
Прочетен: 6490 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2011 02:26

Разумна теза е, че отношенията между Първата българска държава и Византия се влошават трайно едва с походите на Константин V Копроним.
Когато Аспарух (ок. 670-ок. 700) пресича Дунава (680), зад българите и ромеите вече веднъж са съществували добри взаимоизгодни отношения. Владетелят на „хуните” Органа и племенникът му Кубрат (вероятно ок. 620-ок. 650) са били добре приети от император Ираклий (610-641). Органа или може би Кубрат е приел кръщение и патрицианска титла, ако правилно четем „Кратка история” на патриарх Никифор и „Хронография” на св. Теофан. Отношенията и на Ираклий, и на българите с аварите са враждебни. Всъщност Кубрат е отхвърлил зависимостта от Аварския хаганат. Може би е оказал и помощ на ромеите в последната им епична война срещу Сасанидска Персия (до 628). След като Аспарух (според патр. Никифор – трети син на Кубрат) завладява Мизия, новите български територии се явяват буфер между Византия и аварите. Всичко това е предпоставка за по-скоро добри отношения между империята и новите й съседи. Загубата на Мизия за ромеите не е нещо нечувано – достатъчно варвари са се настанявали в рамките на някогашния римски лимес срещу задължението да отбраняват империята от своите подобни. А и Мизия отдавна е пустееща, рядко населена (предимно с варвари-славяни) земя без функциониращи градове, без ефективна епископска мрежа, когато българите я превръщат в своя нова родина. Истинската заплаха за Ираклеоните е на изток, там, където са изгубени процъфтяващите градове на Сирия и Египет, както и свещеният Йерусалим. А истинската вътрешна грижа е монотелитската ерес, непредпазливо подхвърлена от великия Ираклий на монофизитите като опит за компромисен вариант между тяхното и ортодоксалното учение. На фона на всичко това българите биха могли да задържат Мизия, която са си извоювали и да охраняват северната граница. Факт е, че след появата на Аспарух аварите повече не нападат империята. В Анонимната българска летопис от XI в. имаме полулегендарно сведение, че „цар Испор... бе погубен от измаилтяните на Дунава”. Дали Аспарух не е завършил дните си като лоялен федерат, отбранявайки лимеса, който сам е пресякъл някога?
Царуването на Тервел (ок. 700-ок. 718), когото сме свикнали да смятаме за син на Аспарух, доказва, че битката срещу изоставените войски на подагрозния Константин IV (668-685) се е оказала само злощастен епизод в иначе съюзническите връзки между българи и ромеи. Може би внук на (евентуално) покръстения Кубрат, вероятно сам християнин (на печата му пише: „Богородице, закриляй кесаря Тервел”), полезен и надежден съюзник и носител вече не просто на патрицианско, а на царственото кесарско звание, Тервел е образцов "римски варварин", един вид Хлодвиг на Изтока. Или дори Рицимер на Изтока, защото се заема да връща детронирани и обезобразени императори обратно на трона. Сравненията със Стилихон и Карл Мартел също са подходящи – Тервел участва в свалянето на арабската обсада на Константинопол от 717 г. Лоялен, когато не го предизвикват. Образцов федерат. Изобщо, отношенията между наследниците на Ираклий и Кубрат (които според „Именник на българските ханове” трябва да наричаме Дуло) са едва ли не идилични (особено щом и от двата кратки сблъсъка българската страна излиза печеливша: в 708 Тервел придобива Анхиало почти неочаквано – един вид добавка към вече отстъпеното му през 705 г. Загоре).
Тервел е и първият български владетел, започнал мащабни строители планове – земления вал Еркесия в Тракия след 705 и прочутия Мадарски конник – впечатляващ скален релеф може би на сакрален царски лов със символично значение, свидетелстващ за персийско влияние в изкуството на ранните българи. Възможно е релефът да е изваян вследствие на някоя от успешните кампании на владетеля: 705, 708, 717 или като възпоменателен знак. Около фигурата на конника няколко български владетели от дохристиянския период са добавили свои възпоменателни надписи. Мястото може да е било схващано като един вид светилище.
Между другото, не трябва да се надценява важността на сведението, че Юстиниан II (685-695 и 705-711) предлага на Тервел брак с дъщеря си: Ираклий също е предлагал своя дъщеря на караманския си тюркски съюзник и жени друга своя родственица за перс, а още в V в. готът Стилихон взима за съпруга Серена, братовчедка на император Хонорий; сестрата на Хонорий Гала Плацидия пък известно време е жена на друг гот - Атаулф. А Хонория, дъщеря на Гала Плацидия от втория й брак, сама се предлага за съпруга на хунския владетел Атила. Варварските зетьове на римо-византийските императори дори невинаги са християни. Ореолът на недостъпност около римско-византийските принцеси принадлежи на по-късна епоха, а и до голяма степен - на византийската политическа пропаганда.
II. България в VIII в. Криза и ново начало. Промяна на отношенията с Византия
Римско-византийското отношение към новите народи в рамките на лимеса обаче невинаги е търпимо. Империята често приема варварите и ползва услугите им, но в някои случаи се опитва да ги отхвърли от земите, които са завладели в старите й граници. Постоянните походи на Константин V (741-775) срещу България напомнят борбата с "готската опасност" от IV в.
Тези яростни кампании по суша и вода не само влошават отношенията между двете държави, но и вероятно за първи път създават силни и трайни антиромейски настроения сред българите. Дотогава някакви особени поводи за омраза към Византия по-скоро няма. В крайна сметка тъкмо българите успешно са отнели Мизия от империята, а не обратното. Възможно е кризата в българската държава през VIII в. да се дължи именно на увеличаващото се влияние на нови антивизантийски настроения сред българските аристократи за сметка на традиционните връзки с империята. Тук няма как да не обърна внимание, че Константин V не без основание разчита на свои симпатизанти сред българите. В случая обаче старата римска политика "Разделяй и владей" се проваля. След смъртта на Константин V няма византийски император или военачалник, който да продължи действията му с неговата енергичност – поне до Йоан I Цимисхий (969-976). Дори жестокостите, грабежите и пожарищата в Плиска (или в аула на Крум северно от Маркели в Тракия по Ив. Венедиков) от 811 не са решаващи. Българската държава не само издържа на удара, но навлиза в IX в. с нов владетел, който ще превърне варварската страна във варварска империя и то до голяма степен за сметка на ромеите: Крум (802-814). Като заплаха за балканските провинции и хегемон над славянските племена в региона България застава на мястото, опразнено от рухващия под двойния франкско-български удар (790-803) Аварски хаганат. В това последно действие от българо-аварската вражда някой може и да вижда "борба за короната на Степната империя", но поне аз смятам такова мнение за пресилено – изобщо мисля, че съществуват различни империи в степите или империи на степни народи, но не и „Степна империя” в чистия й, теоретичен вид, предлаган от Рене Грусе и подхванат напоследък от наши автори като Цветелин Степанов или “Pax Nomadica” като автентично степна/номадска политическа идеологема, а да не говорим за борба за „короната” й. В частност България на Крумовата династия действително се превръща в империя, но в никакъв смисъл „степна”. Целият имперски опит на българските владетели е свързан с Византия – и като постоянно сравнение/подражание, и като отрицание, и като конкуренция.Тагове:
300 лева билет за мач на Кобрата.Струва ...
Най-големите лъжи в Българската история ...
ЖЕРТВИТЕ на дълговото робство към Светов...
Саруман белия и първоизточника на думата...
Може би византийците винаги са гледали на Мизия като на буфер...
......
Около 370 г., когда у готов развернулась борьба за власть между Атанарихом и другим вождем Фритигерном и римские войска оказали поддержку последнему, Фритигерн принял христианство. Еще до гуннского вторжения значительная часть готов, испытывавшая нужду в продовольствии,5) отпала от Атанариха. После того как гунны в 375 г. нанесли поражение остготам и держава Эрманариха распалась, гунны повели наступление далее на запад. Вестготы после непродолжительного сопротивления отступили: Атанарих ушел с частью соплеменников в Трансильванию, Фритигерн с другой частью вестготов получил в 376 г. разрешение римских властей поселиться на территории Фракии.
...
http://annals.xlegio.ru/evrope/korsunsk/02.htm
.....
Теперь уже Атанариху пришлось просить убежища в римских землях за Дунаем, тем более, что его давний враг Фритигерн к этому времени умер. Для императора Феодосия небольшой отряд Атанариха никакой угрозы не представлял. Не мешало и его язычество, – тогда более ненавистными врагами для императора были «неправильные» христиане – ариане и прочие еретики. При этом, после смерти Фритигерна, у вестготов не было единого вождя и, соответственно, с вестготами нельзя было заключить единый договор о превращении их в «федератов», - союзников, живущих на римской территории и обязанных воевать за Рим, подобно договору Грациана с остготами.
http://www.boris-nuernberg-reisen.de/goty_sojuzniki_rima.html
08.07.2011 22:57
08.07 22:57
1 - ;VARVARIN DA ;VI; SE NARI4AM PARVA RADOST E ZA MENE;....- IZGLEZDA DUMATA VARVARIN MNOGO VI DOPADA....ZAWO LI.... 2 -DA SMIATAME LI 4E VSI4KI VOINI SA PRE4INA VAVEZDANETO NA ;HRISTIIANSTVOTO;... NA SILA... 3-NIE , TRAKITE BALGARITE SME SI IMALI SVOIAT BOG...NEZAVISIMO KAK GO NARI4ATE VIE ...;ISTORIZITE;....4 - E KOI SA VARVARITE....???
Пишете на кирилица и може да реша, че няма нужда да говорим за "варвари".

2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата