Прочетен: 14697 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2007 21:12
Любовта попитала веднъж Приятелството: “Абе ти за какво си на хората? Каква роля изпълняваш?”.
Приятелството отговорило: “Любов, аз изтривам сълзите, които ти причиняваш...”
Какво всъщност е дружбата? В основата й е симпатията. Усещаме, когато харесваме някого, когато присъствието му ни е приятно. Това чувство образува основата на за всичко останало. Понякога приятелството расте бързо и разбираме, че наистина се чувстваме добре в присъствието на другия... Че сме признавани. Чувстваме, че сме на еднаква вълна, която свързва приятелите един към друг.
Онова, което ни свързва, са общите неща. Не противоположностите, а сходствата се привличат. Истинските приятелства се раждат от общо преживяното. Общи изживявания, общ мироглед, общи чувства...
Днес е трудно да говорим за чувствата си, или да ги споделяме. А мъжете - на тях сякаш им е още по-трудно да признаят, че харесват някого. Какво остава за по-сериозни чувства. Много от нас не желаят да признаят на самите себе си, че изпитват любов. Забележително, наистина. Някои отношения между хората са много по-силни от други. Усещаме, когато една връзка е повече от приятелска, повече от онези, които срещаме често. Или сме срещали досега.
Това е все едно да се огледате в огледалото. Все едно познавате другия от цяла вечност – вие знаете прекрасно как се чувства във всеки един момент, дори ако се познавате едва от един месец.
Понякога, макар и много рядко, и двамата възприемат това чувство, а още по-рядко говорят за това. Много по-често на нас ни липсва смелостта да се сближим. Изпитваме “неописуем” страх. Или пък причината е една вече изградена мостра за поведение – да пазим дистанция. Или да играем ролята на “Силния”, който няма нужда от друг. Или пък защото ни се струва тъпо да говорим за вътрешните си усещания и чувства.
Ами уважението? То не е ли най-важната част от любовта. Нали страстта не е вечна, след нея остава уважението.
– …не нужна им наша любовь.
– А что же нужно?
– Может быть, уважение?
– Вместо любви?
– Прежде любви…
С. Лукьяненко
А какво всъщност наричаме уважение? Как да опишем феномените уважение, респект, признание, как да ги разпознаваме?
Винаги съм си мислил за това, колко много хора около мен не са успели да покажат на партньора си в своите любовни връзки най-обикновеното уважение, което показват към непознати.
Не може да говорим за зряла любов, без да има висока степен на уважение и почит. При едни зрели взаимоотношения това уважение и почит ще бъдат взаимни. Уважението всъщност не е чувство или емоция, а отново е начин на възприемане на другия, а също и мироглед. Уважението и почитта на двама души един към друг предпазва достойнството и индивидуалността на всеки от тях в любовта. Ние показваме уважение, когато даваме на другия свободата да израства и узрява. Уважението казва:„Чудесен си и аз ти се възхищавам такъв, какъвто си“. Уважението насърчава този, когото обичаме да бъде себе си, да израства и да се развива, не за да служи на партньора си, а просто заради самия него.
Ами желанието? Желанието всъщност е страстта. Тя търси тяло за своята безплътност. Тялото е по-предпазливо от желанието, но желанието е по-всеотдайно от тялото. Тялото по природа е свързано с “отвъдност” и я желае - то иска себе си с друго тяло, за да се види. Тялото ни се отдава на желанието си, но се отдава и когато пожелава пожелаването си от желанието на друго тяло. Любовното желание е несекващо желание, жадно желание заради това друго поглеждане проглеждане към света с другото тяло. Едва ли има нещо по-бързо пробягващо по усета на човешкото тяло от неравната ласка на страстта… Натискът на дланите, грапавото проблясване на целувка, подпухналата мекота на устните … Цялото тяло е “отвъд” желанието, то иска неговото осъществяване.
Да. Истина е, повярвайте - потребностите на душата раждат дружбата, потребностите на ума - уважението, потребностите на тялото - желанието. Трите потребности заедно раждат истинската любов.
5-ТЕ НАЙ-СТРАШНИ КЛИПА, КОИТО ДОКАЗВАТ С...
Захласнат по теб
без вяра животът е суров
и често хората се карат
за малко повече.....любов........:)
17.02.2007 18:30
17.02.2007 19:20
Второ, постът ти ме навя на едни такива мисли, които напоследък все по- често се появяват. Че истинската любов не съществува... или съществува, но много за малко. Надявам се да греша, но не мисля, че ще я срещна, не се и надявам.
И трето, малко са хората като теб, които наистина разсъждават по темата. И не само разсъждават, но и правят всичко, което могат за изграждане, поддържане и незагасяне на своята любов. То всъщност не знам има ли я или я няма любовта в твоя живот, но и да я няма, ти желая да се появи. Онази, изгарящата и незнаеща граници.
Поздрави...
21.02.2007 02:45
Тихомир,
http://asktisho.wordpress.com
22.02.2007 21:19
Иначе постът е супер ! Такива ме вдъхновяват мерси много чудесен е :)
Luci
без вяра животът е суров
и често хората се карат
за малко повече.....любов.
Ще бъда поласкана ако си пишеме директно. Аз съм разочарована и от трите компонента.
astra
24.09.2007 20:46
27.03.2008 18:34
22.04.2008 22:53
18.11.2008 15:22
11.07.2011 21:36
09.08.2011 12:36
2. Историите, които са в живота на всеки
3. Едно слънчево момиче
4. Усмивката на Мона Лиза
5. Просто Яна
6. Някой друг
7. Aloha TheHawaiianLilly
8. Габи
9. Тя
10. Новата визия
11. Сечку
12. Отговорният,,, секретар
13. Един малък пакостник
14. Зелена като тревата
15. Една добра кучка
16. Адж
17. Tweeg - самият той
18. Красиви слова
19. Младият мениджър
20. Чики чики бум
21. Да спасим едно дете