Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2014 14:02 - "Хобит: битката на Петте армии"
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 3366 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image


Трите филма по "Властелина на пръстените" бяха не само зрелищни, но и доста качествени като кино. Да, имаше и в тях доста режисьорски свободи, но си струваха. Определено. Е, "Завръщането на краля" имаше между шест и осем сантиментални финала, но това важи и за книгата :) Саундтракът на Хауърд Шор е великолепен (и си струва да бъде чут in Concert). Актьорският състав е хубав, новозеландските пейзажи си ги бива, сценарият никак не е лош. Филмите по "Властелина" са красиви и ще се запомнят дълго. Пък и доведоха може би милиони нови читатели до романа, което е прекрасно, защото това е една от големите книги на ХХ в.


С екранизациите на "Хобит" нещата стоят малко по-другояче. Трите филма безумно много разтягат бързия сюжет на тази малка детска книга - и е ясно, че това е направено заради парите на фенбойчетата и фенгърлчетата (по-точно на родителите им). Да, филмите са скъпи и зрелищни, но сценарият е тромав. Твърде много специални ефекти. Лоша режисура и композиция на времето, в която човек няма време да осъзнае и да отдели моментите един от друг. Непрекъснато тичане и клане из една Средна земя, в която сякаш Графството, троловете, домът на Елронд, Мъгливите планини, домът на Беорн, Равноскал, Росгобел, Мраколес, Самотната планина и връх Гундабад са просто на по една крачка разстояние. Общо взето, прекалено много режисьорски свободи, без да е имало нужда от тях. Радагаст със зайците и онова пухкаво животинче Себастиан, както и напълно излишната Тауриел са самоцелни и не обслужват сюжета. Стоят като кръпки от друг разказ. Добре че не се появи Дракула или Чубака. В края на краищата, книгата "Хобитът. Дотам и обратно" не е нито "Властелинът", нито сценарий за "Бързи и яростни". Сякаш дори Хауърд Шор беше попретупал саундтрака. 


Но като казах това, нека отдам дължимото на хубавите моменти. В първата част, "Неочаквано пътешествие", песента на джуджетата в дома на Билбо е затрогваща и внушава нещо от атмосферата на книгата (както и подготвя за размаха на финала). Във втора част, "Опустошението на Смог" или "Запустението на Смог" (а не "Пущинакът на Смог", както гласеше погрешният български превод), ако не друго, то поне домът на Беорн беше симпатично предаден. Малката роля на Стивън Фрай като Старейшината а ла Луи XIV е чудесна. Измисленият момент с "откриването" на деветте празни гробници всъщност е дяволски добър. Позоваването на материал от Приложенията към "Властелина" и на разказа "Походът към Еребор" от "недовършени предания", както и обединяването на нечистите сили около Некроманта в Дол Гулдур са чудесна идея. Друг е въпросът колко от новите фенове ще разберат тия леки връзки в измисления свят. 

Трета част, "Битката на Петте армии", е най-смислена. И всъщност наистина е добра, въпреки едно-две излишества (например червеите от "Дюн", антигравитационните подскоци на Орландо Блум и ненужната разходка до Гундабад с модернистичния оркски замък там). 
Сражението за Езерния град и гибелта на дракона са много приятно предадени, а и самият град гори красиво :) Не, няма да давам предупреждение за издайничество в сюжета - книгата е на седемдесет и седем години, пък и цивилизованият човек не ходи на кино, за да види какво става, а как става. Малката роля на алчния Алфрид (измислен персонаж) е много симпатична. С измисления роман на Тауриел и Кили вече сме свикнали, а и краят му, за щастие, беше предизвестен, така че и тук няма повод за ненужно дразнене. Естествено, че сестриниците на Торин загиват с него. Самият Ричард Армитидж в ролята на Краля под Планината е великолепен. "Драконовата болест" и сцената на сбогуването са много внушителни, в тях си го има точно духът на Толкиновия разказ - прост, приповдигнат и величествен (след като гледах филма, си опресних последните глави от книгата и си дадох сметка, че в английския си оригинал книгата изобщо не е толкова детска към края, колкото е в началото; тонът й е отново този на скандинавските кралски саги, така типичен за други произведения на Толкин). Истината е, че Торин е главният герой на този филм, без от това да намалява значението на самия хобит, който тихомълком измъква камъка Аркен и спасява честта си. Мартин Фрийман като Билбо съвършено играе простата решителност и пълнотото притеснение пред това да изрази големите си емоции, с които англичаните са намерили за добре да се представят пред света. Това е донякъде клише, но то е красиво и благородно клише, а епосът винаги борави точно с такива неща. Като актьорски тандем Фрийман и Армитидж нямат грешка. Малкият скеч на Иън МакКелън с лулата след битката е много симпатичен и е съвсем на място. Изисканата поява на Кристофър Лий и няколкото реплики на този велик артист си заслужават ставане на крака в салона :) Човекът е на деветдесет и две, и пак записва симфоничен метъл. Както се казва: eglerio! Завръщането на Билбо у дома и препратката към "Властелина" в края (с малкото участие на Иън Холм) плюс чудесната песен на Били Бойд правят финала истински реверанс към феновете и изкупват доста грехове на Питър Джаксън. 
Още една сцена с погребението на загиналите и с коронациите на Бард и Даин би била съвсем на място и може би ще се появи в разширените версии, които неминуемо ще последват. Саундтракът с преходите към познати пиеси от "Властелина" е великолепен. 

Общо взето, "Хобитът" е по-лоша трилогия от "Властелина на пръстените", но "Битката на петте армии" сам по себе си е добър филм (без да е "Кръстникът" в историята на киното, разбира се; нищо че е скъп). Все пак, дано Питър Джаксън спре дотук със Средната земя :) Дълго време ще мине, преди отново да се появят просто почитатели на Толкиновите книги, неповлияни от грандиозните щуротии на New Line Cinema. 


Доволен съм, че гледах "Битката на петте армии". Всъщност си върнах нещо от свежото детско усещане, което имах, когато четях "Властелина" и "Силмарилион" за първи път, а това никак не е малко - и до голяма степен се дължи на играта на Армитидж и Фрийман като Торин и Билбо. "Драконова болест"? Та това е прастарото драконово понятие върху златото, още от Старата Еда и "Беоулф". Джаксън и Филипа Бойенс са го хванали по прекрасен начин. На всеки, който е гледал филма и е оценил теи моменти, препоръчвам Толкиновата поема "Легенда за Сигурд и Гудрун" и новелата му "Децата на Хурин". Прочетете ги и ще разберете какво е драконовото проклятие в старата северноевропейска литература. И няма да е леко четиво, повярвайте :)




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
22.12.2014 14:11
Само не пипай Тауриел ;)
Нищо, че е "довнадена" и без да съм фен на Лили, ми харесва.

Армитейдж може би, е силен, внушителен (и с гласа си) навсякъде, където съм го гледал.

За другото написано от теб съм съгласен - ефекти и тромавост на сценария - особено в повече.

Не гледах премиерата, нито следващия ден прожекциите, но очаквам "пиратски" в замунда или зелка ;)
цитирай
2. lightsaber123 - "Общо взето, "Хобитът" е по-лоша трилогия от "Властелина на пръстените"
22.12.2014 14:44
Току що се връщам от кино... определено сте прав. Първата трилогия беше наистина великолепна, беше нещо ново - втората според мен - е пресилена... като твърде много захар в чая :-)
цитирай
3. shaxname - :)
22.12.2014 15:46
Любимо на много поколения..
цитирай
4. venercheto - а и
23.12.2014 01:17
я не закачай Радергаст, ако може! Най-хубавия образ, създаден от следтолкиновците въобще ;)
цитирай
5. djuni93 - ...
23.12.2014 04:54
„Хобит: Битката на петте армии” е единственият от трите филма, за който дори не мога да кажа какво ми харесва. Ако в първия имаше сцената между Билбо и Амгъл, а във втория ми хареса Езерния град, то в третия ми хареса само, че финалните надписи дойдоха преди окончателния ми нервен срив. Представиха ни първото CGI джудже (Даин), видяхме най-anticlimactic битката в Средна земя (Бард срещу Смог), най-нетрогващия романс – Кили и Тауриел, нагледахме се и на недоразуменията Алфрид Дупелиз и Радагаст Кафявия. Добра комбина. Джар Джар Бинкс проплаква от умиление.
Ако нещо ти е харесало, вероятно си заспал. Мартин Фрийман продължава да е страхотен в секундите екранно време, които получава. Иън Маккелън продължава да е отдаден на ролята си на Гандалф – нищо неправещия магьосник. Разбира се, джуджетата продължават да изглеждат като второкачествени пернишки кукери, а Аркенският камък – като задигнат от Илиенци. Реквизитът е страхотен – личи си във всяка секунда, колко неползвана досега е всяка вещ, колко пластмасови са малкото физически съществуващи декори и колко жалки са компютърните разточителства. От WETA Workshop, които създадоха най-яките брони и мечове в киното във „Властелина”, enter зелени пръчки и хора в черни пижами от motion capture. Защото обичаш Средната земя. Хауърд Шор очевидно също беше три филма в творчески махмурлук, но всеки път приемаше името му да се изписва в надписите, за да придава gravitas на този творчески фарс.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5390514
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5482
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата