Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2015 11:56 - Турският страх и руският интерес
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 3506 Коментари: 10 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ако попитаме сто или дори хиляда случайно срещнати граждани на улицата коя е най-голямата външна заплаха за България, съм готов да се хвана на бас, че над половината ще отговорят: Турция. Разбира се, ще има нюанси в процентите според мястото, където задаваме въпроса - тук и там ще има хора, които биха се запитали дали изобщо имаме външни врагове. Някои ще се замислят дали пък случайно повод за тревога не са по-скоро Съединените щати (нали те са нещо като задоекански вилает било на Турция, било на Израел според народното въображение). И може би дори някакъв малък брой хора ще си спомнят, че някъде там на североизток я има Русия, която не си стои мирно и подклажда конфликти около Черно море. Но мнозинството винаги ще се спре на Турция. 

Това с хилядата граждани би бил интересен експеримент, още повече ако се проведе няколко пъти и то в различни градове. Ще се радвам да загубя този бас, но, както се казва: "ха дано, ама надали". 

Турският страх е дълбоко залегнал в масовото съзнание у нас. Но според мен в днешния си вид той няма естествен произход.  Тerror Turcorum не е останал от времената преди Освобождението. Не е онзи стар страх от османците. По-нов е. Насаден е в ХХ в. и то във втората му половина. 

Очевидно в 1885 година, когато са осъществили Съединението, българите не са изпитвали турски страх. Рискът от турска реакция е бил пресметнат и поет, при това с добър резултат. Същото важи и за Независимостта от 1908. Ясно е, че в 1912, когато са обсадили Одрин, излезли са на Мраморно море и са се опитали да превземат дори Истанбул, българите отново не са изпитвали особен турски страх. Напротив, виждали са тогавашната късноосманска Турция като "болен човек", като плячка, която чака да бъде погълната след бърза атака "на нож". И са били почти прави. Българите отпреди точно столетие съвсем определено не са изпитвали никакви комплекси или излишни тревоги от турските си съседи, защото само две години след Балканските войни не са имали особено затруднение даже да се съюзят с довчерашния враг в голямото общо усилие на Първата световна. България е била амбициозна и самоуверена държава, която и за добро, и за зло не е страдала от кой знае какви тревоги по отношение на югоизточните съседи. Отношенията с Турция са били резултат от обикновена преценка - тази страна е можела да бъде и противник, и съюзник, според обстоятелствата и нашите интереси. Впрочем, такова е било българското отношение към всички тогавашни сили. Това може би отразява начина на мислене не само на рационалистичния ХІХ и началото на ХХ в., нито дори само на първите двама български монарси, но и на цяла плеяда пресметливо настроени следвъзрожденски държавници, често произлизащи от стари чорбаджийски семейства. Поведението на тези наши полуеснафи-полунотабили демонстрира, че България, като всяка усещаща силата си страна, няма вечни врагове и приятели, а само вечни интереси. 

Нещата обаче се променят. Поне от шейсетте години насам турците се превръщат в заплашително име. Турция е враг в някакъв вече не пресметнат, а ирационален, мистичен смисъл. Най-вероятно това се дължи на факта, че тя е в тогава враждебния пакт НАТО, а нашата НРБ - във Варшавския договор. Желязната завеса създава нови вражди... и засилва старите. Ще припомня, че комунистическият режим и васалитетът към Съветския съюз не унищожават национализма, а само го извращават до нови, странни форми. Квазисуеверните измерения на новия, комунистически тип национализъм, сякаш повтарят много древни, атавистични, предмодерни начини на мислене, но този магически характер на сталинисткия умствен процес може би е тема за отделно есе. Тук ще му обърна внимание само във връзка с новата версия на турския страх. 

"Възродителният" процес у нас демонизира "турчолята" или "резняците" и набляга много на "потурчвали са ни", "клали са ни", "поробвали са ни", "Балканджи Йово" и, разбира се, на основната пропагандна продукция - "Време разделно". Тук стои и безинтересният спор "били ли сме роби", чиито два противоположни отговора издават еднакво опростенческа склонност и тенденция към емоционални изблици и драматизиране на историята. Баташкото клане се превръща от суров исторически факт в събитие с митологично значение - каквото е вавилонският плен за древните юдеи, това е може би Батак за новия български патриотизъм от шейсетте години насам. Всички си спомняме истерията, която професионалните патриоти Георги "Гоце" Първанов и Божидар "Кардам" Димитров създадоха около проекта за митологичното значение на Баташкото клане на историците Балева и Брунбауер. Сигурно е чиста случайност, че тази истерия съвпадна с тогавашния скандал около Р. Овч. и Вальо Топлото. Но всъщност кулминацията на турския страх, насаждан у нас от официалните медии, е в т. нар. "Голяма екскурзия", тоест в прогонването на триста хиляди български мюсюлмани. 

Резултатите от този страх са ясни: появата на партия Атака, лошото отношение към арабските бежанци като към единоверци на "врага", възход на един просташки нов национализъм. 

Най-новото клише на националистическия страх е, че Турция може да издейства автономия или направо да нахлуе в Кърджали.
За българите масово няма значение фактът, че Турция не се намеси в българските събития от 1989, когато страната ни беше сама (защото СССР се разпадаше) и беше дала отличен повод за интервенция (с "Голямата екскурзия"), а Изтокът беше далеч по-спокоен отколкото е днес. Въпреки това средностатистическият наш съгражданин се страхува за националните ни граници. Той е убеден, че Ердоган и Давутоглу подготвят заговор за присвояване на парче от нашата част на Тракия и Родопите. Няма никакво значение, че ние сме в Европейския съюз, а Турция се опитва да влезе в него. Няма никакво значение, че и нашата, и турската държава са част от НАТО. Няма и никакво значение, че Турция вече има огромен и все по-труден ангажимент в Кюрдистан и Сирия. Няма съвсем никакво значение, че Турция има и все по-сериозен проблем с Русия... момент. 

Русия. Разковничето е тук. Произходът на турския страх в България произхожда от тайната полиция на Народната република, оформена по съветски модел и под пряко съветско влияние, за употреба по южния антиНАТОвски фланг на Варшавския договор. Днешна Русия се управлява от стария среден ешелон на съветския КГБ и харчи милиони за пропагандна (или "хибридна") война из цяла Европа, включително и в България. У нас на и близо до властови позиции са все още нелустрирани стари агенти на свързаната с Москва Държавна сигурност - агентите "Гоце", "Сава", "Павел", "Кардам"... да продължавам ли? А днешната, все по-съветизираща се Русия, отново е в лоши отношения с Турция. 

Точно в този момент се активизираха най-откритите руски колаборационисти у нас. И се повтори опорната точка за Кърджали и Ямбол. Сигурно и това е случайно. 

Преди няколко месеца Русия и Турция бяха почти женени. Щеше да има "Турски поток", нали така? И щяхме да завиждаме на турците за пропуснатата полза от "Южен поток". Нали? Само че "Турски поток" също пропадна, а Турция демонстрира по зловещ начин, че няма да позволи на Русия да се меси безпроблемно из региона на интересите й в Леванта. Анкара дори си позволи да обяви окупацията на Крим за незаконна (впрочем, правилно, но това допълнително инерви Кремъл - което беше и целта). В момента Ердоган и Путин не са приятели. И тутакси в България беше активизиран турският страх. Старата песен на почти нов глас. В момента по-хитрите руски агенти у нас мълчат и чакат що-годе разумни директиви, за да спечелят евентуални избиратели - Енчев, Първанов и Сидеров все още не смеят открито да хвалят Доган, защото това би ги компрометирало пред собствената им публика, която досега лековерно е приемала острата реторика срещу злия Сокол за искрена. Само Каракачанов си позволи публично да се простреля в крака пред своите почитатели, казвайки ненавременно добри думи за основния московски резидент тук. Получи се неловко: довчера набеждаван, че работи за вековния архивраг, Доган изведнъж трябваше да бъде открито преквалифициран в едва ли не доблестен защитник на Отечеството от "резняците". Иронията е огромна, макар че на последните парламентарни избори Сидеров се изпусна, че само Атака и ДПС били "чисти партии". Различните руски лобисти, конкуриращи се за благоволението на Кремъл, започват да се издават едни други и не са сигурни в ролите си. Това е добре, доколкото може да накара поне част от избирателите например на ГЕРБ да се замислят за мястото и на своя любим вожд. Борисов също вече не крие, че е силно проруски настроен. Да припомням ли пропускането на руски бойни самолети, ласкавите изказвания за "Южен поток", поредните опити за лавиране, тоест снишаване по живковски и най-вече гласуването на България против общата европейска позиция относно санкциите? В момента Борисов се присъединява и към нестройния хор на турския страх. Било имало опасност Турция да се меси във вътрешните ни работи. Почти всички политици в България повтарят удобни за Москва и по същество антиНАТОвски тези. Не само че няма разлика между Доган, Първанов, Каракачанов, Сидеров и Борисов по отношение на Русия, но и те следват дори най-дребните криволици на нейната политика. Ако утре Москва признае например Тибет за независима държава, Борисов веднага ще забрави за китайско-българската железница, а Доган ще му приглася без да се ебава. И навярно дори ще вземе пари за хидроинженерни консултации в Лхаса. Старият доносник Гарелов ненапразно каза, че ГЕРБ не може без ДПС. По-просто би било да каже, че едната част на руската агентура у нас не може без другата. 

Известно време Русия си играеше почти приятелски с Турция. В този период турският страх у нас беше позабравен. Сега обаче идилията между двете сили рухна и ще слушаме все повече пропаганда против Анкара. Скоро турците ще се окажат човекоядци. Турският страх ще процъфти. И ще затихне отново, ако московският и анкарският диктатори постигнат някакво временно споразумение. 

Не ме разбирайте погрешно. Не съм привърженик на Местан. Той трябва да дели една и съща килия с другите споменати "герои" по много причини. Нито пък имам някакви симпатии към Ердоган. Но в момента ставаме свидетели на класическо активно мероприятие на постсъветската мрежа у нас. Ще е хубаво повечко хора да почнат най-сетне трезво да преценяват не само насадения в главите си страх, но и реалните възможности на Турция да ни вреди предвид целите и ангажиментите й. И да си зададат въпроса що за "европейско развитие" ни предлагат ГЕРБ и Борисов. 

Ако не сте ме разбрали: не, Кърджали не е под никаква заплаха. Но пристанище Росенец, Бог знае защо, още си стои под руска охрана. Но и българската версия на Севастопол е за друг текст. 



Гласувай:
3
4



1. bgman13 - Първо:
31.12.2015 12:56
цитат:"Турският страх е дълбоко залегнал в масовото съзнание у нас. Но според мен в днешния си вид той няма естествен произход. Тerror Turcorum не е останал от времената преди Освобождението. Не е онзи стар страх от османците. По-нов е. Насаден е в ХХ в. и то във втората му половина. "

По-долните народни песни от преди освобождението ли са или след? Няма да се изненадам ако кажеш, че са след:

"Яничари ходят, мамо

Яничари ходят, мамо,
от село на село.
Мъжки рожби вземат, мамо,
яничари правят /2

Взели, кого взели, мамо,
взели и Стоила.
А Стоил си беше, мамо,
едничък на майка /2

Плакала е много годин'
Стоилова майка...
Все за Стоил тя си мисли,
дребни сълзи рони /2

Плакала е много годин' -
три пъти по седем.
Коси вече побелели,
очите й изтекли /2"


Според тебе имало ли е изобщо еничарски корпус? Няма да се изненадам, ако кажеш, че не е имало.



"Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?


- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори:
- Остани сбогом, брате Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!"

Как ли му е хрумнало на тоя народ, дето така добре си е прекарвал по времето на турското (айде да го наречем "присъствие"), да измисля и да пее такива песни?

цитирай
2. bgman13 - Авторът на болга, трябва да одобри. Добре, така тамън нема да се появят коментари, които са прекалено опровергателни към авторът на блога
31.12.2015 13:03
Второ:

Ако ти живееше в Турция - днес, а не вчера. Кво щеше да стане с тебе, ако ти беше хрумнало да окупираш някой турски университет - светски или особено религиозен, ислямски, така както се престраши да го направиш в България, понеже ти бяха обещали, че нищо няма да ти направят? Или вероятно, ти не си склонен да окупираш университети в Турция, понеже Турция е ислямска държава, а ти нямаш нищо против исляма?
цитирай
3. blackpredator - ееее, Глишев
31.12.2015 14:20
сеги българският Севастопол е Поморие
там умните и красивите ще изкопаят Адрианов или Аспарухов вал срещу заразата
нещо като строители на Хаинбоаз у бъдещите хроники
цитирай
4. mglishev - Продължавайте да шумите,
02.01.2016 20:06
нещата са си ясни.
цитирай
5. protagonista - Мисля, че има разлика
03.01.2016 16:16
Страхът е от ислямизма и от възможността тази съседна държава да бъде негов проводник. Страхът е от Югославския сценарий, от ония, които прогониха собствения си народ, от ония, които са си поставили за цел световно господство на исляма. Има ли някой, който може да убеди хората, че такава възможност не съществува след редицата терористични актове по света, че и у нас?
цитирай
6. protagonista - ...
03.01.2016 16:23
Тъй като видях, че имате модернизация - можете и да не публикувате коментара. Достатъчно е, че Вие сте го прочели.
цитирай
7. mglishev - За пускане са коментари,
03.01.2016 18:45
които не съдържат отявлени глупости и най-вече обиди. Иначе спокойно мога да не съм съгласен с някого и пак да си приказваме нормално :) Предпочитам да няма модерация, но съм я сложил временно заради един-двама простаци :)
цитирай
8. bgman13 - За пускане са коментари, които не ...
06.01.2016 14:24
mglishev написа:
За пускане са коментари, които не съдържат отявлени глупости и най-вече обиди. Иначе спокойно мога да не съм съгласен с някого и пак да си приказваме нормално :) Предпочитам да няма модерация, но съм я сложил временно заради един-двама простаци :)


Нормално говорене с тебе не може да има. Ти предпочиташ най-вече да си говориш самичък. Това прваиш, или като пускаш коментарите към тебе със закъснение (т.е. никога в реално време), или като не ги пускаш изобщо, понеже били отявлени глуопости (а защо не оставиш аудиторията да прецени, кое са отявлени глупости);
И след това не отговаряш по същество когато ти изнася, като казваш:
" Продължавайте да шумите,
нещата са си ясни. "

М-да, продължавй да си шумиш, нещата са си ясни. И с нормален разговор с тебе и без разговор изобщо. С тебе си е като и без тебе, ние ще си говорим и на други места.
цитирай
9. mglishev - Ще бъде чудесно
06.01.2016 22:10
комундетата да спрете да спамите :)
цитирай
10. paulbjork - слаба зле аргументирана статия
31.03.2016 10:57
Фактологически грешки:
1. Очевидно в 1885 година, когато са осъществили Съединението, българите не са изпитвали турски страх.
Не случайно в деня след Съединението се случва следното:
"Натискът последва наистина, енергичен и бърз, от страна на всички Сили, най-напред от страна на Русия. Нелидов заяви на великия везир, че влизането даже на един турски войник в Румелия би имало катастрофални последствия за Портата."
http://www.slovo/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4439&Level=3
2. Поне от шейсетте години насам турците се превръщат в заплашително име.
Намерете един жител на Копривщица, Батак, Шипка или Панагюрище, който да е считал преди 60-те, че Турция не е заплаха!

3. Произходът на турския страх в България произхожда от тайната полиция на Народната република, оформена по съветски модел и под пряко съветско влияние, за употреба по южния антиНАТОвски фланг на Варшавския договор

Авторът би ли могъл да се информира коя година е написано стихотворението Арменци на Яворов? Преселението на толкова арменски фамилии дали е 'под пряко съветско влияние'

4. Най-новото клише на националистическия страх е, че Турция може да издейства автономия или направо да нахлуе в Кърджали.

Това 'клише' е документирано към 14 Януари 1943 - при правителство, което далеч не може да бъде наречено лоялно на Русия:
"Подготовката за война не убягва от българското военно разузнаване, което винаги е имало изключително опитни наблюдатели там. Държавният военен архив във Велико Търново разполага с изобилие от документи.
От тях става ясно, че в Анкара предвиждат присъединяване към Турция на днешните територии на Бургаска, Ямболска, Старозагорска, Хасковска и Кърджалийска области. Както и че 24 турски дивизии вече са дислоцирани в европейската част на Турция, групирани в 10 армейски и 1 бърз корпус. "

Бъдете здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5270954
Постинги: 1059
Коментари: 8002
Гласове: 5460
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата