Сър Робърт минава през Пиза с цел преди да продължи към дома да мине през Ферара, за да се яви пред папа Евгений, който е свикал там църковен събор¹. Папата утвърждава избора на Ластик и изслушва с интерес и загриженост обясненията на сър Робърт за все още реалната заплаха от страна на османците и мамелюците. Известията му подкрепят каузата на византийския император Йоан Палеолог², който също се намира във Ферара, за да моли за западна помощ срещу Турчина. Двамата³ убеждават Евгений да обяви кръстоносен поход в 1439. Сър Робърт все още е в Италия на 29 май 1438, когато папата утвърждава пожизненото удължаване на приората му.

Пътят през Алпите е много по-приятен в разгара на лятото отколкото през ранната пролет и от момента, в който достига плавателния Рейн, сър Робърт може да продължи бързо и с удобства към Фландрия. Вече трябва да е достигнал Англия към 28 юни, когато е споменат като покровител на нов хоспиталиер, кандидат за прецепторията Солкъмб в Девън. Със сигурност е в Лондон на 8 юли, когато подписва споразумения за встъпване във владение по време на среща на капитула на английските хоспиталиери в Клъркънуел. В началото на ноември моли крал Хенри VІ да издаде пропуск за връщане в Шотландия на сър Андрю Мелдръм и петима негови спътници – шестият може да е останал на Родос или да е починал. На 24 февруари 1439 присъства на заседание на кралския съвет, а два дни по-късно кралят изисква от него да свика всички английски хоспиталиери, за да бъдат обсъдени „твърде важни дела“. Възможно е сър Робърт да е повлиял на благочестивия си монарх да подкрепи папския призив за кръстоносен поход.

Възможно е Томас Малори да придружава сър Робърт до Ферара и аудиенцията при папата, а сетне да се връща в Генуа, за да се погрижи придобитите на Родос стоки да бъдат благополучно прехвърлени на генуезки кораб, подходящ за дългото пътуване покрай европейските брегове до Англия. Разумно е да предположим, че той или някои други от английските рицари сами пътуват с кораба, спирайки в Марсилия, Майорка, Лисабон и други места по пътя. Пътуването на кораб, натоварен със скъпите ориенталски придобивки на хоспиталиерите би било по-скоро бавно и приятно. Корабът пристига в Сандуич едва в края на март или началото на април 1439. Товарът му е педантично описан в заповед на канцлера⁴ до митничарите:

... да доставят без да изискват плащане на мито на приора на св. Йоан Йерусалимски за Англия и на неговия събрат Робърт Ботъл, прецептор на Мелчбърн или на техни представители осемнадесет бъчви родоско вино, съдържащи общо шест боти⁵ вино, един сандък с турски килими, чаршафи и кърпи, един сандък с доспехи, копринени и кадифени дрехи, намиращи се в карака в това пристанище [Сандуич] с капитан и собственик Антонио Куерино, купени и взети от Родос за нуждите на домакинството на приора, а също и пет малки бурета родоско вино, съдържащи общо две боти вино и два кипарисови сандъка, купени по същия начин и пр. за нуждите на прецептора, както бе засвидетелствано пред канцлера.

Шест седмици по-късно „Томас Малори, ескуайър“, споменат за първи път като произхождащ от „Нюболд Ревъл“ се появява в Уоруикшир като свидетел на споразумение, сключено от братовчед му сър Филип Четуинд в Грендън на 23 май 1439.

Сър Робърт Малори не се наслаждава дълго на доживотния си приорат. Мъртъв е към 10 май 1440, когато Хенри VІ пише до Великия магистър Жан дьо Ластик, за да потвърди избора на английските хоспиталиери в полза на Робърт Ботъл като негов приемник. Малори се е проявил като енергичен приор. Издига статута на линкълнширския байлиф на Игъл в 1433, така че тогавашният носител на длъжността сър ричард Поул получава правото да заседава в Генералния капитул на Ордена в Родос. В 1434 заповядва на Джон Стилингфлийт да състави списък на владенията на хоспиталиерите в Англия и особено дейно пресича опитите на краля да ограничи привилегиите на йоанитите. В 1432 е приет в лондонското Общество на Тъкачите⁶ и потвърждава статута им на конфратери на Ордена. Те често са канени на тържествените пирове в Клъркънуел, несъмнено в замяна на щедри дарения за Родос. Запазени са документи и за любопитен съдебен процес от тридесетте години на ХV в., когато адвокат, нает от приора Робърт Малори успешно оспорва обвинения от страна на обвинител на име Томас Грезуълд. Същият ловък юрист в служба на Короната ще формулира обвиненията срещу племенника на сър Робърт Томас през 1450-1451⁷.

Независимо дали е пътувал до Родос със сър Робърт или не, загубата на толкова влиятелен роднина и може би ментор е сериозна загуба за Малори. Достойнството, идеализмът и духовната отдаденост на Ордена все още са осезаеми в първата, може би предпочитана командория на сър Робърт – Темпъл Болзъл в Уоруикшир. Вероятно Томас е посещавал сър Робърт и там, както и в Клъркънуел. По пътя от Болзъл Комън след кръчма, наречена „Главата на сарацина“, малкото селце е доминирано от великолепна еднокорабна църква от червен пясъчник. Построена от тамплиерите в ХІІІ в., пропорциите между височината и дължината й са хармонични и тя се издига подобно на самотен Ноев ковчег над заобикалящите я като езеро ливади⁸. Под корнизите й са изваяни портретни глави на рицари. В продължение на столетия ватърът и дъждът са заличили чертите на лицата им до романтична неузнаваемост. Повечето датират от четиридесетте години на ХІХ в., когато големият викторианско-неоготически архитект Джайлс Джилбърт Скот реставрира цялата сграда.

Интериорът напомня по-скоро величествен гилдхол отколкото църква. Средновековните витражи са унищожени от пуританите, но Скот ги замества с романтични стъклописи, илюстриращи историята на двата кръстоносни ордена. До храма се намира някогашният дом на прецептора, чудесен ранен пример за обществена сграда с дървени носещи стълбове. Бях разведена из нея от г-н Фредерик Уест, служител на благотворителната фондация, която стопанисва Темпъл Болзъл като дом за възрастни. Той ми показа масивен дървен стълб, почернял от времето:

– Това е датирано като дъб, отсечен през 1190, а пораснал от жълъд, паднал през 780 година!

Хоспиталиерите са използвали сградата като болница и са добавили крило в което се е настанил прецепторът. Корнизът в приемната му стая на горния етаж е декориран с гербовете на предишните прецептори. Един от тях е този на сър Робърт, боядисан с червения шеврон на чернобял хермелинов фон – емблемата на семейство Малори от Нюболд Ревъл.

Дали в 1434 Томас Малори е препуснал от Нюболд Ревъл в отговор на поканата на чичо си, дали е седял в голямо дъбово кресло край каменното огнище, за да обсъди с него кой още да бъде призован и какви оръжия, слуги и коне ще им бъдат нужни за пътуването? Или е дошъл едва при завръщането на сър Робърт, за да чуе разказа за приключенията му? Каквото и да се е случило, вероятно е прекарал множество замислени часове в Темпъл Болзъл, прокарвайки паралели между здраво споеното международно братство на монасите-воини и Артуровите рицари на Кръглата маса. В разказите на Малори се преплита огромно богатство от мотиви, срещащи се във френски, италиански, немски, както и английски романи от легендарния цикъл. Ако действително е потеглил с чичо си в защита на християнския свят, много от неговите знания може да са плод на дългите вечери в двореца на Великия магистър на Родос, прекарани в слушане на „шумни песни и музика“, рожба на разностранните таланти на немски минезингери, френски и италиански жонгльори и трубадури, испански кантанти и английски менестрели.

Превод от английски и коментар: Манол Глишев

София, 10-15 декември 2010.

1В 1431 папа Мартин V (1417-1431) насрочва събор в Базел и скоро умира. В 1438 съборът се мести във Ферара, а оттам – във Флоренция, където заседава и в 1439. Съборът сключва краткотрайна уния с Константинополската патриаршия.

2Йоан VІІІ (1425-1448).

3Няма свидетелства за евентуални срещи между Робърт Малори и Йоан VІІІ по време на събора. Все пак за присъствието на англичани и пътешественици от Родос във Ферара по времето на събора и след това има данни в писмата на хуманиста Гуарино да Верона, преподавател по гръцки и латински в местния университет в 1429-1460. Вж. Попова, Й., Византия-Италия. Аспекти на културните взаимодействия през ХІV-ХV в. В. Търново, 2004, с. 159.

4По това време лорд-канцлер на Англия е Джон Стафърд, епископ на Бат (и по-късно архиепископ на Кентърбъри). Заема поста в 1432-1450.

5Една бота вино се равнява на приблизително 480 литра.

6Достойната Компания на търговците на платове или Обществото на Тъкачите е една от над стоте старинни търговски и занаятчийски гилдии на Лондон, разполагащи със собствени харти, утвърдени от краля и всъщност от 1484 е в почетната челна дузина на лондонските гилдии, защото те имат своя йерархия. Повечето от тях (например заслужаващата споменаване Достойна Компания на майсторите на дълги лъкове) отдавна са се превърнали в благотворителни организации. „Тъкачите“ получават кралска харта през 1327 г. под името „Гилдия и братство на св. Йоан Кръстител в града Лондон“, разполагат със свой гилдхол, т. е. сграда за заседания и тържествени събрания от 1347 и са свързани с Ордена на хоспиталиерите още от основаването си до еманципирането на Англиканската Църква през 1534. В 2005 кмет (или лорд-мер) на Лондон е член именно на Тъкачите.

7Обвиненията са в засада и опит за убийство на Бъкингамския дук, двукратно отвличане и изнасилване на омъжена жена, съпруга на свободен селянин, бягство от арест и неколкократни обири, включително и на манастир.

8И, разбира се, селото със старинния храм се намира почти в самия център на някогашния Ардънски лес, част от който по-късно ще бъде притежаван от Шекспир (самият той наследник по майчина линия на старото семейство Ардън) и възпят в „Както ви се харесва“.