Първа чернова 
Дъждът цял ден със сладък глас разказва
за есенния мъх, в зелено грейнал

Анапест
Можеш пак
с ведър дух

Бавно увлечение 
Бе още лято (мисля, че септември бе),
когато те видях за миг наистина

Не знае нищо бедуинът за пустинята.
Ти трябва да си бил в Дар ес-Салам
- в Градината на царствения мир - 

The fiery gold of olden hoards
is treasur’d in thy hair. 
Thy song resounds in my ship’s boards,

Кръв и злато, хризантеми, страст, измяна и отрова – 
стари и банални теми. Не намирам радост нова
в кралски двор и бална зала. “Ала-бала” от алкова

В далечни, далечни, далечни морета -
нейде далеч от света,
нейде, където е бяло небето

Често самотникът чака за милост от Бога,
макар че отдавна с тъга на душата
цепи вълните на морската бездна,

Гласът - богатство мое - от гърлото излиза.
Певец съм прославен, главата ми е пълна
със звуци различни. Сладко аз пея,

Едмънд крал, на англи вожд, 
наш защитник, смел боец,
в Мерсия навлезе с бой

Едуард, на англи вожд,
на Христа предаде дух.
В Небесата нов светец!

Властник тачен, крал добър, 
Етелстан със принца Едмънд,
брата свой - достоен род! -

Тристрам езичници,
знам, победил.
Но сам във боя

Веднъж крал Олаф Трюгвасон щеше да пътува по море от Трондхейм за Нидарос. Докато товареха големия кораб "Орм", на борда се качи красив и снажен мъж, който поиска да пътува с кралската свита. Моряците се канеха да го свалят на брега, но ...

В дни отколешни било е -
Один крал напуснал Асгард
с племето на аси силни.