I.                   Династията на Ираклеоните и „родът Дуло” (ок. 632- ок. 718)

 

Разумна теза е, че отношенията между Първата българска държава и Византия се влошават трайно едва с походите на Константин V Копроним.

Когато Аспарух (ок. 670-ок. 700) пресича Дунава (680), зад българите и ромеите вече веднъж са съществували добри взаимоизгодни отношения. Владетелят на „хуните” Органа и племенникът му Кубрат (вероятно ок. 620-ок. 650) са били добре приети от император Ираклий (610-641). Органа или може би Кубрат е приел кръщение и патрицианска титла, ако правилно четем „Кратка история” на патриарх Никифор и „Хронография” на св. Теофан. Отношенията и на Ираклий, и на българите с аварите са враждебни. Всъщност Кубрат е отхвърлил зависимостта от Аварския хаганат. Може би е оказал и помощ на ромеите в последната им епична война срещу Сасанидска Персия (до 628). След като Аспарух (според патр. Никифор – трети син на Кубрат) завладява Мизия, новите български територии се явяват буфер между Византия и аварите. Всичко това е предпоставка за по-скоро добри отношения между империята и новите й съседи. Загубата на Мизия за ромеите не е нещо нечувано – достатъчно варвари са се настанявали в рамките на някогашния римски лимес срещу задължението да отбраняват империята от своите подобни. А и Мизия отдавна е пустееща, рядко населена (предимно с варвари-славяни) земя без функциониращи градове, без ефективна епископска мрежа, когато българите я превръщат в своя нова родина. Истинската заплаха за Ираклеоните е на изток, там, където са изгубени процъфтяващите градове на Сирия и Египет, както и свещеният Йерусалим. А истинската вътрешна грижа е монотелитската ерес, непредпазливо подхвърлена от великия Ираклий на монофизитите като опит за компромисен вариант между тяхното и ортодоксалното учение. На фона на всичко това българите биха могли да задържат Мизия, която са си извоювали и да охраняват северната граница. Факт е, че след появата на Аспарух аварите повече не нападат империята. В Анонимната българска летопис от XI в. имаме полулегендарно сведение, че „цар Испор... бе погубен от измаилтяните на Дунава”. Дали Аспарух не е завършил дните си като лоялен федерат, отбранявайки лимеса, който сам е пресякъл някога?

Царуването на Тервел (ок. 700-ок. 718), когото сме свикнали да смятаме за син на Аспарух, доказва, че битката срещу изоставените войски на подагрозния Константин IV (668-685) се е оказала само злощастен епизод в иначе съюзническите връзки между българи и ромеи. Може би внук на (евентуално) покръстения Кубрат, вероятно сам християнин (на печата му пише: „Богородице, закриляй кесаря Тервел”), полезен и надежден съюзник и носител вече не просто на патрицианско, а на царственото кесарско звание, Тервел е образцов "римски варварин", един вид Хлодвиг на Изтока. Или дори Рицимер на Изтока, защото се заема да връща детронирани и обезобразени императори обратно на трона. Сравненията със Стилихон и Карл Мартел също са подходящи – Тервел участва в свалянето на арабската обсада на Константинопол от 717 г. Лоялен, когато не го предизвикват. Образцов федерат. Изобщо, отношенията между наследниците на Ираклий и Кубрат (които според „Именник на българските ханове” трябва да наричаме Дуло) са едва ли не идилични (особено щом и от двата кратки сблъсъка българската страна излиза печеливша: в 708 Тервел придобива Анхиало почти неочаквано – един вид добавка към вече отстъпеното му през 705 г. Загоре).

Тервел е и първият български владетел, започнал мащабни строители планове – земления вал Еркесия в Тракия след 705 и прочутия Мадарски конник – впечатляващ скален релеф може би на сакрален царски лов със символично значение, свидетелстващ за персийско влияние в изкуството на ранните българи. Възможно е релефът да е изваян вследствие на някоя от успешните кампании на владетеля: 705, 708, 717 или като възпоменателен знак. Около фигурата на конника няколко български владетели от дохристиянския период са добавили свои възпоменателни надписи. Мястото може да е било схващано като един вид светилище.

Между другото, не трябва да се надценява важността на сведението, че Юстиниан II (685-695 и 705-711) предлага на Тервел брак с дъщеря си: Ираклий също е предлагал своя дъщеря на караманския си тюркски съюзник и жени друга своя родственица за перс, а още в V в. готът Стилихон взима за съпруга Серена, братовчедка на император Хонорий; сестрата на Хонорий Гала Плацидия пък известно време е жена на друг гот - Атаулф. А Хонория, дъщеря на Гала Плацидия от втория й брак, сама се предлага за съпруга на хунския владетел Атила. Варварските зетьове на римо-византийските императори дори невинаги са християни. Ореолът на недостъпност около римско-византийските принцеси принадлежи на по-късна епоха, а и до голяма степен - на византийската политическа пропаганда.

 

 

 

 

II.                България в VIII в. Криза и ново начало. Промяна на отношенията с Византия

 

Римско-византийското отношение към новите народи в рамките на лимеса обаче невинаги е търпимо. Империята често приема варварите и ползва услугите им, но в някои случаи се опитва да ги отхвърли от земите, които са завладели в старите й граници. Постоянните походи на Константин V (741-775) срещу България напомнят борбата с "готската опасност" от IV в.

Тези яростни кампании по суша и вода не само влошават отношенията между двете държави, но и вероятно за първи път създават силни и трайни антиромейски настроения сред българите. Дотогава някакви особени поводи за омраза към Византия по-скоро няма. В крайна сметка тъкмо българите успешно са отнели Мизия от империята, а не обратното. Възможно е кризата в българската държава през VIII в. да се дължи именно на увеличаващото се влияние на нови антивизантийски настроения сред българските аристократи за сметка на традиционните връзки с империята. Тук няма как да не обърна внимание, че Константин V не без основание разчита на свои симпатизанти сред българите. В случая обаче старата римска политика "Разделяй и владей" се проваля. След смъртта на Константин V няма византийски император или военачалник, който да продължи действията му с неговата енергичност – поне до Йоан I Цимисхий (969-976). Дори жестокостите, грабежите и пожарищата в Плиска (или в аула на Крум северно от Маркели в Тракия по Ив. Венедиков) от 811 не са решаващи. Българската държава не само издържа на удара, но навлиза в IX в. с нов владетел, който ще превърне варварската страна във варварска империя и то до голяма степен за сметка на ромеите: Крум (802-814). Като заплаха за балканските провинции и хегемон над славянските племена в региона България застава на мястото, опразнено от рухващия под двойния франкско-български удар (790-803) Аварски хаганат.  В това последно действие от българо-аварската вражда някой може и да вижда "борба за короната на Степната империя", но поне аз смятам такова мнение за пресилено – изобщо мисля, че съществуват различни империи в степите или империи на степни народи, но не и „Степна империя” в чистия й, теоретичен вид, предлаган от Рене Грусе и подхванат напоследък от наши автори като Цветелин Степанов или “Pax Nomadica” като автентично степна/номадска политическа идеологема, а да не говорим за борба за „короната” й. В частност България на Крумовата династия действително се превръща в империя, но в никакъв смисъл „степна”. Целият имперски опит на българските владетели е свързан с Византия – и като постоянно сравнение/подражание, и като отрицание, и като конкуренция.

но за шлейфа ...))))

Може би византийците винаги са гледали на Мизия като на буфер...

Или поне в VII-X в. е така.

дано не греша,но ми се струва,че когато готите са заселени от римляните по нашите земи,в Тракия са заселвани тези,които са приемали ортодоксалното християнство,а на север останалите

откъде ти идва това сведение. Готите по принцип са си ариани и се разселват заедно. А и в империята и бездруго вече е имало много ариани.

В 348 г. во время преследований у готов христиан часть вестготов, возглавленная арианским [31] епископом Ульфилой, нашла убежище на территории Империи. Константин поселил их в Нижней Мезии, где они в дальнейшем занимались скотоводством (Gothi minores). Готы-авдиане были изгнаны из готской земли и поселились близ Антиохии и на Евфрате. Другая оставившая территорию готов христианская община поселилась во Фракии (Gothi confessores).
......

Около 370 г., когда у готов развернулась борьба за власть между Атанарихом и другим вождем Фритигерном и римские войска оказали поддержку последнему, Фритигерн принял христианство. Еще до гуннского вторжения значительная часть готов, испытывавшая нужду в продовольствии,5) отпала от Атанариха. После того как гунны в 375 г. нанесли поражение остготам и держава Эрманариха распалась, гунны повели наступление далее на запад. Вестготы после непродолжительного сопротивления отступили: Атанарих ушел с частью соплеменников в Трансильванию, Фритигерн с другой частью вестготов получил в 376 г. разрешение римских властей поселиться на территории Фракии.
...
http://annals.xlegio.ru/evrope/korsunsk/02.htm

Тем временем другая ветка готского народа – остготы, во главе с Алатеем и Сафраком перешла в Паннонию (Венгрию и Трансильванию), откуда вытеснила другие жившие там германские племена. В том числе был вытеснен из горной Трансильвании Атанарих, не принявший христианство в любой его форме князь вестготов, когда-то воевавший с многими римскими императорами, свергнутый и изгнанный с Дуная своим родственником Фритигерном, крещёным, и союзным на тот момент с Римской империей. После этого Атанарих с сохранившей ему верность частью вестготов создал процветающее государство в Молдавии, но оттуда он был вытеснен гуннами в трансильванские Карпаты. Будучи во враждебных отношениях с Фритигерном, Атанарих не принял участия в переселении готов на римские территории, и поэтому своим врагом новые римские императоры его не считали.

.....

Теперь уже Атанариху пришлось просить убежища в римских землях за Дунаем, тем более, что его давний враг Фритигерн к этому времени умер. Для императора Феодосия небольшой отряд Атанариха никакой угрозы не представлял. Не мешало и его язычество, – тогда более ненавистными врагами для императора были «неправильные» христиане – ариане и прочие еретики. При этом, после смерти Фритигерна, у вестготов не было единого вождя и, соответственно, с вестготами нельзя было заключить единый договор о превращении их в «федератов», - союзников, живущих на римской территории и обязанных воевать за Рим, подобно договору Грациана с остготами.

http://www.boris-nuernberg-reisen.de/goty_sojuzniki_rima.html

1 - ;VARVARIN DA ;VI; SE NARI4AM PARVA RADOST E ZA MENE;....- IZGLEZDA DUMATA VARVARIN MNOGO VI DOPADA....ZAWO LI.... 2 -DA SMIATAME LI 4E VSI4KI VOINI SA PRE4INA VAVEZDANETO NA ;HRISTIIANSTVOTO;... NA SILA... 3-NIE , TRAKITE BALGARITE SME SI IMALI SVOIAT BOG...NEZAVISIMO KAK GO NARI4ATE VIE ...;ISTORIZITE;....4 - E KOI SA VARVARITE....???

@syrmaepon: Това са си интересни неща, само не виждам в тях нищо за ортодоксални готи.



Пишете на кирилица и може да реша, че няма нужда да говорим за "варвари".