Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2011 16:10 - Християнство и римска приемственост в западния свят: V-VIII в.
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 4625 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 30.06.2011 13:42


            Християните в бившите западни провинции на Римската империя свикват с присъствието и дори с властта на еретици: повечето германски народи, които установяват кралствата си на някога римска територия, са ариани по изповедание. Единствено франките са ортодоксални/католични още от края на V в. (и кралете им на първо време поддържат скрупульозна кореспонденция с римските императори от Константинопол, подчертавайки изключителното положение на империята), а англосаксите в Британия просто не са християни до началото на VII столетие. Църквата в Рим обаче запазва ортодоксалността/католичността си и, поддържайки контакт с онези части от „Вселената”, където властта на императорите все още е налице, не спира да изобличава ереси. Без значение дали става дума за арианските епископи на вестготска Испания, за сирийските и арменски монофизити или за константинополските несториани и иконоборци, катедрата на старата имперска столица не престава да изпраща на имперските събори дейни участници, чието латинско красноречие поддържа жизнеността на ортодоксалната догматика. Същевременно епископът на Рим упражнява светски контрол над своя град, лишен от почти всички други цивилни институции. В VI в. Рим отново за кратко попада под ефективния контрол на Римската империя (каква ирония) и папата действа като управител на светски диоцез под по-високата юрисдикция на равенския екзарх, назначаван от императорите. В някои случаи недицсиплинирани епископи са сваляни от катедрата си и изпращани в Константинопол като провинили се чиновници.

Нашествието на лангобардите обаче окончателно слага край на ромейския контрол над Вечния град, а и Източната империя постепенно изоставя употребата на латинския език за административни и религиозни цели. В края на VII в. Рим и по-голямата част от Италия вече са изцяло извън сферата на влияние на Константинопол. Титулатурата на императорите освен гръцка е станала ориенталска, отразявайки ангажираността на Ираклий с Персия. Принцепсът се е превърнал във василевс, в „цар”, по подобие на персийските царе.

След блестящите победи на Абу Убайда и Халид ибн ал-Уалид „Вселената” на империята се е свила до няколко крайбрежни града в Апулия, южните части на Балканския полуостров, гръцкия Архипелаг и по-голямата част от Мала Азия. Западното християнство въпреки несъмнената си (към момента) ортодоксалност остава във властови вакуум. Църква, която всъщност е извън закрилата на императора, каквото и да се говори във все по-далечния Константинопол.

            Лангобардите се разпореждат в самата Италия и тяхното съжителство с папски Рим далеч не е безпроблемно. Текат последните десетилетия от вестготската власт в Испания (където публичните спорове между ортодоксалните римски проповедници и местните ариански епископи не стихват, а след 711 г. ще започне арабо-мавританското завоевание, което ще откъсне голяма част от полуострова от християнския свят за столетия). Римският престол, изложен на откровените капризи на лангобардските крале трудно поддържа връзки с гало-римския епископат във франкското кралство, които не само запазват католичното изповедание, но и доброволно се поставят под авторитета на апостолическата катедра. Въпреки варварите и изолацията римските и галските епископи успешно си сътрудничат в две посоки: покръстването на англосаксите и изтласкването на ирландските мисионери от Германия. Новата архиепископия в Кентърбъри и бенедиктинските манастири на север от Алпите обикновено имат за абати италийски римляни и съществуват според Устава на св. Бенедикт, а получават дарения от франкските крале (и майордоми) благодарение на мекия натиск от страна на гало-римските прелати. Започнало е изграждането на западната Църква. Църква без император, на практика лишена от светска закрила, крепяща се единствено на авторитета от апостолското приемство на светите апостоли Петър и Павел. Докато в източното Средиземноморие едва ли не всяка втора местна катедра е основана от някой апостол, то на запад само Рим може да се похвали с такава традиция. Разбира се, във Венеция и в Сантяго се съхраняват мощите съответно на свети евангелист Марк и на свети апостол Иаков, но Рим е едновременно някогашната единствена столица на западния свят и действителна катедра на т. нар. първовърховни апостоли. Преди епохата на Кръстоносните походи Рим е и единствената западна катедра с патриаршески титул: докато на изток съществуват четири старинни патриаршии, епископът на Вечния град е единствен патриарх в целия римски Запад (от титлата „Патриарх на Запада” се отказа едва Бенедикт XVI, настоящият папа). В някакъв смисъл оцеляването и успехите на западната Църква може би са доказателство за това, че християнството е най-силно тогава, когато е изоставено от светските власти, ако не и преследвано. Мъченическата кръв и войнстващият мисионерски дух спояват общността – и свидетелстват за нейната ортодоксалност.

            В VII-VIII в., когато Св. престол започва да предявява претенции за духовен авторитет извън Италия, той отново се обръща към престижа на империята: т. нар. Дар на Константин легитимира не просто авторитета, а направо властта на катедрата на свети Петър над западния свят. Дарът не е просто обикновена мистификация – в него са отразени много реалности. В действителност към момента на публикуване на текста римският папа упражнява светска власт над Града, а мисиите, изпращани от него достигат, та дори и надхвърлят лимеса на старата империя. Поне от времената на Теодосий Велики папата в Рим носи титлата Върховен понтифик, която е един от императорските прерогативи. А ролята на римската катедра в борбите срещу постоянно избухващите източни ереси дава на старата столица ореола и самочувствието на истинския център на християнската религия. В много отношения Дарът на Константин отразява вече създаващото се чувство за имперски прерогатив, принадлежащ на самия град Рим, независимо, че в него отдавна не живее император, крал или дори дук. Всъщност може би тъкмо липсата на светски владетел в Града показва неговото изключително положение. Тук е седалището на истинския империум и императорът-модел е оставил империума на своя понтифик, премествайки светската си империя.

            Постоянното отстъпление на ромеите от териториите на бившия равенски екзархат обаче показва необходимостта от светска закрила за Папството – в VIII в. лангобардска Италия далеч не е сигурно място за наследника на апостолите. Рим в този момент има нужда от закрилата на римски император, при това не толкова срещу ересите, колкото срещу съвсем материалните заплахи на варварските крале и техните прищевки. „Римскостта” на тази светска власт (а тя в случая не би могла да бъде наречена другояче освен императорска) е в комбинацията от нейната ефективност и в нейната религиозност. Константинополските ромеи са все повече грецизирани, все повече отдалечени от света на западното християнство. Цели народи, които все още се изживяват като част от универсалната Църква, а и се намират в рамките на някогашния лимес, тоест са и във „Вселената”, се намират извън политическата власт на оцеляващата империя. Самата империя пък се оказва по-често разтърсвана от ереси в сравнение с, да речем, франкска Галия или англосаксонска Британия (дните на пелагианството са отминали). От гледна точка на самия Рим империята престава да бъде Римска. Съборността на имперската Църква също може да бъде поставена под въпрос, щом като тя се управлява все повече с императорски решения. Контактът между стария римски Запад и Изток е нарушен и това състояние се задълбочава все повече с отпадането на употребата на латински език в Константинопол. Доколко държавата, която не контролира и не защитава самия Рим, не ползва латински език и не закриля толкова много ортодоксални християни (при това „римляни” като италийците и гало-римските епископи) трябва да бъде смятана за Римска империя? Доколко нейният владетел все още наистина е римски император?



Гласувай:
5



1. proximus - интересни исторически факти. За ...
27.06.2011 16:45
интересни исторически факти. За много малко българи е известно защо НИЕ сме православни християни, а ТЕ са католици. А това от "разцепление" следват ужасно много исторически последствия, вкл. и продължителното османско владичество над балканите и често принебрежително отношение към нас.
цитирай
2. mglishev - Това е така.
27.06.2011 17:01
Тук повече ме интересува самият средновен механизъм на легитимиране на т. нар. "Свещена Римска" империя, а преди нея - на коронацията на Карл Велики. Следващият ми постинг е точно за това.
цитирай
3. syrmaepon - хубаво изложение
28.06.2011 10:10
дано да успея да прочета и другите
цитирай
4. mglishev - Както и когато
28.06.2011 18:41
ти е приятно :)
цитирай
5. anonymousbulgaricus - А какво значи "католик" ...
28.06.2011 18:57
А какво значи "католик" от гледна точка на един католик въпросът би звучал - Защо ние сме православни, а те ортодоксални:)))))))
Спорът между Изтока и Запада в християнски смисъл е за това кой е по-православен! В политически смисъл е в правото да управляваш диоцези. Различията в начина на изповядване на вярата между католици и ортодокси са пренебрежително малко и се появяват като резултат от политическото втърдяване на отношениета между двете патриаршески катедри - Константинопол с претенцията да е равноапостолна, защот е имперска и Рим с претенцията да е първенстваща над апостолическите, както поради факта, че е създадена от св. Петър, така и поради "Константиновия" дар, даващ и политическа власт над западните части на християнската римска империя.
Учените твърде догматично извеждат две различни политически концепции при налагането на западното и източното православие - Рим има папоцезаризъм, а Константинопол има цезаропапизъм. И двете са, както обичайно става през призмата на времето, абсолютизирани и лишени от реално съдържание. Големите схизми през 800 г. и 1054 г. и съответно коронацията на западен император се случват при номинално управление на жени в Константинопол и доминираща патриаршеска власт (в първия случай точно патриарха осуетява женитбата между Карл Велики и Ирина, с която би се стигнало до политическо обединение на християнската римска империя еднакво неизгодно и за двете курии). Случаите, в които папи са принуждавани да правят унизителни неща или са сваляни от пост са не по-малко от случаите, в които са сваляни патриарси. Случаите, в които патриарси са сваляли императори и са запазвали живота и влиянието са в пъти повече от случаите, в които Рим е имал послушни и следващи стриктно указанията на папата светски владетели, короновани от него. В крайна сметка повечето силни западни владетели са почти постоянно отлъчвани от църквата, което не им пречи нито да са силни, нито да си управляват успешно кралствата и империите.
цитирай
6. mglishev - Да,
28.06.2011 19:23
не твърдя друго :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625701
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата