Не че досега Русия и Украйна не воюваха. Напротив, правеха го и продължават - с жертви и от армията, и от цивилното население, с престрелки, артилерия, взимане на пленници и дезертьорство (от украинска страна). Но го правеха ограничено: няколко отряда руски наемници и спецназовци срещу украинската редовна армия. И на ограничена територия: Украйна практически е прежалила Крим (или поне така изглежда в момента) и боеве има главно в най-източния ъгъл на Донбас, около Донецк и Луганск. Но ГКПП-та в други отсечки на границите работеха, даже все още има официални дипломатически отношения между двете страни. В самите градове, окупирани от кремълските сепаратисти, влизат и излизат пътнически влакове. Путин дори веднъж публично стисна ръка на Порошенко. Поредната странна война в историята. 

Сега нещата може би се променят. Поне една нова колона военна техника е влязла на украинска територия, уж за охрана на т. нар. "хуманитарен конвой", който украинците не искат да пропуснат (но ще им се наложи). И който е само претекст за прекъсване на отношенията и по-сериозно руско настъпление в Източна Украйна (наричана, кой знае защо, Новорусия: спрямо историята на руските държави някогашната Киевска Рус е всичко друго, но не и нова). Т. нар. "министър на отбраната" на проруските сепаратисти в Донецк Игор Стрелков е бил тежко ранен, съобщава ИТАР-ТАСС, цитирайки източници на самите сепаратисти. Междувременно антитерористичната операция на украинската армия изглежда все по-успешна - въпреки всички неуредици, хаоса, грешките, лошата стиковка и недостига на военна техника. Двата главни града на сепаратистите все по-трудно комуникират помежду си, а преди да бъде ранен, Стрелков остро критикуваше Путин заради недостатъчната помощ от Москва. Изглежда, че авантюрата в Донбас е обречена (още повече, че частните мини на старата донецка мафия не прекъсват работа дори в най-опасните моменти, а няма по-добро лечение срещу размириците от нуждата да се търгува). 

Но Москва продължава с усилията си да създава нестабилност. След ужасяващото сваляне на малайзийския пътнически самолет Русия имаше възможност да излезе от ситуацията, която сама създаде, но вместо това продължи да нагнетява обстановката. Путин и поне част от влиятелните лица около него вероятно смятат, че не могат да оставят събитията да се развиват самостоятелно, защото Украйна повече от всякога се сближава с НАТО, а и свободното движение на руски газ към Балканите и Централна Европа може всеки момент да бъде спряно. От газопроводите буквално зависи съдбата на Путин, а и на руските магнати около него. Вярно е, вдигащите се цени на горивата в тази несигурна обстановка засега са от полза за сибирските крале, но не може да се разчита на трайни тенденции, когато правителството в Киев, през чиято територия минава голяма част от руските тръби, е все по-враждебно към Русия. 

Междувременно в няколко сибирски работнически града се подготвят и провеждат демонстрации срещу режима, защото всеки долар, изкаран с продажба на горива, остава в Москва и или се разпределя между олигарсите, или изчезва в огромната корумпирана администрация, или отива за увеличаващите се военни разходи. Сибиряците започват да чувстват, че те изработват парите, а други ги трупат. Условията на работа по газови и нефтени станции са примитивни и опасни, заплатите не отговарят на това положение, а градовете, в които живеят семействата на работниците, са на практика без инфраструктура - без нормални жилища, училища и болници. Опасността от недоволства на тези жизненоважни за режима хора бързо предизвика реакцията на ФСБ и милицията, но предстои големият митинг в редица населени места под надслов: "Хватит кормить Москву" ("Писна ни да храним Москва). Някои работнически организации искат федерализация на държавния бюджет - тоест повече газови долари да остават в Сибир. Всичко това е крайно тревожно за Путин. 

В това положение за стария офицер от КГБ става почти невъзможно да започне промяна в политиката си. В самата психология, в културата на поведение на такива хора това изглежда само като проява на слабост. Русия винаги е тълкувала склонността например на американците да се изтеглят от вече заети позиции като слабост (и често е грешала). Това е начин на мислене. Намаляване на подкрепата за сепаратистите и постепенното й преустановяване докато Украйна възстановява реда в Донбас; облекчаване на режима в Крим, така че новата граница да не е непроницаема; пренасочване на част от държавните средства от администрацията и армията към работниците в Сибир... всичко това звучи прекрасно, но просто не е това, което Путин ще направи. 

Всъщност последните пари, които руските власти успяват да изцедят от все по-притиснатата си система за продажба на природни богатства, отиват тъкмо в армията и адмиснистрацията. Покрай "хуманитарния конвой" обвиненията на Москва към Украйна и НАТО започват да звучат все по-агресивно. Но най-тревожното е, че чисто военни колони за "охрана" продължават да пресичат украинската граница. Вече не става дума за "опълченци", тоест наемни и доброволни сепаратисти, а за редовна руска армия. Чужди журналисти в Източна Украйна го потвърждават в последните дни - например Шон Уокър от "Гардиън". 

Може би Украйна е линията, отвъд която Путин няма да отстъпи, приемайки разширяването на НАТО на изток за откровена заплаха. Но не бива да се забравя, че с агресията започна именно Москва. Обръщането на прокремълския бивш президент Янукович срещу западния ангажимент на Украйна, беркутовските убийства на Майдана, окупацията на Крим, дестабилизирането на Донбас и вкарването на редовна армия там са постепенно покачване на напрежението между двете славянски страни. Вече бяха дадени много жертви. Една от руските колони с техника може би вече е унищожена от украински обстрел, както съобщава Държавният депатамент на САЩ. Може би предстои истинска война със сринати градове и десетки, дори стотици хиляди жертви. Още по-отвратителна, защото на практика би била братоубийствена. Има една степен на предвоенната пропагандна истерия, след която успокояването започва да изглежда крайно трудно. Възможността за преминаване от "странна" към "обикновена", съвсем открита война на Русия срещу Украйна е толкова по-тревожна, колкото по-силен става авторитарният режим на Ердоган в Турция, докато останалата част от Близкия изток гори в няколко взаимосвързани конфликта. Отделните огнища могат и да се слеят в едно. 

За България, разбира се, най-важни са рисковете, свързани с охраната на засега замразения "Южен поток", много вероятната нова бежанска вълна от Ирак и палестинските територии, както и напълно реалната възможност за предизвикване на вълнения в близкото до нас молдовско Приднестровие от страна на Русия. Възможно е до няколко месеца членството на България в НАТО да продобие огромно значение. 

Май гледат да се позабрави, и вероятно вече са организирали нова, изместваща предишната, еврейска сатанинска провокация.
Но така или иначе, след многото лъжи, неизменно следва разобличение или саморазобличение!!

"еврейска сатанинска". Кой е сега фашистът ;)

И работата с Боинга отдавна е ясна, не се пробвай. Аман от бдящи червени лъжци.

Планираната ескалация е очевидна, засега само чрез подстрекателските пропаганди и официални решения на Кремъл, въпросът е може ли да има друга руска реакция, след като всичко без изключение разкрива отдавнашна целенасочена подготовка за бутафорно възстановяване на СССР, явно въпросът е да се произвеждат и следват пропагандните претексти, за да не се усети населението на Русия, че го използват за гориво на лични амбиции.
цитирай