Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2015 19:13 - Общественият ангажимент или Оптимистична теория за гражданското общество у нас
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 3657 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 01.03.2015 09:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Доста време не бях писал в блога си. Малко ми е криво, че пак няма да е за литература, понеже тя ми е предпочитаната голяма тема. Но все си казвам, че литературата е за удоволствие, че е за щастливи дни, а има и неща, които трябва да се подхванат сега.
Става дума за обществения ангажимент на всички нас, които се събудихме от изолацията си заради безобразията на Пеевски, Орешарски и компания през 2013 г. За добро или лошо, всички ние сме гражданското общество на България и имаме стремеж към справедливост, нищо че един куп объркани от пропаганда хора ни наричат "соросоиди" и "фашисти". Някои се подиграват с това, че писателят Господинов нарече протестиращия човек "красив", но в обикновената гражданска активност има нещо не само красиво, а и просто смислено, в съвсем античен смисъл. Държавата все пак принадлежи на гражданите си и добри граждани са тези, дето ги е грижа за нея. 

Но какво правим след като Орешарски падна? Проф. Близнашки (сам той нещо като полуразкаял се комунист) казваше, че протестът бил дошъл на власт. Разбира се, това беше отчасти вярно, отчасти демагогия. Още по-демагогично би било днес да го каже Борисов, когото голяма част от нас също едва търпим. Факт е, че резултатът от изборите не задоволява никого, но в името на някаква полупоносима ситуация, която все пак е поне малко по-прилична от отявлените свинщини на БСП - скърцаме със зъби и понасяме. Не че ГЕРБ и Реформаторският блок не са огромно разочарование. Не че ДПС не се опитва (и то не без успехи) да пропълзи обратно към властта чрез министър Горанов. Не че АБВ и ПФ не са отвратителен компромис. Но все пак, поне външната политика на България днес изглежда една идея по-поносима от онази на Орешарски. Във всичко друго провалите продължават, но сега, ако не друго, имаме почти проевропейско и проНАТО-вско управление. Тук и там не само мутри, а и някои смислени личности, компетентни хора с искрени намерения получиха достъп до властта - процесът беше започнал още при служебния кабинет. Дори само на това си струва човек да се позарадва; и да следи внимателно доколко западният курс ще се поддържа. 

Но какво значи човек да следи? Може ли отделният гражданин сам да повлияе на политическите решения? Огромната разочаровна част от населението не смята така. Точно затова активните хора сме още по-длъжни да продължаваме с активността си - включително и заради разочарованите. Независимо дали ще идем на митинг за някаква кауза или ще се включим в някое от многото избуяли напоследък сдружения с конкретни цели - ние вече не сме сами. Не сме изолирани. Всеки в своята си група приятели и съмишленици и всички групи заедно имаме възможността да стигаме до министри и депутати, до кметове и общински съветници - и да поставяме своите въпроси на дневен ред. Не сме безсилни. А това все пак е началото на някаква демокрация. Най-сетне. 

Добре, но кои са целите? Не сме ли прекалено разнородни? Не сме ли понякога противници? Либерали срещу консерватори, традиционалисти срещу активисти за права на нови групи... Не. Това все още не е така. Когато това стане, вече ще сме постигнали нормална държава и нормално общество. Засега общата ни голяма борба все още е срещу мафиите на бившата ДС. А това значи на практика - срещу пълзящата реставрация на СССР. Това не е абстракция, а само обобщение на големия ни национален проблем. 

Ето няколко цели, за които се борят различни групи, различни сдружения в София и в страната. Тези групи и сдружения се оформиха спонтанно по време на големите протести от 2013-2014 и целите им още не са постигнати. 

