Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2017 14:38 - Спрете дембелството, вие ми се свят
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 2452 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 07.02.2017 16:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Някакви странни хора дават ултиматуми на несъществуващи Народни събрания. Това тук Страната на чудесата ли е?


image

(Питер Брьогел-Старши, "Страната Кукания", 1567)



Когато бях гимназист, учителката ми по химия написа двойки на класа, защото бяхме издънили едно контролно и след това добродушно ни разказа за картината „Страната Кукания” от Питер Брьогел-Старши, та да ни демонстрира убедително какви безполезни типове ще станем, когато пораснем. И беше права, поне за вашия непокорен слуга. Само че добрата жена наричаше картината „Царството на дембелите”. Сигурно сте виждали репродукция: едни дембели, ама точно дембели, изгубили функциите си на рицари и селяни, лежат под дърво, раждащо баници, лапат, плюскат, хрупат, мляскат, пръцкат, lo6i4ko им е, а не могат да се зАпрат. На заден план съвсем по нашенски едно печено прасе тича насам-натам със забит в гърба нож, а някакъв момък си проправя път към блаженството, прокопавайки тунел с лъжица през планина от нещо като грис-халва. Щастливо свинство!  Пантагрюелизъм по имбецилски.

Хайде сега да поясня защо си припомних заслужената антидембелска лекция на милата госпожа Петкова (как сте, скъпа учителко?) и нейните брьогеловски представи за класа ми. Целият ни публичен живот е заприличал на „Страната Кукания” (или на Кораба на глупците, ако си падате по бургундско-фламандския сарказъм). Новоизбраният президент заяви, че на вече отишлото си Народно събрание му била оставала една седмица живот. После мина малко време и турбопопулистът Трифонов тропна с краче, поставяйки подобен ултиматум с двуседмичен срок за следващото Народно събрание да било почнело с ефективна работа в полза на нацията... пардон, на народа. Не на обществото, не на гражданите, не на нацията, а тъкмо и именно на народа. Даже на Народа с главно „н”. Това е поредна дебелащина. Дори дембелство, така, по брьогеловски. Е, определено има химия между Радев и Трифонов.

Да модифицирам напоследък популярния израз: а бе, бай Хиксовци, кои сте вие да тропате с псевдоподчета по масата и да обяснявате колко живот бил имал или колко седмици сте били давали на българското Народно събрание? Не искам да бъда погрешно разбран – аз също не изпитвам никакъв, подчертавам, абсолютно никакъв респект към законодателния орган на така наречената ни „държава”, само че нито съм президент на същата, нито съм имитатор на Летърман с претенции за цар Ивайло, носещ референдум на върха на копието. Все си мислех, че с високите постове и публичността идва и някаква отговорност. Явно не е така.

Дембелството и чалгизацията на публичното говорене идват от липсата на чувство за мяра. Самозабравилият се човек, парвенюто винаги се издава с поведение в стил „Югова сега има – сега носи”. Доскорошният ни обожаван банкянски Вожд, Буда и два пъти министър-председател на всички българи обичаше да говори за кученца и пържолки, както и за „каки”. Но и той, точно като новоизбрания президент и височкия шарла... извинете, шоумен, е само тъжен продукт на едно грубиянско време, както и на все по-лоша образователна система.

Новоизбраният ни генерал-президент (или генерал-резидент, ако ви е по-лесно да го произнесете) също така летя до Брюксел с военен самолет в изблик на здрав, извинете, евтин балкански мачизъм и сетне пропусна да постави вече традиционния почетен караул край паметната стена на жертвите на комунизма в Деня, посветен на паметта им. Такива faux pas са много типични за духовните наследници на другарката Югова, да не кажа Драгойчева.

Междувременно високият подражател на Летърман продължава да настоява с налагането на референдума, който повечето български избиратели очевидно игнорираха. Чак Главната прокур(в)атура побърза да поднесе порция топла цаца в защита на видимо нежелания от публиката плебисцит. Сега като се започнат едни машинно-мажоритарни патриотизми... та цялата „Политическа зима” на Христо Ботев ще стане отново рязко актуална.

Всичко това показва, че високите властници и шоумени гледат на нормалните критерии за публично поведение като на остаряла глупост. Приличие? Вятър работа! Тези хора са хилядяпроцентово убедени, че живеят в страната Кукания, тоест в Брьогеловото царство на дембелите, което е тяхно по Божия милост. И много, ама много искат баниците да падат от дървото. Добрата ми учителка по химия винаги би им писала двойки, защото е истинска дама.

Впрочем, същата почтена госпожа казваше, че в живота всичко е химия и че ако не изучим тази царица на науките, ще си останем некадърни във всички други занимания, например в историята, философията и журналистиката. Затова и когато мой съученик беше пратен на поправка, той заяви намерението си да влезе обратно в правия път със следните две решителни дадзибао-та на стената на училището: „Тъп съм” и „Химия до гроб”. Препоръчвам на държавническите титани да вземат пример от тази нагласа за самоусъвършенстване. Засега, уви, тази наука никак не е на почит сред кандидат-месиите на Народа, защото между тях и здравия разум липсва каквато и да е любовна химия. Чалгизацията и дембелството са им единственият познат подход към обществените работи. Изобщо не им дреме нещо редно ли е, уместно ли е или пък е простотия. А лошото е, че нацията може и да не им се връзва, но пък Народът, ах, Народът търчи наоколо точно като Брьоеловия печен глиган с ножа в гърба и обожава тези, дето си клъцват о парченце от месата му. То вече не химия, ами направо необяснима алхимия стана, особено като се сравним със съседните румънци, които не правят като нас, а просто се стараят да изметат местните си дембели.

Но няма и как другояче да бъде у нас, тъй като самата среда на публично поведение не предразполага към нормалност. Медиите, следени, създавани и ухажвани от (п)резидент-шоуменското тяло, демонстрират нездрава склонност към същия тип брьогеловщина. Понеже по-горе споменах химията, ще обърна внимание на практическите й приложения, предлагани от телевизионния екран. Освен обичайната доза астрология и спомени на баба Ванга, някои предавания директно препоръчват да си налея чашка урина. Бях чувал за жълта преса, но напоследък започвам да се срещам отблизо и с жълтата телевизия. Няма да споря, че тя си е чиста проба урина, но ако ще си сипвам нещо, нека да е кехлибарена течност с по-различно съдържание. По-добре тиха музика и малко размисъл.

Само в средата на урино-хибридна, тоест пропагандна война, сиреч при нулева медийна култура могат да съществуват говоренето на Станислав Трифонов и тоталната неловкост на президента Радев (какво? Флагът над Крим бил „факт“? И санкциите са факт, другарю бивш генерал). Неподправената чалга, която медийният пейзаж непрекъснато създава и разпространява, кара публичните личности да се държат нелепо, просто защото са изгубили всякакъв стимул за приемливо поведение… а и просто не го могат.

В един момент обикновената чалга на ченгетата (каква звучна алитерация!) обаче се превръща в патриотична и чашката урина става огромен златен бокал. Резултатът от това са масовият когнитивен дисонанс, умственият блокаж, подсилен с Ванга-Дънов-богомилство-славянство-братушки-махаме-санкции, диснилендове като Ларгото в София, Голямата базилика в Плиска и крепостта в Белчин баня (пак дано скоро уволнят Божо Димитров). Започва се едно свирепо гордеене с българщинбта по байганьовски и накрая, пак покрай химията, се стига до борба срещу ваксините, самолечение с неколкократно споменаваната жълта течност, световен заговор срещу България и убеждението, че например Украйна и Македония не са никакви държави. Хуанхъ се вля в река Волга и тя потече жълта, жълта…

Да се молим да ни отмине жълтата чаша.


 




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625232
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата