След семинара една дама много красиво беше написала… Прочела моите книги, разбрала, че трябва да бъде искрена. И станала искрена, само не с главата и не с думите, не с мислите, а с чувствата. Престанала да скрива чувствата си. „Рязко ми се повиши интуицията, просто започнах всичко да чувствам“. Аз се удивих, започнах да се радвам, че тя много точно е усетила връзката между повишената интуиция и подобряването на характера.

Какво отношение има интуицията към съдбата? Много просто. Кой има добра съдба? Този, който чувства какво ще бъде утре и след това. Тогава човек интуитивно взема правилни решения и се оказва печеливш. Това първо. Второ: за да постигнеш нещо ти трябва енергия. Имам лекции как да си повдигнем енергията, но има един съществен нюанс, за който не съм говорил. Вие разбирате енергията, тя ви преобръща. Вие можете да преобърнете планини, но имате слаба интуиция. И вие правите някакви действия, които могат да ви нанесат вреда. Действате неправилно. И в този случай, колкото повече е вашата енергия, толкова повече проблеми ще имате. Това прилича на следното:  човек за „трабант“ иска по-мощна кола. Настоява за най-мощната. Дават му „Фомула 1“. Той сяда, а интуицията му т.е. умението да шофира е колкото да кара трабант. Какво ще се случи с него? Той ще има проблеми. Единственото му спасение е някой да счупи мощната кола, тогава той ще оживее. А така той ще натисне газта до 200 км и при него неизбежно ще се появят проблеми.  

Същото е с нашия организъм. Ако човек има ниска интуиция, той има неправилни възгледи (светоглед), то за него повишената енергия е болест и смърт. Затова тече потискане на енергетичните възможности, човек се опитва да си повдигне енергията и не му се получава. Не е достатъчно да имаш енергия, трябва да умееш да я управляващ, да виждаш в каква посока да я насочваш и да не правиш грешки. Правим грешки тогава, когато имаме слаба интуиция. Имаме слаба интуиция тогава, когато сме агресивни. Когато сме неискрени. Неискреността това е корист, това е вече агресивност. Неискрения човек се опитва да подчини другите, да ги тъпче и да извлича полза от тях. И това вече е агресивно поведение, което разкъсва единството. Любовта е единство. Когато имаме любов в душата си ни допускат до тънките планове. Когато се отричаме от любовта, то ние автоматично ….. 3:25 Когато човек потиска любовта, в него расте агресивността. Това е закон. Когато човек се отказва от любовта и искреността, защото любовта предполага искреност той става агресивен и допускането му до тънките планове се преустановява. Съответно, да се говори за благополучна съдба е сложно. Защо евреите са успешни в много неща и във финансите също? Защото изпълнението на заповедите (не кради, не убивай, не завиждай, не лъжи) формира такова вътрешно състояние, че той не е агресивен към Бог и тънките планове. И му се повишава интуицията. Изследвали интуицията на 20 американски бизнесмена и при всичките тя била по-висока. Какво е интуиция? Това е достъп до тънките планове, където се намира нашето бъдеще. Така че, за да подобрим съдбата си трябва да умеем да й помагаме, да я подобряваме, без да се ядосваме и да съжаляваме, без да се оплакваме от съдбата.                       

Има още един много важен момент. Отнася се до многострадалния вирус. Представете си, дават на кучето команда „напред“, а след няколко секунди команда „назад“, после пак „напред“ и пак „назад“. Какво се получава? Ступор. Кучето ще спре и нищо няма да разбира. Така действа и нашето подсъзнание. Работата е в това, че подсъзнанието има своя логика, свой режим на работа. Ако подсъзнанието бавно се задвижва, то дълго още се движи с огромна инерция. И обратно, ако е малко количество, то бързо приема, предава и сменя своето направление. Кое е опасното тук? Оказва се, че нас ни ръководят определени образи, чувства преобърнати в образ, които ни дават модела на света и в рамките на тези образи, в рамките на модела на света ние живеем. И какво се получава? Ние знаем, че в този свят да правим еди кое нещо е лошо и не трябва да се прави. И в подсъзнанието ни светва червена лампичка. После някой ни казва: „няма нищо страшно, направи го“. И какво се получава? С главата казваме „може“, а подсъзнанието казва „не може“. Получава се сблъсък и в резултат на това се включва програмата за самоунищожение и самоликвидация. Т.е. ако съзнанието се опитва да върви срещу подсъзнанието се включва режим за унищожаване на по-слабия. А съзнанието е неимоверно по-слабо от подсъзнанието. Затова човек, който включва механизма на сблъсък на съзнанието с подсъзнанието включва програмата за самоунищожение, пада му енергията, боледува и умира, сам търси пътя към смъртта. И колкото е по-умен той ще избере по-лош път към това. И никой лекар не може да му помогне. Тази програма работи в подсъзнанието достатъчно мощно и никакви лекарства не могат да я спрат. Защо ви казвам това? Вижте, 2000 години човечеството знаеше, че хомосексуализмът, това е зло. Това е грях. Две хиляди години човечеството знаеше, че да крадеш и да лъжеш е зло, това е грях. Кръвосмешението е зло, педофилията е зло. И всичко това стои в нашето човешко подсъзнание. И изведнъж, от 20 години насам това става норма. И тези, които приемат тази норма включват в себе си програмата за самоунищожение. Аз се замислих защо европейските политици водят спрямо емигрантите политика, която е самоубийствена за тях и за страните им. Отговорът е прост и лесен: те търсят смъртта, защото този сблъсък, който се получава при неправилното възприемане на света, завършва единствено със самоликвидация. Що се отнася до коронавируса. Преди имаше шум, викове, съпротива: „ах, ние няма да се съгласим да приемем зелените паспорти, няма това, няма онова, шест, шест, шест, истерика, паника и т.н. По-нататък тихичко всички приемат, получават и забравят за всички тези проблеми. Същото е и с ваксината. Какво се получава? В интернет се раздува, че ваксинирането е опасно, зло, чипиране, програмиране, унищожение и т.н. и в човека възниква образ, че това е зло. После му трябва код за театър, за почивка, за пътуване. Изискват и все едно ще го заставят. Неизбежно тези ваксини ще се правят. И в резултат какво се получава? Човекът, който вътрешно се е страхувал, смятал, че това е зло и е закрепил това убеждение в своето подсъзнание ще включи програмата за самоунищожение, ако се ваксинира. Проблемът не е дали да се правят ваксини или да не се правят. Нека да разсъждаваме логически. Когато страните се борят за гигантски пари, не се правят никакви изпитания или проверки на лекарствата (трябват 10 години за изпитания, а тук ги пускат в употреба веднага) и се правят чудовищни пари от тези ваксини. И когато страните се борят за пари, да повярваме, че те ще се обединят, за да не унищожат своя народ няма как да стане. Не сме дорасли до това. Това първо. Второ: проблемът не е във ваксините. Ако ние не променим своята ценностна система, своя светоглед, ако поддържаме материалистическия възглед, че тялото е на първо място, ако не разбираме какво е това вяра в Бога, то повярвайте ми така или иначе ще ни заставят и ще ни изтребят. Да не забравяме, че над всичко управлява Бог. И ако започва такава тема за унищожаване на по-голямата част на човечеството, то причината за това не е само в тях, но и в нас. Какво очаква Бог от нас? Нашата смърт? Не! Бог иска да се върнем при него, да намерим любовта. Ако не искаме това и се грижим само за своето тяло и се паникьосваме, когато стане дума за физическото съществуване забравяйки и спокойно деградирайки, когато убиват душата ни то ще имаме проблеми. Затова искам да напомня думите на Христос: ………………………„ „Не се страхувайте от тези, които убиват тялото, страхувайте се от тези, които убиват душата“. Научно техническия прогрес ликвидира понятието душа. Техниката е тялото, науката е духът. А къде е душата? Този научно технически прогрес ни убива. Когато изменим своето отношение към Бог, когато реално ще вярваме (вярата това е стремеж към Бог, уподобяване на Бог), това е развитие и изменение на характера, а не очакване на нещо. Когато реално се променяме от вътре, тогава ще се променя съдбата и окръжаващия свят, и тогава  нашата борба ще даде някакви резултати. Всичко тръгва от любовта и се връща при любовта. Трябва да не се паникьосваме, защото страхът разяжда душата. Който се страхува не е изкушен от любовта. Не трябва да се страхуваме и да преживяваме за бъдещето. Трябва да се търсят начини за подобряване на положението, на първо място в себе си, защото нашето вътрешно състояние определя какво ще се случи навън/около нас. На първо място трябва да приведем своята душа в ред, своя характер,  а след това всякакви възможности да подобрим окръжаващия ни свят. Това е обединението на хората, сплотяване около нови идеи, нови цели, осъзнаване на това, че ние сме длъжни да се обединяваме. Длъжни сме да гласуваме за тези кандидати, които са порядъчни хора, за тези, които проявяват загриженост към ближните, а не мислят само за себе си… има много начини. Но най-главното средство е, когато всички започнат да разбират защо живеем, откъде идваме, какви сме  и накъде отиваме. Ако започнем да разбираме това никакви политически, военни сили и прочие няма да могат да ни противостоят. Защото в Библията е казано: „в началото беше словото“. И когато започнем да разбираме света правилно това е най-главното оръжие. Трябва да разберем това и да го реализираме. И започваме с това да признаем, че всичко е божествено и всичко се случва не за да бъдем наказани, а да ни доведе до любовта и Бог. Учим се да реагираме без озлобление, съжаление или страх, а с енергия, оптимизъм, радост и готовност да се променяме. И тогава всичко ще ни се получи!