1. Лустрация 
Най-важната тема. В края на НРБ през 1989-1991 ченгетата създадоха бизнеси и си присвоиха материалната база на нацията. Пак те гласуваха новата Конституция. не бяха лустрирани, запазиха постове. Постепенно създадоха нови контакти. От тях израстна ново поколение мутри и опасни за свободната конкуренция, вредни за инициативността на гражданите монополисти. Тези хора убиват за пари. Създават вреден климат в икономиката и в политиката. А връзите и зависимостите им винаги са свързани с корупция и шантаж. И винаги водят към Русия. Лустрацията изобщо не е закъсняла. Тя е по-необходима от всякога. И вече говоря не само за лустрация на ченгета до 1989, а и за лустрация на Прехода, постлустрация, тоест за огромни антимафиотски разледвания на извършеното от 1989 до днес. Впрочем, тук трябва да се включат и проявите на неонацизъм и всяването на паника с дезинформация. Ченгетата трябва да бъдат изцяло изринати от властта, образованието и едрия бизнес. не, ченгетата не са патриоти. Това е тяхната легендировка. Тя е лъжа.

2. Съдебна и полицейска реформа 
Няма как лустрацията и антимафиотските разследвания да протекат без истински независима, свободна от корупция съдебна система. И не става дума само за съда. Става дума и за прокуратурата, включително и за съществуването на самата институция на Главния прокурор - един институционален сталинизъм. Корупцията там е огромна и страшно вредна, както показват последните събития около сигналите срещу Пеевски и ответната реакция срещу активистите от Протестна мрежа. И, разбира се, тук трябва да стане дума и за полицията, която определено трябва не просто да се реформира, а да се изрине по грузински. Инак България и досега си остава по същество полицейска държава от постсъветски тип. 

3. Образователна реформа 
Образованието е гаранцията за бъдещето на България. Това не се нуждае от обяснение. Повече хора трябва да имат реален достъп до училище. Не може десетки или дори стотина хиляди ромски деца да не стъпват в училище, да са функционално неграмотни и да не завършват поне осми клас. На това разчитат мафиотите и техните бащи, ченгетата, които обичат да купуват евтини гласове с по едно кебапче, пет лева и заплаха. Липсата на образование води до бедност, корупция, проституция, пороци, престъпност, зависимост и политически безобразия. Доброто образование пък прави хората конкурентни. Прави ги желани кадри за работа. 
Отделно от това, изключително важно е в историческия и философския цикъл от седми клас нагоре да има часове, посветени на гражданското образование. Учениците трябва да знаят какво е представлявал комунистическият режим - една жестока тирания с много убийства и несправедливости. А не земен рай. И трябва да знаят как функционира държавата - какво може и какво не може президентът, правителството, Народното събрание, съдът, прокуратурата, полицията, НПО-тата... Това са четирите основни задачи пред образованието: всички деца - в училище; практичност на образованието; информация за реалностите на комунистическата тирания; и информация за това как работи обществото. Сигурно има и десетки други, разбира се. 

4. Реформа в здравеопазването 
Българите умираме млади и болни. Това трябва да се промени. Не е възможно здравните осигуровки да са огромно финансово бреме и срещу това човек да не получава грижа и компетентно внимание. Нетърпимо е болниците ни да приличат на кочини. А този проблем ни води до: 

5. Социална реформа 
Много разочаровани хора, особено възрастни, не могат, не искат (и може би дори не са длъжни) да разберат как така цял живот са работили като волове, а сега не получават нищо в замяна и мизерстват. Това ги кара или да се затварят, или да мразят всичко по-младо и мислещо по западному. Което ни изправя срещу собствените ни родители по време на избори. 
Отделно от това, заплатите в България са чиста подигравка. Не говоря за социалистическите, наивно левичарски приказки за необлагаеми минимуми, безусловни базови доходи и висок под на минималната заплата. Говоря за обективната оценка на труда. Осемчасовият работен ден трябва да позволява живот. Наем, храна, дрехи, транспорт, елементарни странични разходи като аспирин, сапун и други такива. Данъци. осигуровки, достаъчни за живот и след работа. А повече работа трябва да означава и повече пари, вече включително и за спестявания. Ама не можело? Значи ни трябва правителство, което да не се оправдава. 

6. Енергийна ефективност 
Докога държавата ще харчи нашите пари само за скъп руски газ? Толкова ли нямаме възможности и за друг газ - шистов или вносен отдругаде? Или за слънчева и вятърна енергия? И докога "конкуренцията" между електрическите компании ще бъде всещност феодализиран картел на териториален принцип? нормално е всяко семейство да може да си избере доставчик при свободна конкуренция. Това ще свали цените. Да не говоря за парното топление в София - тази нагла кражба от всяко жилище заради едно старо, скъпо, разхитително, корумпирано и неефективно производство. 

7. Дерегулация на бизнеса 
Търговската дейност в България е затруднена от срокове, бумащина и неправдоподобно голям брой регулации. Някои от тях са безумни. Да не говорим за корупцийката на дребно. Ето защо средната продължителност на живота на една малка фирма е три години. Ето защо хората масово са неинициативни и не искат да влагат спестяванията си в някаква собствена идея, а само търсят някой да ги наеме на работа. Докато това е така, ние няма да имаме силна икономика и ще сме бедни. Една сериозна дерегулация постепенно би ни превърнала в нация от собственици, а това е добре и за тази цел трябва да се работи. Такива са били прадядовците ни преди национализацията. Пък и само това - данъците на нация от собственици - би позволило в хазната да има пари за всичко останало. 

8. Премахване на съветските и комунистическите паметници 
Тук няма място за спорове. Ама това било история, ама ние сега фашисти ли сме, ИДИЛ ли сме, какъв е тоя реваншизъм... баста. Паметниците на СССР, на Червената армия и изобщо от комунистическо време са зле построени, грозни и по същество са подмяна на истинската българска история с друга, небългарска, фалшива. Те са една лъжа. Издигани са вместо църкви и обикновени, истински наши войнишки паметници. "Летящата чиния" на Бузлуджа ни кара да забравим Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Заради грозното и рушащо се чудовище "1300 години България", по-известно с нецензурния си прякор, забравяме имената на над 3000 български войници от Желязната шопска дивизия, загинали в 1915-1918 за обединението на България. Заради паметника на съветския окупатор си измисляме някакво фалшиво "фашистко иго" и забравяме героичните горяни от 1944-1954. В Пловдив някакъв "Альоша" засенчва самия Васил Левски. Не, това не е история. Това е подмяна и тя трябва да се изтрие така, както са унищожени паметниците на нацизма. Защото комунизмът беше идеология на омразата, лъжата и убийствата, точно като нацизма. 

9. Прозападна външна политика 
България е пълноправен член на Европейския съюз и на Организцията на Северноатлантическия договор (НАТО). Стреми се да влезе в шенгенското споразумение и в еврозоната. Това са факти и няма връщане назад. Всички реформи, за които говоря, само биха направили страната по-уважавана в тези общности. А България има нуждата да бъде уважавана. Тези общности са полезни за нас - и икономически, и политически. Европейските програми са налели милиарди в България и големият брой студенти, пътуващи например по "Еразъм", са доказателство за това. 
Не, България няма нужда от партньори, които не зачитат писмени споразумения или ги променят едностранно. Не, такова нещо като "братство" няма. Има лоялност и договори. Сиренето е с пари. Крахът на Гърция и успехите на Румъния, Чехия и Полша са много добра илюстрация на това, което казвам. 
Не, България няма и нужда от партньори, които имат навика да създават нови "държави" на територията на съседите си. България няма нужда от партньори, които смятат, че имат право да "защитават" сънародници и да водят "разследвания" на чужда територия. Дружбата си е дружба, но България е над всичко, включително и над дружбата. 
България няма никаква нужда от Русия. Тя е прекалено непредсказуема, насилническа, беззаконна, корумпираща и опасна. Управлява е от КГБ/ФСБ, а това, като вземем предвид контактите и произхода на тукашните ченгета и мутри, е заплаха за независимостта ни. 
България освен това има политическа изгода и морален дълг да застане зад страни като Молдова, Грузия и Украйна, от които бяха изтръгнати живи късове. Ние имаме същата съдба; и, заедно с Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния, можем да бъдем източник на подкрепа за Молдова, Грузия и Украйна. Това би ни направило по-значима държава. Защото да се твърди, че България трябва само да се "снишава", да бъде мълчалива или "неутрална", всъщност работи против българския интерес, Всички наши исторически опити за неутралитет са се проваляли; в 1944 - благодарение именно на съветска Русия. 

10. Борба с организираната престъпност, корупцията и изсичането на горите 
Тези три теми са свързани и опират не само до съдебната или полицейската реформа, не само до екологията, а и направо до опазване на хиляди човешки животи. Престъпността, корупцията и сечта са свързани много тясно. Самата сеч води пряко до наводнения, а дървената мафия е отново част от системата на ченгета и мутри. Загубите са огромни, риковете са неоценими, а вредите се простират и в политическата сфера. 

11. Интеграция на националните малцинства, изтръгването им от хватката на ДПС и борба с неонацизма 
Българските турци, българските роми и българите-мюсюлмани страдат от властта, която упражнява над тях мафиотската и произлизаща от ДС партия ДПС. Шантаж, лъжи, тормоз и никакви реални придобивки за тези хора. Те трябва успешно да бъдат интегрирани в обществото, защото са част от нацията. Всички те са наши съграждани. А лутрирането (до премахване) на ДПС би довело и до спад на неонацистките настроения сред по-бедните българи. Атака и ДПС трябва да бъдат преборени едновременно, защото са двете лица на един и същи проблем, който отново сочи към Русия. 

12. Солидарност между самите нас 
Полицията и най-вече прокуратурата са против гражданското общество у нас. Случаят с данъчната проверка на Антоанета Цонева, Николай Стайков, Константин Павлов – Комитита и Асен Генов, разпоредена от "негнилата" ябълка прокурор Бецова говори сам за себе си. При всеки подобен опит за сплашване активните граждани отделно и заедно трябва да действат в защита на своите застрашени съмишленици. Комбинация между протест и заявление/сигнал/жалба плюс остри медийни изявления от няколко страни винаги са ефективни срещу институционалната наглост. Хубаво е да се има предвид, че правомощията на прокуратурата ни са големи и тя редовно злоупотребява с тях, но същевременно страхът от публичен скандал озаптява шантажистите. На практика това означава, че българска държава не съществува - на нейно място съществува банда разбойници. Точно затова публичността, солидарността и лустрацията са толкова важни. 

13. Натиск за професионализъм на медиите 
Тринайсетото, фатално място е за четвъртата власт. У нас дори националните медии са некадърни. Непрофеионални са. Журналистическият и хуманният им усет (без да броя зависимотите, страховете и ниския стимул за качествена работа) са на нивото на Бангладеш. Уютна среда за бездарници и слуги. В резултат повечето българи или не подозират, че съществуваме, или ни смята за злодеи. Да, нас, ядката на гражданското общество. Ние сме някакви митични и зли "соросоиди" и зли "либерали". Крадем буркани, работим за чужди централи и ме лоши хора. Това трябва да се преодолее някак и да се наложим в истинския си вид на загрижени хора пред обективите, а не пред субективите. Инак викаме в пустиня. 

Ето това са няколко от целите, за които си струва гражданското общество у нас да работи. Тук могат да бъдат активни сдружения, клубове, групи за натиск, екпертни платформи и инициативи, пък и отделни личности с ярка позиция и ценен опит. Партии като Зелените, ГЕРБ или тези от Реформаторкия блок нямат контрол над този вид дейност, но са относително податливи на влиянието й. 
Така че  комбинация от ентусиазъм и екпертиза, както и с комбинация от сигнали, декларации, конференции, разговори, контакти с медии, митинги и протести събудилото се гражданско общество у нас има своите шансове успешно да се бори за смислени промени. Освен това самите граждански организации спокойно могат взаимно да си помагат. Съединението прави силата, нали така? 



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8611235
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата