Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2016 01:13 - Политическата ми равносметка
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 12565 Коментари: 18 Гласове:
10

Последна промяна: 13.10.2016 01:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ако трябва да избирам между две злини, по-скоро няма да направя избор.”

Анджей Сапковски

 
            През 2013 година повярвах, че е възможно гражданското общество на България да надвие тукашните мафии. Включих се според силите и разбиранията си в обществените вълнения, които сметнах за полезни и обнадеждаващи. Възможно е в няколко случая да съм бил разпознаван от съмишленици и приятели като човека на мига, като водач (това едновременно ми харесваше, мобилизираше ме и ме тревожеше). В други случаи, разбира се, съм разочаровал доста хора (това пък обикновено ме забавляваше – с едно-две по-драматични изключения). Винаги съм действал само по съвест и изпитвам неудовлетворение единствено от неуспехите си – всеки публичен стремеж, в последна сметка, бива оценяван по крайния си резултат. В този смисъл съм длъжен да приема, че съм стигнал до поражение, макар че, слава Богу, поне поводите за срам са ми спестени. Изгубих вярата, че мога да влияя на повече от шепа приятели. На тях дължа благодарност, включително и за няколко недотам приятни урока. Тези приятели са и единствените, успявали да влияят на мен, защото съм избрал да вложа доверието си в тях. 

            Нека хората, които в продължение на тези три години повтаряха, че от нищо няма смисъл, не се радват, ако попаднат на тази равносметка. Тези, които се затваряха в професиите си или емигрираха, имат известно оправдание, но демонстриращите нарочно изискана дистанция намирам за уродливи. Тяхното безразличие е проблем между тях и Бога, а не между тях и предполагаемите „наивници“, заели се с някакво публично действие. Но ако някога се стигне до почти невъзможните неща, които продължавам да смятам за необходими, неутралните първи ще разберат, че при гражданска война (именно, именно) най-много страдат такива като тях. Дори най-големите унищожители на България, крадците и убийците като Доган, Борисов, Първанов, Местан, Цацаров, Цветанов, Миков, Пеевски, Василев, Минев и прочие, няма да заслужават чак такова наказание като онези, които никога не направиха нищо, но ехидно коментираха. Това не е заплаха, а само условна прогноза: ако настъпи условие Хикс, то логично ще последва резултатът Игрек. 

            Убежденията ми за нужните в близко бъдеще мерки не са се променили и ги намирам за безалтернативно верни: българското гражданско общество задължително трябва да се превърне в едновременно волеви, добродетелен, яростен и по старомодному републикански фанатичен двигател на цялата нация (съжалявам донякъде за думата „републикански“, тъй като съм романтичен монархист, но монархическият принцип у нас се самоунищожи с особен мазохизъм). Това общество, този фанатичен двигател не трябва да предизвиква насилието сам, но и не бива да се бои, нито да се гнуси от насилието като средство, когато става дума за война с безогледните тукашни мафии. Опасна самозаблуда е да се смята, че мафиите някога ще позволят властта да им бъде отнета без крайности. Същата самозаблуда е и допускането, че мафиите могат да бъдат „възпитани“, „очовечени“ и да им се влияе в положителна посока. Мафиите или ще досъсипят страната ни, или ще бъдат изметени. Буквално имам предвид кървава национална контрареволюция (с парадоксално човечни цели),  макар да виждам, че поради заболяване на гражданското общество тя, уви, няма изгледи да се случи. Продължавам да смятам това, което у нас – напълно погрешно! – се смята за „идеализъм“, „наивност“, „мечтателство“, „анархизъм“ и „максимализъм“, за всъщност нормално и напълно рационално поведение. Просто последователната рационалност не е на мода у нас, заменена от доста тъжен конформизъм, късогледство и задушаващ страх. Уви, да, българите са страхливи. Скръбно е, че дори сред най-енергичните борци срещу тукашното криминално статукво долавям прокрадването на един „практицизъм“ или „здрав разум“, практични и разумни само по име, а в действителност представляващи перфидно и унизително примирение. След известен период на блъскане на главите в стената даже и най-сериозните хора започват да се опитомяват, при това – без да печелят нещо повече от малко лично спокойствие. 

            Предпочитам обикновената законност пред криворазбраната, бездушна „държавност“. Законността е нещо необходимо – точно като старомодната представителна демокрация, взаимния контрол между институциите и гражданството, и прозрачността – докато в „държавността“ виждам чудовищен азиатски принцип на потъпкване на човешката личност. Вярвам в двукамарните парламенти, в класическото образование, в естествените, старинни авторитети и в Бога. Напълно отхвърлям референдумите, популизма и управлението чрез неразумната тълпа. Разграничавам тълпата от народа. Не вярвам в политическата манипулация под никаква форма – особено между съмишленици. Вярвам обаче във вътрешния нравствен закон, в личния пример, в личната лоялност, в искрената реторика, в моралната основа на правосъдието и в няколко исторически принципа: свободата, по-горе споменатата законност и онзи политически екзотичен у нас, но напълно валиден стремеж към щастие. Естествено, смятам, че българските така наречени „институции“ и псевдодържава в сегашното си състояние са подигравка, която трябва да бъде безмилостно унищожена – но не за да я последва анархия, а за да бъде заместена с добре конституирана, старомодна държава; носителка, пазителка и създателка на едновременно хуманни, почтени и цивилизовано патриотични идеи. Осъзнавам обаче, че тези мои възгледи, макар да са по същество смислени, няма от кого да бъдат възприети тук. Единственият жест на политическа надежда, който все още мога да си позволя, е да напиша настоящата равносметка с идеята, че някой днес или утре може и да хареса нещо от нея за себе си. 

            Никога не съм гледал на участието си в няколко от образувалите се в последните три години формални и неформални клубове като на начало на политическа кариера. Заниманията ми са били, разбира се политически по същество, но в чисто Периклов или по-точно Плутархов смисъл. Имах надеждата и амбицията, че живея с антично чувство към политиката като към върховно право и задължение на наистина суверенния, въоръжен и самоуверен народ. Надявах се, че ведрата свирепост, носена от тази нагласа, може да привлече още хора. Това отношение към публичните неща е част от възпитанието ми, тоест част от самия мен – и смятам за важно да го съхраня в себе си. Пожелавам това отношение на всеки, който поиска да се заеме с каквато и да е публична дейност. Всъщност намирам всеки друг подход към обществените работи за отвратителен и отказвам да търся личната си реализация в дори най-добронамерения опит да се манипулира мнозинството или даже само отделна личност. Гордея се с отвращението, което изпитвам към всяка форма на съзнателно въвеждане в заблуда. Онова, което мнозина „практици“ погрешно смятат за наивно, е единственият смислен подход към обществената активност – и то не само в етичен, а дори и в практически смисъл; факт, който почти никой у нас не осъзнава, защото нравствената развала на мафиите е оказала вредното си влияние дори върху политическата култура на иначе честни хора. Предпочитам винаги да бъда непопулярен и елитарен съзерцател на самата идея за висока политика вместо "практик", колебаещ се в скблата между Макиавели и комсомолството. Коридорите и кабинетите никога не са ме привличали. Площадите ми се струват по-ценни, може би заради откритото небе над тях. 

            Открих, че мнозина мои сънародници имат огромни качества и добродетели, но че тези добродетели са само лични, само частни. Не видях обществени, демократични и войнишки или по-точно воински качества. Дори посегателството върху собствения им портфейл не може да разбунтува тези изумително кротки и щедри хора (тук не говоря за изродената част от нацията). Мои обичани приятели се оказват добри политици – но добри политици в конвенционалния, кулоарен, цивилен и дори битов смисъл на израза, докато тук трябва пламенен ентусиазъм. Не вярвам, че в тяхната бавна, обмислена дейност има шанс за друго, освен за лично израстване. Не мога да повярвам в скрит, тихо горящ пламък; мисля го за самозаблуда. За по-доброто си бъдеще България няма нужда от това, на нея й трябват хъшове, луди глави, които да се държат като комбинация от Радой Ралин и Томас Джеферсън – и които имат известен усет към ефектния жест. Такива хора не намерих, а и обществото ни няма навика да ги създава и припознава като свои водачи. Скептицизмът на прекалено дълго битите българи си казва думата. У нас ентусиазираната нагласа бива обезкуражавана и от нея се боят дори онези, които би трябвало да са нейни потенциални носители, така че все пак мога да разбера защо толкова много активни личности се превръщат в бавни тактици. Не съм такъв и не смятам това за своя слабост. Щеше да ме е срам да се върна към други, по-безобидни занимания, ако не бях сигурен, че съм опитал всичко, което съм смятал за правилно. Изпитвам обаче насмешка към хората, които ще приветстват или ще почувстват облекчение от тази ми постъпка. За приятелите си трябва да поясня, че всякаква моя политическа активност ще продължи чисто теоретично. Ако имам късмет, това ще стане в духа на Гомес-Дбвила. 

            Същевременно започвам да схващам неприятния факт, че само планомерното, бавно и придружено с ухажване на медиите действие може да има шанс за относителен успех у нас. Но що за „успех“ ще е това? Не вярвам, че информацията или пък бавността е власт в нашите условия. Вярвам, че власт е силата. Дори вярвам, че власт е самият ентусиазъм – поне там, където живеят граждани, изправени пред заплаха, а не поданици, стоящи пред господар. И смятам, че при скоростта на разруха на България просто няма за кога да се търсят дълги пътища: докато десет души бъдат научени на разумно недоволство или замислят някакъв внимателен план, други сто ще са се криминализирали, умрели, емигрирали или оглупели. Колкото повече се отдалечава възможността за бърза самоорганизация и разгневяване на съзнателните хора у нас, толкова повече виждам единствената възможност за справедливост и благоденствие тук тъкмо в гнева – в суровата бяла ярост, без подправки. Ако тя не е възможна за мнозинството, значи нямам работа с това мнозинство. В това заключение няма трагизъм, защото мнозинството никога не е потенциалният носител на добра промяна. Ако обаче не е възможна и критична маса от малцинство разгневени граждани, то съм длъжен да спра да храня политически надежди. 

            След три години опити да докажа на самия себе си, че България може да извърши необходимото, да осъзне собственото си отчаяно положение и да се самовъзпита чрез уважение към личните примери, историческа грамотност, републикански фанатизъм и култура на недоволството, вече имам правото да приема, че тя в действителност не може. Болезнен и нежелан извод, който най-вероятно ще достави едновременно повод за мазохистично удоволствие на страхливците и за ругатни – на лицемерите. За чест и на приятели, и на противници обаче трябва да призная, че многократно съм бивал предупреждаван за тази гнусна истина. За своя чест се съпротивлявах срещу нея. Най-сетне се съгласявам и с едните, и с другите: България наистина няма вътрешните сили да се извади сама за плитката от блатото. Това обективно е парализирана, пленена страна с обезверена интелигенция и оскотяло население. Ако не бях вече напълно уверен, че това е така, щях да си спестя тези думи, за да не навредя на националната кауза, но вече виждам, че няма на какво да навредя. Дори не смятам, че изразявам само своето разочарование – много по-опитни и сериозни хора положиха усилия, за които бяха възнаградени с далеч по-горчиво разбиране от мен. Тук позитивно влияние, както изглежда, могат да имат само големи външнополитически събития – например предстоящият пореден крах на Русия. Но това влияние е чисто механично. Очевидно не съм нито водачът, който ще спаси страната си, нито последователят, който ще приеме която и да е от сега съществуващите и предлагани форми на лидерство. Трудно ще възпитам в себе си хлад към неминуемите нещастия на България, но няма да ми е невъзможно. И, естествено, никога няма да възпитам чак толкова хлад, че ако някой ден ми се стори, че разпознавам у някого политическия светец, воина, своя личен Исперих (Самуил, Фридрих ІІ, Уошингтън, Еней, Валънтайн, Хидейоши, Милтиад, Анри ІV, Дрангов, Беоулф, Цезар, Арагорн, Лорънс, Хенри V, Артур или Муад"Диб, защото вярвам в историческата роля на героичния тип водачи), да не зарежа всичко, за да го следвам без съжаление. Дори демокрациите имат нужда от такъв тип вдъхновители. Но при досега демонстрираните качества на моите сънародници вероятно би се наложило да изпълня дори за такава хипотетична фигура скръбните задължения или на Бедивер, или направо на кайшаку. Веднъж-два пъти ми се е струвало, че попадам на такъв човек, но поне досега неизменно съм се заблуждавал. Не е изключено моите наблюдения върху българите да променят част от възгледите ми относно ролята на личността в историята. У нас даже Карлайл би се затруднил да формулира култа към героя като към друго освен като към престъпник. 

            Възможно е съдбата на България да се окаже само малка част от човешката драма на ХХвек, особено ако след някоя и друга година варварска Русия започне истинска война срещу цивилизования свят. Не се съмнявам, че тази побесняла страна накрая ще загуби, но междувременно повечето от нашите дребни национални тревоги ще са се оказали лишени от всякакво реално значение, а цената за създаването на един нов свят би била чудовищна. Мирът никога не е бил даденост и човек трябва да е подготвен в себе си дори за най-невероятни възможности. От друга страна се надявам и аз, и още неродените ми деца да видим кацането на човек на Марс. 

            Ще включа и едно общо наблюдение по българските работи: у нас сега в най-често срещания случай се живее по цялостно лош начин. Самоорганизацията е почти изключена не само в политически, но и в чисто всекидневен смисъл. Толерантността към престъпници, нетърпимостта към оправдана критика и (за да изразя всичко със съвсем дребен пример) зарязването на междублоковите пространства са симптоми на упадък и в бита, и в начина на мислене. На ентусиазма се гледа със зле прикрит ужас. От това произтичат много други нещастия. Сегашният среден начин на живот в България трябва да бъде отхвърлен от всеки, който иска да съществува смислено и щастливо. Най-грубо казано, налага се нормалният човек да почисти поне малко от боклука на мнозинството простаци, ако ще остава в България – без значение дали ще бъде политически активен или не. Всъщност даже най-дребният акт на отстояване на реда срещу хаоса, тоест дори само почистването на физическата мръсотия тук и там съвсем скоро може да се окаже политическо престъпление срещу управляващата у нас диващина. 

            Единствената ми препоръка към моите съграждани и приятели може да бъде: променете се. Изгубете душите си, за да ги спечелите обратно. Бъдете максималисти в морален, а и дори в чисто естетически план. Не се колебайте да звучите елитарно и да наказвате низостта по всеки възможен начин. Помагайте си. Откажете се от всяка форма на сметка, съображение или тактическо забавяне. Не манипулирайте никого и не позволявайте на никого да представя каквато и да е форма на заблуда и компромис като нещо добро. Свикнете с мисълта, че или ще унищожите сегашния тип управление на страната (изобщо не говоря за една отделна партия, а за цялостния престъпен начин на разпореждане с богатствата и съдбите ни), или той ще унищожи вас. За себе си не се боя. Личните планове, старите автори и склонността към писмено изразяване са напълно достатъчни, за да бъде повече от щастлив положилият поне някакви старания човек, дори когато политическите му идеи са неприложими в разпадащата се страна, където се е родил и която е имал глупостта да обича.

 

 

 

Манол Глишев

София, 12 октомври 2016

 
image



Гласувай:
13



1. staler - отдавна си на марс. . . единствен...
13.10.2016 04:28
отдавна си на марс...единственното от което трябва да се страхуваш е победа на тръмп----поне според това което казва в момента,има намерение да иска пари за американско военно присъствие,па камо ли да раздава сороски стипендии за некадърната ви пропаганда...
цитирай
2. apostapostoloff - Всички са маскари, нали?
13.10.2016 05:46
Ама тази книга сме я чели. Ти не си нищо друго освен един съвременен бай Ганьо с огромни претенции.

Истината е, че си нищожно, слабо, некадърно и глуповато човече и точно затова си такъв неудачник. И слава Богу, че е така. Само това ни липсва- един нов бай Ганьо да спечели влияние, пари и слава...

Каза ти го човекът в прав текст- ти само един млад задник.
цитирай
3. boikodim - Глупаци
13.10.2016 08:46
А някой от вас коментиращите, положил ли е поне толкова усилия, колкото Манол. Защото аз помня и когато той беше да защитава антична Сердика и когато застана пред Министерски съвет с още само 20ина души да протестира срещу безумията на Борисов.
И ми е интересно, ако наистина мислите тези неща, защо изобщо четете написаното от него.
цитирай
4. appen13 - Смешен плач на една бивша протестър-проститутка наета от анти-българския криминално-олигархичен кръг "Капитал"
13.10.2016 10:58
Много смешно е да четем за форумните сълзи и сополи на някой, който едва сега разбира, че със слугинското си НПО-западничество ПРЯКО е обслужвал евро-ОКУПАЦИОННИЯ ГЕНОЦИД и ЕВРО-ГРАБЕЖ на Берлин и Брюксел, срещу инкомедийно ЗАПЛАЩАНЕ, на българските евро-унтерменши обитаващи европейския колониален Бангладеш, евро-райхскомисариат "България".
Но продължава да ни пробутва смехотворните си шорошки НПО-мантри от типа на "...например предстоящият пореден крах на Русия." Не бих обърнал внимание на демонстративно парвенюшката пропагандна "интелектуалност" на някой, който обилно и по парвенюшки нелепо полива с имена и цитати графоманските си "откровения и душевни терзания", но само ще маркирам очевидното !
Драги ми нахално неграмотен и евтино продажен Смехурко, точно за такива като тебе великата Ориана Фалачи беше написала "От държавните глави, които дори не знаят какво е държава. От интелектуалците, които дори не знаят какво е интелект."
Истинският ти проблем, че изобщо не разбираш смисъла на понятия като "суверенна и независима държава", "национален интерес и национална идентичност", и уви " интелект и култура". И изобщо нямаш представа какво значи Realpolitik, цивилизационен сблъсък и Империя.
А още повече, че си свидетел на една нова епоха и възхода на старите нови Империи - Китай, Русия, Персия/Иран, Турция, Британия. И те няма как точно в 21 век да претърпят крах. Но който ни пробутва за свой идол масона-робовладелец Томас Джеферсън няма как да схване смисъла на новия скок на Историята, същата тази История, която много обича да се гаври с такива като тебе.
И един безплатен съвет !
Не чети такива смешници като някой си Анджей Сапковски, който е господин Никой, а се напрегни прочети доста мразения от радикално левичарския троцкистки западен управляващ истаблишмънт сър Арнолд Тойнби, и се запознай с работите на техния главен идеолог Лев Бронщайн, и на техния любим гуру Антонио Грамши. Повярвай, доста ще се изненадаш кого точно си обслужвал като протестър.
И повярвай на помъдрял от времето интелектуалец, че русофобския и анти-български нео-колониален западнически карнавал в който участваш, не само е път за никъде за всеки българин, а просто предизвиква само и единствено физическа и интелектуална погнуса.
цитирай
5. ramone - ...
13.10.2016 12:51
ебаси! Текста и коментарите под него са сякаш илюстрация на синдрома Дънинг-Крюгер.
само да припомним, че според него, разликата между глупака и интелигентния се изразява в следното - интелигентния погрешно оценява другите, а глупака - самия себе си.
цитирай
6. mihala - "И повярвай на помъдрял от ...
13.10.2016 13:10
"И повярвай на помъдрял от времето интелектуалец, че русофобския и анти-български нео-колониален западнически карнавал в който участваш, не само е път за никъде за всеки българин, а просто предизвиква само и единствено физическа и интелектуална погнуса".Хареса ми този цитат и го постнах, но ще допълня - една
повърхностна гледна точка не е в състояние да определи вътрешния характер на индивида т.е. българина, в което е заблудата на колонизаторите.Успех в попрището.
цитирай
7. zaw12929 - НАЙ ВАЖНОТО ЗА ДЕНЯ: 1. Над 3 000 ...
13.10.2016 13:17
НАЙ ВАЖНОТО ЗА ДЕНЯ:
1. Над 3 000 000 НЕЛЕГАЛНИ ще бъдат заселени в ЮЖНА БЪЛГАРИЯ с благословията на правителството?!!
https://www.bnoshipka/index.php?special=novini&cat=1&id=139

2. Само за няколко месеца в София са регистрирани над 200 изснасилвания от Мигранти!
https://www.bnoshipka/index.php?special=novini&cat=1&id=142

3.Тези джихадисти щурмуват България с маски на бежанци (видео със смърт 18+)
http://www.blitz/news/article/263953

4. 4000 въоръжени ислямисти са проникнали в Европа като бежанци!
http://bultimes/4000-vaorazheni-islyamisti-sa-proniknali-v-evropa-kato-bezhantsi-video/

5. Арабин кла момче пред дискотека в Студентски град
http://www.sosnovini/

6. Започна се! Мигранти прободоха 6 пъти 22-годишната Никол!
https://www.bnoshipka/index.php?special=novini&cat=1&id=116

7. 16-годишна сирийка призна: Бежанците ненавиждат християните! Мислят само как да ви избият!:
https://www.bnoshipka/index.php?special=novini&cat=1&id=133

8. 800 мигранти се млатиха в Харманли, нападнаха полицията с камъни !!!
https://www.bnoshipka/index.php?special=novini&cat=1&id=138

9. Отново! Мигранти помляха с ножове и камъни българин в "Овча Купел"
https://www.bnoshipka/index.php?special=novini&cat=1&id=141

10. Мигрант влезе в сервиз в София, извади пистолет и започна да стреля! Един българин е...
https://www.bnoshipka/index.php?special=novini&cat=1&id=131
цитирай
8. blackpredator - много харесах това есе
13.10.2016 14:08
с уговорката, че варварска Русия има да наваксва на варварска Америка
аргументи бол...

чел съм те, слушал, гледал
определено това го е писал друг Манол
цитирай
9. breeze - Във всичко сте прав...
13.10.2016 16:38
но дори и великите държави се отнасят деликатно към други такива.
Допуснахте голяма грешка.
цитирай
10. theeconomist - Манолчо, батковото, не се разочаровай толкоз , но помни...
13.10.2016 18:23
плодовете на историята са винаги отровни за тези които ги берат зелени..:-))
цитирай
11. podvodni - Е просто немога да се стърпя и да не ...
13.10.2016 19:25
Е просто немога да се стърпя и да не кажа - Маноле, аз казвах ли ти ?
Като начало на вРАзУМяване е добре,макар че има доста трески за дсялане, но за момент немога да искам повече. Рано или късно, на човек му иде акъла в главата . Добре е, че започваш да вдяваш,че бе употребен, и не само ти, а и куп наивници, като застаряваща фолк-певица.
Надявам се, че ще дойде време да разбереш, че така наречените теории на конспираците нито са теории нито конспирации, а самата грозна действителност. Както и, че патриот и националист не са мръсни определения !
цитирай
12. анонимен - Много
13.10.2016 20:26
добър текст, Маноле. Само че не е за нивото на тукашната аудитория. Повечето коментари го показват.
Впрочем, нямаше да вляза тук, ако не бях видяла поста на ФБ страницата ти. Иначе тук не си струва да си губиш времето.
цитирай
13. saankii - лелята, аре чупката, чакат тъ у фейсо наредени манафи..
13.10.2016 20:59
angpiskova написа:
добър текст, Маноле. Само че не е за нивото на тукашната аудитория. Повечето коментари го показват.
Впрочем, нямаше да вляза тук, ако не бях видяла поста на ФБ страницата ти. Иначе тук не си струва да си губиш времето.

цитирай
14. milady - Xax xaax xaa ,тва беше забележително..
13.10.2016 21:04
10. theeconomist -
Манолчо, батковото, не се разочаровай толкоз , но помни...


theeconomist написа:
плодовете на историята са винаги отровни за тези които ги берат зелени..:-))

цитирай
15. freeoldmen - Г-н Манолчо и Държавен Говорител Пискова в единен строй...
13.10.2016 21:53
Не мога да рАзбера защо г-н Манолчо се е отчаял, след като го подпира
такъва величава гьостерица като г-жа Леля Говорител Пискова.
цитирай
16. shveik5 - Дори друг ефект да нямаше,
13.10.2016 23:25
прекрасната статия поне изкара на яве една болезнена истина, че в блог. бг има толкова имплантирани рубладжии, че аз самия не съм подозирал безчета им. Знаех за някои, но това било цяла армия, цял пасаж от добре хранени пирани, които чакат само някой да си потопи перото в раната и се нахвърлят надушили кръв и рубли. Цитирам уикипедия:„Пираните са подсемейство всеядни сладководни риби от семейство Харациди. Известни са с острите си зъби и ненаситния си апетит за месо. Обикновено пираните се движат на пасажи. Отлично умеят да надушват кръвта и когато животното е по-едро от тях го нападат групово. „
цитирай
17. mglishev - Мисля,
14.10.2016 11:53
че поне този път няма да изтрия нито една от простащините. Забавляват ме :) Удивителното е, че на фона на тъжното битуване на простаците и на очевидния политически провал на идеите ми, животът всъщност никак не е лош. Но - кой както си го подреди.

цитирай
18. istorik - Препоръка
08.01.2017 14:44
Мисли глобално и действай локално.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624949
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата