Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2010 03:21 - "Туп!" на Тери Пратчет (и изобщо за Пратчет)
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 8069 Коментари: 15 Гласове:
5

Последна промяна: 22.07.2010 09:24


image

Не е лоша книжката. Отново Градската стража, непробиваемата мутра на Командир Сам Ваймс, малко ситуационен хумор, страшна заплаха над града (в случая - под града), страхотни лафове и, слава Богу, съвсем приятен за четене български превод. Преводачката се нарича Катя Анчева и е хилядократно повече в час със света на Пратчет и с добрия български език в сравнение с отвратителния превод на "Пощоряване" (който пък надлежно охулих тук: http://www.knigite.bg/vibration.php?id=230 и тук: http://mglishev.blog.bg/drugi/2009/09/17/teri-pratchet-i-hisarskiiat-razpop.399205).

Но и "Туп!" като "Шовинист" е прекалено политкоректна за вкуса ми. Пратчет вече открито си носи левичарството. Пък и навремето книгите му бяха все пак пародия на фентъзи. Но вече отдавна не са това - превърнал се е в моралист. Сяда и пише уж божем фентъзи по наболял обществен проблем. "Шовинист" беше откровено арабска книга. "Туп!" - също. "Еманципирана магия" беше първото му подобно залитане по актуалността (трябва да съм бил на дванайсет, когато излезе у нас. Светът беше съвсем друг). Но тя беше страхотна, нова и неочаквана. А помните ли "Чудовищна команда"? И тя като "Еманципирана магия" беше за жените в мъжкия свят. Но вече нещата не бяха толкова изненадващи. Социално фентъзи? Политическо фентъзи? Пратчет го може. Той е нещо като журналист от Света на Диска. Но понякога малко се увлича по лесния хумор. Злободневен е - боя се книгите му да не остареят. Или просто вече съм му свикнал.
 
Може би се лъжа, но промяната в книгите започна със смъртта на Джош Кирби, стария илюстратор на Пратчет. Помните ли размекнатите, плувнали в абсурдна пластелиненост весело-идиотски фигури на Кирби? Марш да си намерите екземпляр от "Ерик" - има невероятни илюстрации! Джош Кирби правеше прозата на Пратчет още по-безумна. После обаче Джош умря и започна трезвата ера на Пол Кидби. Нищо против мистър Кидби, неговият вариант на Пратчетовите герои също ми харесва, но го няма това изобилие от повехнала и сплута Рубенсовост, което караше целите книги да звучат не просто като ирония, а като ирония на самите себе си. Сега ми хрумва, че часовниците в къщата на Смърт щяха да бъдат "меки часовници" като у Салвадор Дали, ако Кирби беше още жив. Дяволите да го вземат, щяха да са пъпчиви меки часовници! Пол Кидби обаче внесе ред в Света на Диска. Светотатство, струва ми се. И Пратчет, илюстриран от Кидби вече не е същият като Пратчет, илюстриран от Кирби. Една буква разлика, а толкова голям ефект...

Може би затова толкова ми хареса "Добри поличби" като я четох - вътре се усещаше живителната струя абсолютно шантав хумор на Нийл Гайман. Един ден Гайман ще наследи мястото на Пратчет като официален хапливец на епохата, струва ми се. А Пратчет в момента е точно това - полууличен-полуерудитски Ларошфуко на ХХІ в. image

За съжаление е трудно да почнеш да четеш Пратчет отникъде. Ей така, да хванеш коя да е от книжките за стражите и да се залееш от кикот. Аз имам късмет - почнаха да ми купуват Пратчет още с "Ерик" (заради картинките, естествено). Така че познавам град Анкх-Морпорк горе-долу както познавам Пловдив - като турист, който няколко пъти е бил на мястото и е имал време да си пъхне гагата къде ли не. Но по-важното е, че знам героите на Тери и условните им рефлекси. Сякаш той си е отгледал читатели и пише вече само за тях.

И последните му неща за Диска са все по-лондонски. Анкх-Морпорк от "Цветът на магията" беше далеч по-тайнствен град - съвсем в духа на фентъзи-жанра. Като странните градове на Робърт Силвърбърг, като градовете-крепости на Толкин, като отчетлива пародия на разкошните и опасни градове на Робърт Хауърд. Анкх-Морпорк днес не е далеч от Ситито. По дяволите, какво ти Сити - тия дни се навих да ида най-сетне до софийската синагога, защото се оказа, че можело. Влязох, разбрах, че има еврейско музейче (малко, прашно, неуютно и скучно), разгледах и усещането беше точно като за музея на джуджешкия хляб в Морпорк. Пародийността на Диска се е превърнала в карикатурност (за Бога, толкова ли беше наложително да има Червена армия в "Интересни времена"?).

Така или иначе, "Туп!" е успешна книга. Харесвам я. Харесвам българския й превод. Много е забавно да си дадеш сметка, че в английския оригинал градските тролове говорят като афроамериканци (това е нещо като американски еквивалент на "роми"). Който на български зазвучава удивително автентично като софийски сленг - полушопски-полуъпсуртовски.

И не съмсъвсем прав за фантазността. Пратчет все още е луд за връзване -в добрия смисъл. Поредицата от три книжки за Тифани Болежкова (същинска малка вещица, хехе) е много добра и напълно вълшебна. Не се отчайвайте - вероятно "Вузев" ще я издадат по повод петдесетата годишнина от кончината на Тери Пратчет, но пък междувременно всички ще сме чели я английските оригинали, я фенските преводи, изтичащи по нета. Разбира се, от "Вузев" не се усетиха, че Световното по футбол беше идеалният момент да издадат "Unseen Academicals" - където магьосниците от Университета играят футбол (не, това не е куидич, нека феновете на Хари Потър не се превъзбуждат).

Като съм почнал с хаотичните мисли (ами да, три сутринта е), се сещам за една последна хаплива забележка. Лигата на вампирите-въздържатели, които пият само животинска кръвчица и обясняват, че разликата с човешката е като между лимонада и уиски, та тази забавна идея не е на графоманстващата дама, дето изписа сума ти книжки за светещи метросексуали и гимназистки с неясен обект на желанието. На Пратчет е.

И не забравяйте да си изтеглите "Пощоряване" от Замунда! Филмът е невероятно добър. Дотук - най-добрият, правен по книга на Пратчет, поне според мен. Ето линк: http://zamunda.net/details.php?id=223295&hit=1



Гласувай:
5



1. анонимен - Няма нищо лошо в левичарството
19.07.2010 08:37
не дей заради злободневните ни български проблеми да стигаш до задънени изводи. Явно самия ти не си даваш сметка колко си ляв след като си "отгледан" от Тери Пратчет
цитирай
2. mglishev - А, да,
19.07.2010 15:38
в това има нещо вярно.
цитирай
3. svetliche - :)
20.07.2010 17:39
Може ли да ми я донесеш като се видим да я прочете Калин?
цитирай
4. mglishev - Па може :)
21.07.2010 02:22
Разбира се.
цитирай
5. sparhawk - прекрасна статия
21.07.2010 12:38
само ми позволи една корекция - по мои наблюдения Анкх-Морпорк е базиран, както и повечето големи градове във фентъзито, на Ланкмхмар, града от историите за Фафърд и Сивия мишелов на Фриц Лейбър. Това е баш фентъзи града. :)
цитирай
6. mglishev - Ланкхмар!
22.07.2010 08:59
Тъкмо това е името, което ми убягваше! Точно така, Ланкхмар от "Срещи със злото в Ланкхмар" в антологийката "Меч и магия" (само това съм чел на Лейбър и помня, че много ми хареса). Абсолютно архетипен фентъзи град, разбира се. О, да, по-ранният Пратчетов Анкх-Морпорк напомня много на Ланкхмар - но и на градовете, в които стъпват обутите в сандали нозе на Конан Варварина, естествено. Съмнителни таверни, герои наляво-надясно, Ветинари като жесток властник, плъхове, мръсотия и магия... Благодаря за добавката, съвсем на място е.
Уви, както казах, колкото по-нова е книжката, толкова повече Анкх замязва на Лондон, че и на София за мой искрен потрес (а Ветинари на кръстоска между Джеръми Айрънс и Бат Бойко ;) ).

Може би било по-правилно да казваме Анх-Морпорк и Ланхмар? Както казваме Хазад-дум, а не Кхазад-дум.
Впрочем, покрай консонантната хармония се е получила една много смешна "еврейска" грешчица в първото издание на "Властелина": бойният вик на Гимли е предаден като: "Барух Хазад!", а би трябвало да бъде "Барук Хазад!" (или дори "Барук Кхазад!", щом казваме Ланкхмар и Анкх).
цитирай
7. sparhawk - не съм до такава степен
22.07.2010 11:14
компетентен, въпреки че и аз някакси завърших НГДЕК, да навлизам в тъй дълбок езиков анализ :) А от Лейбър това мисля е най-доброто. Чел съм един друг негов разказ, Bazaar of Bizarre, който не беше никак лош, но не на нивото на Среща със злото... това съм чел от ревюиращи и за другите истории на Фриц. Но ще се изненадаш колко много автори са се вдъхновявали от този град и открито си го признават. Крондор на Рей Фийст, Калимпорт на Салваторе, Порт Блексенд и Харе в книгите-игри на Йън Ливингстън и Стийв Джаксън... после дойде Джордан, цивилизова фентъзито в скучен, дуалистичен ренесансов свят и тези прекрасни градове на декаданс, черна магия и поквара изчезнаха... ах...
цитирай
8. mglishev - Ммм, да,
22.07.2010 11:42
Порт Блексенд беше култов град - това е "Пристанището на разбойниците,"/"Градът на крадците", нали? Илюстрациите бяха убийствено добри. Авторите от "Уайт дуорф" имат разкошни игри с отлична градска атмосфера. Кресцентиум от "Кървав меч" беше особено успешна реплика на кръстоносния Йерусалим.

Връщаш ме в деветдесетте, когато игрите навлязоха тук :) Всъщност трябва да съм бил на дванайсет-тринайсет, когато четях/играех тия неща със съученици в голямото междучасие. Бил съм още далеч от топлата пазва на класическата мащеха, момче от махалата.
цитирай
9. sparhawk - така е
23.07.2010 16:36
ако си падаш и по щипка допълнителна извратеност, "Пътя на тигъра" също бяха великолепни книги-игри, почти сладострастно извратени и единствената книга-игра с гаден финал, която съм виждал (книга последна - "Пъкъл").
"Кървав меч" си бяха класика, като аз най-много харесвах втората книга, в леденото царство на бродниците и четвъртата, в която слизаше в отвъдния свят.
Ах, сладки спомени... а после почнахме да учим гръцки. Това не ме спря да поглъщам конски дози фентъзи, наистина, поради което обаче гръцкия така и не го овладях като хората.
цитирай
10. mglishev - Кого го е еня за гръцкия...
24.07.2010 00:09
... естествено, че "Пътят на Тигъра" и "Кървав меч" бяха далеч по-интересни от учебника на Румен Стефанов :P

Обаче нали помниш, че в първото томче на "Пътя" имаше адски дълго интро с предисторията на Отмъстителя? Оказва се, че у нас са преведени томчета от трето до шесто на поредицата, а първите две - не. Сиреч "Узурпатор!" е трета книжка от поредицата.

Някой ден ще си накупя всички книжки за Орб и Легенда накуп на английски. Имам си и с какво да ги играя: пожълтяло зарче от слонова кост, останало от одринската табла на прадядо ми...

Някъде във второто или третото томче на "Пътя" се намекваше, че боговете гледат на Отмъстителя особено благосклонно и той може да си проправи път към Градината им... може би именно попадането в паяжината на Нулак е неговият път нататък. Ако основем геймърианската религия, ще проповядвам това :)
цитирай
11. sparhawk - зная
26.07.2010 17:00
аз съм ги играл първите две на английски, Avenger и Assassin. Avenger е най-яката в цялата поредица, да ти кажа. По принцип светът на Орб е почти 1:1 копиран от Forgotten Realms, особено черните елфи, само дето Смит и Томпсън са англичани и вкарват нужните дози декаданс и хорър, за да стане светът по-ефектен. Честно казано, аз малко съжалявам, че няма и нормални романи за Орб - сигурен съм, че биха били деликатесно садистични :D
цитирай
12. mglishev - Ха така,
27.07.2010 22:49
а дали мога да ги дръпна някъде от нета? Отнякъде веднъж бях изтеглил пдф-ки на Кървавия меч, та може и на тия да има?
цитирай
13. sparhawk - трябва да видя дали ги нямам още някъде и може
28.07.2010 09:25
да ти ги пратя.
цитирай
14. mglishev - Уха!
28.07.2010 16:12
Дерзай.
цитирай
15. анонимен - davcni svetovalec
05.02.2012 00:43
i-svetovanje <a href=http://www.mladipodjetnik.info>mladi podjetnik</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624467
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата