предложение да вземем, па да се гордеем от османското минало от трибуната на човек, за когото смятам, че не познава османската култура).   О, да, естествено, остава място и за учтивост. Разбира се, че с удоволствие хапваме турски ястия. Разбира се, че когато се съберат историци-риенактъри, османските доспехи се радват на огромен интерес и всички възбудено обсъждат детайлите на османското въоръжение или тактика без сянка от враждебност. Но - всичко с мярка. Прекрасният Георги Марков не напразно е предупреждавал, че българите прекалено лесно стават по-католици от папата... и по-турци от султана.





---------







Ултрашките изцепки а ла тези срещу Балева и Брунбауер са ми също толкова гадни, колкото и мекокиткинското ахкане пред "ценностите" на османлъка. Тъй че ако читателите на този текст се окажат футболни "патриоти" или нахилистично-розови безгръбначни, нека пишат глупостите си другаде. Ще трия простотиите, независимо дали са червени, кафяви или дъгоцветни. 

Който иска да коментира - нека се придържа към здрав разум и свестен тон. 

Този Златко и центъра по платена толерастия, който е даже по-гнусен от спартакиадата, която до голяма степен е художествена самодейност, а тези са платени, добре финансирани, образовани и мотивирани. Чел съм ги и даже съм ги коментирал, даже ме баннаха за един известен период защото тоя Златко с още един толераст бяха изкарали, че няма насилствено помохамеданчване на Балканите и в частност в Родопите, понеже двете свидетелства български били късни и нямало султански ферман, с който да е заповядано. Обясняваха, че понеже били султански вакъф във въкъфските села не можело да има немюсюлмани и как с хляб и сол българите приемали исляма..... Не, че не е имало и такива случаи. Цитирах му разни неща вкл. и Евлия Челеби, ама цъ и ги зарязах.

Да не говорим, че точно ние българите сме запазили и доста много османско наследство и да ни набиват комплекси в тази посока е извратено и нагло. Че джамията на пъпа на София (в Париж и Лондон има повече мюсюлмани, ама не съм видял джамия срещу Нотр Дам или Уестминстър. нпр), всички запазени джаммии, тюбета, бани, сгради и т.н., че в разговорния ни език турските думи още не са се изчистили въпреки почти 200 г. системни усилия в тази посока и въобще изобщо. С тази разлика, че в Синята джамия в Истанбул и не само мога да вляза и да я разгледам като турист, ама я пробвай да влезеш в джамията в София и ако въобще те пуснат как ще те гледат!

Освен това и турците все още се учат да се гордеят с Османската империя, щото почти 100 г. е отричана като нещо ретроградно, подтискащо турската нация и назадничаво нещо. Неоосманизмът е относително нова мода, но наши толерасти, преди това видни коминтерновци и ченгета услужливо се подлагат на бъдещ турски демографски натиск от една страна и на сороски и други толерастки антиправославни западни страни от друга! Гнусна работа са!

изглежда, не е някакъв злодей, но е пълен с клишета.

За мен наистина и ултрашките простаци, и хиперлибералните (но не чак дотам търпими) нихилисти са на еднакво крив път.

Аман от либерали, аман от демократи, аман от традиционалисти, аман от националисти, аман от всички.

Всички лаят като кучета.

----------------

Какво има да се гордеем от отоманския период? Той заличи всички други периоди преди себе си. Тук-таме стърчи някоя руина да ни напомня за минали величия. Отоманското наследство прекъсна нишката на последователност. От там на сетне все започваме от начало.

Няма оправия! Аман от родоотстъпници!

Сега не мога да го цитирам, защото сайтът, където Енев е поместил опуса си, бил имал мейнтенанс, нещо се мейнтейнва и не дава достъп. Затова ще го предам по смисъл.

Енев прави приказка, представя си как щели след време да си говорят турчин, българин и циганин (и турчинът беше инсталиран да говори първи). Нещо като приказка за бъдещето. Та турчинът казва с какво се гордее най-много и дошло ред на Иван, българинът в приказката на Енев. И Иван казва, че се гордее най-много с турското си минало и че тогава българите живеели щастливо и наравно с турците, и също така се гордее със законите на Сюлейман Великолепни.

Като го прочетох това, веднага започнаха да ми минават едни мисли за психиатри, лудници и други помощни средства за хора със специфични умствени състояния. :)