Тук излагам съвсем набързо някои небезизвестни факти от исторически, археологически, фолклористки и езиковедски характер, които привържениците на автохтонните хипотези за произхода на българите обикновено забравят или направо отхвърлят. Добавих няколко бележки относно тюрко-алтайската и иранската теории. Включен е и фактологически материал относно автохтонната (тракийската) хипотеза - с критично отношение.

Подчертавам, че правя разлика между ранните българи (наричани по технически причини още прабългари, първобългари и протобългари) и модерната българска нация. Затова разграничавам още формирането на древните българи като народност от етногенезиса на днешните българи.

Включени са и достъпни, преведени на български подбрани заглавия, които да предложат повече информация по предложените теми.



 

Някакъв процент тракийска кръв може би наистина има у нас днес. Друг е въпросът какъв е бил броят на (отдавна елинизираното и романизирано) тракийско население през VІІ в., какви са били битът, езикът и религията на тези хора и дали изобщо са се имали за "траки".
Нека направим кратък преглед на демографските факти в хронологичен ред.


І. Бронзовата и ранножелязната епоха. Индоевропейци и палеоевропейци. Поява на траките 

Още в ХVІІ-ХVІ в. пр. Хр. индоевропейски нашественици навлизат в Европа през териториите на север от Черно море. Това са прадедите на траките, ахейските гърци и италийските племена, от които ще произлязат римляните. те все още ползват само бронзови сечива и оръжия.
Ок. Х в. пр. Хр. ще придойдат дорийските гърци - преките предтечи на елините. С тях идва желязото.
В VІІ-VІ в. преди Христа В Европа ще се появят нови индоевропейци - келтските и първата голяма вълна германски народи. В V в. в земите на днешна Украйна, този коридор от Азия, ще се намират  вече скитите, също индоевропейци от иранската група. В ІІІ-VІІ в. сл. Хр. през дотогавашните скитски земи ще преминат нова вълна германи, още ирански народи и славяните. С тях и след тях на запад вече се придвижват и неиндоевропейски народности - угро-фински и тюрко-алтайски.
Ако някой смята, че индоевропейците са си близки роднини, нека сравни например английски с урду - и двата езика са част от индоевропейското семейство, но принадлежат на обособени групи.

Индоевропейски народи се разселват още в Иран, Индия и Мала Азия.

В Европа първите индоевропейци заварват палеовропейското население, някои представители на което все още може би живеят в матриархатно общество (към ХVІІ в. пр. Хр.) без частна собственост, без държавни образувания и почти не ползващи бронз (такива общности вероятно е имало в Испания). Днес оцелели наследници на това население донякъде са баските.
На Балканите прадедите на ахейците и траките заварват палеоевропейско население с относително богата материална култура - Варненският некропол вече е бил изключително стар по време на ахейското и тракийското заселване, а и минайски Крит не е далеч. 

Предахейското население на Гърция е наречено пеласги. Те се родеят с минойските критяни и вероятно заедно имат северноафрикански произход - както палеоевропейците от Испания и тези от Балканите произхождат от земите между Сахара и Средиземно море и на прадедите им се е наложило да пресекат морето, за да открият нова родина със засушаването на Африка. Може би това население има родствени и езикови връзки и с Египет. Във всеки случай поддържа търговски контакти със страната на фараоните. 

На Крит се заражда, процъфтява и загива минойската култура с двореца в Кносос, красивите фрески, писмеността тип Линеар "А" и първия голям флот в Европа. Ок. 2500-1700 г. пр. Хр.

Ахейците са тези, които превземат Крит, създават микенската култура с циклопските градежи и усвояват линеарната писменост ( тип "Б") от минойското (предгръцко) население на острова, на свой ред излизат по море и водят Троянската война. ХV-Х в. пр. Хр. Това е епохата на първоначалното съставяне и устно разпространение на митовете за Олимпийските богове. 

Дорийците завладяват Гърция и Крит след своите сродници, ахейците. След дорийското нашествие огромните микенски крепости са изоставени. Започват Тъмните векове на Елада. Това се нарича още Омирова епоха. Х-VІІ в. пр. Хр. Вероятно свързани с дорийските елини са и македоните. Към VІІІ в. пр. Хр. се появяват първите буквени надписи. Класическата гръцка писменост, заменила линеарите след близо двеста и петдесет годишен безписмен хиатус е повлияна от финикийското сричково писмо.

Траките и пеласгите/минойците нямат езикова или етническа близост помежду си, а вероятно нямат и значими контакти. Известна близост има по-скоро между гръцките и тракийските общности. 
Траките не ползват линеарната писменост и нямат своя писмена система. След началото на Великата колонизация започват да употребяват класическите гръцки букви.

За този период добра и достъпна информация предлагат "Гръцките митове" на Робърт Грейвз и "Гръцката цивилизация" на Франсоа Шаму.   

ІІ. Античността

Траките още в VІІ-VІ в. преди Христа влизат в дълготрайни контакти с вече излизащите от Тъмните дорийски векове елини. Това е периодът на Великата гръцка колонизация (и на Архаичната епоха в историята на гръцкото изкуство), когато гръцки преселници основават нови градове по цялото Средиземноморие и Черноморие. В V-ІV в. пр. Хр. вече има доста аристократични семейства със смесен гръко-тракийски произход както в Тракия, така и в Гърция.

V в. пр. Хр. е така наречената Класическа епоха - разцветът на гръцките полиси, класическата архитектура, скулптура, литература и философия -  и Гръко-персийските войни.

От ІV в. пр. Хр. със завоеванията на Александър Велики земите на траките влизат в състава на елинистическата културна зона, която обхваща региони от Индия до Дунав и от Нил до Амударя. Войните на Диадохите и Епигоните довеждат на Балканите огромен брой чуждестранни наемници (и извеждат доста траки като наемници в далечни страни).  

Освен с гърците траките влизат в контакт и с народите на север от Дунава - скитите и даките. При контактите между траки, скити и елини различните култури си оказват известно взаимно влияние. Това не означава, че скитите са траки.

От І в. сл. Хр. целите Балкани стават част от Римската империя. Римляните имат провинции в Елада, Илирик и Македония още от ІІ в. пр. Хр. Създадени са бази по Дунав и там са настенени легиони. Освобождаващите се от служба ветерани остават в близост до гарнизонните селища и често създават семейства.

В целия период от VІІ в. пр. Хр. до ІІІ в. сл. Хр. балканските населения - тракийски племена, македони, илири и далмати - са изложени на все по-засилващото се влияние на гръцката, а от ІІ в. пр. Хр. - и на римската култура. Езикът, религията, градският живот, именната система, институциите, монетите, каменните надписи, архитектурата - всичко сочи имперската културна хегемония. Става дума за създаването на едно синкретично общество, ползващо гръцки език (и латински в западната част на полуострова), почитащоедновременно местни (тракийски), гръцки, ориенталски и римски божества, получило към началото на ІІІ в. пълно римско гражданство, живеещо и търгуващо в градове, строени по Хиподамовия план,носещо гръцки и римски имена. Балканските жители 200 г. сл.  Хр. просто не са идентични с онези от VІІ-V в. пр. Хр. Изминали са векове и Балканите са станали част от една световна империя.   

От ІІ в. сл. Хр. тракийските лични имена изчезват напълно от епиграфските паметници.

От ІІІ в. започват едновременно кризата на империята и поредицата нашествия, известна като Велико преселение на народите. Докато наред с други части на Средиземноморието Балканите са обезлюдявани от граждански войни, тук последователно нахлуват и се опитват да установят владенията си готи (ІІІ -ІV в.), хуни (V в.), авари (VІ-VІІ в.) българи (VІ-VІІ в.) и славяни (VІ-VІІ в.). Големи части от полуострова остават практически ненаселени или пък етническият им облик се изменя.

За Античността литературата е огромна. Отново "Гръцката цивилизация" на Шаму си струва преглеждането. Също и "Римската цивилизация" на Пиер Гримал, "Светът на Късната Античност" на Питър Браун, "Римска история" на Теодор Момзен, "История на Иран и на иранския народ" от Жан-Пол Ру, както и "История на византийската държава" от Георгий Острогорски. 

ІІІ. Късна Античност и Ранно Средновековие

В ІV в. по-голямата част от населението на Римската империя (включително и жителите на  балканските провинции) се покръства. В края на века старите езически култове са забранени.
 
В конкретния случай, когато говорим за траките в тези процеси, дори не е от особено значение дали българите са от ирански, смесен степен или тюрко-алтайски произход. Простият факт е, че за българи европейските извори не говорят до ІV в. сл. Хр. В края на този век българи за първи път са споменати от римляните. Очевидно е, че българите от ІV-VІІ в. не са идентични с траките. 

Някаква част от населението отпреди нашествията на варварите може и да е оцеляла до VІІ в. Знаем, че има надписи на гръцки от VІ в., следователно някакъв брой от местните ромеи, сиреч римски граждани (вероятно от тракийски произход, но и не само) може да е просъществувала напук на нашествия, граждански войни и прочие. Българите са заварили доста славяни, тук-там някой гръкоезичен, християнизиран тракийски ромей със смесен произход, а защо не дори малобройни готи и/или хуни.
Със сигурност обаче не са заварили "жреца Терес" във всичкия блясък на тракийската му идентичност, както е в романите на А. Дончев и в желанията на поддръжниците на автохтонната (тракийска) хипотеза за произхода на съвременната българска нация.

Вярно е, че някои названия на антични празници са оцелели почти до наши дни. Русалиите от Rosalia, например. Вероятно славяните са влезли за достатъчно дълъг период в контакти с някакво местно по-старо население, за да стане така. Може в отделни райони това население да е оцеляло в относително голям брой (примерно в планински местности, както би посочил Бродел).

Но и това старо балканско население не е чисто тракийско. Гръцкият примес у него не е малък, нито нов. Примесът от римските ветерани от най-различни провинции също е значителен. Личните имена от надписите от V-VІ в. са все латински и гръцки. Езикът на това население е гръцкият. Религията му е християнска. Имената на старите му празници очевидно не са тракийски, а гръцки и римски (отново стигаме до Rosalia). В западните краища на днешна България, в Македония и Сърбия вероятно има и латинскоговорящи жители. Общо взето, говорим за късноантични, етнически разнородни ромеи според картината, която Питър Браун рисува, а не за траките на Херодот.

Между другото, самите отделни общности от такова население често имат свои собствени местни названия, които са възникнали явно в епохата на късната Римска империя и не са идентични с имената на някогашните тракийски племена. Бешевлиев говори например за "сермесиани", когато има предвид ромеите около Сирмиум под аварска власт.

За старото имперско население със смесен произход знаем, че до голяма степен е изгубило градския си бит към VІІ в. Струва ли си да идентифицираме изцяло това население с траките? Може би трябва да говорим за "трако-римляни", както сме свикнали да говорим за гало-римляни, иберо-романи и романо-брити.
Може би най-тракийското, което ни е останало, са няколко топонима и хидронима.
За Галия поне знаем, че Меровингите наследяват гало-римската епископска мрежа и отначало издигат на епископски катедри гало-римляни. На Балканите обаче епископската мрежа към VІІ в., когато българите се настаняват трайно тук, епископска мрежа вече реално няма. Дори тази връзка с късната Античност е прекъсната. Може би в това отношение най-голяма прилика има между бившите балкански и британски римски провинции - и в Британия, и на Балканите действащи диоцези се запазват само в най-западните части на региона. Тоест в Уелс и респективно в Далмация и Илирик.

Вероятно е каракачаните, албанците и власите да са част от това старо романо-балканско население. Донякъде може би и славянизираните жители на хърватското крайбрежие, които до ХІХ в. запазват романския характер на градовете си.

Знаем, че другите европейски римски владения са трайно заселени общо взето от по един варварски народ и във всеки случай можем да определим границите между отделните варварски територии. На Балканите обаче няма граница между славяните и българите след VІІ в. Вместо един, имаме два нови варварски суперстрата (използвам "варварски" като технически термин, а не като оценъчно понятие). Това несъмнено ни отдалечава още повече от траките.

Спорадичните именувания на българите като "скити" у византийските автори определено не означават, че българите са траки (нито дори скити в действителност). Траките и скитите не са били един и същи народ. Византийските автори наричат българите с много имена: "хуни", "скити", "мизи"... няма как всички тези названия да са точни. Едно е сигурно - никога чужд или български средновековен автор не е наричал българите "траки".
Византийските автори често наричат и османските турци "перси" (а е очевидно, че турците няма как са перси) или маджарите - "турки" (а маджарите всъщност са от угро-фински произход макар да са бивали в чест контакт с тюркски народи - например аварите и българите). Трябва да се внимава с имената, употребявани от хронистите.

Тук подходящи отново са "Светът на Късната Античност" от Питър Браун, "Римската цивилизация" на Пиер Гримал, "История на византийската държава" от Георгий Острогорски, "Цивилизацията на средновековния Запад" от Жак Льо Гоф, "История на Първата българска империя" от Стивън Рънсиман, "Самуиловата държава" от Сърджан Пириватрич, "Първобългарски надписи", "Първобългари: история" и "Първобългарите: бит и култура" от Веселин Бешевлиев. 

ІV. Високо и Късно Средновековие. Най-нови етнически фактори.

Отделно от това има (вторична) тюркизация на българските земи през ХІІ в. Дори човек да не споделя тюрко-алтайската теория, а иранската хипотеза за произхода на първите българи, все пак фактът на ужски, кумански и печенежки нашествия на Балканите в ХІІ в. остава. Става дума за тюркски народи, повлияли на демографската и политическата реалност на Второто българско царство.
 
За Кръстоносните походи в ХІІ в., татарските нашествия през ХІІІ в. и османското завоевание в ХІV-ХV в. като демографски фактор няма нужда да се разпростирам. Известни са и фактите около гагаузките и татарските настанявания в Добруджа и Шуменско в ХVІІІ-ХІХ в.

Георгий Острогорски, "История на византийската държава"; Иван Божилов, "Българите във Византия", "Фамилията на Асеневци" и "Седем етюда по средновековна история"; Вера Мутафчиева, "Османска социално-икономическа история". 

V.  Полиетнизъм у българите. Степни характеристики

Българските набези на Балканите започват още в V-VІ в. Първоначално вероятно заедно с хуните, а по-късно и самостоятелно българи участват в плячкосването на римските/византийските владения на полуострова. Етническият състав на тези ранни българи преди трайното им установяване и създаването на нашата Дунавска България е предмет на спорове. Двете най-широко застъпени тези (извън автохтонната) са тюрко-алтайската и иранската.

Според тюрко-алтайската теория (която и аз до голяма степен споделям) българите са степен народ с тюркски език, обособил се в Западнотюркския каганат. Именната система (например Омуртаг и Токту), титулатурите (багатур, боил, кан), редица запазени в каменни надписи технически термини (например "тулсхи" и "кюпе" за части от доспехи) и запазените изображения в миниатюри говорят в полза на тази теория.

Според иранската хипотеза (някои твърдения на която не мога да отхвърля) българите са индоевропейски народ (като хети, перси, индуси, траки, гърци, келти, германи и славяни). По-точно степен ираноезичен народ - като алани, парти, скити и сармати. Няколко имена (например Аспарух/Есперих)  и отделни запазени обичаи у българите (включително връзването на червени повязки напролет) вероятно сочат към близост с аланите и сарматите  - индоевропейски ираноезични народи, родствени с античните скити.

Възможността за полиетнизъм у българите също не е за подценяване. Името Телериг вероятно е от готски произход. Известно е, че във византийските наемни отряди от V-VІІ в., в Западнотюркския каганат, в Аварския каганат, в Хунския съюз и в Хазарския каганат групи българи са имали възможността за близки контакти с ирано- и германоезични номади. Контактите на българи и угро-фини са разгледани подробно в "Тюрко-българи и маджари" на Петер Юхас, както и в "Неаполитанските Анжуйци в Унгария" на Балинт Хоман. 

Независимо от конкретния си (тюркски, ирански или смесен) произход, ранните българи очевидно са степен народ. Т. нар. Волжка или Волжко-Камска България с центрове в гр. Казан и Болгар, възникнала в VІІ в., приела исляма и в крайна сметка завладяна от татарите в ХІІІ в., където и до днес жителите се самоопределят като "болгары/болгарлар", а не като татари, е  област с изявен тюркски, а не  индоевропейски демографски и езиков характер. Това изключва тракийско (автохтонистко) обяснение за съществуването на Волжка България, а до голяма степен и иранско такова.

Употребата на руни у ранните българи също сочи степен произход. Руни се срещат у германски, ирански, угро-фински и тюркски народи от Скандинавия до Согдиана, преминали през степен етап на съществуване. Но не се срещат при траките.
Индоевропейските особености на Дунавска България се дължат най-вероятно на силното славянско присъствие на Балканите (гръцко, германско и ираноезично също, до някаква степен). Причините да не е вероятно значимо тракийско влияние в етногенетичния процес на модерните българи бяха посочени по-горе.

Вече споменатите трудове на В. Бешевлиев; Цветелин Степанов, "Българите и степната империя през Ранното Средновековие", "Българи и хазари през Ранното Средновековие, "История срещу псевдонаука: древнобългарски етюди".




Днес ние не сме изцяло идентични нито с (вероятно полиетничните тюркско-ирански) български завоеватели, чието име и политическа традиция носим, нито със славянските племена, от които ни е останал езикът, нито с траките, които при образуването на българската държава вече почти не са съществували.

---
Накрая ще добавя, че за мен е невероятно до каква степен автохтонистите превръщат историята във фантастика. Че днешните българи може да произхожат предимно от старото балканско население - траките, само по себе си е някак разбираема и дори симпатична грешка. Това може да доведе естествено до омаловажаване на значението на варварските нашествия на Балканите и пак да не промени радикално възгледите за историята.
 Да се предполага, че влиянието на траките над Елада има голямо значение за формирането на нейната култура, също е по-скоро разбираемо, а дори има и някакви основания (макар че влиянията вървят и в двете посоки, разбира се).

Но има най-различни и често взаимно оспорващи се автохтонистки възгледи, които просто са безумни.
Не знам дали има нещо като опит за класифициране на различните автохтонизми. Би било любопитно.

Някои автохтонисти твърдят, че културата на Египет е силно свързана с тракийската. Явно бъркат пеласги с траки и освен това отъждествяват пеласгите и египтяните. Изобщо автохтонистите много лесно отъждествяват "А" с "Б" въз основа дори на най-малка прилика, съвпадение илидори просто аналогия.

Други казват, че траките са в редовни контакти с Шумер. Явно двете тези се отхвърлят ваимно, защото между Шумер и Египет разликите са доста повече отколкото приликите.

Трети все пак наричат траките "кимерийци". Отново несъгласуемо с първите две автохтонски хипотези.

Четвърти директно се позовават на старогръцката митологи като на енциклопедия и обявяват митични персонажи за реални фигури.

Пети защитават едновременно християнството на бесите през ІV в. и оцелялото тракийско езичество през VІІ. Не знам как така траките са едновременно езичници и християни.

Шести твърдят, че траките пишат с линеар, но това не са всички привърженици натракийскатаписменост - според някои траките ползват руни, според други - кирилица или глаголица (съгласно предпочитанията на автора), а според трети - собствено тайно писмо.

Седми се раазделят по отношение на т. нар. "Библия Бесика" (впрочем, коптски текст, пробутван от шарлатанина Стефан Гайдарски на лековерна публика). Едните величаят изданието на Гайдарски, други го отхвърлят.

Има такива, които смятат Стоунхендж за тракийски комплекс и други, които обявяват траките (и българите днес) за космическа раса... Автохтонизмът отдавна не е историческо убеждение, а религия.

Намират се автохтонисти, които твърдят, че митологични герои са реални исторически личности Наивен евхемеризъм.

Когато стане дума за езикознание, винаги се отхвърлят онези заявления на лингвистите, които не съответстват на изкусителните народни етимологии в стил "Реметалк е имал ремък от метал, талк и кал".

Повтаря се като заклинание фразата на Херодот за "най-многобройния народ след индийския".

Най-сетне има автохтонисти, които твърдят, че Римската империя е създадена от две тракийски племена - беси и гети - които са в постоянен конфликт помежду си, както проличава в борбата на имп. Каракала срещу брат му Гета.

И други, според които кирилицата е създадена не от Климент Охридски, а от имп. Константин Велики.

Разбира се, всички автохтонисти пренебрегват историческите извори, които говорят за българско номадство и ги обявяват за фалшификати. Някои обаче заявяват, че българските титли като багатур, боил, багаин, кан, колобър не са фалшифицирани в текстовете, а са изконно тракийски.

Повечето автохтонисти са единни в няколко пункта:
- съществува чуждестранен заговор за потулване на българското минало;
- взимат се предвид само изворите, в които за българите и/илитраките се говори във връзка и с похвала, ако ще да е най-бегла. Всеки документ, говорещ в обратния смисъл, веднага се отхвърля като недостоверен.