Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2010 21:46 - Един англичанин в Ордена на хоспиталиерите 3/3
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 1454 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.12.2010 21:56


Към част втора


Към дома  

Сър Робърт минава през Пиза с цел преди да продължи към дома да мине през Ферара, за да се яви пред папа Евгений, който е свикал там църковен събор1. Папата утвърждава избора на Ластик и изслушва с интерес и загриженост обясненията на сър Робърт за все още реалната заплаха от страна на османците и мамелюците. Известията му подкрепят каузата на византийския император Йоан Палеолог2, който също се намира във Ферара, за да моли за западна помощ срещу Турчина. Двамата3 убеждават Евгений да обяви кръстоносен поход в 1439. Сър Робърт все още е в Италия на 29 май 1438, когато папата утвърждава пожизненото удължаване на приората му.

Пътят през Алпите е много по-приятен в разгара на лятото отколкото през ранната пролет и от момента, в който достига плавателния Рейн, сър Робърт може да продължи бързо и с удобства към Фландрия. Вече трябва да е достигнал Англия към 28 юни, когато е споменат като покровител на нов хоспиталиер, кандидат за прецепторията Солкъмб в Девън. Със сигурност е в Лондон на 8 юли, когато подписва споразумения за встъпване във владение по време на среща на капитула на английските хоспиталиери в Клъркънуел. В началото на ноември моли крал Хенри VІ да издаде пропуск за връщане в Шотландия на сър Андрю Мелдръм и петима негови спътници – шестият може да е останал на Родос или да е починал. На 24 февруари 1439 присъства на заседание на кралския съвет, а два дни по-късно кралят изисква от него да свика всички английски хоспиталиери, за да бъдат обсъдени „твърде важни дела“. Възможно е сър Робърт да е повлиял на благочестивия си монарх да подкрепи папския призив за кръстоносен поход.

Възможно е Томас Малори да придружава сър Робърт до Ферара и аудиенцията при папата, а сетне да се връща в Генуа, за да се погрижи придобитите на Родос стоки да бъдат благополучно прехвърлени на генуезки кораб, подходящ за дългото пътуване покрай европейските брегове до Англия. Разумно е да предположим, че той или някои други от английските рицари сами пътуват с кораба, спирайки в Марсилия, Майорка, Лисабон и други места по пътя. Пътуването на кораб, натоварен със скъпите ориенталски придобивки на хоспиталиерите би било по-скоро бавно и приятно. Корабът пристига в Сандуич едва в края на март или началото на април 1439. Товарът му е педантично описан в заповед на канцлера4 до митничарите:


 

... да доставят без да изискват плащане на мито на приора на св. Йоан Йерусалимски за Англия и на неговия събрат Робърт Ботъл, прецептор на Мелчбърн или на техни представители осемнадесет бъчви родоско вино, съдържащи общо шест боти5 вино, един сандък с турски килими, чаршафи и кърпи, един сандък с доспехи, копринени и кадифени дрехи, намиращи се в карака в това пристанище [Сандуич] с капитан и собственик Антонио Куерино, купени и взети от Родос за нуждите на домакинството на приора, а също и пет малки бурета родоско вино, съдържащи общо две боти вино и два кипарисови сандъка, купени по същия начин и пр. за нуждите на прецептора, както бе засвидетелствано пред канцлера.


 

Шест седмици по-късно „Томас Малори, ескуайър“, споменат за първи път като произхождащ от „Нюболд Ревъл“ се появява в Уоруикшир като свидетел на споразумение, сключено от братовчед му сър Филип Четуинд в Грендън на 23 май 1439.

Сър Робърт Малори не се наслаждава дълго на доживотния си приорат. Мъртъв е към 10 май 1440, когато Хенри VІ пише до Великия магистър Жан дьо Ластик, за да потвърди избора на английските хоспиталиери в полза на Робърт Ботъл като негов приемник. Малори се е проявил като енергичен приор. Издига статута на линкълнширския байлиф на Игъл в 1433, така че тогавашният носител на длъжността сър ричард Поул получава правото да заседава в Генералния капитул на Ордена в Родос. В 1434 заповядва на Джон Стилингфлийт да състави списък на владенията на хоспиталиерите в Англия и особено дейно пресича опитите на краля да ограничи привилегиите на йоанитите. В 1432 е приет в лондонското Общество на Тъкачите6 и потвърждава статута им на конфратери на Ордена. Те често са канени на тържествените пирове в Клъркънуел, несъмнено в замяна на щедри дарения за Родос. Запазени са документи и за любопитен съдебен процес от тридесетте години на ХV в., когато адвокат, нает от приора Робърт Малори успешно оспорва обвинения от страна на обвинител на име Томас Грезуълд. Същият ловък юрист в служба на Короната ще формулира обвиненията срещу племенника на сър Робърт Томас през 1450-14517.

