Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2015 16:22 - Кръстоносният поход няма да се състои. Никой не воюва срещу ДАЕШ
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 1627 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Кръстоносният поход няма да се състои

Никой не воюва срещу ДАЕШ


image

 

Извинете, може ли някой да направи нещо?

Повече от две седмици след страховитите атаки в Париж западните сили не могат да решат как точно да съобщят на общественото мнение, че май не им се воюва. Съединените щати на думи предоставиха цялата си разузнавателна информация на френското правителство, но няма да участват в сухопътна операция – пък и евроатлантическата идилия отдавна е нарушена, защото Америка е подслушвала съюзнически лидери. Това не пречи Белият дом сериозно и убедително да заявява, че тероризмът няма да бъде толериран. Френският президент уж беше изпратил самолетоносача „Шарл дьо Гол“ в Персийския залив още през януари, при първия парижки атентат срещу „Шарли Ебдо“. Но тогава нищо не последва, а и сега, въпреки изявленията за безмилостна война срещу терористите, всъщност нищо не се случва. Чуждестранният легион си стои по казармите или е ангажиран другаде. Да, разбира се, Франция е заета с мисии в Африка, това не е някаква тайна. Само че държавите, из които върлува джихадистката чума, са вече много, както в Африка, така и в близката част на Азия. А очевидно заплахата достига и до сърцето на Европа. И никой не прави нищо. Великобритания подготвя два пехотни корпуса, но не е ясно за какво... а и дали. Германия е склонна да помага на Франция, но само с кораби и авиация, плюс недотам впечатляващия брой от хиляда и двеста военнослужещи, както съобщава „Дойче веле“. А досегашните въздушни удари с нищо не помагат на антитерористичната кауза (даже може и да наливат масло в огъня на ДАЕШ). Източно- и централноевропейските нации около Балтийско море не искат да си сътрудничат с Русия по разбираеми причини от исторически и политически характер. Русия пък сякаш е желан партньор за късогледите западноевропейски страни, но не и за Щатите, пък и в момента е в опасен скандал с Турция, продължава с грозната си украинска авантюра и бомбардира не ДАЕШ, а само противниците на Асад в Сирия. Турция на свой ред даде жертви на джихадисткото насилие, но е прекалено заета да си разчиства сметките с либерали и кюрди на своя територия. На практика никой не воюва с тероризма. Пръв приятел на западните сили си остава саудитският режим, който не се отличава по нравите си от една мирновременна версия на ДАЕШ: с абсолютен монарх, действащ шариат и варварски смъртни присъди, изпълнявани за щяло и нещяло. Неясно откъде джихадистите се сдобиват с оръжие и пари – или пък ясно откъде, от Рияд, а може би дори и от Дамаск. В Сирия и Ирак само кюрдите се сражават истински срещу терористичната квазидържава, а в замяна понасят руски бомбардировки и турски нападения в тила. Всъщност налице са всички условия ДАЕШ да оцелее в следващите години, защото няма голяма световна сила, която да проявява волята да унищожи това гнездо на убийци. Дали пред очите ни не се проведе една успешна революция? Ако ДАЕШ оцелее, тя рано или късно ще бъде призната за легитимна държава; първо от престъпни, но утвърдили се режими като Северна Корея, а постепенно – и от нормални правителства. Такива безумни гласове, призоваващи за „преговори“ с политическото чудовище между Сирия и Ирак, вече се чуват из Европа. Разбира се, засега само от най-неразумните левичарски групи. ДАЕШ вече няколко пъти е сравнявана с ранния СССР от 1922: той също е трябвало и е можело да бъде унищожен от международна коалиция, но това не е станало. Проблемът е бил подценен. Резултатите са известни. Нещо подобно може да се каже и за нацисткия Трети райх.

 

Средновековният паралел и пустинната мощ

Всъщност всичко това вече се е случвало – и то много преди Съветите и Райха. В ХІІІ в. кръстоносната политика на Светия престол претърпява серия от грешки и провали, така че в края на столетието латинските владения в Леванта са фактически унищожени. Срещу арабските държави Папството започва да разчита на илюзорната възможност за съюз с една още по-брутална ориенталска сила – монголите. Днес по същия начин относително прозападните, светски правителства в Източното Средиземноморие са под постоянни удари и заплахи, а част от тях бяха унищожени. Западните сили по напълно неинтелигентен начин разчитат на руска помощ, за да спрат този процес на дезинтеграция на секуларизма в Близкия Изток. Това е точно все едно да разчитаха на Чингизидите. Турция все още формално почита Ататюрк, но реално е изменила на заветите му и се превръща в неоосмански проект. Ливан и Йордания са изправени пред кризисни сценарии, с които надали имат капацитета да се справят. Израел, както винаги, е на практика под обсада. Колко време може да продължи всичко това? ХІV в., това време на политически нещастия за Леванта и Балканите, дава добра възможност за сравнение със сегашната ситуация. Надигащите се големи ислямски сили предполагаемо трябва да бъдат възпирани от професионални, технологично напредничави, но недостатъчни по размер отреди. Кръстоносните усилия, координирани от Рим, Авиньон и Родос, са всъщност неадекватни на заплахата. Морето е по-скоро под контрола на западните държави, но действията им се ограничават до постоянни спорове, до отделни удари и до затварянето във все по-ограничен брой пристанища, докато в дълбоката суша се увеличава значението на това, което Франк Хърбърт би нарекъл „пустинна мощ“, а за Наполеон би било „континентална мощ“. Ако искате, направете дори сравнение с Пелопонеската война: страната, разчитаща на превъзходството си по море (а в наше време – и по въздух), както и на по-високите си технологии, е длъжна да превърне тези предимства във възможност за решаващи действия по суша, иначе просто с времето ще бъде изтласкана от точките, в които се е окопала, губейки инициативата. Нека си припомним, че при цялото значение на морската и въздушната сила, огромната тежест на големите победи и поражения остава на сушата. Втората световна война, та дори и по-нови конфликти доказват това отново и отново. Историческите примери могат да бъдат безкрайно много. Но да се върнем към Средновековието, което предлага изненадващо добра възможност за сравнение с положението в Леванта сега. През първата половина на ХV в. намаляващите възможности на Византия и Венеция бележат обрат в конфликта с новата османска заплаха. Османците вече не се боят, че могат да бъдат унищожени от голяма западна експедиция. Битката при Никопол е доказала жизнеността им. Дори поражението им от Тамерлан при Анкара и последвалата гражданска война не намалява влиянието им в региона. Случайно възникналият бейлик се е превърнал в истинска държава, а тя – в империя. Тази империя разчита на добре организирани въоръжени сили, но и на слабостта и липсата на воля за обща съпротива у противниците си. Всъщност тя може да си избира реда, в който да се обръща срещу тях. Инициативата е на османска страна. През това време Константинопол моли за помощ и праща мисии в отчаяно търсене на пари и хора за отбрана. Рим постоянно приканва западните монарси към съпричастност с изнемогващата гръцка „империя“ или по-скоро мрежа от обсадени градове-държави (Херодот би разпознал в това положение един вечно повтарящ се исторически сценарий на дълъг конфликт между Изтока и Запада, а Хънтингтън би се съгласил възторжено. И те може би имат повече право от философите като Фукуяма, които щастливо предсказваха края на историята). Кралете в Западна Европа постоянно обещават помощ, но изпращат малко или нищо, без да осъзнават, че липсата им на ангажираност съдейства за укрепването на огромна заплаха по море и в Централна Европа. Резултатът е падането на Константинопол и началото на доскоро немислима османската заплаха за самите Италия и Австрия. Днес, разбира се, заплахите пред Западна Европа не са от пряко завоевание (макар че в 2011 и Сирия не изглеждаше застрашена), но тероризмът е не по-малък повод за тревога. И именно отказът от координирани действия както във финансово-икономически план, така и по суша в Сирия и Ирак увеличават риска от терористични актове в космополитни центрове като Париж. Консултациите, корабите и дори самолетите не са по-полезни от кръстоносните обети на Хенри ІV и Шарл VІ.  




Гласувай:
5
1



1. indreal - Господ да даде здраве
02.12.2015 16:45
и сила на кюрдите, комай единствените, воюващи срещу джихадистите лице в лице: http://sofrep/44464/kurdish-coalition-liberates-sinjar-isis/
цитирай
2. mglishev - Горе-долу е така, да.
02.12.2015 16:47
indreal написа:
Господ да даде здраве и сила на кюрдите, комай единствените, воюващи срещу джихадистите лице в лице: http://sofrep/44464/kurdish-coalition-liberates-sinjar-isis/


И аз им желая успех.
цитирай
3. bserafimova - Не им се изпраща жива сила!
04.12.2015 22:36
Но сега всички ще се включат в битката срещу Даеш, за да извлекат поредните дивиденти от участието си. Бият се за суровини и надмощие!
Когато Меркел беше във Франция Оланд поиска от нея военна помощ не само за ИД, но и за Мали, където французите отидоха сами по свое желание заради урановите находища и "Арева" - ето там е чуждестранният легион, който защитава френските интереси. Оланд публично се обърна към Меркел за помощ в Африка.Поискаха 750 войници.
цитирай
4. demograph - Ндааа..добре казано
16.12.2015 03:25
++++++++++++++
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5452763
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5487
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата