543. Какво да говорим? Дълго преследваха Бюрил и хората му; а тогава те бягаха като хора, които повече няма да посмеят да дочакат [сражение]; и нашите ги преследваха, докъдето имаше следи от тях. Там нашият Господ направи чудо за нашите хора, така че те надвиха Бюрил, който ги беше нападнал с тридесетте си хиляди души, които беше разделил в тридесет и шест отряда; а нашите имаха само петнайсет [отряда] и три [от тях бяха] гръцки. Но имаше голяма разлика между едните и другите; тъй като във всеки наш отряд имаше само по двайсет рицари, освен в отряда на императора, където бяха петдесет; а в най-малкия [отряд] на Бюрил имаше деветстотин [души]. Така че битката щеше да бъде неравна, ако Бог не беше решил така; ала нашите хора бяха като невинни, а хората на Бюрил – дяволи.

            544. Какво повече да ви кажа? Когато сражението свърши, нашият Господ прати такова изобилие от всякакви стоки в нашата войска, че всички се изпълниха с радост. Тази нощ във войската имаше голяма радост и веселие. С надеждата да бъдат добре настанени, всички казаха молитвата на свети Юлиан. Какво да ви разправям? Чухте какви чудеса извърши нашият Господ за християните в онова време, как увеличи Константинополската империя и въздигна римската Църква.

ІХ. [Есклас, батовчед на Бурил, се съюзява с императора, който му обещава дъщеря си]

            545. И така, вече чухте как Бюрил беше победен и стана всичко, което чухте. Какво повече да ви кажа? Нашите хора стигнаха до Крюсмон и обградиха града и замъка. Есклас, високопоставен сеньор, който воюваше срещу Бюрил, макар да му беше първи братовчед (защото Бюрил твърдеше, че земите, владени от Есклас, трябва да бъдат негови, а Есклас отричаше; и затова враждуваха помежду си); та този Есклас прати [вестители] при император Анри, за да се помирят, тъй като искаше да разполага със силата и помощта му.

            546. Точно както ви казах, след това Есклас дойде при императора и го откри да седи в шатрата си заедно с най-високопоставените барони. Есклас дойде в шатрата, където бяха бароните, падна в краката на императора, целуна ги, а сетне и ръката му. Какво да ви кажа? Мирът беше сключен и потвърден, а Есклас стана там човек на император Анри и се закле оттук нататък да му бъде верен и покорен като на свой законен сеньор.

            547. Тогава маршалът му каза насаме да поиска от императора единствената му дъщеря. И Есклас отново падна на колене пред императора и му каза: “Господарю, чух, че имате дъщеря, която ви моля, ако ви е угодно, да ми дадете за съпруга. Аз съм твърде богат със земи и съкровища от сребро и злато и ме смятат за голям благородник в моята страна. Затова ви моля, ако ви е угодно, да ми я дадете.”

            548. И всички високопоставени мъже, които присъстваха там, го посъветваха да я даде на Есклас, за да му служи той на драго сърце и с по-голямо усърдие. А императорът каза: “Сеньори, щом вие ме съветвате, давам му я.” После се усмихна, повика Есклас и му каза: “Есклас, давам ви дъщеря си, стига Бог да позволи да й се радвате; и с нея ви отстъпвам всички завоевания, които направихме тук, при условие, че бъдете мой човек и ми служите. Ще ви даря също и Голяма Влахия, чийто владетел ще ви направя, ако е угодно Богу и съм жив.”

            549. Заради това Есклас падна в краката му и, плачейки, му благодари горещо. Тогава Есклас се върна [в собствените си земи], а нашите дойдоха пак в един замък, който се нарича Естанемак; и там Есклас отново дойде при нашите хора. Тогава нашите барони започнаха да се питат къде и кога ще се ожени той за девойката. А императорът му подари коня си, който много обичаше, и сетне му повери брат си Йосташ с два отряда негови хора; само че единият беше съставен от гърци от Андренопл, а другият от наши французи.

            Х. [Императорът помага на Давид, нападнат от Теодор Ласкарис]

            550. Тогава нашите хора не останаха повече там, а се върнаха благополучно в Андринопл, а оттам отидоха в Памфил. И там [императорът] заповяда да разпънат шатрите и разгледа замъка, който беше изцяло срутен и опустошен. Тогава императорът се закле, че никой няма да си иде по своя воля, преди стените да бъдат издигнати отново и поправени; а маршалът каза, че ще се подчини на заповедта му. Тогава той повика работници и зидари от всички краища, където можеше да се намерят, и заповяда на всички тях да донесат вар и хоросан; тъй като никой не беше освободен [от строежа].

            551. Императорът прекара там дълго време, докато го известиха, че Тодр л’Аскр е нападнал Давид и че ако императорът не му помогне бързо, той ще загуби земята си. И когато императорът чу това, той много се наскърби, защото Давид винаги му беше верен. Тогава той повика маршала и му каза да остане там, докато замъкът бъде завършен, какъвто е бил преди. А маршалът го повери на нашия Господ и каза, че ще изпълни заповедта му според силите си.

            552. Тогава императорът отиде към Константинопол, защото никак не искаше Давид да пострада от л’Аскр; и каза, че ще пресече ръкава Свети Георги, за да воюва срещу него; и че той [Тодр л’Аскр] може да притежава това, което [вече] има. И като каза това, пресече пролива и заповяда никой, който може да дойде при него в Шартлен, да не остава назад. А когато л’Аскр научи, че императорът идва срещу него, се изплаши, в това няма спор.

            553. Тогава той изостави обсадата, която водеше срещу Арекле и побягна. И знайте добре, че затъна в река на миля или повече оттам; и л`Аскр не дръпна юздите си [или: не спря коня си], докато не стигна в Голяма Никея. Там слезе и благодари на нашия Господ, че се е спасил. И ако Бог бе позволил нашите хора да бяха дошли само четири дни по-рано, всички, които бяха от онази страна на пролива, щяха да бъдат заловени заедно с л’Аскр. Но изглежда, че това не е било угодно на нашия Господ.

            554. Тогава императорът твърде много се натъжи и наскърби, задето не бе успял да стигне л’Аскр, нито можеше да го преследва заради големите наводнения и дъждове и големия студ на зимата, която беше необикновено сурова и мразовита; така че той се върна в Константинопол с всичките си хора и обоз. Императорът прекара там в мир дълго време. А маршалът Жофроа беше довършил замъка Памфил и остави там гарнизон наши франзузи; и сетне се върна в Константинопол.

            ХІ. [Есклас се жени за дъщерята на императора]

            555. На връщане от Памфил маршалът срещна Есклас и го запита къде отива. А той отговори, че отива при императора, за да отпразнува сватбата си като човек, който смята да удържи своята клетва. “Разбира се, сир, каза маршалът, много съм доволен от това. И знайте добре, че ще имате твърде добър баща в лицето на монсеньор императора, ако се погрижите да запазите любовта му; и ще ви кажа, че сега ще го намерите в Константинопол. А това, което мога честно да ви кажа за госпожица съпругата ви, е, че тя е красива, мъдра, изискана и благодушна, и търпелива, и дарена с всички добри качества, които една девойка трябва да притежава; и ми казаха, че е в Салембри.”

            556. И щом го чу, Есклас се зарадва много. Защо да бавим повече [разказа]? Есклас отиде направо в Салембри за жена си; намери я там и й каза, че иска тя да дойде в Константинопол. А тя каза, че е готова да отиде. И Есклас, който беше напълно обзет от любов по девойката откакто я видя, я придружи до Константинопол; защото много желаеше [да дойде] денят, в който ще се ожени за нея. И му се струваше, че един-единствен ден е дълъг колкото четиридесет.

            557. Когато получи новини за Есклас, императорът излезе да го посрещне. Сетне заедно се върнаха в Константинопол и императорът му даде неговата съпруга. И няма защо да се пита имало ли е много радост и веселие. Имаше твърде голямо изобилие от всички неща, които могат да се пожелаят, за да радват човешките сърца, при това сякаш идваха от извор, който ги разпръсква. Така Есклас прекара в Константинопол цялата тази седмица и после напусна императора заедно с жена си. Императорът му оказа всички възможни почести и го изпрати доста надалеч с голяма свита. А преди да се разделят, каза насаме на дъщеря си:

            558. “Хубава дъще, бъдете мъдра и се дръжте подобаващо. Мъжа, когото взехте и с когото си отивате, е почти дивак; защото вие не разбирате езика му, а той не знае нищо от вашия. За Бога, пазете се заради това да не станете потайна с него, нито своеволна или злобна. Защото за една благородна дама е голям срам да не почита съпруга си и тогава и Бог, и светът я осъждат сурово. Заради всичко това, за Бога, внимавайте да не загубите добрите си привички поради лошите на някой друг. Бъдете, прочее, открита, мила, благодушна и търпелива толкова, колкото иска съпругът ви; и почитайте всички негови хора заради него.

            559. Но преди всичко внимавайте да не би заради тяхната любов и услуги към вас или заради вашите към тях, сърцето ви да отвикне да обича нашите хора, от които сте отделена.” “Господарю, каза тя, знайте наистина, че ако е угодно Богу, няма да получите лоши вести за мен. Но, добри и мили господарю, струва ми се, че сега трябва да се разделим. И моля Бог, ако Му е угодно, да ви даде сила, за да надвиете враговете си и да увеличи честта ви.” След това се целунаха и се разделиха.

            ХІІ. [Императорът потегля от Константинопол,

       за да получи клетвата за вярност на Солунското кралство]

560. Императорът се върна в Константинопол, прати за бароните си и ги помоли да го посъветват дали трябва да прекара зимата на едно място или на път. Защо да ви отегчавам с дължината [на разказа]? Бароните му бяха на мнение, че трябва да иде в Саленик, за да успокои и укрепи страната, а и за да получи клетва за вярност и подчинение от ломбардците, които я защитаваха от [името на] сина на маркиза, така че да не бъдат накърнени правата [на сина] поради липса на [пълнолетен] сеньор; както и за да предадат онези барони, които познаваха обичаите на тази страна и как тя трябва да бъде владяна, полагащото се и на императора, и на детето[1][1].

561. И когато чу това, императорът каза на хората си, че е съгласен с тях. “Но, каза той, трябва да решим кои от нашите барони ще оставим тук, за да защитават страната; тъй като искам да пребивавам там без тревоги.” Тогава решиха да останат маршалът, Пайен д’Орлеан и Милон льо Бребан; а с тях оставиха рицари и сержанти, та ако се случеше някой да пожелае да им навреди, да могат да се отбраняват. После [император Анри] настани рицари и сержанти в Салембри, а също и във всичките си други замъци; и сетне изпрати Лиенар във Верис, а Ербер във Визоа.

562. И тогава императорът тръгна, за да отиде от Константинопол в Саленик, та да разбере дали ломбардците ще направят за него това, което бяха длъжни. Ала нямаше да стане както той смяташе; защото те казваха, че са завладели страната и искат да я владеят с детето на маркиза. Но ако възнамеряваха това, то щеше да бъде разумно. Само че те изобщо не държаха на правото, а искаха да задържат [страната] за себе си[2][2].

ХІІІ. [Суровостта на зимата; преминаване на замръзнала река]

563. Императорът отиде в Родесток и събра хората си там. И знайте, че когато той потегли от града, валеше сняг и беше такъв страшен студ, че едва ли не езикът на всеки един замръзваше в устата му. На един му замръзваха краката, на друг ръцете, на трети пръстите и носът – на четвърти; а на пети устата му се цепеше от болка. Какво да ви разправям? Имаше доста мъртви. Но дано Бог поиска страданията на всекиго да послужат [за изкупване] на греховете му, а императорът да получи честта, която му се полага. Ала преди това да стане, той ще трябва да премине през голямо изпитание заедно с хората си; защото реките бяха така студени, толкова широки, дълбоки и опасни, че другояче освен с Божиите чудеса не биха могли да преминат и никой не би могъл да стигне целта си.

564. Всички, които виждаха, че императорът пътува в такова време, се удивляваха къде отива той, какво търси и какво смята да направи; защото знайте, че никой нямаше представа [за целта му] освен тези от неговия съвет. Какво да говорим? Който би ви разказал за пътуването му до Саленик, би ви отегчил много. Но в онази нощ, когато беше толкова голям студ, както ви казах, той пренощува в Напл; на другата сутрин тръгна от Напл; но тези, които трябваше да се погрижат за настаняването, бяха потеглили преди него (например не зная кои оръженосци, които бяха станали по-рано). [Тези оръженосци] яздеха невъоръжени като хора, които не се боят, че може да им се случи някакво премеждие.

565. Тогава те погледнаха отвъд Межешаре и видяха насреща им да идват около триста власи, които ги обкръжиха от всички страни. Власите плениха неколцина и убиха други; а останалите побягнаха към нашия сеньор императора и му съобщиха тези новини. Императорът много се наскърби и каза, че ще поправи това, стига да може. Тогава той се въоръжи с всичко освен с шлем, качи се на кон и започна да преследва [власите]. А те, като не искаха да го дочакат, се захванаха да бягат. Дори когато видя, че няма да настигне никого, императорът не спря да следва дирите им чак до вечерта; ала все пак накрая не настигна никого.

566. Тази нощ се настани в Рус и прекара там и целия следващ ден, за да дочака тези, които идваха след него. На третия ден императорът потегли от Рус и отиде в Ескипесал и настани там своите хора. Тогава прати [неколцина] да разберат дали ще може да премине там без премеждия. И нашият Господ наистина показа, че иска да помогне на нашите хора, защото намериха водата така здраво замръзнала, че можеше да се прекара каруца отгоре. Така че преминаха отсреща без щети.

567. А от това гърците много се наскърбиха, защото бяха узнали чрез някакво гадание, че този, който премине реката без да се намокри, ще бъде владетел на страната тридесет и две години; и не мислеха, че това може да е друго, а не истина. А от друга страна не бяха чували да казват тази голяма река да е замръзвала с дебелината и на едно дение; понеже тя беше невероятно голяма и дълбока и течеше буйно, и беше широка колкото един силен изстрел с лък. И затова гърците си казаха помежду си, че Бог обича този император и че няма да е лесно да го прогонят от страната, а че трябва да му служат така, както казваха. Освен това, той не им правеше нищо, с което да им навреди.

ХІV. [