Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2010 11:20 - Идентификация на легендарен клан
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 2851 Коментари: 4 Гласове:
1



Към идентификацията на легендарните мюринги

 

 

Манол Глишев

 

В Екситърската книга (Cod. Exoniensis 3501), един от най-важните източници за староанглийската литература, датиращ от ІХ в. е запазена в единствен препис анонимната поема „Уидсит” (Widsith) в 144 стиха. Името означава „далечно пътешествие” и принадлежи на фиктивния герой на текста, който говори в първо лице за своите скитания по целия познат на англосаксите свят, изреждайки местата и владетелите, които трябва да е срещал. Пътешествията му обхващат народи и земи от различни епохи, а твърденията му, че познава герои като Цезар, Александър и Ерменрих не оставят съмнение, че пред нас се намира по-скоро каталог на епически сюжети отколкото самостоятелно произведение. Подобни изреждания на народи и владетели не са рядкост. В староисландската литература те се наричат „тули” и предназначението им е да разкрият познанията на поета в областта на епическата традиция, както и да позволят на публиката му да избере стихове за кого от героите на легендарното минало иска да слуша.
          „Уидсит” представлява интерес, доколкото разкрива част от познатите на староанглийската литература сюжети, които иначе не са запазени в оцелели произведения. „Уидсит” също така съдържа паралели с най-известния староанглийски текст – поемата „Беоулф”. Имена на едни и същи герои и комитати се срещат и в двата текста, което позволява да се създаде донякъде по-точна представа за значението на „Беоулф” в староанглийската литературна традиция. Езиковите особености на „Уидсит” говорят, че произведението съхранява особености от VІІ в.[1] и е сравнимо с такива архаични по дух текстове като „Финсбургския фрагмент”[2].

            В ст. 4 Уидсит казва за себе си, че принадлежи на комитата или рода Myrgingas. Този филоним е хапакс – не се среща извън текста на тази поема. От „Уидсит” научаваме, че мюрингите живеят в непосредствена близост с англите в Ангелн (днешната област Шлезвиг-Холщайн на границата между северна Германия и континентална Дания), което позволява датирането на скиталчествата на героя в V в. Действително, извън общите места и очевидните анахронизми, най-много позовавания на герои и племенни групи в текста се отнасят за периода V-VІ в. и региона между Сконе в южна Швеция и Долна Саксония в северна Германия. „Уидсит” се отнася към периода, който има най-голямо значение за староанглийската литература – това е епохата на завладяване на Британия и формирането на саксонската Хептархия, както и събитията, свързани с легендарната история на англи, юти и сакси непосредствено преди настаняването им в тяхната нова родина.

            В Шлезвиг-Холщайн, близо до датската граница и днес съществува градът Мюрвик-Фленсбург, чието име вероятно може да бъде свързано с мюрингите, обитавали този район в V-VІ в.

            „Уидсит” разкрива още, че мюрингите участват в борбите за локална хегемония (а вероятно и за установяване на командуване над организирането на експедиции през Северно море) в Ангелн и един техен клон участва в миграцията на англите на запад. Това конкретно сведение представлява интерес, доколкото може да послужи за отправна точка при идентификацията на самите мюринги, а и показва, че е възможно да се търсят причини от исторически характер за появата и на други филоними на знакови позиции в староанглийската литература – като например Geatas, гаутите от „Беоулф”. 

            Американският филолог Кемп Малоун[3] предлага етимологията на името на мюрингите да се изведе от “mire”, „езеро” като в такъв случай названието ще трябва да се свърже с река Айдер (най-значимата река в Шлезвиг-Холщайн, вливаща се в Северно море) или с Фленсбургския залив (на Балтийско море).

            Евентуален опит мюрингите да бъдат идентифицирани с франкската династия на Меровингите би останал без успех.  Възможност за отъждествяване на легендарния род предоставя една англосаксонска харта от 745 г. Става дума за първата харта, изобщо издадена на староанглийски език.

След покръстването на Етелберт, крал на Кент и bretwalda, тоест хегемон на англосаксонската Хептархия в 597 г., германските кралства в Британия едно следдруго приемат християнството и владетелите им започват да издават харти в полза на основаваните от римските мисионери манастири. В периода 604-745 г. хартите са издавани само на латински език. Едва в средата на VІІІ в. Етелбалд, крал на Мерсия (или Меркия), издава харта на староанглийски[4]. Хартата е адресирана от краля до епископ Милред и абатството на св. Петър в Уорчестър. В нея Етелбалд се титулува: „ic Жрelbald Myrcna cincg”.

Хартата е с почти век по-стара от Екситърската книга и за разлика от текстовете в големия пергаментов кодекс няма литературни претенции. В нея титлата на краля не е свързана със стремеж към архаизация, а отразява реални властови функции и етническо положение. Етелбалд действително е крал на Меркия (716-757), а това е едно от кралствата на англите сутумбри, тоест на англите, разположени на юг от река Хъмбър. Мюрингите от „Уидсит” са тясно свързани с англите отпреди adventus Saxonum в Британия и, както беше казано, дори участват в борбите за хегемония в Ангелн, а впоследствие и в експедициите към Britannia deserta.

Доколкото това може да бъде допълнителен аргумент в полза на идентификацията на мюрингите с династията на Етелбалд в Меркия, трябва да се вземе предвид, че текстът на „Уидсит” споменава мюрингски владетел с името Offa. Легендарен крал на име Офа се появява и в „Беоулф”, както и в други староанглийски текстове, засягащи героичната епоха V-VІ в. Официалната Англосаксонска хроника, започната в края на ІХ в. в Уесекс включва генеалогии на всички англосаксонски династии, където легендарните и историческите данни са представени заедно. Сред кралете на Меркия името Офа не е непознато – нещо повече, приемникът на Етелбалд, който се възцарява през 757, носи това име, което, както изглежда, има определена стойност за династията.

Всъщност Офа от Меркия (757-796) царува дълго като предшественика си и има  значителни успехи: налага хегемонията си над малките кралства Съсекс и Есекс, издига т. нар. Offa’s Dyke, вала, служещ като граница между владенията на англите и уелските брити и издейства от папа Адриан І да обяви Личфилдския диоцез в алхиепископия, с което става практически независим от катедрата в Кентърбъри. Запазени са сребърни монети от царуването му с изображение на лицето му в профил и легендите: “Offa rex +” и “Offa rex mercior”.

Името на неговия goldwine или управител на монетарницата му също е отбелязано върху реверса на някои от монетите: Eюelnoю. Запазени са дори златни манкуси, копия на абасидски златни динари, от царуването на Офа – знак за престижа и богатството на този англосаксонски монарх. Както изглежда, владетелят се оказва достоен за името, принадлежало на легендарния водач от Ангелн.

Староанглийската титла на Етелбалд и името на Офа от Меркия свидетелстват убедително в полза на идентифицирането на легендарните мюринги с историческата династия на англосаксонското кралство или поне в полза на самоопределянето на кралете Етелбалд и Офа като наследници на мюрингите.



[1] О. Смирницкая, В. Тихомиров. Древнеанглийская поэзия. Москва, 1982. С. 251.

[2] Tolkien, J.R.R. and Alan J. Bliss (editor). Finn and Hengest: The Fragment and the Episode. New York, 1983.

[3] Malone, K. Widsith. Copenhagen, 1962. P. 142.

[4] Worcester archive, MS BL Cotton Tib. A. xiii



Тагове:   клан,   крал,   ръкопис,


Гласувай:
1




Следващ постинг
Предишен постинг

1. demograph - Здравей Маноле
06.03.2010 20:06
Мюрингите са много важни за делата български.
Автохтонниците са необразовани хора - когато образованите ги заплашат със смърт закриват блоговете си, трият постинги...прости хора. Вместо храбро да застанат пред амбразурата в защита на правилната линия - туранската, или най-добре, иранската теза, те се оттеглят. Ти си много образован и интелигентен младеж. Занимаваш се с мюрингите..
Нека заместим траките с мюрингите.
Те са по-образовани.
Просто са мъртви.
цитирай
2. mglishev - ...
06.03.2010 23:25
Божичко, що за странности.
цитирай
3. анонимен - мнение отстрани
10.03.2010 19:02
Не можах добре да схвана мнението на Демограф.
Това, което съм забелязал при работата си като антрополог и пр отъркването си о българските хуманитарни науки през над четвърт век, е провинциалността. Изолация в кръга на нещо, което се счита за история, етнография или антропология на България и работа на чисто описателно ниво, често с методология от преди един век. Ако има сравнение, то се прави с малък брой предварително избрани страни или народи, в зависимост от тезата, която авторът поддържа. Всичко останало се пренебрегва.
Докато за един поляк е нормално да анализира антропологичната структура на басейна на Квилу /Конго/, за българския учен това е немислимо.
цитирай
4. mglishev - Чак немислимо :)
10.03.2010 19:33
Ето на, мислимо е. Но това са само опити, разбира се,пък и не бих се опитал да налагам мнения за исторически въпроси, засягащи басейна на Квилу - просто съм бос.
Отделно от това ми се струва, че да се разглеждат частни проблеми от епохата на Великото преселение из цяла Европа е полезно за изясняване и на въпроси около българското заселване на Балканите. Най-малкото заради възможностите за сравнение. А защо не и за откриването на общи модели на варварското настаняване. Примерно паралелите между българите и франките от двете страни на Дунав/Рейн са ми любима патерица.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625267
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата