(или Стихотворение с бележка под линия*)
веднъж зибо ван силвенс пак отиваше от хикс за игрек
най-вероятно от или към добрия град утрехт

De civ. Dei, 1:19
учителю моля те да оправдаеш лукреция
в предишната глава ти така хубаво защити живота на похитените девици

Господи, предавам мъртвото си куче в Твоите ръце.
Знам, че животните нямат безсмъртни души като нас,
но Те моля да направиш изключение за някои 

ако има истински поет той трябва да е джон милтън
добре образован и широкоскроен
нищо че е един от еретиците на инак фанатично време

(или Евридика, 2016)
няколко месеца след внезапния ужас
в ревящия тунел на метрото видях

тази къща наистина съществуваше и не ми се налага да я измислям
зад твърдите ярки листа на чемшира и желязната ограда се криеше малкият двор
в него две черни кучета с дълги муцуни и дълги уши

Salve, invicta Iuditha formosa
триста къси години след корфу декември отново се спуска над лагуната
и навсякъде из концертните зали на красивия стар град

(Из микроцикъла "Нова пънкарска")
Lest We Forget
гледам белега на десния си пищял

„… една звезда, останала от лятото“
„… самотна бяла звезда“ 
Това злато не е на мъртвите; живо е

тихо брахе гледа появата на невъзможното
една нова неподвижна звезда в небето
което трябваше да е неизменно

Всеки път, когато стане дума за датите на религиозните празници и за връзката им с по-стари вярвания, ми се иска да изложа едно гледище по темата, но чак сега го правя. Това не е нова теза, просто е позабравена. В много сбит вид свети Гр...

Вечер. Приютяването на Гауейн
Hwжt! / Хей!
Пред Коледа, когато дните къси

Съвременният средностатистически българин е славяноезичен неславянин (защото всъщност говори език, който е част от надгруповия балкански езиков съюз, включващ неславянски езици като гръцкия и румънския). Съвременният средностатистичисеки...