Независимо дали е пътувал до Родос със сър Робърт или не, загубата на толкова влиятелен роднина и може би ментор е сериозна загуба за Малори. Достойнството, идеализмът и духовната отдаденост на Ордена все още са осезаеми в първата, може би предпочитана командория на сър Робърт – Темпъл Болзъл в Уоруикшир. Вероятно Томас е посещавал сър Робърт и там, както и в Клъркънуел. По пътя от Болзъл Комън след кръчма, наречена „Главата на сарацина“, малкото селце е доминирано от великолепна еднокорабна църква от червен пясъчник. Построена от тамплиерите в ХІІІ в., пропорциите между височината и дължината й са хармонични и тя се издига подобно на самотен Ноев ковчег над заобикалящите я като езеро ливади8. Под корнизите й са изваяни портретни глави на рицари. В продължение на столетия ватърът и дъждът са заличили чертите на лицата им до романтична неузнаваемост. Повечето датират от четиридесетте години на ХІХ в., когато големият викторианско-неоготически архитект Джайлс Джилбърт Скот реставрира цялата сграда.

Интериорът напомня по-скоро величествен гилдхол отколкото църква. Средновековните витражи са унищожени от пуританите, но Скот ги замества с романтични стъклописи, илюстриращи историята на двата кръстоносни ордена. До храма се намира някогашният дом на прецептора, чудесен ранен пример за обществена сграда с дървени носещи стълбове. Бях разведена из нея от г-н Фредерик Уест, служител на благотворителната фондация, която стопанисва Темпъл Болзъл като дом за възрастни. Той ми показа масивен дървен стълб, почернял от времето:

– Това е датирано като дъб, отсечен през 1190, а пораснал от жълъд, паднал през 780 година!

Хоспиталиерите са използвали сградата като болница и са добавили крило в което се е настанил прецепторът. Корнизът в приемната му стая на горния етаж е декориран с гербовете на предишните прецептори. Един от тях е този на сър Робърт, боядисан с червения шеврон на чернобял хермелинов фон – емблемата на семейство Малори от Нюболд Ревъл.

Дали в 1434 Томас Малори е препуснал от Нюболд Ревъл в отговор на поканата на чичо си, дали е седял в голямо дъбово кресло край каменното огнище, за да обсъди с него кой още да бъде призован и какви оръжия, слуги и коне ще им бъдат нужни за пътуването? Или е дошъл едва при завръщането на сър Робърт, за да чуе разказа за приключенията му? Каквото и да се е случило, вероятно е прекарал множество замислени часове в Темпъл Болзъл, прокарвайки паралели между здраво споеното международно братство на монасите-воини и Артуровите рицари на Кръглата маса. В разказите на Малори се преплита огромно богатство от мотиви, срещащи се във френски, италиански, немски, както и английски романи от легендарния цикъл. Ако действително е потеглил с чичо си в защита на християнския свят, много от неговите знания може да са плод на дългите вечери в двореца на Великия магистър на Родос, прекарани в слушане на „шумни песни и музика“, рожба на разностранните таланти на немски минезингери, френски и италиански жонгльори и трубадури, испански кантанти и английски менестрели.


 


 


 


 


 


 


 


 

Превод от английски и коментар: Манол Глишев

София, 10-15 декември 2010.

1В 1431 папа Мартин V (1417-1431) насрочва събор в Базел и скоро умира. В 1438 съборът се мести във Ферара, а оттам – във Флоренция, където заседава и в 1439. Съборът сключва краткотрайна уния с Константинополската патриаршия.

2Йоан VІІІ (1425-1448).

3Няма свидетелства за евентуални срещи между Робърт Малори и Йоан VІІІ по време на събора. Все пак за присъствието на англичани и пътешественици от Родос във Ферара по времето на събора и след това има данни в писмата на хуманиста Гуарино да Верона, преподавател по гръцки и латински в местния университет в 1429-1460. Вж. Попова, Й., Византия-Италия. Аспекти на културните взаимодействия през ХІV-ХV в. В. Търново, 2004, с. 159.

4По това време лорд-канцлер на Англия е Джон Стафърд, епископ на Бат (и по-късно архиепископ на Кентърбъри). Заема поста в 1432-1450.

5Една бота вино се равнява на приблизително 480 литра.

6Достойната Компания на търговците на платове или Обществото на Тъкачите е една от над стоте старинни търговски и занаятчийски гилдии на Лондон, разполагащи със собствени харти, утвърдени от краля и всъщност от 1484 е в почетната челна дузина на лондонските гилдии, защото те имат своя йерархия. Повечето от тях (например заслужаващата споменаване Достойна Компания на майсторите на дълги лъкове) отдавна са се превърнали в благотворителни организации. „Тъкачите“ получават кралска харта през 1327 г. под името „Гилдия и братство на св. Йоан Кръстител в града Лондон“, разполагат със свой гилдхол, т. е. сграда за заседания и тържествени събрания от 1347 и са свързани с Ордена на хоспиталиерите още от основаването си до еманципирането на Англиканската Църква през 1534. В 2005 кмет (или лорд-мер) на Лондон е член именно на Тъкачите.

7Обвиненията са в засада и опит за убийство на Бъкингамския дук, двукратно отвличане и изнасилване на омъжена жена, съпруга на свободен селянин, бягство от арест и неколкократни обири, включително и на манастир.

8И, разбира се, селото със старинния храм се намира почти в самия център на някогашния Ардънски лес, част от който по-късно ще бъде притежаван от Шекспир (самият той наследник по майчина линия на старото семейство Ардън) и възпят в „Както ви се харесва“.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8627746
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата