Рекох да поотупам от праха стари гаври.

Глава, ръце, крака са вцепенени
и сред бутилки пъшкат те, вдървени,
не изтрезняват в пивница от камък -
ах, как ги дразни слънчевият пламък!
Очи и черен дроб ги днес болят,
главите потресно, пиянствено бръмчат,
не може никой тук да мръдне длан -
безжизнен е сред бирен океан.

Оригиналът (така де, на превода) е:

"Ръка, сърце и кост да са студени,
под канарите спете, вледенени.
Не се будете в ложето от камък,
дорде угасне слънчевият пламък.
Луна, звезди сред черен вихър ще умрат,
а те връз злато тука да лежат,
додето Мрачният владетел вдигне длан
над свят пустинен с мъртъв океан."

И прочутото:

Три ментички за къркани свине по този мръсен под
и седем за пиячите с главите им от камък.
Да вземат девет хората със калпав черен дроб,
една - за дъртия козел, в окото с винен пламък.
Във бар квартален, бачкащ все по мрак.
Единствен Облак ги владее, единствен той ще ги напие,
единствен вси ще ги сбере и с главоцеп ще ги затрие -
във бар квартален, бачкащ все по мрак.

По:
"Три пръстена за елфите-крале под този небосвод
и седем за джуджетата в дворците им от камък.
Да вземет девет хората със краткия живот,
един - за Мрачния владетел с трон от черен пламък
в страната Мордор, гдето тегне мрак.
Единствен Пръстен ги владее, Единствен, той ще ги открие,
Единствен, вси ще ги сбере и с тъмнина ще ги обвие
в страната Мордор, гдето тегне мрак.