Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2014 16:04 - Ханс Хелмут Кирст, "Наричахме го Обесникът"
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 1219 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.11.2014 18:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 – С присъщата ни честност, питам ви, драги Щрик: тъй ли трябваше да стане?  Щрик, сякаш цял изпълнен с приветлива готовност:   – Всяко отлагане би било равносилно на потулване.   – Тук, в родината, към действия от този род биват привличани широки кръгове.  Полковникът прекъсва за малко и всмуква от бразилската си пура.   – Помислихте ли, че увреждате престижа на целия офицерски състав? – добавя след това той.  Щрик се старае да вложи учтивост в отговора си:   – Щеше да бъде по-добре, ако същото това предупреждение беше отправено малко по-рано към коменданта на гарата, господин полковник.  Полковник Мюлер отпуска пурата си, сякаш е застрашен от нещо. Това пък какво е? Нахалство ли? Едва ли може да се допусне.  Погледът му се насочва към околийския ръководител. Сега стойката на доктор Фридрих – доколкото това изобщо е възможно – се е вдървила още повече. Лицето му изразява чиста проба възмущение.  Околийският ръководител казва:   – Тогава ние – както се изрази веднъж фюрерът – ще трябва да си говорим право в очите.  Капитан Волф е въплътено чисто расово съгласие. Гайгер очевидно чака решението на полковника, за да се присъедини веднага към него. Рабе придава напълно безучастно изражение на лицето си. Щрик се държи така, сякаш намира, че си е позволил съвсем безобидна забележка.  Мюлер усеща, че тук не бива да се пипа грубо.   – Драги Щрик – казва той и гласът му звучи твърде бащински. – По силата на обстоятелствата вие не познавате никак местните условия. Само ние знаем достатъчно неща в това отношение. Арестуването на майора е повече от неблагоприятно. А като се погледне на него във връзка с условията в родината, то е извънредно неразумно.  Щрик има вид, сякаш му е неприятно, че не може да се присъедини към това мнение.   – Признавам – казва той, – че не съм мислил нито за благоприятни условия, нито за разум в родината.  Доктор Фридрих иска да кове желязото още докато е горещо.   – Ето, сам виждате! – вика той като някакъв доволен откривател, като другар към другар. – Сега ние ви го изяснихме. И сега за вас ще бъде по-лесно да служите на партията и на армията.    ***    – Възниква необходимостта героизмът да се насърчава с ритник в задника.    ***   В казармата пеят:  „… това, което става, става  за нашата родина скъпа!”    ***   Със здравия си инстинкт Фогел усеща, че наближава миг на всеобща нужда от двойни коняци. Той нарежда поднос с големи чаши и приготвя тирбушона, за да му бъде под ръка. Вода за охлаждане на задвижвани с политика типови мотори.    ***    – Драги старши лейтенант Щрик – казва полковникът, – трябва непременно да се чукнем в името на доброто сътрудничество.    ***    – Очаквате ли да ви честитя новата служба, господин Щрик?   – Това би било красив жест, но и нищо повече. Освен това, ако бихте го сторил, щях да си помисля, че правите лек опит да ми се подмазвате.   – Именно.   – Но може би вие желаете да ми изкажете поне искрените си съболезнования, Рабе?   – Съболезнования? На вас? По-скоро на каузата, която привидно трябва да застъпвате.   – Значи, вие смятате, че аз не съм националсоциалист?   – Може би вие дори не знаете какво е това?   – А вие знаете ли това добре, Рабе?   – Старая се да го узная.   – Е, и какви са резултатите?   – Старанията ми.   – Нищо повече ли?   – Всяка идея живее чрез ония, които я носят. Всичкото е да бъдеш образец.   – А propos, казахте образец, драги Рабе. Този комендант на гарата е бил такъв, нали?   – Той беше изключение.   – О, не! Всяка свиня е изключение. Всеки порядъчен човек е националсоциалист. Това са бакалски сметки.   – Лошото при вас, Щрик, е това, че сте изгубил вяра. Просто не мога да си представя, че сте в състояние да следвате една велика, възвишена, ощастливяваща идея.   – Ами! Аз чисто и просто не хвърча в облаците; виждам нещата, както са. А вие ще ми позволите да имам съвсем определени представи за националсоциализма. И за разни други неща, които също се срещат по света.    – Ще следя внимателно дейността ви.   – А пък аз ще ви покажа точно ония образци, за които копнеете.   – Будите любопитството ми.   – Накъде? Да не смятате да се назидавате с лирика на открито, сред божията природа? Не се плашете! Изчезвам веднага и то за не по-малко от четири часа.   – Определил съм си среща долу в града. Имам познати там. Веднъж седмично уреждаме литературна вечер. Хайде, елате и вие следния път, ако това би ви направило удоволствие. Все мили, културни хора. И капитан Гайгер е винаги там. Впрочем, той рецитира превъзходно. Днес ще четем Мьорике.   – Опазил ме бог! По-скоро ще позволя на околийския ръководител да ми извади зъб, отколкото да слушам как Гайгер декламира Мьорике. Вървете и бог да ви пази на вашия вечерен литературен кръжок с кафета. Предпочитам порядъчно да се натряскам. Да живее фюрерът, Рабе! И доколкото е възможно: немската литература!    ***   По пейките са насядали войници с момичетата си. Спускащият се здрач милосърдно хвърля матова светлина върху техните лица, които се търсят. Те сякаш са по-нежни, по-гладки и по-спокойни отколкото сред бял ден. Става им по-лесно да изглеждат привлекателни.  Никой като че не забелязва двамата мирни минувачи. А ако някой се опита да отдаде чест, Фогел великодушно махва с ръка и това явно му доставя голямо удоволствие.   – Тук щастието е малко сгъстено. Нуждата от любов е прекалено голяма, а мястото – прекалено малко. Когато бяхме млади като тях, всеки имаше на разположение по цял парк. Тук на всяка пейка лежат по четирима, а зад нея – още половин дузина допълнително. Как обичаше да казва фюрерът? Германия е станала по-голяма и по-хубава!  Щрик се взира усърдно надясно, защото отляво двама влюбени се занимават твърде интензивно един с друг.   – По-рано – казва замислено той – приказките ти бяха съвсем различни от тези.   – По-рано! Та по-рано аз водех война за Адолф и за велика Германия. Но те и двамата не се нуждаят вече от мен. За тях сега се бори, според собствените му изявления, благословията на провидението.    *** 

И още няколко бисера от същия източник :) - Винаги запазвайте хладнокръвие и си сложете топли долни гащи, господин майор. А върху тях най-удобната, не най-елегантната униформа, хубав вълнен пуловер, шинел. Не бива да студувате у нас. 
- Какво значи това? 
- Какво значи ли? Но, драги ми майоре! Вие сте арестуван! Просто арестуван. Сожете си и риза. Инак на всичкото отгоре ще простинете. Би било наистина жалко. Имаме да уреждаме с вас още толкова много работи. 

*** 

Седнал в едно кресло, капитан Волф е проснал нашироко дебелите си крайници. Над чаша бира той гледа снимките на жената и детето си. Горд е със "своите", както ги нарича той. А в особени часове на спомени той вдига насреща им чашата за наздравица и доволен кима с глава. Привързаността към семейството трябва да се подхранва. А за това се отдават предостатъчно случаи. Реехаузен е отчайващо скучно гнездо. Кратка служба, дълги вечери, малко пиянствуване, срещи с приятели, и от време на време по някоя жена, за да се забрави войната. Това си е неотменно войнишко право; заветна традиция. И то още от времето преди Фридрих Велики. А пък сетне от време на време се хвърля по някой поглед на семейната снимка, гаврътва се по една глътка за спомен и се произнасят признателни слова. За пиене има винаги достатъчно. Поне за Волф. 

*** 

Свините при казиното са дело на капитан Волф. Той, както се бе изразил веднъж шеговито полковник Мюлер, е техен баща: или поне духовен баща. Отпадъците - до такива заключения беше стигнал капитан Волф - трябва да бъдат оползотворявани. Отпадъците от офицерите, обаче, продължаваше Волф своите заключения, трябва да бъдат оползотворени за офицерите. От това ще се получат нови отпадъци, новите отпадъци означават обаче нови животни, които могат да бъдат изхранени с тях. Гениално замислен кръговрат, който необикновено разнообразяваше обедното меню. 

*** 

- Вярно ли е, че през последните седем дни нашите войски на Източния фронт са отстъпили 180 километра? 
- Това съвсем не е толкова много. 
- Какво са 180 километра? По-миналата седмица нашите войски постигнаха двеста и десет. 
- В момента нямам под ръка необходимите данни. 
- Жалко! 
- Знаменателно! 
- А дори да са верни, тия цифри показват, че ние се стабилизираме. Миналата седмица двеста и десет, тази сто и осемдесет. Това е все таки напредък. 
- И то какъв! 

*** 

- Социализмът е най-висшият стадий на световния ред. Той трябва да бъде достигнат. И ние трябва да приемем всичко, да използваме всичко, което ни помага да постигнем нашата цел. 
- Социализъм. Хубава дума. Може би най-почтената на тая разкъсана земя. Но къде ще го намерите? Тук ли? Та погледнете съвсем трезво и делово нашите другари в борбата за социализъм - както го наричате вие. Без пагоните, без другарското ръкостискане, без немския поздрав. Погледнете ги съвсем хладнокръвно, Рабе. Сякаш ще купувате крава. И ще забележите удивителни разлики. 
Рабе безмълвно се опира на дъската на прозореца. Той гледа сякаш над циментирания път, над казармения двор, над хората - нейде натам, гдето над часовоя на портата се развява бойното знаме на Райха; кръст и пречупен кръст. Черно - бяло - червено. 

*** 

Ерика се извръща още веднъж. Казва: 
- Обадете ми се по телефона, господин Щрик, ако ви остане време при тежката служба като офицер за националсоциалистическо ръководство. Представители на движението от вашия тип не са ми несимпатични. 

*** 

- Разяснителни мероприятия ли? Имаме си вече достатъчно. На хората им е дошло до гуша. 
- Ние няма да напомняме на войниците пряко за войната. Но трябва да им се покаже величието на епохата. 
- И това чрез плакати? 
- Да. Чрез лозунги. Чрез пароли. 
- Но не с такива неща, Щрик! Тук пише: "Който иска, може всичко!" Та това е чиста глупост! Мога ли аз например да пия един "Вьов клико понсарден"? Мога ли да стана генерал? 
- Защо не? Въпросът е само: кога. 
- "Който иска, може всичко!" Празни приказки! Подобни изказвания са чисти говежди лайна. 
- Това е изказване на фюрера, господин полковник. 
- Защо не ми казахте веднага! Защо не е написано това отдолу? Никакви двусмислици в района ми, моля! 

*** 

Войникът трябва добре да плюска, добре да пие, добре да пуши и добре да... e, оная работа с жените. Но - съобразно с чина!

***
    Ханс Хелмут Кирст, Наричахме го „Обесникът” Превод от немски: Владимир Мусаков Изд. на Националния съвет на ОФ. София, 1957.  



Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5505089
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата