Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2009 06:25 - Рагузанци в Корон
Автор: mglishev Категория: Технологии   
Прочетен: 2282 Коментари: 8 Гласове:
0



Н. Йорга, Букурещ

Revue internationale des йtudes balkaniques.

Tome Ier, pp. 31-33. Beograd, 1934.

 

 

 

 

            Историята на далматинския град Рагуза, толкова значим с римския си произход и с мястото си в международните връзки през Средновековието, включително и в интелектуален план, не е изследвана в детайли от труда на Енгел1 насам. Това, което Иречек предлага във възхитителната си въвеждаща лекция във Виенската Академия (“Die Bedeutung von Ragusa2), съдържа само опорни точки, макар че те са нови, многобройни и разнообразни. А нашият опит (останал, впрочем, незабелязан) да изложим основите на синтез, върху който да се групират фактите (в: Bulletin de la section historique de lAcademie Roumaine, XVIII, 1931) и озаглавен “Градът, превърнал се от римски в славянски: Рагуза3”, е само лична интерпретация.

            По богатите архиви на някогашната република, просъществувала дълго под османски сюзеренитет, са съставени немалко публикации: от славянските писма на г-н Пучич през нашите “Бележки и откъси” до сурово критикуваните от Иречек (в: Archiv fьr slavische Philologie) изследвания на Загребската Академия4 (Acta spectantia historiam Slavorum meridionalium). Но след като оттам бъде извлечено всичко, което представлява интерес – и то не само за Средновековието, а и за модерната епоха, която също има с какво да заеме вниманието – събирането на информация пак няма да е доведено до край. Защото и извън красивия дворец на управителите на Рагуза има документи, засягащи града, които могат да хвърлят светлина върху връзки, простиращи се по-надалеч отколкото обикновено се смята.

            Сборникът на Ферменджин5 (същите загребски изследвания), документите от ХVІ в., които ми бяха набавени от различни хранилища, останките от кореспонденцията на манастира на венецианския остров Мурано, Инсбрук в Тирол, където са се запазили многобройни следи от пребиваването на молдовския княз в изгнание Петър/ру le Boiteux6 дават възможност да се проследи началото на  историята на рагузанската експанзия в Силистра, по Дунав, в Банат, в Тимишоара (Темешвар), в Букурещ, където рагузанец чрез брака си става братовчед на княз Михна7, в Яш, където търговците от далечния адриатически град взимат под наем приходите от молдовските митници и в Трансилвания, където тези ловки хора, говорещи много езици, служат като агенти на хабсбургската политика.

            Недостатъчно са осветлени отношенията с Венеция, с която Рагуза, вече подчинена на Синьорията, има продължителни контакти, докато ежедневното корабоплаване я е сближавало може би с Анкона, но преди всичко с Бари, Барлета, Бриндизи и Сицилия. Изследвания в това поле не са и захващани.

            Във Венеция данни не бива да се търсят само в големия политически фонд на Archivio di Stato. Шанс да се открият нови факти от по-интимен характер има в документалните сбирки на Archivio Notarile.

            Докато издирвах в колекцията на Сатас8 информация за венецианските владения в южна Морея – Корон и Модон9 – за които доскоро бе известен само статутът им  случаят ме запозна с няколко документа, които сочат, че и в тази най-южна точка на Балканския полуостров рагузанците не са непознати през ХІІІ в10.

            Представям изцяло един от материалите, засягащи тези колонии. Документът сам по себе си представлява интерес за искусения в тази проблематика читател.

            На 15 ноември 1290 Марин от “Марнуко”, т.е. от Маринко11, собственик на кораб, наречен на името на света Мария, получава в Корон от ръцете на псалта на модонската църква Уго Делита заем в размер от четиристотин златни дуката с падеж до края на април следващата година:

           

            Die quinto decimo intrantis presentis mensis (novembris) manifestum facio ego, Marinus de Marnuco de Ragusio, patronus cujusdam navis vocate S. Marie, quod recepi cum meis heredibus ic, n dicta Corono, a te, Ugone Delita, cantore ecclesie mothon[ensis], florenos de auro quadringentos, quos mihi mutuavisti et commodavisti amoris et dilectionis causa ab hinc usque per totum mensem aprilis proxime venturi.

                [На петнайсетия ден от настоящия месец [ноември] аз, Марин от Марнуко, рагузанец, господар на нораба, наречен „Св. Мария”, заявявам, че получих в предаваем по наследство заем тук, в казания [град] Корон четиристотин златни флорина от теб, Уго Делита, певец в модонската църква, които ти ми предостави и зае заради обичта и приятелството [ни] от сега до края на идущия април.]

 

                Гаранти:

 

            nos, Jacobus Зeno, Johannes Campanarius et Johannes Steno, omnes Veneti… Testes: Jacobus Capello et Fantinus, cancellarius Coroni”.

                [Ние, Якопо Чено, Джован Кампанаро (или: Джован Звънаря) и Джован Стено, всичките венецианци... Свидетели: Якопо Капело и Фантино, канцлер на Корон ]

 

                По-късно, на 30 април 1291, Мартин от “Марнуко” и Симон от “Рекус” декларират, че в Корон са получили от Джован Менголо, венецианец от енорията Санта Мария Дзобениго, двадесет ливри в брой:

 

            Nos, Marinus de Marnuco et Symon de Recus, ambo de Ragusio, quod recepimus cum nostris heredibus hic, in dicta Corono, a te, Johane Mengolo de conf[inio] S[ancte] Marie Jubinici de Venecia, lib[ras] grossorum viginti.

                [Ние, Марин от Марнуко и Симон от Рекус, и двамата рагузанци [заявяваме,] че получихме като предаваем по наследство заем тук, в казания Корон, двайсет ливри в звонк от теб, Джован Менголо от енорията Санта Мария Дзобениго във Венеция]

 

                Задължават се да платят в самата Рагуза.

            Като гарант тук се появява трети рагузанец, Паскал от „Драбо”, несъмнено Драго (“ego, Pasqua de Drabo de Ragusio”), който поема върху себе си дълга към Джован Менголо12.

 

 

 

 

Превод от френски и латински  и бележки към текста: М. Глишев

София, април 2008




Гласувай:
0
0



1. анонимен - най-после да прочета професионално написан постинг
12.12.2009 19:48
в тоя блобг, за което благодаря на Автора
Сн С
цитирай
2. mglishev - в тоя блобг, за което благодаря на ...
13.12.2009 00:15
анонимен написа:
в тоя блобг, за което благодаря на Автора
Сн С


Благодаря, но тук нарочно съм пропуснал бележките. Пък и автор в случая не е Авторът, а Николае Йорга, който вероятно отдавна е яхнал Месечината :)
цитирай
3. анонимен - Авторът да не скромничи..
13.12.2009 12:04
постингът е подготвен абсолютно ...напълно по правилата, с което непрофесионалните читатели не са подведени..
Сн С
цитирай
4. mglishev - :)
13.12.2009 20:33
Това да се чува!
цитирай
5. nikolaigatzev - Hello!
16.12.2009 21:38
Kak e , Kolega? Izy4aval sum materiata za Krustonosnite pohodi pri Prof. Donald Nickol i Sir Prof. Dmitrii Obolensky
цитирай
6. mglishev - Kak e, Kolega? Izy4aval sum mate...
16.12.2009 22:31
nikolaigatzev написа:
Kak e , Kolega? Izy4aval sum materiata za Krustonosnite pohodi pri Prof. Donald Nickol i Sir Prof. Dmitrii Obolensky


Малко Ви завиждам, но и при проф. Гагова и Николов не беше никак лошо :)
цитирай
7. анонимен - Йорга
13.05.2010 17:42
Румънецът си е бил ерудит от класа, за съжаление действително отдавна е яхнал месечината :( Готин пост, поздрави от Ги! :-)
цитирай
8. mglishev - Сеньор дьо Монферан,
13.05.2010 19:22
анонимен написа:
Румънецът си е бил ерудит от класа, за съжаление действително отдавна е яхнал месечината :( Готин пост, поздрави от Ги! :-)


за мен е удоволствие :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6817528
Постинги: 1082
Коментари: 8061
Гласове: 5581
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата