Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2014 20:13 - Цветя за Левски, цветя за съветската армия... цветя за Алджернън
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 1535 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 20.02.2014 20:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не можем да почетем Левски
Вчера, 19 февруари, хората не можеха да идат да оставят по едно цвете на паметника на Апостола. Полицията и общината бяха решили, че не може столичани просто ей така да се събират на големи групи и свободно да показват почитта си към Васил Левски. Имаше срамни сцени с нещо като ГКПП-та и пребъркване на гражданите. Изключително унижение, все едно живеем в Москва на Булгаков. Не ми се разпростира върху сетнешните изяви на Сидеров, темата е пределно гнусна. 

Вместо него почитаме Альоша
Докато София се чудеше как въпреки полицейщината и кресливия псевдонационалист да почете паметта на Левски, съветофилите у нас тихомълком натрупаха венци и букети върху Паметника на съветската армия в Княжеската градинка. По принцип 23 февруари се води Ден на съветската армия (или на Защитника на съветското Отечество, или нещо такова). Това само по себе си не е много интересно, но откога България е съветско отечество? И откога съветската армия е освободителка на каквото и да било в България? За да не бъдат заслужено освиркани, съветофилите са сложили венците си много тихо на 20 февруари. Нека припомня два факта: първо, има все още действащ Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен и второ, има все още неотменено решение на Столичния общински съвет за демонтиране на паметника на съветската армия от центъра на града. Тоест никакви венци нямат място върху временно съществуващия неуместен паметник. 

Подмяна на реалността
Българите не могат нормално да почетат собствения си национален герой, защото полицията им пречи. Но един куп съветофили, русофили и кресльовци (като например партия "Атака") без никакви пречки трупат цветя върху един нелеп паметник, по време на нагла реставрация на един официално обявен за престъпен режим. 

Реставрация на Империята
Това става, когато Русия демонстративно налага нова имперска и просъветска визия за себе си на мегаломанската олимпиада в Сочи и - още по-важно - когато проруски режими в България и Украйна задушават гражданските свободи, а в Киев и направо убиват хора. А ако някой се чуди какво е общото между СССР, Сочи, Киев и София, нека гледа запис на откриването на игрите: то е обикновена съветската пропаганда. Сетне нека чудещият се си спомни кой седеше редом до проваления български министър-председател на приема след откриването (за недосетливите - дискретидираните проруски президенти на Украйна и Узбекистан). И тогава ще спре да се чуди. 

Тази няма да я бъде
За щастие, има нормални български граждани, пред които тези пропагандни просъветски номера просто не минават. Всички си спомняме двата пъти, когато срамният паметник беше изрисуван по комичен начин - първия път с американските комиксови герои и надписа "В крак с времето", а втория - с розовия цвят като на осмяния съветски танк в Чехия и надписа "България се извинява". Спомняме си и за махането на венците, огражденията и предупредителните знаци около 9 септември 2013, когато паметникът отново се оказа оголен от белези на фалшива почит и смешна защита. Спомняме си и хвърлянето на боклуци по същия този явно не особено любим на софиянци паметник по време на протестите.

Източен Берлин и централна София
Изобщо, интересно е колко много ограждения има напоследък из София. Със или без големи протести, Министерският съвет и Парламентът са постоянно оградени вече много месеци, което просто не е нормално. Вчера, за срам, ограден се оказа и паметникът на Левски (такъв позор наистина е нетърпим, още повече, че паметникът на Апостола беше осквернен и украшенията му - обрани месец-два по-рано без никаква реакция от прехвалената ни полиция). Доскоро, от 9 септември 2013 насам, имаше и ограждения около Паметника на съветската армия. Сега те са махнати, колкото съветофилите да могат да поставят там цветята, които никога не би им хрумнало да поднесат, например, пред Царя Освободител, пред Руски паметник, на военните гробища или пред паметничето на загиналите в Освободителната война лекари в Докторската градина. Тъй или иначе - много огради, много нещо. София е като писта с препятствия, човек не знае откъде може да мине из центъра.

Цветя и кебапчета
Та, казвах, че пред нормалните хора тези оградно-букетни номера не минават. Днес вечерта към 18:30 срамните венци пред съветския шпаген вече ги нямаше - бяха изхвърлени в близките храсти. Точно както няколко месеца по-рано беше станало с полицейските заграждения и знаци пред същия паметник. Браво на който и да го е направил.
Хубаво е да се знае, че Паметникът на съветската армия не е войнишки паметник, а политически трофеен стълб със заплашително размахано оръжие.

Стига безвкусици
В България не бива да има и няма да има съветско-евразийска реставрация. В София не бива да има и няма да има цветя пред паметника на съветската армия-окупаторка, която е наложила тук един престъпен режим, чиито последствия все още усещаме. Особено около деня за почит към Левски и още повече - когато евразийските реставратори се опитват да смажат всякаква свобода и в България, и особено в Украйна. 

Друг въпрос е, че и самият паметник не бива и няма да остане в центъра на града ни.


#ДАНСwithme #euromaydan #euromaidan #ostavka #оставка #occupyBulgaria



Гласувай:
8
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5505095
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата