Това ще е от любимите ми петъчни дни - малко работа, много време. Така че защо да не си направя кефа с една хубава темица за моите толкова харесвани Рохирими? Няма да е нещо революционно, просто преговор на материала и малко упражнение по дребномащабната карта на Средната земя от Третата епоха.



1. Как се казва страната

Рохан, всички го знаем. Но как така Рохан? Всъщност, казва авторът, това е елфическа, в частност синдарска дума, Roch-an(d). От думата roch, "кон" и and, "предел", "територия", "област". Предел не точно в смисъла на гранична линия, а на цяла гранична област, един вид германска марка. Но откъде накъде елфи ще измислят името на Рохан? Най-вероятно не са елфите, а гондорските мъдреци, които просто са превели на елфически названието, което самите обитатели на кралството са му дали: "Ездитни предели", Ridder-mark. Между другото, българският превод може би е малко неточен, защото отвежда към идеята, че това е място, където да яздиш. А английското Ridder-mark обозначава притежание, "Предели на ездачите". Но това не е недостатък на нашия превод, просто е малко свобода, пък и в 1990 никой у нас още не е бил чак толкова запален по Толкин.
Обитателите на кралството се самонаричат с няколко имена, едно от тях е "Повелители на конете", Horse-lords. Противниците им го ползват като подигравка, но самите роханци си го харесват. Всъщност и то е преведено на елфически: "Roch-hirrim". Много симпатичен превод; нашите историци днес щяха да са щастливи, ако някой ромей си беше направил труда да преведе името на българите на гръцки и така неволно да запази етимологията му. Роханците имат повече късмет от нас Разбира се, когато казвам "роханци", това е побългаряване. Правилно е да се казва "Рохирими", при това може би дори с малко странно стоящата на български главна буква, защото е един вид прозвище на този народ (при все че дори когато казваме "мамалигари" за съседите от север, не го пишем с главна буква; но да речем, че фентъзи-народите заслужават известна демонстрация на уважение дори в ущърб на правописа).
Добре, но страната невинаги е била "Ездитни предели", защото невинаги е била обитавана от Повелители на конете. Как се е наричала по-рано? И това не е някаква тайна: Каленардон, Calen-ardhon(d), "Зелената равнина". Отново синдарска дума. Подобно по смисъл трябва да е и името на Ард-гален. Накратко - степ, голяма тревиста територия. Когато получава владението от Наместника Кирион, Еорл Млади не се титулува "Крал на Ездитните предели" (както ще правят потомците му), а "Владетел на Еотеода и Крал на Каленардон". По-долу ще се върна на титлите му.

Защо Владетел "на Еотеода"? Това отново са същите Повелители на конете: йo-юeod, буквално "конен народ" или дори направо "конски народ" на староанглийски (знаем, избран от Толкин, за да представя езика на Рохиримите в английския му "превод" на "Властелина"; изумително сложна игра, както казва българският преводач). Тоест Еотеодът носи новото име на страната, преселвайки се в нея. Точно както българите превръщат Мизия в България или англите - Британия в Англия. Дали има култ към коня у Рохиримите? Борби с коне, жертвоприношение на кон? Не знаем такова нещо, но конят присъства на герба им (бял кон на зелено поле) и в имената на водачите им: Еомер, Еовин и Еомунд са само част от примерите (но не и Еорл, независимо, че звучи почти по същия начин). Впрочем, вероятно на истински "рохански" Еотеодът се нарича по друг начин, а познатото ни име е само староанглийски превод на "истинското" име, извършен от Толкин. Споменах ли за изумително сложната игра? Съответно - Еомер, Еовин и Еомунд са само преводи на истинските имена. Вече друг е въпросът, че за да се казваш "Приятел(ка) на конете" на какъвто и да било език, трябва името ти да произлиза поне като хрумване от староанглийското йo-ƿyne. Точно както българското "Божидар" е просто превод на гръцкото Θεοδὠρος. Друг път съм споменавал, че същият зелен кон на бяло поле всъщност е герб на уесекската династия (все пак вождовете-основатели на англосаксонските кралства са полумитичните Хорса и Хенгист, "Коня" и "Жребеца"; а конят е свещено животно на Водан). Дали у Рохиримите има култ към Ороме и може би към коня на Ороме - не мога да кажа със сигурност. Мога само да го допусна. В крайна сметка тези "англосакси с кавалерия", тези гондорски федерати Рохиримите, заприличват повече на истинския конен народ от германската група - готите, които имат и история като федерати на Римската империя. Или на очарователна кръстоска между готи и сакси (бездруго първите Владетели на Еотеода, неизвестно дали прадеди на Еорл, носят готски имена като Видугавия и Видумави, да речем).
И, да, напомнят даже българи, но за това вече съм говорил, а дори на мен понякога ми омръзва да се повтарям

А защо "Владетел и Крал"? Еорл става крал, придобивайки Каленардон. До този момент областта е част от голямото гондорско кралство, а той е просто Владетел на Еотеода. Ако трябва да преведа титлата на Еорл на староанглийски, тя ще бъде: "йoюeodes heretog ond kalenardhondes cyning"; "вожд" на Еотеода по логиката на Тацит, който казва, че германите правят разлика между вожд и цар (впрочем, славяните също ще правят такава разлика). Тоест Еорл става крал тогава, когато получава власт над част от кралството (гондорското). Добре, но по това време няма крал на Гондор, има само наместници. И дарението е извършено от наместника с изричната, макар и формална уговорка: "до завръщането на Великия крал". Защо Еорл не става, например, наместник на Каленардон? Вероятно защото, за разлика от Наместника на Гондор, Еорл все пак не е само представител на суверена, а и сам е суверен. Придобивайки част от кралството, той пренася върху новото си владение своя суверенитет - или по-точно суверенитета на Еотеода. Разбира се, знаем, че роханците са в постоянен съюз с Гондор, обвързани са с уговорката за "завръщането на Великия крал" и едва Арагорн като монарх потвърждава окончателно дара на Кирион. Но съюзът си е съюз, а все пак няма формално поемане на васални задължения от Рохан (или от Еотеода) към Гондор. Тук е малката новост, въведена от Толкин в иначе стриктно федератската (или сеньориално-васалната) логика на отношенията между Гондор и Рохан: всъщност техните връзки се основават не на задължения, а на взаимна любов. Рохиримите не са васали, но си остават съюзници. Съюзът може и да не е на изцяло равнопоставени начала, но в никакъв случай не пречи на един негондорски, ненуменорски и определено не родствен на Елендил владетел да се превърне в съвсем законен крал на част от нуменорското наследство. "Братя сме и между нас не може да става и дума за даване и взимане", казва Арагорн на Еомер, с което потвърждава дара на Кирион. Всъщност дори не е съвсем вярно, че династията на Еорлингите няма родствени връзки с нуменорци (и дори с кралския род). В известен смисъл кралете на Ездитните предели дори са законни крале на Гондор... или по-точно са законни крале в Гондор; а най-точно, в част от Гондор. И то - до завръщането на Великия крал. След потвърждението, дадено от Арагорн, старото гондорско пространство вече има двама крале. Ако искате, по подобие на Византия и България при цар Петър: има един велик василевс на ромеите, който дава на своя близък съюзник правото също да бъде василевс в Мизия, вече наричана България, бивша провинция на империята. So verily Mediaeval Някой беше казал, че "Името на Розата" е енциклопедия на монашеското Средновековие. Не е лъжа; както не е лъжа, че "Властелинът на Пръстените" е ребус на политическото Средновековие.
В кралската титла на Еорлингите може би се крие и известно обяснение за появата на кралските титли в Кардолан и Рудаур.
И като стана дума за любовта като водеща в отношенията между два цели народа, в Европа има само един подобен пример и той е наистина прекрасен:

Polak, Węgier — dwa bratanki, i do szabli, i do szklanki!
Лях, маджарин - два са брата, и на чашка, и в борбата!

Кои са Еорлингите? Разбира се, управляващата династия, потомците на Еорл Млади, първия Крал в Каленардон. Но с това име се наричат и всички роханци. Когато зове: "Напред, Еорлинги!", Теоден не вика само роднините и рицарите от свитата си, а цялата войска, въоръжения народ. Съвсем по начина, по който Скьолдунгите са едновременно потомци на легендарния Скьолд, кралска династия в Дания и същевременно - всички да(тча)ни. Доста имена им се събраха на роханците - Рохирими, Повелители на конете, Еотеод, Ездачи, Еорлинги. Но това е нормално, един конен народ лесно придобива име сред чужденците. Гондорцте също имат няколко имена, без дори да са конен народ: Дунеданци, нуменорци, гондорци. Ако трябва да направим сравнение с реалната история, примерите пак ще са доста. Дори само нашият народ е наричан как ли не.







2. Границите



Рохан по положението си донякъде прилича на Унгария и България - разположен, общо взето, между голямата гранична река и голямата гранична планинска верига, заключил обширни равнини в това пространство. На север границите опират в река Келебрант, недалеч от непристъпния Лориен. На изток, веднъж пресечен, Андуин се превръща във вечна граница. Рохан забравя старата родина. На юг страната свършва в потоците и хълмовете на Анориен, но изглежда, че постепенно контролът върху повечето върхове и сигални клади преминава в рохански ръце. На запад - билото на Белите планини до върховете Трихирн, след които започва големият пролом между Еред Нимраис и Мъгливите планини. В този пролом са Бродовете на Исен. Територията точно на запад от Бродовете, покрай реките Исен и Адорн, но преди Енедваит и Минхириат, също влиза в кралството на Еорлингите. Това е областта Дун - със свое население и свои вождове, които обикновено не примират от лоялност към роханските си господари.

В самия Рохан почти няма големи градове и крепости. На север проломът се охранява от Исенгард, старото гондорско владение, отстъпено на Саруман и оставащо извън Рохан. Не е зле да си припомним, че Саруман на теория би трябвало да е васал на наместника в Минас Тирит (и, формално, на Великия крал, чието завръщане вероятно също е условието за потвърждаване или премахване на Сарумановото владение; Арагорн потвърждава кралския авторитет по този въпрос, когато отстъпва Исенгард на ентите от Ветроклин  и си запазва само ключовете от Ортанк). На юг от пролома най-близката крепост е Рогоскал, също стар нуменорски градеж в Усоевата котловина. Тя, разбира се, попада във властта на Рохиримите и става всъщност най-важният им отбранителен център. Навътре в по-южните склонове на Белите планини Еотеодът заварва почти изоставената крепост Черноден (Dunharrow), вероятно гробница, съкровищница и сакрален комплекс на най-старото простосмъртно население - Планинския народ, народът на "езическите крале", които са се преклонили първо пред Саурон, а после пред Исилдур; клетвопрестъпниците, Мъртвите. Докато Рогоскал е изцяло усвоен (включително предните галерии на близките пещери, които стават убежища по време на война в Западния предел на Рохан), част от Черноден на практика е постоянно табу - това е едва ли не вход към подземния свят, оттам започва Пътят на мъртвите; това е място на суеверен страх. Не бих се учудил, ако Рохиримите поставят именно там своя Вход към отвъдното, запазен за онези, които по някакви причини няма да се озоват в "домовете на прадедите" (каквато, например, е надеждата на умиращия Теоден). Измислям си, разбира се, но съм склонен да предположа кралски култ към прадедите и към конете (може би към коня на Ороме и към самия Ороме под някакво друго име), както и един по-малък, по-домашен култ на суеверия и страх от мъртвите (особено от Мъртвите с главна буква), разпространен най-вече около Черноден. Столицата или по-скоро резиденцията Едорас не е точно крепост. Това е мястото на кралската съкровищница и оръжейна (която обаче може бързо да се премести и в Черноден), дом на владетеля и сборен пункт за Сбора на Първия воевода на Пределите (тоест на "центъра", ако си послужим с алтайската военноадминистративна терминология). Първият воевода, разбира се, е самият крал, на когото не се налага да прави някакво разграничение между ролите си на монарх и на пълководец. "Народът вярва на Еорловия род", както разбираме при потеглянето на Теоден към Пеленор, така че кралят и роднините му най-често са начело на въоръженото опълчение. В Едорас е Златният замък, медовинната зала на Брего, там са и гробните могили на династията. Едорас обаче почти не може да бъде отбраняван, защото е разположен на открит склон, а не скрит зад тясно дефиле.
Знаем и поне още едно укрепление - Алдбург, седалище на Еомунд, Трети воевода на Ездитните предели и зет на Теоден, без описание. И с това се изчерпва информацията ни за градовете и крепостите на Рохиримите.

Малко повече знаем за териториалното разпределение на кралството. Има три "предела", тоест три марки - районът на Едораския сбор, който попада под прякото управление на краля; Западен предел, чийто център най-вероятно е в Рогоскал, в ръцете на Втория воевода; и Източен предел, вероятно управляван от Алдбург. Черноден, а може би също сигналната система и старият Път от Исенгард към Минас Тирит вероятно също са под управлението на краля, но не мога да бъда сигурен в това. Източният предел има свой сбор от Конници, които вероятно отговарят за охраната на Андуин. Сборът на Западния предел и Вторият воевода би трябвало да държат под око размирните васали от страната Дун и Бродовете (а поречието на Келебрант вероятно се охранява и от двата Предела). Допускам, че основната отговорност за помощ към Гондор се пада на Едораския сбор и донякъде - на всички сили от Източния предел, които могат да се присъединят навреме към краля, стига да не са издадени други заповеди. Самите "воеводи" на отделните "Предели" всъщност са Marshalls of the Mark, тоест буквално "Командири на конницата за Марката" като Марката тук е в единствено число, тоест те са служители на кралството, а не владетели на области. Системата наистина напомня алтайското разпределение на командуването и управлението на "център", "ляво" и "дясно крило" под авторитета съответно на владетеля и на двама от най-високопоставените му предводители (често - роднини; Еомунд например със сигурност също принадлежи към Еорловия род, макар и към страничен клон). Съвсем степна система, много подходяща за една мобилно опълчение на конен народ, "фиксиран" от Толкин в прехода между номадство и усядане. Мога да допусна, че повечето семейства извън Едорас (и споменатите чифлици около Усоевата котловина) пътуват сезонно с хергелетата и имуществата си в постоянен кръг между зимни и летни пасища вътре в рамките на кралството, поддържайки редовен контакт помежду си и с Воеводите най-вероятно на традиционни панаири. Тук мога да допусна и че малобройното уседнало население е с донякъде смесено потекло, вероятно с гондорски, макар и не чак нуменорски произход.
В мирно време Сборовете вероятно също функционират, но не като сборни пунктове на опълчението, а като места за сезонни срещи, съдебни спорове и спогодби (например за пасищно право), сватби, размяна на новини и търговия. Това, признавам, е идея, която присвоих от скандинавските областни тингове (на които, впрочем, са се провеждали и борби между коне със залози). Впрочем, може би не е случайно, че при класическите Капетинги френското рицарство от кралския домен се командува непряко от краля, отново чрез двама маршали - които при това не са маршали "на краля", а "на Франция". Може би това е остатък от много примитивно устройство на опълчението; във всеки случай мога да допусна по-лесно франкски, готски и англосаксонски паралели у Толкиновите роханци; и по-трудно алтайски. Но пък готите например са си точно свързващо звено между азиатските номади и германските народи, така че нищо не пречи у Еотеода също да се появят особености, типични, да речем, за българи, авари и татари. Бездруго историческата и езиковата култура на Толкин е огромна, а и неговите Рохирими също се появяват "от Изтока". И те, също като готите спрямо по-старите европейски населения и азиатските номади, са разположени между два свята: едновременно донякъде сродни с нуменорците, но и с обш степен бит, да кажем, с Колесарите.






Е, това беше Разпиляно, излизащо извън темите си, по разбираеми причини без точни цитати, вероятно пълно с неточни спомени и много подходящо за прекарване на една дълга обедна почивка в петък. Дано ви забавлява, а ако на някого му хрумне и да добави нещо интересно, много ще се радвам. 





--------- 

П. П. 
Впрочем, вероятно "роханските рицари", споменати веднъж-два пъти във "Властелина", трябва да са онази малобройна, но по-скоро елитна кралска (и воеводска) дружина, която е постоянно под оръжие, в близки отношения с Еорловия род и охранява страната в мирно време. Това - също по примера на княжеските и кралските дружини от средновековния Север. 

Хрумна ми, че навярно малобройните градски жители в Едорас и Рогоскал, а може би и в Исенгард преди орките да дойдат (занаятчии и така нататък), както и уседналите чифликчии около Рогоскал би трябвало да са с поне отчасти смесен произход - малко нещо дунеземци, малко нещо Рохирими, може би дори малко нещо "Мъртви" планинци, малко нещо гондорци (но не нуменорци). Просто защото нямат този конен бит, който предполагам за самите Рохирими. За подобни полууседнали-полуварварски монархии е нормално да има поне частично етническо различие между уседнали и все още полуномадстващи поданици. Пък и планинското население винаги е с малко по-стари корени от равнинното. 

Това, което би било интересно в този ход на мисли, е дали самите най-истински Рохирими, например тези от Алдбург, тези от извънградските степи, равнинците, отглеждащи коне - та, казвам, дали те са с изцяло еотеодски произход или към тях още преди пресичането на Андуин вече са се били присъединили остатъци от други степни народи - например от Рованион и Рун. Няма такова нещо като "чист" степен етнос (то изобщо няма чист етнос), а в реалните исторически степи много често се е случвало един народ да победи друг в борба за пасища, при което част от победените се присъединяват към победителите. Така вандалите надвиват аланите и в резултат вандалските крале си прикачат титлата "крал на вандали и алани". Дали сред Владетелите на Еотеода е имало такива, които да са "Владетели на Еотеода и XYZ"? Няма как да знаем това, ако Толкин не го е споменал в някоя чернова, разбира се. Но отново можем да го допуснем  

Затова си я обичам аз Средната земя, тя е чудесно поле за упражнение не само на филолога, но и на историка.

дзверско

барде :)