Прочетен: 6617 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2010 22:02
Произходът на ранните българи: обществен интерес и проблематика
Стара и предъвквана тема. По въпроса за най-ранната българска история (ІV-VІІ в.) и за произхода на българите от времената на Кубрат и по-рано е говорено, писано и викано повече отколкото има смисъл. Страстите са нажежени. Но, както изглежда, някои натури страдаме от неизлечим интерес към миналото и затова го чепкаме – както зле възпитано дете чопли коричката на удареното си коляно. Защо това е така е до голяма степен морален и психологически въпрос. Не искам да се заемам с него. Вече съм имал възможността да изложа мнението си за природата на повишения интерес към произхода на най-ранните българи и причините за популярността на едни хипотези за сметка на други – както ги виждам. Тук повече ме интересуват възможностите и проблемите, поставяни от различните позиции.
Знаем двете основни предположения:
- българите не произхождат от Балканите;
- българите са автохтонно балканско население.
От всяка от тези основни предпоставени тези следват много възможности. Ако българите са първоначално небалканско население, то те могат да бъдат от:
- ираноезичен индоевропейски произход, което ги сближава донякъде с аланите, сарматите, скитите и дори персите;
- тюркоезичен неиндовропейски произход, което ги прави родствени с хуни, авари, хазари и караманлии;
- смесен „миксоварварски” степен произход, в който е трудно да се определи степента на значимост на иранските, тюркските, германските и угро-финските елементи.
Славянската или „илирийската” теза е на практика отмряла.
Ако пък българите са с автохтонен произход, както напоследък е популярно да се смята, тогава пак има две възможности:
- българите са идентични с траките и никога не са напускали Балканите;
- българите произхождат от траките, но още в Античността се отделят от тях, напускайки полуострова и завръщайки се в ранното Средновековие вече като част от Великото преселение.
Аргументите, привеждани в защита на всяко от горните твърдения, могат да се раделят на няколко типа:
- езикови: езикът на българите от Първото българско царство отпреди Покръстването, засвидетелстван в Белобрежкия каменен надпис, в годините на вазцаряване от „Именник на българските ханове” и приписката на Тудор Доксов, в именната и титулната системи от българските (иначе гръкоезични) каменни надписи трябва да покажат прилика с индоевропейски (ирански или други) или пък с тюркски езици;
- исторически: събитията на Балканите и в териториите по източните и северни брегове на Черно море в ІІІ-VІІ в. трябва да бъдат достатъчно красноречиви за изясняване на произхода на българите;
- археологически: данните за българите от VІІ-Х по тукашните земи от разкопки трябва да покажат близост с определени култури в керамиката, строителството, погребалните обичаи;
- фолклорни, религиозни и културно-антропологически: известните факти за фолклора на българите в периода след VІІ в. трябва да дадат възможност за сравнение с известното за различни култури от Балканите и Черноморския регион.
Подходът на търсене на паралели в авнтични и средновековни култури представя редица проблеми. Най-сериозните от тях са:
- политизиране на темата. Дори днес за голяма част от специалистите и заинтересуваната публика въпросът за произхода на ранните българи и участието им в етногенезиса на съвременната българска нация е повече политически или ценностен отколкото строго научен. Това затруднява обмена на информация и комуникацията между застъпниците на различните гледища. Безпристрастността се оказва трудно постижима;
- неравна компетентност. Автохтонните хипотези са застъпвани предимно от неспециалисти във филологическите, историческите и културологичните дисциплини, което компрометира възможността за дискусия между тях и привържениците на миграционните теории. Поради политизирането на темата авторитетът и методите на историци, археолози, филолози и културни антрополози са поставени под въпрос. Същевременно липсата на популярни изложения на миграционните теории ги прави недостъпни и непопулярни пред по-широка публика.
- интердисциплинарни затруднения. Събирането на езикови, исторически, археологически и фолклорни (културно-исторически) данни и съпоставянето им със също така разнообразни данни за антични и ранносредновековни населения от обширен регион е огромна задача, която предполага по-скоро екипна отколкото самостоятелна работа. Отделно изваждането на заключения от натрупания и класифициран материал изисква аналитични възможности и усилия, които стоят над квалификацията на всеки отделен специалист или ерудиран любител.
- дефиниция на проблема. На пръв поглед всичко е ясно – търси се отговор на въпроса кои са първите носители на името „българи”. Какъв език (или езици) са говорели помежду си, как са изглеждали, какъв е бил битът им и с прадедите на кои днешни нации са били в близко родство. Но остава проблемът за това доколко ние днес сме преки приемници на тези първи българи и доколко е логически коректно да пренасяме своите отношения помежду си и с други нации към тяхната епоха. И имаме ли изобщо основание да говорим за древните българи като за „нас”.
31.03.2010 22:37
31.03.2010 23:14
Много интересни неща има:
1.Титлите са несъмнено тюркски.
2.имената са тюрски и ирански.
3.надписита на български са на тюркски диалект.
4.религия - неизвестна, но има един надписи за Тангра. от друга страна според чобанов архитектурата на храмовете е като зороастиските.
5.календара е смесен.
6.античните извори казват - българските пратеници при Отон имали аварско облекло. хазарският хаган счита българите за нещо като братовчеди.
заключение: от тези оскъдни данни нищо не може да е сигурно.
31.03.2010 23:31
Отгората, имаш право :)
01.04.2010 09:48
от друга страна обаче сам знаеш, че титлите не могат да служат като доказателство те лесно могат да са заемка от тюркския хаганат когато българите са под властта му. същото е валидно и за облеклото и календара и дори и за имената.
този спор може да се разреши ако се намери голям надпис на езика на прабългарите, но предполагам, че той ще покаже езикова смес, тъй като българите са били под силното влиание на тюрки и са живяли и с ирански племена. за това надписът трябва да е много ранен. но това ми се струва не възможно.
Но смятам, че можем да говорим по този начин, само ако имаме налични данни за далеч по-фундаментални ирански черти на ранната българска култура. А нямаме. В такъв случай не е ли по-просто да действаме по бръснача на Окам? Все пак имаме много повече запазени несъмнено тюркски отколкото ирански податки.
Това за Чобанов и зороастрийските храмове е интересно. Би ли нахвърлял нещо повече по въпроса? Имам едно-две принципни възражения, но не искам да прибързвам.
01.04.2010 14:11
Честит 1-ви април!
тук ще чета с интерес...продължи само първата част.
Автохтонците да си търсят аргументи...но надали...едва ли
Сн С
01.04.2010 18:49
ето още веднъж, за настроение .....докато търсят аргумeнтите..
http://www.youtube.com/watch?v=5H59Py7KApU
Сн С
28.04.2010 08:32
/Пеони,Дардани,Мирмидони,Скити,Мизи,Гети,Венети и т.н./,признават хилядолетното им родствено право върху земите на Балканския полуостров
и твърдят,че Българите и Готите/Гетите/,които са "...и славяни,и Българи,
говореха един и същ език и вярваха в едни и същи езически богове"!
Единствената загадка тук е тази,къде са спали досегашните учени-слепи ли са били та са проспали информацията от тези извори,пияни ли са били когато
са ги чели,дрогирани или какво?
27.12.2010 17:08
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата