Няма защо да се оригиналничи по темата – пък и по никоя тема. „Позиция” напоследък наричаме ясно заявеното мнение. Не кое да е мнение, а тъкмо ясно заявеното. Имаме или нямаме позиция по даден въпрос. Тоест казваме или премълчаваме какво мислим. Житейска позиция, позиция пред шефа... понякога и гражданска. Очевидно – заявено мнение по граждански въпроси. А граждански или политически, за мен е едно и също. Граждански проблем е и кой ще управлява държавата. Политически проблем е и дали са ми оправени плочките пред входа, защото и в двата случая засегнати са хора с граждански права.
Казах, че позицията е мнение. Нека уточня – не всяко мнение е достатъчно силно застъпвано от собствените си поддръжници. Откак дойде на мода всеопрощаващият израз, че всеки си бил имал правото на мнение (дори неинформирано), самата дума „мнение” поизгуби тежест. Така че всъщност имам предвид политическо убеждение. Например убеждението ми е, че плочките пред входа просто не могат да стоят разбити вече месец. И доколкото за тези неща отговаря общината, заради чието управление ходя на избори (а плащам и данъци), това убеждение вече става гражданско, тоест – политическо.
Гражданската позиция или е налице, или я няма. Ако ядем доматите с колците, значи я няма. Тя е там, където зеленчуци в този смисъл липсват. Ама той доматът всъщност бил плод, ама не било толкова просто... баста. Напротив, толкова просто е. Да си интелектуално активен не значи непременно да се давиш в педантични приказки без приложимост. Нека го кажа още по-неуважително: да си умен не значи да си тъп. Ако здравият разум работи, човек не се оставя да го лъжат. Не консумира зеленчуци с колците. Държи на своето. Това е нещо, което в България много трудно се получава, защото огромният брой притеснени от бедността си хора действително нямат време (и енергия) да вдигнат глава и да изръмжат. А по-малкият брой късметлии, ползващи по два езика и работещи на прилични места, са заети с опазването на крехкото си (понякога семейно) щастие, тоест внимават да не им се развали прическата или да не ги погне жандармерията.
Получава се такова едно странно положение, при което за гражданска позиция често се чува, но пък тя самата рядко бива виждана. Гражданска позиция е имал мелничарят, който просто е отказал да продаде мелницата си на пруския крал. Гражданска позиция, впрочем, е имал и кралят, защото не е пратил юнкерите да строшат краката на мелничаря. Шапки долу за пруската чест.
А, ето, честта. Това е нещо позабравено у нас. Според мен е пряко свързана не само с гражданската, а и с всяка друга позиция. Не можеш да ме лъжеш, а и аз няма да те лъжа, би казал всеки, който познава чувството за чест. Уважение всекиму, вересия – никому. За своето милеем. Моят дом е моята крепост. Под плаща си и краля убивам. Това са поговорки, измислени далеч от нашите граници, сред народи, които не са попадали под разни „робства”, но пък са провели гражданските войни, революциите и лустрациите си. Нашите политически поговорки са известни – Бежанова майка не плаче, Стоянова плаче. Сакън да не стане кръвнина. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Не ритай тръна бос. За главата и сабята всеки ще се сети сам. Няма нужда и от особена безпристрастност – това са отвратителни поговорки и колкото по-скоро ги забравим, толкова по-добре. Разликите между народите с по-агресивни поговорки и нас са очевидни.
Гражданската позиция би трябвало не просто да не яде зеленчуци, а направо да замеря институциите си с тях. Не обичаш патладжани? И едновременно с това не си доволен от общината? Никой не обръща внимание на оплакванията ти? Дори съдът не работи? Ами иди при кмета и му наври един патладжан в лицето. Ама сакън да не стане кръвнина. Глупости. Това не е „кръвнина”, това е елементарна проява на гражданска позиция. Не, казваше покойната лейди Тачър, дамата няма да се обърне. Не, казва старият мелничар, моята мелница ще си остане моя, Ваше Величество. Но това все едно го пиша на неразбираем език – малцина тук схващат нуждата от такъв тип гражданска позиция. От подобно твърдо убеждение. Най-много да помогна на приятелка да си напише домашното по политически науки. Не че това е лошо, просто в конкретния момент никак не е достатъчно. Ако наистина искам да науча и себе си, и някой друг на това що е, аджеба, гражданска позиция и какво прави тя със зеленчуците, ще ида на Женския пазар, ще си купя от най-евтините, гнили и гадни патладжани – и ще ги размажа в прозорците и лицата на безотговорните, но овластени хора, които нямат изгода от съществуването на гражданска позиция в България. Ако свърша работата добре, някой ден внуците ми може и да се чувстват като пруски мелничари. Амин.
Манол Глишев
София, 24 юни 2013"В начале бе слово" у апостол ...
Другари ТРОЛЯЦИ мои ...
30.06.2013 02:52
Не съм социолог, но си ми се струва, че бедатата е в липсата ни на самостоятелно израстване в последните столетия. Вечно с патрон, вечно съобразяващи се с някакъв по-голям брат, като риба прилепало и акула.
Допреди 100 години българинът все още е вярвал фанатично в държавата си и обикновено е бил готов да умре за нея, но след започването на провокациите през ПСВ и вътрешната въоръжена борба срещу нея и избуяването на партизанските страсти, Българската държава изпада в агония, разума в нея е подложен на ликвидация, моралът става ненужна пречка пред престъпленията и е подложен на поругаване и гаври, успехът се измерва и постига с далавера, клеветата и измамата стават неабходимост за все повече хора...
Посочи ни същината.
vmir, съвсем на прима виста мога да дам достатъчно примери с Франция и Великобритания за борба срещу собствената си държава.
vmir, съвсем на прима виста мога да дам достатъчно примери с Франция и Великобритания за борба срещу собствената си държава.
Не си падам по разтегливите интерпретации, "доказани" със "справедливи възмущения" на Сульо и Пульо. Искам ясни и недвусмислени примери - например, колко пъти терористи, избили повече мирни хора, отколкото "врагове" са правили шеметна кариера и са получавали привилегии и държавни отличия за "героизма" си. Стига баламосвания.
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата