„Минас Тирит устоява на източния вятър, но не го разпитва за вести.“  

    http://www.cross.bg/rysiya-evro-sanktzii-1404616.html#axzz2y7seFP7r  

  Още от пръв поглед въпросът е безсмислен. Евентуалните икономически санкции ще са срещу Русия, нали така? Очевидно е, че би трябвало тя да загуби. Надявам се, че няма нужда да припомням защо Съединените щати и страните от Европейския съюз обсъждат нуждата от такива санкции – Русия нахлу в Крим и си присвои полуострова, „наказвайки“ с това желанието на Украйна да се отърве от кремълски зависимости. Но да се върнем на въпроса – кой губи от възможните санкции? Очаква се да е страната, срещу която те са насочени. 

Не така обаче смята икономистът Сергей Глазиев, финансов съветник на руския президент Путин. Според редица информационни сайтове, а и според интервю, цитирано от БНР на 4 април, Глазиев твърди, че основният губещ би бил... Европейският съюз. Всъщност, твърди съветникът, за Германия предстоят непосредствени загуби в размер на 200 милиарда долара, а за останалата част от Европа евентуалните санкции са, цитирам: „икономическо самоубийство“. Ако Щатите се опитат да убедят европейските си партньори в необходимостта от такъв твърд курс срещу Москва, това всъщност е мрачен заговор на Америка срещу европейската конкуренция на световния пазар. Звучи мрачно, нали?

Само че Глазиев сам говори за възможността, цитирам: „по подобие на Иран, Русия също да бъде извадена от световните икономически процеси“. Самата Русия – а не Европа. Тоест съветникът противоречи на собствените си твърдения. Нека направим и една историческа справка. 

Поне до 1991 Западна Европа изобщо не е внасяла газ от СССР/Русия. Справяла се е , както изглежда. А евентуалните санкции биха засегнали тъкмо продажбата на руски природен газ. Дотогавашният Съветски съюз е бил поставен в ефективна изолация от пазара – и то не само заради враждебната „рейгъномика“, но и заради собственото си подвеждане по остаряла политика тип „топове вместо масло“. Знаем какво се е случило – Европейската икономическа общност все още си е тук, вече като Европейски съюз. Докато съветските амбиции едва сега започват да се възраждат след четвърт век отсъствие. Русия днес продава газ на все по-високи цени (нали е монополист), разпорежда се в Осетия и Крим, успява да прокарва интересите на управляващата я олигархия и у нас. Но трайно изгуби балтийските страни, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Дори България и Украйна по-скоро се превръщат в хлъзгава почва за руските интереси. 

Колкото до американските „заговори“ срещу Европа – кое е по-мрачна възможност? Нови аншлуси из източната част на континента (съпроводени с изтегляне на банки като „Райфайзен“) или някакви предполагаеми тъмни планове на зловещи WASP-ове из луксозни кабинети във Вашингтон? Кое всъщност е, цитирам: „геополитическа игра на ръба на световна война“ - американският остър език срещу кримската авантюра или самото нахлуване на територията на съседна страна? Цялата аргументация на Кремъл и в частност на Глазиев е пореден сеанс по наричане на черното – бяло. По-просто казано, Русия лъже. Нищо ново. 

В годините след Втората световна война московската пропаганда се е отнасяла насмешливо към предложенията за вклюване на източноевропейските държави в плана „Маршъл“. Значението на американо-съветската система „заем-наем“ за задвижването на тежката военна индустрия на съветска Русия е било успешно забравено (макар че Никита Хрушчов споменава в мемоарите си, че без ленд-лийза Източният фронт е можел и да не издържи). Днес вече знаем, че планът „Маршъл“ е съдействал не за отслабването, а напротив – за възстановяването на страните, които са се възползвали от него. Заклинанията за някаква изключително сложна антиевропейска игра на Щатите пред лицето на очевидния противник на разширяването на НАТО са обикновен блъф. 

Разнообразяването на газовите доставки за Европа в средносрочен план би довело до спадане на разходите, пък и парите, които не бъдат налети в сметките на газовите олигарси около Путин, могат да бъдат инвестирани в какво ли не. България не прави изключение. Докато цените на руския газ само и единствено растат, заедно с разходите на Путиновото обкръжение. Русия не реинвестира и един долар в инфраструктура или производство на каквото и да е, освен отново на... газ. 

Да си представим сега една Русия, която се е опитала да повтори кримското приключение, да кажем, в Донецк. Този път Щатите и Европейският съюз не издържат и, не, спокойно, не нападат горките братя славяни, а просто спират да купуват от тях. Изолират Москва от световния пазар, по думите на самия съветник Глазиев. Като Иран. Какво ще продаде тогава Русия – и на кого? Вероятно калашници на някой и друг африкански вожд. И толкова. Паричният поток към Русия би намалял осезателно, а това ще е във вреда даже не толкова на мнозинството руски граждани (те така ил иначе не виждат кой знае колко от газовите долари), а на самите олигарси, ресурсните князе. Путин не може да си позволи това. 

Европейският съюз ли? Той най-много да спечели отново ресурсната си независимост. Свободата не е безплатна, както казваше някой. Но пък е изключително сладка.

Не може САЩ и ЕС да не се досетят ,че монетата винаги има две лица.

Неприятната истина е, че на Запад (особено очевидно в Германия) влиятелни политико-икономически кръгове имат интерес от безметежно продължаване на гешефтите с Русия. До голяма степен това са същите хора, които легитимираха номенклатурата в новите й дрехи у нас. Business as usual.
Добър развой на сегашната криза би се състоял в смаляването на тежестта на тези кръгове. Факт е, че от широкообхватни санкции ще пострада най-вече Русия, но лакомията и нежеланието да се изпускат сигурни печалби не трябва да се подценяват като мотиви за "сдържаност".

Русия ще търгува с Китай, която в случая с Крим бе на страната на Русия. Китай търгува с Куба, Венецуела и предполагам също така и с Иран. Съмнявам се Русия да иска да се върне старата система от студента война защото и излиза твърде скъпо. Сталин никога не е искал да прави световен комунизъм. Искал е да има буфер от държави с който да се предпази от евентуална нова война. Ако искаше споконо би прибавил Гърция че дори и Испания и Италия където социалистическите партии са били доста силни. И в случая Русия реагира така на случващото се в Украйна защото не желае НАТО да се настани на границите и. Страна, която е водиала такава брутална война като Втората Световна е нормално да страда от известна фобия.

като заговори за газ, ние пак оставаме най-уязвимите при тази 100% руска зависимост. Поне още 3 години, ако бъде построен интерконектора с Гърция. Казвам "ако", защото "Набуко", за който ЕС едва ли не се кълнеше, че ще пребъде, се провали. Така че неприятни изненади винаги могат да се очакват.
Болезнената истина е, че ЕС е муден, когато трябва да се предприемат по-категорични стъпки, в т.ч. и за енергийна независимост в Източна Европа. Прекалено много и прекалено дълго се търси консенсуса за всичко. А отсреща имаш един такъв, който изобщо не си дава труд за подобни "глезотии" и реагира на минутата.