Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2015 01:23 - Сидеров в НАТФИЗ: симптом на краха
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 2171 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 24.10.2015 01:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Спомням си, когато тогавашният депутат от БСП Борис Цветков насъска биячи да влязат в двора на разбунтувалия се Софийски университет през есента на 2013. Полицията и жандармерията не нарушиха видимостта на университетската автономия, макар че са корумпирани и лишени от смисъл. Направи го един глупак с група тъпоумни момчета зад себе си. Направи го заради едно провалено и още тогава обречено правителство. 

Сега, на 23 октомври 2015, две години по-късно, един друг глупак повтори този разрушителен жест, но по-успешно. Волен Сидеров от ксенофобската партия "Атака" нахлу с охраната си в сградата на НАТФИЗ. Единствената що-годе рационална причина за помътения му ум би могла да бъде известна предизборна шумотевица, нищо повече. 

Но самото действие е много повече от обикновена простащина или клоунада. Тук хипарското заклинание "игнорирай Волен" трябва да бъде забравено. Отвъд PR-а, отвъд рекламата и антирекламата се случи нещо с голямо значение за разпокъсаното ни общество. Волен Сидеров нагледно доказа, че българската държава, българската законност и власт, осигуряващи ред, не съществуват. Това не е новина, но публиката измъчено се опитва да не вижда по-далеч от носа си. 

Нахлуванията на охранявани и крещящи мъже в учебни заведения са се случвали в края на четиридесетте години - ранния период на "Народната република", тоест при сталинизма и първоначалния терор на комунистическата власт. За сталинистите, унищожаващи старото общество, не са имали никакво значение "предразсъдъци" като академичната неприкосновеност. Чели сме за това у Георги Марков. А който не го е чел, трябва веднага да се хване със "Задочни репортажи от България". Няма извинение за непознаване на тази книга. 

Цветков навремето не успя да нахлуе в самата университетска сграда (а и може би не го и искаше, защото БСП, ДПС и "Атака" тогава се надяваха, че просто ще сплашат протестиращите младежи). През януари 2014 няколко простака се сбиха със студенти при втората Окупация на Ректората на Софийския университет, но всичко пак си остана в двора. И действието все пак се развиваше в условията на сериозно - или почти сериозно - обществено недоволство. 

В момента недоволство или няма, или е приглушено (още повече от преди). Всъщност нищо не се случва. Не че няма безобразия от страна на правителството (даже напротив!), но обществото е притихнало - изнервено, уморено, разстроено, разсеяно, вече прекалено фрустрирано от всекидневни цинизми, злоупотреби и скандали, за да реагира изобщо. Нацията е в състояние, подобно на кататоничен ступор. Хората просто подминават новините за нередното, защото не могат, а и не искат да ги понасят. Нито вярват, че е по силите им да променят нещо. Тоталният стрес е довел общността не само до обратно капсулиране на индивидите (след временното им отваряне през 2013-2014), но направо до състоянието, в което враденият рефлекс за самоотбрана вече е напълно изместен от придобитото усещане, че съпротивата е излишна. 

На този фон симпатичните думи на президента Плевнелиев за избор в полза на пряката демокрация при предстоящия референдум са само едно поредно неуспешно нарушаване на тишината. Никой не се интересува от електронното гласуване, нито от местните избори. В провинцията животът има свой смразяващо сив, оловен ритъм. В София се разсейваме с последните трохи достъпни удоволствия, докато безпомощността е обзела и нас. Настъпва ново българско безвремие (рай за престъпните натури). България е страна със затихващи функции, както правилно беше усетил проф. Михаил Константинов, когато преди повече от година стана ясно, че никой няма да защити горите ни - нито с полиция и съд, нито дори с пушки. Тук вече само външни сили могат да въздействат на обществената апатия. 

При това вцепенение един човек влиза с телохранителите си в Националната академия за театрално и филмово изкуство на улица "Раковски" насред столицата, в ранната вечер, докато там има учебни занимания. Охраната на самата сграда не го спира (вероятно става дума за двама-трима възрастни мъже, фактически безпомощни). Тези неща не се случваха чак така дори в беззаконното време от първата половина на деветдесетте, защото тогава имаше някакви спомени от външна почит към институциите и псевдотрадициите на късния, мек социализъм. Повтарям: сегашния епизод със Сидеров директно ни връща към епохата на сталинизма и тоталното, насилствено преобръщане на българското общество (естествено, предвидимо е, че някои немощни хитреци ще се опитат да прокарат паралел с Окупациите на Руктората на СУ, но такъв ялов ход на мисълта може да бъде оставен и без коментар). Сигурен съм, че след три дни никой няма да говори за станалото в НАТФИЗ тази вечер, тоест ще е демонстрирана апатията, неспособността за възмущение, а камо ли за действие, отравяща обществото ни от години. След шест месеца Волен Сидеров отново ще е почти нормален политик - до следващата си, Бог знае каква, проява. Какви ли ще са сидеровците след оригинала, питам се.

Студентите и преподавотелите първоначално не могат да изгонят нарушителя - впрочем, тази тяхна безпомощност се дължи на десетилетия криворазбрано възпитаван псевдоартистичен и псевдогандиевски аристократизъм, водещ до вцепенено миролюбие с риск за собственото здраве и достойнство. Полицията първоначално не знае какво да прави, защото Сидеров има някакъв абсурден "имунитет" на "народен представител", което явно означава, че е недосегаем и че вероятно, ако иска, има правото безнаказано да се изпикае върху олтара на "Св. Александър Невски", да удуши дете на улицата или най-малкото да удари последователно по един шамар на сто души на тротоара. На сто души без "имунитет", имам предвид. 

В последните дни Сидеров даваше да се разбере, че предизборните му провокации към обществото ще стават по-дръзки. Забравяме ли за магазинчето на "Раковски"? Той е свикнал с безнаказаност. Удрял е полицай (пак заради "имунитета" това не му е струвало двайсет случайни удара по чело в бордюра, както би се случило с "неимунизирано" лице). Рискът остана без внимание и днес Сидеров нахлу в НАТФИЗ. 

Оказва се, че в България няма закон. Стига самозаблуди за "държавност", това са заклинанията на един тъжно самоутешаващ се, умиращ организъм. Няма такова нещо като "държавност", това е нищо незначещо понятие. Или има върховенство на закона, или има хаос. В България хаосът е налице. Законът е нищо, обичайната практика е всичко. Полицаят бие гражданина (и убива мигранта, а после си измисля "рикошет"). Депутатът бие полицая (и нахлува в училище). Гражданинът бие детето си. Детето в един момент емигрира или се превръща било в полицай, било в депутат, за да може и то да бие някого. А Волен нахлува тук и там. Това е всичко. Това е истинската картина на България днес. Няма място за самозаблуди от рода на "стабилност", "нормалност" или "правен мир". Това е страна в хаос. Разграден двор, в който всичко може. 

Тук наистина може всичко, стига да си луд, да ти стиска или да имаш гръб. Ако си луд, правиш, каквото искаш, докато не те спрат. Ако имаш гръб, го правиш малко по-дълго. Реално действащите закони са неписани. Данъците се плащат от намаляващо количество наивници от "доминиращия", застаряващ, но все още епонимен етнос. 

На целия този фон един обикновен политически опортюнист разви чувството си за безнаканост отвъд привидностите на приличието. Центърът на София вече не е витрина, запазена за формална нормалност на живота. Дори той е бойно поле на ниски страсти (какво говоря, преди няколко години две момчета загинаха по ужасен начин след наръгване в гърба пред Съдебната палата. Никой не помогна на едното от тях, докато кръвта му изтичаше пред погледа на десетки граждани... извинявам се, "граждани"). 

Волен Сидеров, разбира се, е престъпник, който трябва да бъде наказан. И доколкото закон няма, с известно злорадо доволство прогнозирам, че наказанието му ще бъде брутално и импровизирано. Такива хора имат ужасна съдба и това е колкото нормално, толкова и приятно. Но дори и тази моя прогноза показва, че законността у нас е празна дума. 

Няма защо да си въобразяваме несъществуващи неща, да ахкаме и да се преструваме, че всъщност основите на обществото са тук, че има обществен договор, който се спазва - тоест, че не бива да си позволявам да приказвам такива ужасни неща. Стига илюзии. Нека погледнем в бездната, защото тя отдавна се е вперила в нас и ни се надсмива. 

Страна, в чиято столица един среден престъпник може да нахлуе безнаказано в училище под закрилата на "имунитет", не е нито европейска, нито е в състояние на мир или стабилност, нито й предстоят реформи. Напротив, това е страна, която в момента се намира в затишие пред страшна буря. Носещите колони вече са изгнили. Скоро някой от гризящите сърцевината червеи ще прекали. Ще бъде прегризана някоя последна здрава нишка и цялата прогнила сграда ще рухне в облак прах. 

Ние се радвахме, че въпреки престъпния "възродителен" процес у нас нямаше гражданска война. Годеехме се с етническия си модел. Бяхме щастливи, че войните около разпадането на Югославия ни подминаха. Няма българска Сребреница и слава Богу за това. Но не направихме нищо, за да заздравим наследството си. Нашата страна, оставена от една мекосърдечна интелигенция в ръцете на бивши доносници, простаци и престъпници, се превърна в проядена конструкция, заплашена от гибел. 

О, ще си кажат някои читатели на този текст, това е прекалено черно, прекалено емоционално, всъщност нещата не са толкова лоши, стига истерия. Но това не е истерия. Безнаказаното нахлуване на един престъпник в академична институция насред столицата е признак, че тук няма територии, защитени от насилие. Няма ред. Няма дори привидна нормалност и наивен е този, който вярва в безпомощните заклинания за "стабилност" и "държавност". Това са приспивни песни за малки деца. 

Съседна Турция е почти пред гражданска война. Там тя може и да се размине, макар че това няма да е лесно. Гърция е в странно състояние, както винаги, но напук на всички очаквания май се крепи. Сърбия и Македония са голям вакуум. Румъния е нещо като източник на стабилност и надежда - в момента тя е иззела нашата роля отпреди десетина години. Но отвъд Румъния е Молдова със своя замразен приднестровски конфликт, а не много далеч е и Украйна, практически воюваща за оцеляването си (удобно забравяме този факт). Отвъд разтърсената Турция са спомените за доскорошните държави Сирия и Ирак, където, както и в Украйна, руските жестокости и местните налудничави авантюристи унищожават самото разбиране за това какво е бил мирът. Формално могъщият Европейски съюз, изглежда, се опитва да се самоубие със зле премерен опит за човеколюбие и ненавременно вегетарианство. Безумно е на този фон да смятаме, че ще ни се размине. Чергата около България гори здраво и е цяло чудо, че тук все още не се чуват изстрели по улиците. Въпросът е: докога. 

Всяко чудо си има край. Симптомът на безнаказано вилнеещия опортюнист, превзел сърцевината на столицата, е много показателен. Нецивилизована, беззаконна, изпаднала в ступор България, където всеки луд може да прави каквото си иска, се намира пред огромния риск даже не да се взриви, а тихо и незабележимо (поне на фоа на околните гигантски трагедии) да потъне в собствената си уютна локва топла кал. 

Какво да се прави? Не очаквайте лесни отговори, такива има само за глупаците и страхливците. Емигрирайте. Или се борете физически. Вземете правосъдието в ръцете си, защото от другиго няма да го получите. Бъдете дръзки, защото добрата новина е, че в такова време не само изродите, а и нормалните хора могат да си позволят всичко. Наистина всичко. Днес поне имаме едно предимство спрямо сталинските времена: всеки има реалната възможност да действа според силите и разбиранията си. Съмнително е, но не е съвсем изключено в гърчовете на старата, изгнила, посткомунистическа и мутренска България да се ражда някаква нова. Това все пак би могло да е окуражаваща мисъл - поне за тези, които са готови да мислят ясно и да излязат от зоната си на заплашен комфорт, за да защитят самото свое съществуване и може би някой и друг принцип. 

Разбира се, самият Волен Сидеров трябва да бъде заловен, лишен от "имунитет", съден и хвърлен в затвора. Но тъй като това просто няма да стане, остава да бъде осакатен или убит на улицата. Такива хора просто никога не свършват добре, това е нещо като природен закон. Това също е донякъде окуражаващо, но не променя останалите факти. 

Зимата иде. 



Гласувай:
10
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. asthfghl - ...
24.10.2015 11:27
> Тук хипарското заклинание "игнорирай Волен" трябва да бъде забравено

Абсолютно. Тактиката "да убием трола с мълчание" не работи. Тя само дава на трола още повече пространство да се вихри и усилва усещането у него за безнаказаност.

Срещу трола трябват безкомпромисни действия.

Както каза комикът Джон Стюарт в прощалното издание на своето предаване The Daily Show,

"Най-добрата защита срещу глупостта е бдителността. Така че ако надушите глупост, не си мълчете".
цитирай
2. vmir - Този не е за арест, а за усмирителна риза и пълно запрещение в психиатричен изолатор.
24.10.2015 12:37
Цацаров е за арест и затвор, че допуска опасно луди по улиците.
цитирай
3. benra - !!!
24.10.2015 18:16
"обществото е притихнало - изнервено, уморено, разстроено, разсеяно, вече прекалено фрустрирано от всекидневни цинизми, злоупотреби и скандали, за да реагира изобщо. Нацията е в състояние, подобно на кататоничен ступор. Хората просто подминават новините за нередното, защото не могат, а и не искат да ги понасят. Нито вярват, че е по силите им да променят нещо"
цитирай
4. schumpov - Защо комунистите подкрепят Сид...
28.10.2015 10:40
Защо комунистите подкрепят Сидеров ?
цитирай
5. mglishev - :)
29.10.2015 03:43
schumpov написа:
Защо комунистите подкрепят Сидеров ?


Това е въпрос за един милион рубли :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5336757
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5476
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата