Към 814 г. България определено е превъзмогнала кризата от отминалото осмо столетие, Византия е победена, а е подложена и на арабски натиск откъм Азия. Ромеите нямат възможност да съсредоточат сили само на Балканите, а в този момент им липсват и подходящи водачи. Предстоят десетилетия, в които българските владетели "тъпчат с краката си императора" и налагат условия. Омуртаг (814-831), Маламир (831-836) и Пресиан (836-852) вече могат да имат имперско самочувствие, след като Крум е създал основите на тяхното могъщество. Дори неуспешната битка при Бурдизо (815) не променя хода на събитията.

Периодът 814-852 е може би най-типичният, най-значимият за дохристиянската епоха на Първото българско царство и за най-ранната българска култура и поне донякъде се поддава на изследване. Даже да приемем съществуването на несигурен интервал в 814-816 и издигането на временни владетели или регенти като Цок, Докум и Диценг в този отрязък, това не променя особено общата картина. След завоеванията на Крум започва нещо като дохристиянски "златен век", изпреварил този на Симеон (893-927). Като почти всеки политически "век" обаче и този продължава доста по-малко от сто години.

От този период е останал впечатляващ брой каменни надписи, данни за монументално строителство (най-вече в ядрото на българските територии – източната част на Мизия и изобщо по най-долното течение на Дунава, където вероятно е концентриран и най-голям брой етнически българи), централизиращи административни реформи (или по-скоро създаване на администрация), златни медальони, разнообразни сведения за политически и военни действия с широк размах. Тъкмо тогава титулатурата на българските езически владетели добива завършения си вид, изразяващ както пълнотата на суверенитета им, така и тяхната готовност да заемат/отнемат формули на престижа от Византия. Всъщност още с Крум е започнал процесът на превръщане на България в своего рода империя със съставянето на първите писмени закони (вероятно на престижния гръцки език, който е използван и за официалните каменни надписи на българските владетели).

Започва процесът на централизация и усложняване на териториалната администрация на българската държава: Крумовото законодателство и комитатната реформа на Омуртаг свидетелстват едновременно за засилването на централната власт и за възприемането на управленски механизми от съседна Византия. Нараства значението на столичния град (или може би след Крум столицата за първи път става реалност). Превръщането на България от държава на степен народ в истинска империя изисква особености на управлението, които българите виждат успешно прилагани от ромеите и които заемат и адаптират за своите политически нужди. Процесът по овладяване на византийски управленски и културни механизми ще продължи и ще се задълбочи.

Българските владения в този период далеч надминават района между Днестър, Влашката низина и Дунав, Мизия и източнотракийското Загоре, които съставляват териториалното ядро на Дунавска България при Аспарух и Тервел. Горнотракийската низина, голяма част от Родопите, Вардарска Македония, Софийското поле, съвременно Косово, Метохия и Поморавието, Северински Банат, Влашката низина, Карпатите, Трансилвания и сериозен дял от Панонската низина образуват десетте комитата на България. Всъщност това е и най-голямото разширение на средновековната българска държава, недостигнато дори от амбициозни по-късни монарси като Симеон или Йоан Асен II. Тези десет комитата вероятно изместват традиционното териториално деление на център и крила, типично за по-стария период. Функциите на кавхана и ичиргу боила се променят и от управители на териториални „крила” двамата висши сановници стават един вид „министри” на владетеля. В рамките на комитатите се запазват много племенни земи на българските поданици, най-вече славяни. Но има и авари, може би запазени реликтни готски групи, малобройно планинско население от най-различен произход, скитащи романоезични власи в най-югозападните райони, дори известен брой гръкоезични „ромеи” (в най-голямата си част елинизирани/романизирани и покръстени траки, изгубили градския си бит от времената на разцвета на класическата Римска империя)... На тези обширни земи много народи живеят „под пакта”, тоест под ярема на великия хан, който се титулува „от Бога [поставен] владетел на многото българи” и „господар на земята, в която се е родил”.

На фона на териториалното разширение и монументалното строителство обаче почти липсват градски живот и парично обръщение; употребяваните монети са съвсем малко и изключително византийски. В България едва в 2010 бе открита арабска монета от началото на VIII в. и археолозите предполагат, че е част от плячката от победата на Тервел над арабите от 716-717 г.

-KAK TERVEL, E PREMINAL PREZ- ;VIZANTIIA;....OTI6AL VAV AZIIA NABIL ARABITE ...I SE VARNAL ...PREMINAVAIKI PREZ , IMPERIIATA ...KATO PREZ SOBSTVENNA TERITORIIA....I KAKVO SA PRAVELI -VIZANTIIZITE PREZ TOZI POHOD...???

Тервел не ходи в Азия. Провери си атласа по история и ще схванеш къде е битката.

защо делиш Крум-Омуртаг-Маламир-Пресиян от Борис-Симеон (до късните му войни)? Ето ти златен век, дето гони, че и минава 100 години.

Пък и царуването на Борис започва доста смутно. 852-870 е един вид преходен период между двата "златни века" - първия езически, втория християнски.

казваме не злате век на територоиланат експанизя, а златен век на българската книжнина, т.е. имаме предивид времето от приемането на християнсттвото до разпространението на славянското слово и края на управлението на Симеон това са някъде 864-927 г. т.е. едно време от около 60 години в този смисъл това наистина е златен век на българската култура (книжнина)

тук имах предвид конкретно политическо величие. Империята на Омуртаг, Маламир и Пресиян е различна от тази на Симеон и Петър.