При това положение е истински срам, че веднага с началото на вълненията около загражденията се появи „примирителна“ жива верига от вероятни студенти, която се хвана да разделя полиция от активно протестиращи. Разбира се, съществува известен риск от физически досег с т. нар. „органи на реда“, но нека не се лъжем: българската полиция, макар и груба, не е като тази в други страни, включително европейски. Тя понабива, но не прегазва. Тоест няма място за страх. Отделно от това, загражденията просто трябва да се махнат и ако противозаконните заповеди на Цветлин Йовчев пречат на полицията да спази реда, то е работа на протестиращите граждани да наложат въпросния ред. Това са принципи. Ако ще се боим от всичко, то по-добре изобщо да не протестираме (впрочем, Пеевски, Доган, Станишев, Местан, Сидеров, Орешарски, Бареков, Цветан Василев, Цеко Минев и Борисов много биха искали да стане точно така – да се разотидем по домовете).

                Настоящото управление и поддържащите го кръгове няма да паднат без много сериозна настъпателност от наша страна. Ние сме длъжни да повтаряме Нощта на белия рейс до пълно парализиране на властта. Цялата страна е длъжна да протестира ефективно. А ето че насред София между самите протестиращи се появяват някакви си KFOR-части, които пречат на гражданския натиск върху Парламента и абсолютно незаконно осъществяваната му охрана.

                Това е неприлично. Перверзно е. „Не на насилието“ е призив, който трябва да бъде отправен донякъде към полицията и най-вече към шпицкомандите и хулиганите от футболни агитки и фашизоидни партийки, а не към осъзнатите граждани, които вече 150 дни искат да отърват страната от безличното и вредно правителство на мафията. Народната милиция няма да бъде благодарна на хората от живата верига; тя ще се подиграва на това посмешище. А гражданите може и да се замислят какво да правят със самата жива верига.

                Прочее, паветата трябва да полетят.