Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2013 00:07 - We Few, We Happy Few
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 2693 Коментари: 6 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не знам дали това е подходящо за репортаж, статия, есе или стихотворение. За мен вече изглежда ясно, че юнските протести вървят към неуспех. Правителството и Народното събрание вероятно няма да паднат сега - и това е изключително вредно за България. 

Надявам се, разбира се, че поне наесен повече хора ще протестират, протестите ще прераснат в истинско недоволство, наивността и страхът ще отстъпят пред неизбежността - и поне тогава ще можем да се отървем от Орешарски, Сидеров и компания. Но поне засега съм по-скоро пораженчески настроен, признавам си го. Даже не ни надиграха или яхнаха. Просто повечето протестиращи всъщност все още не са достатъчно недоволни. Надяват се, че с добро може да свършат работа. Е, сгрешиха.

Каквото и да стане, самите отвратителни четири партии, техните банкери и техните мутренски партньори пак ще отърват кожата. Дори наесен да свалим сегашната гнусна власт, най-късно до седем-осем години същите днешни мерзавци ще се опитат да се върнат начело на страната ни. 

Тази вечер към 18:45 на Ларгото имаше към 150 души. По-късно, към 20:00 по пътя към Народното събрание броят се беше увеличил доста. Но и десет пъти да е било, съботният вечерен протест наброяваше не повече от 1500 души. 

Валеше проливен дъжд (той и сега продължава). Под този дъжд видях физиономии на приятели и непознати - интелигентни и диви, отчаяни и упорити, свирепи и кротки. Беше като в "Седемте самураи". Тези няколкостотин души наистина имат гръбнак. Не ги спря дъждът, не ги спря очевидния неуспех, не ги спря това, че е събота вечер, нито умората, нито досадата. Гръбнакът ги държа изправени и те викаха своето непослушано, но съвсем разумно искане:
- Ос-тав-ка!

Тези хора спряха движението на Ларгото без съдействие от абсолютно окапалата полиция. И изминаха целия дълъг път на досегашните протести: Министерски съвет - Народно събрание - Орлов мост - Моста на влюбените - централите на БСП и ДПС - обратно към Министерския, Народното и Орлов. Не се умориха, не млъкнаха, не бяха и спрени. 

Бяха като старите испански терсиос при Рокроа. Младите семейства, които тази вечер не се усмихваха, самотните мъже и жени на по-голяма възраст, момчетата и момичетата - никой не си тръгна. Тази вечер видях най-смисления от всички мирни протести - най-смислен, защото беше и най-решителен, и без никакви несигурни личности.

Всички останали не дойдоха заради един дъжд и са си изкарали прекрасна събота вечер някъде другаде. Може би с музика - като на палубата на потъващия "Титаник". 

Да, юнските протести трябваше да бъдат много по-упорити, още по-многолюдни и по-малко красиви. Да, трябваше да има повече граждански натиск - и то груб - върху Народното събрание и правителството. Самата идея, че протестите трябва на всяка цена да са мирни, започна да работи против каузата. Но поне тази вечер на площада бяха хората без илюзии. За мен беше разочарование, че бяха толкова малко на брой, но пък истинска привилегия да бъда до тях.

Каквото било - било. Утре вечер (неделя) вероятно ще има нов протест и ако времето е хубаво, тези, които тази вечер не дойдоха, може и да благоволят да заповядат. За понеделник вечерта е заплануван голям Last #ДАНСwithme протест. Да се чуди човек защо за понеделник - та тогава Народното събрание не работи. Според мен, ако изобщо има нужда да се прави нещо повече сега, то трябва да е във вторник сутрин, да включва много неща за мятане и да обкръжи Народното събрание откъм всички далечни подстъпи, защото сградата е заградена отдалеч. Ще ида на тези протестни събития, но без очакването от първите дни. Дано пък да греша в предвижданията си. Ще се радвам да греша.



Гласувай:
0



1. vmir - Мисля, че ти го бях казал - гьонсурати оставки не подават.
30.06.2013 01:44
Спомни си "седянката" на тъпанара Орешарски от двумесечната учителска стачки през 2007 и ехидността му тогава. Чувствата на протестиращите за тях не съществуват, последствията с гаврата над тях за тези изроди е велика победа... Моралът не побеждава от самосебе си, но и не побеждава само с мечтания. Колко хора са загинали за прекрасни каузи, защото далавераджии, гьонсурати и изроди са решили така.

Смисъл обаче трябва да има във всички случаи. Постижимостта на целите. Поетапното им постигане. Преценката на възможностите. Мобилизацията на ресурсите. Съсредоточаването им на необходимото място в необходимият момент. Няма как враждуващи помежду си групи да спечелят срещу обединен противник. Няма как да не те интересуват последствията и нещата да стават по желаният от теб начин. През 90-те протестите не бяха по-слаби от днешните, обратното - бяха в пъти по-мощни, но на гьонсуратите не им пукаше, че принуждават хората да напускат страната, даже потриваха ръце от задоволство, че хората бягат в чужбина, докато през 1992-1997 те се вълнуваха главно от условията за мародерстване... Всичко това обаче е неизбежно, докато се пилеят сили и възможности в противопоставяния, които били уж "будене" на заспали, последвано от неизбежното многогодишно безразличие, апатия и безхаберие. Дано някога поколенията започнат да се учат от опита на предишните и да спрат да откриват топлата вода всяко за себе си.

Подкрепям напълно исканията ви, желая ви успех, но няма как да съм физически с вас не само заради незаслужените с нищо обиди, но и защото знам, че няма да ми ги спестите отново и отново, и съм сигурен, че в моето положение са много повече хора от реално протестиращите. Неведнъж съм бил свидетел на самозабравата на победителите и вече не искам да бъда част от такава лекомислена самозабрава, която съм знаел как ще завърши и затова съмишленици са ме ругали точно както и червените подставени провокатори. Време е за реални самооценки на силите и възможностите и по-малко оправдания с другите, защото колкото нечестиви и гадни да са, поднася ли им се победата на тепсия, ще стават все по-лоши и по-гадни, но не и по-добри.

За насилие и заплахи по-добре не си помисляйте, свидетел съм как за 2 часа "градът на истината" през 1990 беше изметен от площада и почти никой не разбра защо си прибрахме палатките по най-бързия начин, след като месеци наред си въобразявахме, че няма сила да ни отмести от жълтите павета. Срамната истина в случая е, че повечето не посмяха да си приберат палатките и собствеността, които за два - три часа се оказаха в едно помещение на разположение на полицията ли, на жандармерията ли, не мога сега да си спомня. За мен колебание по въпроса не съществуваше, защото палатката и масичката ми бяха на туристическо дружество и трябваше да ги връщам, но останалите юнаци щедро си подариха палатките на биячите си, само и само да не ги срещат отново.

Тъпото е, че учреденото движение "в името на истината", след погрома се разпадна без следа. Вече съм забравил лицето, но няма да забравя увереността на секретарката на движението, която преди това открито заявяваше, че това е най-мощното обществено движение в историята на България и нямало сила, която да устои насреща му. Все пак да припомня, че погрома беше извършен в нощта веднага след подпалването на партийния дом, но кой ви гарантира, че няма да подпалят нещо, което да припишат на вас и в суматохата и объркването, да се оправят и с вас. Боят не е проблем, проблем е, че всичко става светкавично и нямаш време да реагираш адекватно, а час след това си история и никой не си спомня какво си правил предния ден. Колкото и невероятно да ти звучи, но онова, което човек мисли, не съвпада често с онова, което другите му мислят.
цитирай
2. mglishev - Това казвам и аз:
30.06.2013 10:51
повечето хора ги е страх. Което ме вбесява, но нищо не мога да направя.
цитирай
3. vmir - 2. mglishev,
30.06.2013 11:10
mglishev написа:
повечето хора ги е страх. Което ме вбесява, но нищо не мога да направя.


Страхът едва ли е основният проблем. Ако ли пък е основният, проблемът е в огромната му разнопосочност. Това лято седесари и десебари ми се докарваха кой е по-голям юнак, накрая ги докарвах да си признаят, че докарват БСП и ДПС на власт, и това беше по-приемливо за тях, отколкото компромиса помежду им. Е, какъв е в такъв случай смисъла от напъните, след като предоставят на Станишко властта на тепсия???
цитирай
4. mglishev - А, да,
30.06.2013 13:52
бисинодалният синдром също е голяма мъка. Но по моему и той е рожба на страха да се заемеш с по-важни неща.
цитирай
5. vmir - Не посочваш важността.
30.06.2013 21:44
Освен ако не смяташ, че тя е в желанието ти някой да превърне невъзможното във възможност, защото ти си поискал така.
цитирай
6. mglishev - Не опира до мен,
02.07.2013 12:34
пък и ти всъщност го знаеш, ама гледаш да си намериш тема.

Както и да е, вчера беше по-жизнено, та ще видим какво има да става.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625312
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата