Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2012 04:11 - "Новият крал" или "Модерни времена" - недовършено разказче
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 3287 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 23.01.2012 04:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

М о д е р н и    в р е м е н а

 

 

Rustum Beg of Kolazaislightly backward Native State

Lusted for a C. S. I. – so began to sanitate.

Built a Gaol and Hospital – nearly built a City drain –

Till his faithful subjects all thought their ruler was insane.

 

 

Представете случая си на Негово Височество!

Двете жени влязоха и направиха що-годе приемливи реверанси. Залата не беше особено впечатляваща, нито случаят – без прецеденти, но принцът бе нов и не се знаеше какво може да му хрумне като за първи ден на престола.

– Говорете! – провикна се камерхерът.

– Ваше Височество! – осмели се едната жена – Съседката ми извърши ужасно престъпление...

– Не, Ваше Височество, тя лъже! – дойде на себе си втората. След малко притеснението от новия принц беше забравено и двете почтени гражданки люто се кълняха в подножието на престола. Камерхерът понечи да въдвори ред, но владетелят го изпревари:

Дами, дами! По-кротко!

Съседките пуснаха косите си, пооправиха си бонетата и отново направиха реверанси. Едната дори се извини, макар да метна отровен поглед на другата.

– Както изглежда, случаят е класически – продължи Негово Височество. – Двете раждате едновременно, едното дете умира и сега спорите чие е живото. Едната обвинява другата, че й е откраднала бебето.

– Точно така, господарю, точно така! – проплака първата жена. – Вчера сутринта видях, че съкровищенцето ми не е в люлката си, а после видях и комшийката да го носи на ръце в двора си...

– Млъкни, кучко, задушила си от глупост своето и сега искаш моето, за да не те пребие мъж ти като се върне от гурбет!

– Стига, моля ви. – обади се принцът. – Историята е неприятна, има умряло детенце, моите съболезнования и така нататък. Не ми се иска да хвърлям някоя от вас в тъмницата за неуважение към съда. Тоест към мен.

Камерхерът попита:

– Ще подпишете ли, господарю? – И подаде един пергамент на владетеля.

– Класическият прецедент Майка срещу майка, решен от цар Соломон на редовно заседание на йерусалимския Върховен съд от трети нисан деветстотин и петдесета преди Христа... – мърмореше си принцът, хвърляйки поглед на документа. Едната кандидат-майка видимо се омърлуши.

– Не, драги, няма да подпиша това.

Двете майки зяпнаха невярващо.

– Моля?!

– Казва се „моля, господарю” и няма да подпиша такава присъда.

– Ваше Височество, аз съм майката! Никога няма да дам да разрежат детето ми, така е по прецедент! – проплака едната жена.

– Госпожо, разбира се, че няма да дадете да разрежат дете. Аз пък няма и да дам заповед да го режат. Всички тук сме нормални хора, а аз на това отгоре съм и просветен управник. А Вие, госпожо, бихте ли дали да разрежат дори и чуждо дете пред очите Ви? – обърна се принцът към втората жена.

– В никакъв случай, Ваше Височество!

– Ето, виждате ли? – махна с ръка височеството. – Соломоновското решение на случая вече не върши работа. Остаряло е. Трябва да подходим другояче.

– Господарю, помислете за последиците – подзе камерхерът. – Това е традиция, говорим за практика, установена с векове...

– Господарю! – виеше едната жена. – Детенцето си е мое, мое си е, аз съм го раждала с риск за живота си, не ми отнемайте детенцето!

Владетелят обаче беше непоколебим.

Стига с тези неща. Ще бъде назначена тричленна комисия следователи на Короната, които ще разпитат всички възможни свидетели. Детето ще бъде под наблюдение в продължение на десет години или до установяване на майчинството по свидетелски показания. Двете спорещи страни се задължават да си поделят отговорностите и разходите по отглеждането. А сега ме извинете, госпожи, имам да съставям нов наказателен кодекс.

***

Лудвиг Пипката, крадец на свободна практика, младши просяк и понастоящем затворник, седеше безутешно на нара в килията си. Палачът успокоително го галеше по главата.

– Спокойно, няма нищо, всичко е наред.

– Кое му е наред? Сега като не ми отсечеш ръката какво ще правя?

– В новия наказателен кодекс пише, че ще те накарат да чукаш камъни шест месеца.

– Ама аз не искам да чукам камъни! Искам да стана старши член на гилдията на просяците! Знаеш ли какви ползи пропускам!

– Съжалявам, Лудвиг, това е. Имахме си уговорката – хващаме те да крадеш, режем ти ръката по закона и като сакат влизаш автоматично в гилдията... обаче принцът всичко обърка. Членовредителните разпоредби са отменени.

– Да върви по дяволите принцът! – провикна се Лудвиг. – Смърт на тирана!

– А, не така. Такива приказки са вече държавна измяна. Вер... вербална.

– И ще ми отрежеш езика? – обнадежди се кандидат-старшият член на просешката гилдия. Палачът обаче поклати глава:

– Ще те разочаровам. Най-много да те пратят три месеца да прекопаваш лехите на ботаническата градина и да слушаш лекции за ползата от просветената монархия.

Лудвиг се разплака.

***

Рицарят Клайншверт фон дер Галгенфогелн, професионален храбрец, бе шокиран.

– Искате да кажете, че няма торба злато, княжеска дъщеря и половин княжество?

– Зависи. Ако е за торби злато, имаме си достатъчно от тях откак рационализирах данъчната система, много благодаря. А държавната територия е неприкосновена и неделима, та сам разбирате, и дума не може да става за половин или дори за четвърт княжество. Да не говорим, че земите ми така и така не са особено големи.

– Ваше Височество, имах предвид...

– Знам какво имате предвид. Но нямам навика да плащам на хора, които изтребват редки представители на местната фауна.

– Но, Ваше Височество, драконът беше подпалил две села!

– Ще получат обезщетения от хазната. Въпрос на време беше да вкараме змея в резерват по-далечко от населени места. Точно в момента задействам програма за съхраняване и развитие на девствената природа.

– Като казахте „девствена”...

– Не, няма как да Ви дам дъщеря си, защото самият аз още не съм женен и нямам деца. Изобщо, смятам, че дължите глоба за убийството на последния дракон във владенията ми. Не знам дали да разглеждам случая като обикновено бракониерство или като безобразен вандализъм.

Рицарят реагира импулсивно.

– Не Ви съветвам – усмихна се хладно принцът. - Опит за убийство с нищо няма да облекчи положението Ви. Приберете оръжието. Много добре. А сега ми го дайте.

– М... моля?

– По мои сметки цената на коня, оръжията и доспехите Ви ще покрие щетите, които нанесохте на горското стопанство, когато заклахте горкото животно.

– Как? Верния ми кон, наследствения ми меч, щита със семейния ми герб! Слез от трона, безчестен негодник! Позор! Смърт за теб, срам за рода ти! Ега пукнеш в проказа!...

– Стража, покажете на господина пътя към лехите в ботаническата градина. Три месеца прекопаване на лехички за вербална държавна измяна в състояние на афект и политическа просвета в почивките. Приятен ден, господине, ще видите, градината ми е много хубава, а и там ще се запознаете с хора, които ще Ви допаднат.

***

Епископът сви рамене.

– Това са резултатите от модерното образование. Говорете ми сега за плодовете на просвещението.

Камерхерът вдигна обвинително пръст.

– Вината е Ваша. Вие накарахте покойния принц да прати сина си в университет. Никога преди не сме карали монарсите да учат!

– Представлявам институция, която държи на ограмотяването, така е. Сегашното положение е наказание за интелектуалната ми гордост – сведе глава епископът.

– Наказание, но не само за Вас! Цялото население пропищя от тия... реформи – камерхерът изплю думата като особено отвратителна храчка. – Реформи, моля Ви се. Живеем си най-нормално и без такива неща, а сега идва едно момче, учило ми там физики-мизики и обръща всичко с главата надолу.

– Не беше така по мое време – въздъхна епископът. – Знаете ли, когато аз бях във Витенберг, студентите имаха право да влизат в аудиториите с халба в ръка и меч на кръста. Вечер бюргерите вдигаха подвижния мост откъм своята страна на реката, беше ги страх от групите изгладнели схолари. Всяка година бесеха по двама-трима доктори за ерес и разбойничество. Градската харта забраняваше да се събират на едно място проститутки, скитници, студенти, артисти, гадатели и престъпници...

– Явно са били добри времена. По-добри за възпитанието на един принц, във всеки случай.

– Така беше преди да се появят всички тия нови професорчета от Италия. А какво да правим сега? Главата на принца е пълна с модерни глупости и от това всички страдаме. Оня ден заявил, че джуджетата в планината или ще почнат да плащат данъци, или ще бъдат обявени за вредно суеверие. Джуджетата, естествено, се засегнали. Сега млякото във всички чифлици в района се пресича, добитъкът пощръклява и селяните недоволстват. Скарал се на домашния дух от третия етаж на замъка, че му пречи да работи с витаенето си. Духът си грабнал главата и сега никакъв го няма. Третият етаж без него опустя, стана някак зловещо там, прислугата се притеснява да бърше прах.

Камерхерът се плесна по челото:

– Ами ако го оженим?

– Кого, духа ли? – попита объркано епископът.

– Не, принца!

– Че какво ще промени това?

– За да се ожени, трябва да спечели принцеса. А за да я спечели...

– Трябва да прояви малко здрав разум! Прав сте, приятелю, много добра идея. Аз като клирик не се сещам веднага за радостите на брачния хомот, но сега като го казахте, звучи съвсем разумно. Пък и представлявам институция, която поддържа семейните ценности. Но коя да е принцесата?

– Берта фон Шайсбург е тъкмо на възраст за женене, а и баща й така или иначе я е обещал на злия херцог-вампир от планината Аршберг, за да спре той да смуче кръв от шайсбургските бюргери. За нашия принц ще е голяма чест да я спечели.

– Много добре! – отвърна замислено епископът. – Имате благословията ми.

Камерхерът любезно целуна протегнатия към него пръстен.

***

Месец след разговора между епископа и камерхера Негово Височество Албрехт III, принц фон Швайнхайм, убеден в целесъобразността на един разумен брак за бъдещето на династията, стоеше пред стаята на Нейно Височество Берта фон Шайсбург и тъкмо се канеше учтиво да почука на вратата. За последен път погледна назад, където бащата на момичето и камерхерът с широки усмивки го подканяха да действа смело. Принцът си пое дъх и просто отвори вратата.

– Дързостта винаги е била присъща на рода Швайнхайм – измърмори одобрително в мустаците си старият шайсбургски владетел, хвана камерхера под ръка и го насочи към трапезарията.

Час и половина по-късно, когато вече бяха решили да преминат от рейнско на мозелско, в трапезарията влязоха двамата млади. Изглеждаха много щастливи и се държаха за ръце.

– Е, значи ще спасите дъщеря ми от вампира? – досети се веднага принц фон Шайсбург. – Ела да те прегърна, зетко!

– Не бързайте, съседе – обади се благо фон Швайнхайм. – Нещата не са толкова прости.

Камерхерът захлупи лицето си с шепи и отчаяно промърмори:

– Просто отказвам да повярвам... Това е някакъв кошмар.

Фон Шайсбург посочи сплетените пръсти на младите:

– А това какво е?

– Радостта от приятелството със сродна душа, татко – изчурулика принцеса Берта. – Ах, представете си колко рядко се среща човек, с когото имаме сходни разбирания!

– Наистина, драга моя – усмихна се Албрехт – трудно е да попаднеш на човек със сходни научни интереси. Нас искаха да ни оженят, без да познават възгледите ни за естеството на брака. Но какво е бракът?

– Съюз с чисто материални основания, неравно съжителство между чистия разум на единия съпруг и добродушната глупост на другия – засия принцесата.

– Ние с Вас положително не сме един за друг, безценна моя – засмя се Албрехт. – Прекалено сме интелигентни. Но завинаги ще останем приятели и ще си пишем редовно по научни въпроси.

– Правилно, уважаеми! – закима Берта.

– Ще се обеся – изхлипа камерхерът.

– Ами вампирът? – попита, настръхнал, старият владетел на Шайсбург.

Албрехт и Берта се спогледаха весело.

– За вампира разполагам точно с човека, който Ви е необходим: Клайншверт фон дер Галгенфогелн, професионален храбрец. Преди два месеца безпричинно обезглави дракон в моите земи и сега прекопава присъдата си. Формен идиот от благороден произход, ще Ви допадне. Ще убие вампира от Аршберг, ще се ожени за очарователната Ви дъщеря и във всяко отношение ще бъде образцов зет. Ще Ви го пратя в някой от най-близките дни. Прелестната Берта ще бъде много щастлива да му се качи на главата. Аз пък искам половината от плячката от замъка на вампира, задето ще Ви пратя такъв полезен зет. И не се опитвайте да ми пробутате сребърни сервизи!

***

– Ама и Вие с Вашата сватба я свършихте една... – промърмори недоволно епископът.

Камерхерът не знаеше къде да се дене.

– И като се върнахте от Шайсбург височеството реши да открива университет и у нас. Представяте ли си?

– Катастрофа, Ваше Преосвещенство... истинска трагедия.

– Ако принцът не решава делата по соломоновски, не възнаграждава убийците на дракони, не трепе вампири, не реже ръцете на крадците, не ще да се жени за съседната принцеса, а вместо това преследва планинските джуджета и на всичко отгоре е прогонил духа на собствения си прадядо от замъка, де ще му излезе краят?

– Да го отровим?

– Да, браво, и после да прекопаваме лехички за държавна измяна. Ще ни се смеят и децата. Яде само здравословна храна. Няма как да сипем арсеник в броколите му, без да се усети.

– Ами тогава... да го пропием? Много добре си бяхме при баща му, той не ставаше от трапезата без да е оправил половин дузина бутилки бургенландско.

– Да, милостив владетел беше, Бог да го прости... но няма как да стане. Синчето му пие само минерална вода. Но можем да се надяваме на злополука по време на лов.

Камерхерът поклати глава:

– Не можем. Не ходи на лов, даже строи хранилки за елените. Било грижа за горското стопанство.

– Г-Господи помилуй – заекна епископът. – Да не би да е обсебен от зъл демон? Може би трябва да му приложим екзорсизъм?

– Съмнявам се да подейства. Възможно е да почне да просвещава екзорсиста за вредата от суеверията.

– Ама той да не преследва религията? – наежи се представителят на институцията, поддържаща консервативните ценности. – Че ако е така, набързо ще го изгорим на клада.

– Напротив, напротив, поддържа я. Всяка неделя ходи в параклиса на замъка, казва, че много обичал църковна, специално органова музика. Дори взима уроци при органиста хер Нахтигал. Мисля, че се кани лично да свири на коледната служба и да раздава подаръци на сирачетата.

– Но това е извратено! Какво зло ни дойде до главите! И всичко това заради злощастната ми идея да го пратим във Витенберг! Уж за добро, за наука, а тя каква излезе... mea culpa, mea maxima culpa… - проплака епископът.

Stercus, stercus, moriturus sum – додаде камерхерът, който на младини бе служил като псалт и много обичаше латинския. – Но може би имам идея.

– Само да не е като плановете Ви за сватосване!

– Всъщност мислех да го изпратим на война с някого.

– И смятате, че може да загине?

– Дори да не загине, когато у него се събуди войнственият дух на прадедите му, ще забрави за целия този вреден хуманизъм. Ще си стане най-нормален милостив монарх. А ако имаме късмет, може и наистина да загине.

– Не, не, представяте ли си на какъв риск подлагаме човечеството! Ами ако спечели войната? Това значи още могъщество в ръцете му. Ами ако му се услади, започне втора война и спечели и нея? Колко ли невинни още ще страдат под ботуша на тирана? Нямаме право да пуснем на воля такова зло. Пък и аз представлявам институция, която по принцип поддържа мира между народите.

– Няма да започне втора война, нали е хуманист.

– Хуманист, но и просветен монарх. Знаете ли какво значи просветен монарх? Чували ли сте за последния довод на кралете? Може половин свят да овършее.

– Прав сте. Не бива да насъскваме това чудовище срещу човешкия род. Но какво да правим? Не можем и да търпим това положение до безкрайност.




Гласувай:
8



1. анонимен - се нетърпение чакам края:)))
24.01.2012 06:25
денят ми започва много усмихнато благодарение на недовършеното разказче, поздравления за таланта и чувството за хумор
цитирай
2. mglishev - :)
24.01.2012 23:55
С нетърпение чакам края написа:
денят ми започва много усмихнато благодарение на недовършеното разказче, поздравления за таланта и чувството за хумор


Като го измисля, ще го пусна :)
цитирай
3. анонимен - Много му се изкефих на недъвърше...
25.01.2012 11:08
Много му се изкефих на недъвършеното ти разказче, прекрасно чуство за хумор. На дявам се да го завършиш по-скоро. Дерзай Тики. ЪЪЪз
цитирай
4. mglishev - В крайна сметка
25.02.2012 23:52
Измислих финал на разказчето, но ме мързи да го пиша. Накратко: принцът намира великан (когото камерхерът и съседът Клайншверт, който междувременно се е оженил за хубавата Берта, искат да убият, защото го смятат за опасен). Принцът обаче не им разрешава, защото научава, че великанът чете "Владетелят" на Макиавели и "Дворянинът" на Кастильоне в свободното си от тормозене на села време. Принцът абдикира в полза на великана и му става първи министър, защото е възхитен от прогресивните му възгледи. Камерхерът и епископът са много щастливи, защото великанът, разбира се, въпреки начетеността си е, ами, великан; простак, пияница и яде хора - тоест отговаря на всички изисквания за нормален милостив монарх. Пък и винаги има шанс да се появи някой рицар като Клайншверт, който да заколи великана, нали? Всички са доволни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624770
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата