Постинг
07.06.2015 05:11 -
Трудно е да бъдеш православен
Автор: mglishev
Категория: Други
Прочетен: 4994 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2015 07:23
Прочетен: 4994 Коментари: 6 Гласове:
13
Последна промяна: 07.06.2015 07:23
В началото на деветдесетте беше лесно човек да стане или да бъде убеден православен в България. Все още тук си беше почти соц, но самата власт май вече я нямаше или поне беше сериозно разклатена, така че никой никому вече не пречеше да ходи на църква. Сектите от екзотично-тоталитарен тип още не бяха стигнали апогея на развитието си и май дори не бяха започнали да го доближават. Поне в центъра на София минаваше за нормално, антикомунистическо, човешко... ако щете, минаваше за рокаджийско, хипарско, пънкарско, уейваджийско и свободолюбиво да си православен. На практика нямаше други религии. Католицизмът, протестантските изповедания, ислямът, арменското християнство и юдаизмът си бяха за традиционно носещите ги семейства, а те не бяха многобройни и бяха наши приятели. Комунистите бяха лоши и бяха бездуховни. Тук-там някой по-интересен комшия се правеше на будист. Но повечето бяхме нормални хора, бяхме хора на свободата, бяхме си хлапета, слушахме музиката и на родителите си, и на по-големите си братя и сестри. Знаехме, че Жул Верн и целият просветен, атеистичен ХІХ в. с всичките му открития е велик, бяхме буржоазни - и някак си бяхме православни, защото това просто си беше част от нас. Обичахме свещите на Великден, песнопенията и хубавото прекръстване с три пръста отдясно наляво, защото мислехме за свободните си, уравновесени прадеди от вълшебното време отпреди комунизма. Всички вярвахме, че сме стопани в домовете и сърцата си. Чувствахме, че сме потомци на дядо Вазовия чорбаджи Марко: хора, седнали под своя лозница и своя смоковница. Знаехме кое е редно и кое - не. Дворовете ни все още бяха тихи, навсякъде имаше липи, джанки и череши. По-големите ни братя ни просвещаваха в метъла и пънка, бабите ни не вярваха вече в Бога, но още помнеха владиката Стефан и ни учеха да се кръстим преди ядене (след като сме си измили добре ръцете със сапун - което днес май липсва). За нас евреите бяха съседи и приятели, мюсюлманите бяха "1001 нощ", а попът беше интересен господин с черна дреха и голяма брада. Знаехме, че щом човек е италианец, той трябва да е католик, щом е англичанин, значи е протестант, а щом е българин, се подразбира, че си е просто православен. Китайците бяха будисти, а негрите от Африка вярваха в някакви техни си, черни божества, без това да ни се вижда тревожно. Всичко това беше някак естествено, без да ни пречи да знаем, че в двехилядната година (ехе, чак след десет дълги лета и зими) ще пътуваме със совалка от автогарата на Овча купел до Луната. Някак си успявахме да съчетаваме усещанията за връщането към някаква стара, истинска България и за отварянето към голямото, бляскаво бъдеще. Дори омагьосаната страна Америка ни се струваше домашна и близка, със своите царевични поля, малки градчета и големи звезди. Възприемахме я като някакъв вид ваканция на село. Въображението ни съчетаваше Дейвид Бауи с патриарх Евтимий и триумфалния финал на "Завръщането на джедаите". Всъщност не беше никак лошо. Идете и вижте малките квартални църкви в квартал "Хаджи Димитър" или в Подуене, за да усетите, че човек можеше да обича и рока, и барока, и православието.
Днес е друго.
Нещата се промениха по ужасен начин. Днес "православни" са някакви чудовищни типове, които мразят нашите съседи евреи, мюсюлмани, протестанти, арменци и католици. Според "православните" чудовища протестантите са глупави и примитивни. Мюсюлманите са потенциални терористи, а очарованието на "1001 нощ" май е запазено само в Родопите. Евреите се оказаха зловещи конспиратори и цинични милиардери, които никак не се връзват с комшията Ицхак, нищо че той тегли хомота си, да не кажа, че носи кръста си също като нас. Католиците, разбира се, са самият Дявол. "Православните" сега мразят Европа и Щатите, а някога учителката по география ни учеше, че България си е част от Европа, че българите сме европеоиди по раса и че в неясното бъдеще всички раси ще са една (сигурно когато кацаме на Луната за тридневна екскурзия от училище). "Православни" се оказаха комунистите и сега те обвиняват нас, нормалните хора, в бездуховност. Оказа се, че за да си "православен", трябва да мразиш "Запада" (всеки "Запад" - и Западна България, защото тя говори твърдо, и Западна Европа, която е "педерастка", и САЩ, защото те не обичат Русия). За да си "православен", трябва да обичаш Русия. Само Русия е "православна", а ако не я обичаш, не си не само "православен", но и не си "славянин". Междувременно някакви други хора обясняват, че "славяни" нямало, така че който иска да е "славянин", не е "българин". Но пък тези "българи", които не са "славяни", се карат с онези "българи", които са "славяни" и "православни".
Писна ми.
Много добре знам, че съм българин. И това не ми пречи да знам, че съм славянин, поне толкова, колкото славяни са примерно поляците, чехите, украинците и хърватите. Не изпитвам нуждата заради това да обичам Русия. Нито да не я обичам. Предпочитам обаче да обичам близките си, спомена за една-две старорежимно образовани, просветени баби, гаджето, сладоледа, рокендрола и домашното куче. Става ли? Нямам нищо против да обичам Витоша, Шоплука, Плана, Верила, Лозенската планина и няколко приятели.
Ще ми се да можех просто да си стоя православен. Рокаджийски православен, като през деветдесетте. Баба ми, атеистката, твърдеше, че е нормално за един начетен човек да не вярва в Бога, но да знае, че не бива да се краде, лъже и убива. Че комунистите са мръсници. И че човек трябва все пак да принадлежи към религията на страната си, а нашата страна е България и тук повечето хора сме си православни. Пак баба ми, атеистката, обичаше да казва, че Новият завет може и да е скучен (за разлика от Стария, който съдържа историята на един талантлив народ), но че все пак Христос е бил голям човек и трябва много да Го почитаме. Мисля, че баба ми, атеистката, беше и по-православна, и просто по-добър човек от много днешни "православни" кресльовци.
Някакви грозни чудовища се опитват да ми пречат да бъда православен, а искат да ме превърнат в "православен". Превръщат религията на семейството ми в поклонничество към чужда страна и към нейните власти. А някъде в средата или в края на деветдесетте бях започнал да схващам, че все пак православието е нещо отвъд държавите и махалите - макар че нямаше проблем да съм част и от махалата си, и от Църквата. Известно време успявах да вярвам, че Христос е наистина Бог, Бог за всички. Успявах да вярвам, че православното християнство стои над махалите и над държавите, защото целта е просто да си спасим душите и да идем в Рая, който е нещо като вечна махала с много череши и без ожулени колене. Книгите на отец Йоан Майендолф ме научиха, че Вселената е много по-голяма от която и да е страна, колкото и благозвучни титли да има нейният владетел, помазан или не.
Лесно е да не си православен. Лесно е да забравиш детството си и да кажеш, че православието е за дебили, русофили, съветоиди, чудовища, прасета и простаци. И дори няма да е далеч от истината, особено с комунистическите ченгета в сегашния български Синод. Лесно и дори смислено е да се отдадеш или на рока, или на барока (впрочем, за второто може би е хубаво да станеш католик - а да си католик не е никак зле). Лесно е да отъждествиш православието с чалгата, куките, мутрите, подмяната, простащината и неосъветската реставрация на наркодилърите, архонтите, курвите, оръжието, ланците и дебелащината. И ще имаш основание.
Но няма да я бъде.
Православието е нещо съвсем друго. То просто е източното, домашно, уютно християнство. То е вярата на апостолите. То е божествено и не човешко, но човечно. То е цивилизацията на Източното Средиземноморие - гръцка, а не славянска (или може би славянска, но не "славянска", ако ме разбирате). А гръцкото винаги е било универсално - и много обикновено, без да бъде битово. Православни са лимоните и маслините, и винобагрото Омирово море на Кипър, Грузия, Гърция, Ливан и Египет. Православно е изисканото езичество на Константин Кавафис. Православен е дори Казандзакис, майка му стара, защото той е бил честен и мъдър човек, за разлика от "славянските" чудовища, които хем искат, хем не искат да бъдат комунисти. Ако трябва да съм интелектуален - православни са добрите отци Шмеман, Майендорф и Калистос Уеър, които успешно демонстрират излизане от "източния плен" и от сковаващата "старина". Православен е Цариградският патриарх Вартоломей, който успява едновременно да остане грък, ромей от Истанбул и турски гражданин, да бъде средиземноморец и да се сближи с католиците. Почти православен е доскорошният папа Бенедикт ХVІ, който се позовава на Мануил ІІ. Но стига с тези сухи неща. Православни са цъфтящите юнски липи, узото, лодките около Корфу и огромното спокойствие на древното Егейско море, по което са минавали както триремите на Перикъл, така и лодките на първите християнски проповедници. Православен е дръзкият Арис Диктеос, който като Кавафис вижда едновременно Христа в Дафни и старите йонийски богове. Православен е съскащият и ироничен гръцки език на свети Василий Велики - същият като на Хезиод, Аристотел и свети Лука. Православен е Димитър Кидон, който се е влюбил в красивата Италия (а кой не би). По някакъв начин православни са смирненските евреи, пеещи песните си на испански. Православно е полуизмисленото пътешествие из Ориента на Жерар дьо Нервал. Православна беше баба ми, атеистката. Православен е Христос, Който е превърнал водата във вино.
Значи човек все още може да бъде православен.
Днес е друго.
Нещата се промениха по ужасен начин. Днес "православни" са някакви чудовищни типове, които мразят нашите съседи евреи, мюсюлмани, протестанти, арменци и католици. Според "православните" чудовища протестантите са глупави и примитивни. Мюсюлманите са потенциални терористи, а очарованието на "1001 нощ" май е запазено само в Родопите. Евреите се оказаха зловещи конспиратори и цинични милиардери, които никак не се връзват с комшията Ицхак, нищо че той тегли хомота си, да не кажа, че носи кръста си също като нас. Католиците, разбира се, са самият Дявол. "Православните" сега мразят Европа и Щатите, а някога учителката по география ни учеше, че България си е част от Европа, че българите сме европеоиди по раса и че в неясното бъдеще всички раси ще са една (сигурно когато кацаме на Луната за тридневна екскурзия от училище). "Православни" се оказаха комунистите и сега те обвиняват нас, нормалните хора, в бездуховност. Оказа се, че за да си "православен", трябва да мразиш "Запада" (всеки "Запад" - и Западна България, защото тя говори твърдо, и Западна Европа, която е "педерастка", и САЩ, защото те не обичат Русия). За да си "православен", трябва да обичаш Русия. Само Русия е "православна", а ако не я обичаш, не си не само "православен", но и не си "славянин". Междувременно някакви други хора обясняват, че "славяни" нямало, така че който иска да е "славянин", не е "българин". Но пък тези "българи", които не са "славяни", се карат с онези "българи", които са "славяни" и "православни".
Писна ми.
Много добре знам, че съм българин. И това не ми пречи да знам, че съм славянин, поне толкова, колкото славяни са примерно поляците, чехите, украинците и хърватите. Не изпитвам нуждата заради това да обичам Русия. Нито да не я обичам. Предпочитам обаче да обичам близките си, спомена за една-две старорежимно образовани, просветени баби, гаджето, сладоледа, рокендрола и домашното куче. Става ли? Нямам нищо против да обичам Витоша, Шоплука, Плана, Верила, Лозенската планина и няколко приятели.
Ще ми се да можех просто да си стоя православен. Рокаджийски православен, като през деветдесетте. Баба ми, атеистката, твърдеше, че е нормално за един начетен човек да не вярва в Бога, но да знае, че не бива да се краде, лъже и убива. Че комунистите са мръсници. И че човек трябва все пак да принадлежи към религията на страната си, а нашата страна е България и тук повечето хора сме си православни. Пак баба ми, атеистката, обичаше да казва, че Новият завет може и да е скучен (за разлика от Стария, който съдържа историята на един талантлив народ), но че все пак Христос е бил голям човек и трябва много да Го почитаме. Мисля, че баба ми, атеистката, беше и по-православна, и просто по-добър човек от много днешни "православни" кресльовци.
Някакви грозни чудовища се опитват да ми пречат да бъда православен, а искат да ме превърнат в "православен". Превръщат религията на семейството ми в поклонничество към чужда страна и към нейните власти. А някъде в средата или в края на деветдесетте бях започнал да схващам, че все пак православието е нещо отвъд държавите и махалите - макар че нямаше проблем да съм част и от махалата си, и от Църквата. Известно време успявах да вярвам, че Христос е наистина Бог, Бог за всички. Успявах да вярвам, че православното християнство стои над махалите и над държавите, защото целта е просто да си спасим душите и да идем в Рая, който е нещо като вечна махала с много череши и без ожулени колене. Книгите на отец Йоан Майендолф ме научиха, че Вселената е много по-голяма от която и да е страна, колкото и благозвучни титли да има нейният владетел, помазан или не.
Лесно е да не си православен. Лесно е да забравиш детството си и да кажеш, че православието е за дебили, русофили, съветоиди, чудовища, прасета и простаци. И дори няма да е далеч от истината, особено с комунистическите ченгета в сегашния български Синод. Лесно и дори смислено е да се отдадеш или на рока, или на барока (впрочем, за второто може би е хубаво да станеш католик - а да си католик не е никак зле). Лесно е да отъждествиш православието с чалгата, куките, мутрите, подмяната, простащината и неосъветската реставрация на наркодилърите, архонтите, курвите, оръжието, ланците и дебелащината. И ще имаш основание.
Но няма да я бъде.
Православието е нещо съвсем друго. То просто е източното, домашно, уютно християнство. То е вярата на апостолите. То е божествено и не човешко, но човечно. То е цивилизацията на Източното Средиземноморие - гръцка, а не славянска (или може би славянска, но не "славянска", ако ме разбирате). А гръцкото винаги е било универсално - и много обикновено, без да бъде битово. Православни са лимоните и маслините, и винобагрото Омирово море на Кипър, Грузия, Гърция, Ливан и Египет. Православно е изисканото езичество на Константин Кавафис. Православен е дори Казандзакис, майка му стара, защото той е бил честен и мъдър човек, за разлика от "славянските" чудовища, които хем искат, хем не искат да бъдат комунисти. Ако трябва да съм интелектуален - православни са добрите отци Шмеман, Майендорф и Калистос Уеър, които успешно демонстрират излизане от "източния плен" и от сковаващата "старина". Православен е Цариградският патриарх Вартоломей, който успява едновременно да остане грък, ромей от Истанбул и турски гражданин, да бъде средиземноморец и да се сближи с католиците. Почти православен е доскорошният папа Бенедикт ХVІ, който се позовава на Мануил ІІ. Но стига с тези сухи неща. Православни са цъфтящите юнски липи, узото, лодките около Корфу и огромното спокойствие на древното Егейско море, по което са минавали както триремите на Перикъл, така и лодките на първите християнски проповедници. Православен е дръзкият Арис Диктеос, който като Кавафис вижда едновременно Христа в Дафни и старите йонийски богове. Православен е съскащият и ироничен гръцки език на свети Василий Велики - същият като на Хезиод, Аристотел и свети Лука. Православен е Димитър Кидон, който се е влюбил в красивата Италия (а кой не би). По някакъв начин православни са смирненските евреи, пеещи песните си на испански. Православно е полуизмисленото пътешествие из Ориента на Жерар дьо Нервал. Православна беше баба ми, атеистката. Православен е Христос, Който е превърнал водата във вино.
Значи човек все още може да бъде православен.
Следващ постинг
Предишен постинг
"Добрина, добрина, и когато не се разбира от добрина - бой."
Така ми изтълкува един приятел богослов православието и мисля, че е доста прав.
цитирайТака ми изтълкува един приятел богослов православието и мисля, че е доста прав.
Дръжте се за православното християнство и имайте пред вид, че Русия е православна в най-малка степен, понеже е и християнска в най-малка степен.
Първо е християнството. Традиционно за населението по нашата земя е православното християнство - и римският папа би се съгласил с това.
цитирайПърво е християнството. Традиционно за населението по нашата земя е православното християнство - и римският папа би се съгласил с това.
Най-интересни са преображенията на комунистите. Тези хора съвсем доскоро гонеха вярвящите, а сега се оказаха най-големите християни на света. Всъщност, простотията няма спирачки.
цитирайТики,
Ревизирай си мнението за славянството. То е измислица. Що се отнася до Русия, не забравяй, че нейното източно православие е дарено от нас, но не като на братя. Ако проследиш генетиката на европейските етноси, ще видиш, че ние имаме 0,8 % азиатски гени, а руснаците-23%. При това положение избери кои са славяни-те, или ние. Ние определено не сме. Но важното е, че източното православие е една твърде ранна форма на християнството. Следват различни форми на несъгласие като павликянството, богомилството, бахайството и др. Нека не противопоставяме различните прочити на християнството и да потърсим не разликите, а общото.
Единствено тогава има смисъл.
Босия
цитирайРевизирай си мнението за славянството. То е измислица. Що се отнася до Русия, не забравяй, че нейното източно православие е дарено от нас, но не като на братя. Ако проследиш генетиката на европейските етноси, ще видиш, че ние имаме 0,8 % азиатски гени, а руснаците-23%. При това положение избери кои са славяни-те, или ние. Ние определено не сме. Но важното е, че източното православие е една твърде ранна форма на християнството. Следват различни форми на несъгласие като павликянството, богомилството, бахайството и др. Нека не противопоставяме различните прочити на християнството и да потърсим не разликите, а общото.
Единствено тогава има смисъл.
Босия
Днес на вярата се обръща малко внимание. България е приела от правилното място християнството. При католиците има въоръжени ордени, Вартоломеева нощ,покръствали са новия свят с пушки, мечове и отзад-библия, тридесетгодишна война 1618-1648 г. и други изстъпления. При православните християни няма подобни неща. Католиците си правят каквото си искат, а във Ватикана са скрити много тайни и нагаждания на новата вяра. Проповядват едно, а вършат друго.
цитирайМного хубаво.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5672
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата
