Разходката, снимки от която ще поместя в този постинг ще бъде само в селото, Триград.



                                 Църквата на селото. Някога тук е имало и християни.







Някога - дъно а море, днес планина. Утаените скали, карст, понеже са разтворими са причина да има толкова пешери наоколо и чудновати скалнни образувания.







                               Високопланинско село с 1400 м. н. в.















































     Центърът на селото. То е много посещавано от туристи предимно заради пещерата му, Харлогата, но и голяма част от тях остават тук за по няколко дни. Има хотели и къщи за гости.







Местната власт се опитва да привлече чужди артисти, които от своя страна да привлекат публика, а по този начин и гости в хотелите, ресторантите. Ще изнася академия сръбския циганин Миле Китич, наричан още Парният чук или Чукбагерът, заради неговата хиперсексуалност. 
  Които не са чували за новия център на балтанската простащина, той се казва Гуча. "Фестивалите" му се посещават от обичащите сръбдсо-циганската хмузика, простащинната, която стева все по-популярна в България. На последното издание на  "фестивала" висок гост бе говорителката на МИД товарищ Захарова, която пяла руски частушки и играла сръбска чалга. В Гуча изгря звездата на състава Южнни ветар, чиято чалга звучи по Западна България.











Римскияят мост в Триград. След наводнението, което набута в Харлогата стотици хиляди куб. м. дърва, общинските управници направиха подсилване на моста с бетон в основите му.













     

                                       Река Триградска



Това е подпорна стена на пътя, който води до нивите на Триград. Днес те са запустели.











Хойдушката пещера срещу Хрлогата. Та се посещава с водачи алпинисти, а туристите са вързани на въжета.
































  Ако спрат "туристите" да посещават съседните страни, Гърция заради плажовете и Турция зарада алъшвериша покрай девалвацията на лирата и оставят парите си в България, имаме добри места за почивка. Но първо трябва ие самите да си ги ценим. Такава насоченост имат и моите постинги. Дано да ги прочетат и тези, от които нещо зависи, една от тях е министърката с конската глава, която едва ли е чувала за тези места. И споменава морето така често, както Господи помилуй по време на Богослуженние. А толкова други красиви места имаме....