Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2016 20:34 - Неслучилата се Турция
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 4748 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 17.07.2016 00:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Опитът за военен преврат срещу Ердоган не успя. Още не знаем дали е бил постановка на президента, но знаем какво следва: край на светския кемализъм      Турция е страната, за която българите мислим по най-страстен начин. Да, ние обичаме идеята за Македония и в някакъв смисъл я смятаме за свое „дете“. Да, гледаме на Русия ту като на освободителка, ту като на фактор на хаоса и разрушението. Да, изпитваме смес от завист, възхищение и недоверие към повечето западни нации. Разбира се, чувстваме известно превъзходство над Сърбия, Гърция и Румъния – както и там вероятно мислят са нас, когато изобщо се сещат, че съществуваме. Но Турция… Как да имаш лошо мнение за нея? Тази богата страна с огромен излаз на няколко морета, владееща великия Град, на който всички други и на Балканите, и в Близкия Изток са само сенки? От друга страна – как да я харесваш? Турция е страната на петстотинте години мълчание в собствената ни история. Пет века чужда власт, без България самостоятелно да участва в Ренесанса, в Новото време и в Просвещението. Ние носим тази липса в себе си и го усещаме. Същевременно живеем добре със самите турци, когато политиката на някое безумно правителство не ни разделя. Но пък понеже много се гордеем, че сме част от християнството и от западната цивилизация, често ни обърква това, че толкова много си приличаме с тези средиземноморски мюсюлмани. И не знаем как да се отнасяме към Турция. Лесно ни е да я мразим, но не ни е изгодно.     Самата Турция никак не ни улеснява. Битовата симпатия не е достатъчна, тя често ни подвежда. Търговията, туризмът и добрата кухня са чудесни неща, но те могат да бъдат пометени с незначителен жест било от наш безотговорен националист, било от арогантен турски чиновник. Богатството, демографията и силата на Турция будят тревога у нас. Българите обикновено се чувстват неспокойни до този понякога приятен, но никога предвидим съсед. Особено ни карат да се замислим арменският геноцид, потискането на кюрдите и окупацията на Северен Кипър, както и собствената ни гузна съвест за онзи с нищо неоправдаем „възродителен“ процес. Неоосманистката политическа доктрина на сегашния режим също не ни успокоява, защото представите ни за султанската империя продължават да се формират под истеричните крясъци на пропагандата. За българите Турция е неспокойно дремещ вулкан.    Ето защо снощните новини от Анкара и Истанбул изправиха на крака тази част от публиката ни, която винаги следи новините – и то не тези на БНТ, а от международните медии. Опитът за преврат на част от армията срещу президента Ердоган за няколко часа стана повод за бързи припомняния на историческата роля на армията като гарант на светската Конституция. Светският кемализъм е това, което българите харесват в съседната страна. Дори най-убедено религиозните българи предпочитат Турция да е секуларна държава, защото изпитват недоверие към самия ислям и винаги го подозират в склонност към радикализация. А и повечето от нас, въпреки че ползват етнорелигиозен маркер, за да изразят кои са, всъщност са изцяло светски хора, реално непрактикуващи религията си и подозрителни към всяка форма на публично благочестие. Новината, че част от армията се опитва да свали от власт демонстративния мюсюлманин Ердоган, беше посрещната с надежда. Секуларен преврат щеше да бъде в най-добрите традиции на конституционната роля на турското офицерство и потвърждаване на светския кемализъм.    Превратът не успя. Дали е бил замислен от самия Ердоган с някаква азиатска перфидност, като план президентът да се отърве от военната опозиция – не знаем. Мощното присъствие на властите в медиите и най-вече в Интернет по време на самия опит за преврат може би показват точно това. Но понякога опитите за преврат просто са неуспешни. Ефектът обаче е ясен: Ердоган ще стегне контрола си още по-строго. Държавният глава, който арестува журналисти, ще втвърди и реториката, и действията си. Дори чисто формалната заявка за присъединяване към Европейския съюз ще загуби всякакво значение: Турция се завръща в Азия. Все по-рядко ще чуваме позовавания на Конституцията, свободата, демокрацията и Републиката, а все по-често – за религията, традицията, здравата ръка, Отечеството. Диктатурата израства пред очите ни. Какво означава това за България и за нашите контакти със съседите ни – още не можем да преценим. Публичната икона Ататюрк няма да изчезне от употреба, но все по-често ще  стои редом с портретите на Мехмед Завоевателя, Селим Първи, Сюлейман Великолепни… и самия Ердоган. Можем да се сбогуваме със светска Турция.    Преди десетина години забрадени жени в Истанбул почти нямаше. Сега те са обичайна гледка по улиците, а след още няколко може и да доминират. Чуждестранните преподаватели вече започват да напускат турските университети, а отношенията на Турция с Русия показват плаха тенденция към подобряване след последната минусова точка от свалянето на руския самолет през ноември. Всъщност дори не е изключено това да се бе случило поради действия на военната опозиция срещу Ердоган. Съединените щати и Великобритания бързо демонстрираха, че ще продължат да общуват с оцелелия и по-силен от всякога режим в Анкара. Старият светски, кемалистки елит или ще изостави родината си, или ще се затвори в домовете и университетските зали (ако това му бъде позволено). Няколкостотин перспективни, но нелоялни офицери ще бъдат екзекутирани и Турция за известно време ще придобие зловещ международен облик. Ако новата тенденция за подобряване на отношенията между Кремъл и Анкара се запази, ще е интересно да се проследи как ще започне да се отнася Ердоган към руския съюзник Асад. Тези събития засягат България пряко: националистите и политическите представители на етническите малцинства гледат с еднакъв интерес, но с – поне засега – напълно противоположни идеи към югоизточната ни граница.    По време на самия опит за преврат българските национални медии и Министерството на външните работи реагираха крайно пестеливо. Специално за медиите може да се каже: дори прекалено пестеливо. Нашето посолство в Анкара не реагира с достатъчна и навременна информация, за разлика от посолствата на много други страни. Некомпетентността е само част от обяснението: не бива да забравяме, че в момента Народното събрание обсъжда т. нар. „антитерористичен“ законопроект, идващ точно по време на атентата в Ница и на турските събития. Липсата на прозрачност в действията и мотивацията на нашите власти поставя България в много тревожно положение. Много е възможно „антитерористичният“ законопроект да бъде насочен срещу досега законни форми на недоволство, но да не обхване активността на съществуващите паравоенни формирования точно в Югоизточна България. Би било опасно, ако те компрометират отношенията ни с все по-мрачната Турция. 



Гласувай:
10



1. alexs - Обективно си обяснил нещата почти ...
17.07.2016 10:22
Обективно си обяснил нещата почти на 100% съм съгласен. Случващото много ми напомня СССР по времето на Сталин 1938 е имало чистка в червената армия....Напомня ми и Германия по времето на Хитлер Имало е опит за преврат на военните ,,,,имало и нощ на дългите ножове .... И Хитлер и Ердоган са избрани на избори но установяват едлолични режими..
Но наи-страшно е според мен постепенното премахване на СВЕТСКАТА ДЪРЖАВА....Какво следва средновековие и нови тъмни векове
"Преди десетина години забрадени жени в Истанбул почти нямаше. Сега те са обичайна гледка по улиците, а след още няколко може и да доминират. Чуждестранните преподаватели вече започват да напускат турските университети"
..........
"Съединените щати и Великобритания бързо демонстрираха, че ще продължат да общуват с оцелелия и по-силен от всякога режим в Анкара. Старият светски, кемалистки елит или ще изостави родината си, или ще се затвори в домовете и университетските зали"
САЩ и Великобритания правят голяма грешка както навремето с Хитлер.... Една светска Турция би била преграда срещу тероризма ....но една ислямизирана Турция..лошото тепърва предстои.
цитирай
2. mihala - Много точно, но забравяме, че тази ...
17.07.2016 11:45
Много точно,но забравяме,че тази пиеса се разигра на фона на нарастващо недоволство, не от политиката на Ердоган, а от действията на ЕС спрямо Турция и засягане на интереси, и амбиции на Ердоган. От театъра Ердоган излезе победител.Той отново е на предна линия като личност в собствената си страна и вместо да го сменят беше издигнат на пиедестал. Народът го възхвалява и вместо да се отърве от едноличната власт той я потвърждава,което е по-опасно от всичко друго за световния мир.
цитирай
3. eloiz - Глишев, привет,
17.07.2016 12:41
боя се, че докато не започнем именно да мислим за Турция по разумен, а не по страстен начин, дотогава няма да се чустваме сигурно до нашия "понякога приятен, но никога предвидим съсед". Напомням обективно, че турците в българия са българско етническо малцинство (тоест български граждани по паспорт), че повечето българи, които търгуват и пътуват до Турция съвсем не мислят за "арменския геноцид", "подтискането на кюрдите и окупацията на Северен Кипър", и това не е тяхна работа, бих си позволила да вметна, те имат други ангажименти с турската държава, които, както вие си позволихте да подчертаете, за учудване, се изпълняват относително добре, което аз бих подложила на съмнение). Да, вярно е, че пропагандата ни представя Турция като "неспокойно дремещ вулкан", и затова има причини. И наистина, това, което се случи в Турция, не се разбра какво беше, именно поради усилията на пропагандата, но пък важното е, че българските граждани, пребиваващи там се прибраха живи и здрави, няма опасност за живеещите там българи, дано, а също така и за преминаващите през страната български туристи и пътници, надявам се...Аз лично, не успях да разбера дали Министерството на външните работи е препоръчало на български граждани да не пътуват до Турция, предвид събитията, не следя достатъчно активно новините. Обикновено смятат, че след като Турция е съседна държава, то това не е толкова опасно, но чета в "Днес бг" за някакви възглавници...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8611127
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата