Занят със списванието на безсмъртни мисли около култа към хероите и хероическото в историята, пропуснах по-голямата част от тазнеделний голям столичен протест. Отидох към края, тоест към един и половина при Халите. Тази седмица „координаторите” творчески са решили да разнообразят програмата и да блокират не Орлов мост, а Централна гара. Едно по принцип добро решение, защото нали сега текат и недоволства на служителите от БДЖ.
Едно познато мен лице, редовен посетител на подобни смутителни събрания, сподели, че блокирането на влаковете е протекло крайно неубедително. За щастие, на пък към и от джамията и синагогата не е имало просташки изцепки. Но при пристигане на самата гара се е стигнало до разводняване на мерояприятието. Правилно казваше един другар от пещерното ДСБ, че протестите трябваше да бъдат брутални, кървави и жестоки. Докато в последните седмици протести на практика няма, а в неделя, колкото ги има, са слаба ракия. Ама наистина слаба. По неделному, както казват французите.
Решили нашите протестиращи да блокират релсите. Даже отначало откъм координаторите имало възгласи: „да легнем на релсите”. Граждански триумф. Ентусиазъм, викове: „ура”, „браво” и „да живее”. Обаче щом се стига до истинско блокиране, изведнъж координаторите обръщат палачинката. Започват да обясняват, че да се блокират релсите е лошо. Ще фалира БДЖ. Ще бъдат уволнени служителите. А не това е нашата цел, нали? Ние сме солидарни помежду си. Когато се оказва, че този изсмукан от пръстите аргумент някак си не въздейства на близо четирите хиляди протестиращи (защото какво, по дяволите, е протест без ефективни действия), координаторите бият на по-сериозно чувство: ето, военната полиция е дошла! И какво от това, пита се наивният протестиращ? Как какво, граждани? Как какво! Та военната полиция пази националната сигурност и ако ние сега спрем движението на влаковете (заради което именно сме дошли), то военната полиция, в изпълнение на дълга си пред Отечеството и закона, ще ни набие справедливо. Объркване, неяснота, оттегляне обратно с триумфални оркски крясъци по Мария Луиза към Халите и Президентството, където вече се присъединявам и аз, за да изслушам гореизложения разказ. Красота. Нови успеСи на гражданското общество. Немитата управляваща класа е на колене... Ето така се протестира! Само така! Силно заявени позиции и никакво действие, сиреч пълна морална победа по Лао Дзъ.
Оставям настрана, че тези, дето бихме искали да се прави нещо повече, се оказваме нежелани еУементи и „провокатори”. Това вече веднъж го чух на Орлов мост. Пък после някакви пияници ни газиха с червени автомобилчета. Сигурно пак протестиращите сме били виновни. Оставям настрана и подозрението, че така наречените координатори са или пълни бездарници, или полугерберасти с леко розов уклон. Но виковете „браво на полицията” вече са върхът на Стокхолмския синдром. Чакам да чуя от камиончето на координаторите и хита „Евалла на Живков” или пък химна на МВР в изпълнение на Веско Маринов (да ме прощават дамите за мръсната приказка).
Не ме разбирайте погрешно. Искам да има протести. Не искам Народното събрание да се саморазпуска, преди да е гласувало промени в Избирателния кодекс. Не искам БСП на власт. Искам българите да се вземат в ръце... ама май много искам. Нищо. Надявам се, че когато късата памет и липсата на воля отново се изпишат върху задниците на съгражданите ми, ’97-а ще се повтори. Разбира се, дори да имам късмета това да стане, ние пак удобничко ще я забравим. Но ми се ще, страшно ми се ще да обеднеем още, да изгладнеем още и след година-две поне временно да спрем да се лигавим. Да обесим последната Тиква на червата на последния Чебурашка и поне за кратко да поживеем като нормални хора.
Тагове:
А кой се бори за електронно гласуване -...
Електронно гласуване???
Например в последния абзац пишеш:
"Не ме разбирайте погрешно. Искам да има протести. Не искам Народното събрание да се саморазпуска, преди да е гласувало промени в Избирателния кодекс. Не искам БСП на власт. Искам българите да се вземат в ръце... ама май много искам."
Тоест пишеш ето така:
1. "Не ме разбирайте погрешно."
2. "Искам да има протести."
3. "Не искам Народното събрание да се саморазпуска, преди да е гласувало промени в Избирателния кодекс."
4. "Не искам БСП на власт."
5. "Искам българите да се вземат в ръце... ама май много искам."
Пишеш за 3 неща, които не искаш и 2, които искаш.
Веднага трите, които не искаш - на страна. За тях - нищо. Като за мъртвите...
Сега двете неща, които искаш:
2. "Искам да има протести."
5. "Искам българите да се вземат в ръце... ама май много искам."
Що да искаш много? Искаш 2 неща - да има протести и българите да се вземат в ръце.
Аз пък искам да добавя:
1. Искам да променя системата на управление.
2. Искам да създам нова система за живот на държавата.
3. Искам това да започне сега, докато съм жив, а не след 50 години протести и митинги.
4. Искам да създам здрави организации за достойните и за недостойните хора, които живеят в България. Защото всички са хора. И достойните и недостойните. И за гагаузите даже...
5. Искам тези организации да са организирани по общини.
6. Искам тези организации да имат идеи за подобряване на труда, здравето, образованието и сигурността на съседа. Значи за живота. И да осаществяват идеите си.
7. Искам тези организации да имат здрава и умна система за пазене от всички еУементи, които могат да я отклонят на някъде от поставените цели заради тяхна си някаква изгода.
И още и още.
С други думи. Комитети. Единствената форма на организиране в БГ, за която зная, че е участвала в обществена промяна. Сещай се кога... Преди повече от 130 години, но все пак. Чрез нещо, правено отвътре.
Поздрави,
Алексъндър Андров
От "народните трибуни на микробусчето" като честен човек изглежда единствено Иво Франц. Дано този наивник, който буди наистина симпатия, не се окаже в ролята на необходимия идиот.
Изборите на 12 май ще възпроизведят в условни граници същия парламент с известни размествания в пропорциите и лицата на участващите, пролетта и лятото ще успокоят хората, щото си имат по-важна работа и трябва все пак да намерят какво да ядат и всичко ще зависи от това как ще бъде изпълнен и преразпределен бюджета и как ще бъдат прецакани протестиращите групи да не се събират отново накуп.
Това не беше 97-а и 97-а няма как да се повтори в нейния граждански, смислов и рационален заряд. 97-е и засега ще си остане единствения успешен опит за регулиране на системата и демократичността чрез разумен и рационелен граждански протест. В момента тия хора, дето участваха в протеста тогава просто ги няма или вече са други, а тези които се изградиха като граждани в последните години са далеч по-малко и опитват да произведат нещо в далеч по-неразбираща ги и резистентна към тях среда. Няма ги и студентите!
Като цяло - всички искаме уж едно, ама никой не предлага формулата за неговата реализация!
Не че няма какво да се прави. Без масиран, непрекъснат и нарастващ натиск обаче правилата не могат да се променят. Кучето няма просто ей така да изпусне кокала. Този урок очевидно не е научен от по-старото поколение чичковци и лелки, възприемащи се като герои на 97-а. Никаква система не сте променили. Просто сега театърът е по-жалък, защото деградацията наистина се е задълбочила. Не е ясно и от каква умора се оплакват "хората", предвид че нямаше истинска борба. Хващат подхвърлените им внушения и се обличат в тях като в дълбокомислени житейски позиции.
Да си пазим нервите за по-нататък.
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата