На фона на всички исторически мистификации, които човек може да прочете, отначало бях скептичен, а впоследствие - приятно изненадан от стройната хипотеза на Толкин за съществуването на неизвестна досега конфедерация от племена по бреговете на Северно море в V в., изложена в книгата му "Finn and Hengest. The Fragment and the Episode". Трудът представлява епитоме на Толкиновите лекции по някои интересни пасажи от поемата "Беоулф", както и по отделни запазени фрагменти от най-старата англосаксонска поезия. Лекциите са държани в Оксфорд през 1926-1939, редактирани са от Алън Блис от Дъблинския Университет и са издадени в 1982 г.

 

 

 

 

Фризийският съюз или кралството на фризи и юти

 

 

Днес Фризия или Фризланд е холандска административна област. Намира се северно и източно от устието на Рейн, на територии, които не са били трайно присъединявани от Римската империя, но са били под относително силно римско влияние по време на най-големия й разцвет през ІІ в. Известен от Тацит е бунтът на фризийските вождове срещу римската власт в устието на Рейн.

Фризийският е диалект на холандския, говорен от немногобройна част от населението на областта. През зрялото и късното Средновековие Фризия е била графство, васално на Свещената Римска империя на германските народи, а от ХV в. нататък е включвана последователно в състава на Бургундия, на хабсбургските владения в империята и на Испания като част от т. нар. Испанска Нидерландия. След Реформацията Фризия попада в състава на Свободните провинции - аристократичната холандска протестантска република, настроена враждебно към Испания и Австрия и в традиционно добри отношения с Англия.

 

По времето на Каролингите, тоест в VІІІ-ІХ в. фризийците са самостоятелно германско племе в рамките на голямото западнофранкско кралство със свой говор, обичаи и търговски привилегии, гарантирани както от каролингските монарси, така и от владетелите на малките англосаксонски кралства в Британия. Най-голямото търговско средище на Фризия е пазарното селище и пристанище на Северно море Дурстеде. Редом с викингските дълги кораби, пълни с жадни за плячка воини от Севера между Англия, континента и Скандинавия редовно се движат и фризийските тумбести съдове, предназначени за пренасянето на повече стоки и по-малко хора. Фризийците търгуват от Шотландия до Дания и от Бретан до Норвегия с роби, сребро, кехлибар, восък, мед, кожи, вълна, пшеница, просо, ечемик и сушена риба. На териториите им по ниските и блатисти брегове на Северно море са намирани съкровища от римски, византийски, арабски, английски, датски и франкски монети. Фризийците не са имали значима архитектура. Предпочитали са да градят от дърво и да крият богатствата си, за да не привличат пирати. Понякога са участвали заедно със скандинавските викинги в грабежи и препродаване на плячка, друг път сами са ставали жертви на набезите им. Били са християни и поданици на франкските крале в Аахен, Париж и Соасон, но са имали свое законодателство и митници. Водели са сравнително незабележимо съществуване по своите тесни земи между морето и франкските крепости на фона на драматичните събития от Викингската епоха.

 

Но винаги ли Фризия е била люлка на относително миролюбиво население и винаги ли фризийците са били свързани с търговията и пренасянето на стоки срещу сребро? В изследването си Толкин чертае историята на една героична ранна Фризия, излязла от мъглите на кървавите столетия около падането на Римската империя. Това е история, опръскана в пурпур от зеещите рани на крале и наемници, история за злато и предателство, за обречени опити да се постигне мир между отдавнашни врагове, за мъст и ярост. В нея се мяркат имената на полузабравени предводители, някои от които слизат мълчаливо в могилите на прадедите си, а други поставят началото на нови велики народи.

 

Според разглежданите от Професора старинни текстове – староанглийските поеми „Уидсит”, „Финсбургския фрагмент” и т. нар. „Финсбургски епизод” от „Беоулф” някъде в периода преди възкачването на митичната династия на Скьолдунгите на датския трон или няколко поколения преди гибелта на гаутския крал Хигелак в земите на франките се разиграва последното действие на старата крамола между фризийци и датчани. Смъртта на Хигелак, който вероятно не е само легендарна , а и историческа фигура, е датирана според „История на франките” на Григорий от Тур към 529 г., тоест в първата половина на шести век. Следователно т. нар. “Fraeswel” или „Фризийското клане” от легендарните източници може да се отнесе приблизително към втората половина на пети век.  В текстовете, говорещи за събитието на няколко пъти се споменава като основно действащо лице героят Хенгист. Хенгист е известен като легендарен основател на кралство Кент в Британия, което според прозаичната „Англосаксонска хроника” от ІХ в. е заселено предимно с фризийци и юти, тоест жители на полуостров Ютланд, днес част от Дания. „Хрониката” ни позволява да датираме точно заселването на Хенгист в Британия – 440 г., което като датировка не противоречи на спекулативното предположение за времето на събитията. Скоро преди 440 г. Хенгист трябва да е участвал в описаните в „Епизода” и „Фрагмента” мрачни събития.

 

Действието се развива в областите, които допреди трийсетина години са били гранични за загиващата Западна Римска империя. В 410 г. администрацията на римляните се изтегля от Британия. Галия, в това число и земите на днешна Белгия са опустошавани от местните разбойници – багауди, както и от нахлуващите по суша и море франки, сакси и фризийци. Римският историк от ІV в. Евтропий пише, че в съюз с франки и сакси фризийците безнаказано пиратстват по бреговете на римските територии още по негово време. В VІ в. пък ранновизантийският писател Прокопий Кесарийски нарича Британия „царство на англи, сакси и фризи”. Към 486г. завладяването на Галия от франките е приключило, но още преди това те вече владеят обширни части от страната. През цялото време фризийците са в съюз с франките, делят плячката с тях и очевидно укрепват, множат се и забогатяват по родните си брегове. В съюз с франките те ще участват и в клането на гаутската флотилия, осмелила се да навлезе в устието на Рейн през лятото на 529 г. Явно съюзът между пиратите и господарите на Галия е взаимоизгоден и дълготраен.

 

Според езиковите карти фризийски диалекти в този период са се говорели по цялото днешно немско крайбрежие на Северно море и дори чак на полуостров Ютланд, а не само в същинска Фризия. Предвид факта, че фризийците са развили собствен тип кораби, които са подходящи за превоз на стоки, но не и за отбрана, Толкин приема, че явно преди началото на викингските нападения Северно море е било своего рода „частно езеро” на фризийците, в което те са се чувствали спокойни. Могъществото им и съществуването на фризийски военен флот, а и на голямо и силно опълчение, способно да се притече на помощ на франките е очевидно от изворите. Могъществото се поддържа със сребро и злато, а правенето и ремонтът на кораби изисква и специфични умения, усилия от достатъчно голям брой хора и изобщо относително високо ниво на организация. Толкин търси центъра на тази организация и стига до извода, че в ІV-VІ в. Фризия е относително гъсто населена дълга крайбрежна ивица от устието на Рейн на югозапад чак до Ютланд и датските предели на североизток. Той смята, че става дума за кралство под властта на монарх, готов да изпраща търговски и пиратски кораби по чужди брегове, за да се обогати още повече, да поддържа дворцов живот (макар и примитивен), относително силна постоянна въоръжена сила на свое разположение и дори да води истинска война за надмощие в зоните, които смята за своя „сфера на интерес”.

 

Като аргумент в полза на типа държавно образувание, чиято история реконструира по оскъдния материал, Толкин сочи, че подобни крайбрежни кралства в ареала на Северно море съществуват – Нортумбрия на англите през VІІ-VІІІ в. и дори легендарното датско кралство на Скьолд от „Беоулф”, образувано, когато

 

„... народът крайбрежен, моряшки,

волята чу му и крал го направи...”

 

и Скьолд се възцарява над близки и далечни селища и чифлици на моряци и рибари вероятно в самото начало на VІ в.

 

Северно море е отделено от Балтийско от големия Кимврийски полуостров, който днес познаваме под името Ютланд. В древността той е родина на кимврите, които нападат Рим в първи век преди Христа. В V в. сл. Хр. там вече живеят разедините юти – ново германско племе, вероятно образувано от разнородни скандинавски и континентални етнически групи, сред които и потомци на някогашните кимври. Западните брегове на полуострова са населявани от фризийци, както свидетелстват езиковедски и исторически данни. Южните части – днешната област Шлезвиг на границата между Германия и Дания – по това време се наричат Ангелн, „Ъгъла” и е обитавана от племето, което след преселението си през Северно море ще даде началото на Англия. Ютите в източните и северните области са под силното влияние на фризийското кралство и представляват самостоятелна част от големия Фризийски съюз.

 

По това време обаче на островите в пролива между Ютланд и шведските брегове се формира нова сила. Най-крайната област на южна Швеция, така наречената Сконе, също е включена в новото обединение. Начело стои племето дани, чиито владетели обитават района Лейре в северната част на остров Зеланд. Това е първото образуване на датското кралство, което няколко пъти през ранните Средни векове ще се обединява и разпада. Младата монархия веднага предявява претенции към съседните територии на Ютланд. Част от ютските родове се присъединяват към датския съюз, което автоматично води до враждебност от страна на досегашните господари в региона – фризийците. Започва дълга и кръвопролитна вражда, която бихме могли да наречем „войната за Ютланд”.

 

Точните събития остават неизвестни. Какви са герочните дела и жестокостите на тази потънала в забрава война за нас днес е невъзможно да разкрием. Историята е забулила в мъгла внезапните набези, пожарите и морските битки. Можем само да гадаем дали повечето сражения са се водили по суша или по море, дали основната тежест на войната е понесена от разделените между интересите на двете враждуващи династии юти, дали търговията с кехлибар е западнала за сметка на търговията с роби в конкрентния момент. До Юга известия за тази война не са стигнали. За нея не пишат нито църковните историци, нито хронистите, нито авторите на жития. Споменът за нея е запазен само в няколко десетки стиха от ранната англосаксонска литература.

 

Всяка война има своите примирия. Запазените поетични сведения рисуват картина, която е позната и която носи всички белези на драматизма, както са го разбирали староанглийските поети от VІІ в.

Датският крал Хнеф, син на Хок сключва примирие с фризийския владетел Фин. Хилдебурх, сестра на Хнеф, заминава за крепостта на Фин, където става негова съпруга. Там тя прекарва около петнайсет години и й се ражда син, който достига възраст, когато могат да му бъдат връчени първите доспехи и оръжие.

 

Хнеф, придружаван от шейсетима свои воини, сред които е и ютският предводител Хенгист, пристига във Фризия, за да посети сестра си. В двора на фризийския крал присъстват юти – противници на Хенгист. Те подбуждат домакините към предателство като посочват у някои от датчаните оръжията на убити фризийци. През нощта дворецът, в който датчаните спят, е нападнат отвън. Пет дни се отбраняват хората Хнеф в обсадената зала за пирове. Пет дни нито един от тях не загива, докато самите те нанасят тежки загуби на врага. Загиват ютският водач Гарулф, васал на Фин, както и самият син на Фин. На петия ден обаче смъртно е ранен и датският владетел Хнеф.

 

Хенгист поема командуването на датчаните и уговаря примирие с фризийците. Загиналите от двете страни са погребани заедно. Хилдебург е загубила от едната страна брат, а от другата – син и с възхитителен лаконизъм текстът на „Епизода” от „Беоулф” ни разкрива, че тя:

 

„... нямаше радост от що да почувства

заради ратната доблест на фризи,

също от датската храброст във боя”.

 

Хенгист е принуден да положи клетва за вярност към Фин и да презимува с оцелелите като заложник във Фризия. От своя страна Фин се задължава да изхранва през цялата дълга зима датските бойци, както и да дели с тях златото си. И Фин, и Хенгист се отказват от мъст. Когато пролетта идва, Хенгист и датчаните напускат Фризия.

 

Хенгист не се връща веднага в родния Ютланд, нито отива в Дания. Той става изгнаник, съобщават ни анонимните поети. Може би той смята, че родината му е станала тясна за него, след като е участвал в убийството на Гарулф. От друга страна островна Дания също не е сигурна за него, тъй като не е успял да опази живота на своя господар, датския крал Хнеф. Според Толкин Хенгист живее няколко години на остров Хелголанд в Северно море (днес немски). В онази епоха островът е база за пиратски набези срещу изоставената от римляните Британия. С малко повече въображение можем да си представим изгнаника Хенгист начело на екипаж от изпаднали в немилост германо-скандинавски воини като самия себе си, събрани от разни племена и родове да се среща на бойното поле със самия крал Артур, който според уелската традиция принадлежи на същата епоха...

 

След известен срок Хенгист вече не е просто изгнаник, а значим предводител на военни сили. Може би в него можем да търсим прототип на по-късните „морски крале”, за които пише Снори Стурлусон в знаменитата си „Сага за Инглингите”. Морският крал стои начело на значителен брой кораби с екипажите им от смели мъже, но не притежава земя.

Сега вече Хенгист може да мисли за отмъщение срещу фризийците (и за това да си върне благосклонността на датската династия). Заедно с новите датски крале, братята Гутлаф и Ослаф (или Ордлаф) той напада Фин в неговата крепост. Фризийският владетел загива, златото му е поделено между победителите, а крепостта му е изгорена. Загубилата брат, син и в края на краищата и съпруг нещастна Хилдебурх е отведена обратно у дома.

 

Хенгист пък застава начело на оцелелите фризийци като техен крал по силата на завоеванието. Но той търси нови владения. Ютланд вече не може да предложи нищо на мъж, успял да срази мощта на фризийското кралство. Самата Фризия обаче е несурна. Кой би могъл да царува спокойно в една изпепелена земя, изпълнена с омраза към завоевателя? Още повече, че като фризийски владетел и ют по кръв Хенгист неминуемо би бил изправен пред необходимостта да се изправи срещу своите съюзници – датчаните, без да е сигурен, че няма да бъде предаден.

 

В крайна сметка Хенгист се появява в Британия вече не като пират, а отново като завоевател и основател на ново кралство – Кент, първата германо-скандинавска колония в Британия. С него идват фризи и юти, които нуждата да се защитават в една нова родина ще превърне от врагове в сънародници. След Хенгист ще последват поселенията на англи и сакси. Поставено е началото на нова епоха и на нов народ – на историческата сцена бавно излизат англичаните.

Ето и карта на фризийското кралство в епохата след образуването на ютските и фризийските владения в Кент, когато полуостров Ютланд е попадал все повече под датска власт, а в Галия и по средното течение на Рейн се е простирало кралството на Меровингите:

Si non e vero, e ben trovato!

Интересно инфо, с интерес ще го прочета.

Можеш да намериш също книгата на

J.R.R.Tolkien
The Legend of Sigurd and Gudrun

Представена и редактирана от Кристофър Толкин