Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2012 18:57 - "Удоволствието от леките закусчици", "Обяд със стриди" или медиевистиката като забавление
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 5540 Коментари: 7 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Хуманитарните науки са И забавление. Четенето на философия, антропология и особено на история може да донесе огромно удоволствие. Разбира се, за да става така трябва да се четат достатъчно добре написани книги, в които плътността на тезата, убедителността и занимателността на примерите се допълват с добрия стил, тоест с композицията и ритъма на изследването. Една добре написана книга, пълна с показателни примери обикновено е по-успешна и по-запомняща се от някое скучно съчинение, в което ужасяващата пустота на безтезисността или на абсурдната теза се допълва с нечетивна наукообразност.
Особено Средновековието с неговите привлекателни персонажи и разнообразни нрави дава възможност за създаването на невероятно изтънчени изследвания, едновременно полезни и вълнуващи. Политическа история, културна история или история на ежедневието - за ерудиран и ловък автор е възможно да покажетези области на познанието като прекрасна игра на стъклени перли, доказвайки тезата си и едновременно с това представяйки я като елегантна поредица от предположения, примери и аргументи, разнообразени с парадокси и анекдоти. Всичко това не вреди на научността, дори напротив. В края на краищата има един прочут пример за преподавателя, който тръснал на катедрата "Името на Розата" с думите:
- Колеги, това е просто роман, но не мога да преподам за Средновековието нищо, което да не се намира вътре.
Историята сама по себе си е роман, в който политиката, войната, изкуствата, суеверията и битът са отделни глави. И добрата медиевистика винаги напомня този факт.


Тук ще припомня няколко класически заглавия, чието четене е направило разбирането ни за епохата по-задълбочено, а заедно с това е увеличило и радостта ни от четенето на старинните извори. Всичко това може (с повече или по-малко трудности) да се намери на български език. Бих се радвал, ако всичко, което със сигурност съм пропуснал, бъде добавено в темата.

---------

Доминик Бартелеми, "Рицарството. От антична Германия до Франция през ХІІ век"
От варварската комитатна дружина през гнева на Роланд до изтънчените условности на феодалната война и "случайните" жестокости на турнирното зрелище. Рицарството е най-средновековният феномен, вдъхновяващ и предизвикващ усмивки. Едно задълбочено изследване на различните рицарства - примитивната лоялност на каролингския воин, свирепостта на тамплиера, куртоазността на влюбения, пресметливостта на турнирния "професионалист". Не само хрониките, но и рицарските романи, епическите песни, монашеските хули и народните песни влизат в обхвата на изследването. В крайна сметка рицарите не са само това, което са - те са и това, което е останало запомнено за тях.

Цочо Бояджиев, "Нощта през Средновековието" и "Ренесансът на ХІІ век. Природата и човекът"
Два примера за онова, което проф. Бояджиев нарича "културна антропология". "Нощта..." е обширен поглед върху суеверията и страховете на учени монаси и неуки селяци за мрака и населяващите го същества. Изворовият материал е огромен и остроумно подреден, самата книга е колкото изследване, толкова и антология с анекдоти от екземпла, жития, проповеди, приказки, хроники и романи. "Ренесансът..." (написан първоначално като предговор към "Пет средновековни трактата", но превърнал се в самостоятелна книга) изследва развитието на Шартърската школа, която излиза от теологията, за да стигне до своеобразна средновековна физика, повлияна най-вече от съчиненията на Аристотел. Двете книги показват две лица на западното Средновековие: изисканата строгост на манастирския интелектуализъм и буйната свобода на пълното със страхове средновековно въображение. Втората е относително трудно откриваема.

Арон Гуревич, "Средновековният свят: културата на мълчащото мнозинство"
Изследване на простонародните пластове в скандинавските саги и проповедите на Бертолд от Регенсбург. Написана в най-добрата традиция на Михаил Бахтин, книгата позволява да открием всичко онова, което може да ни убегне при четене набързо: народния смях, карнавалното преобръщане на стойностите, преплитането на взаимоизключващи се традиции, страховете, надеждите и общите места в произведения, които на пръв поглед нямат нито особено дълбок подтекст, нито пък връзка помежду си. Гуревич е едно от големите имена на университеите в Тарту и Ленинград, ученик на Бахтин и учител на познавачи на северната литература като Корсун, Тихомиров и Смирницкая. Човек започва да чете германо-скандинавското Средновековие с нови идеи, когато веднъж е бил преведен през темите му от водач като Гуревич.

Жорж Дюби, "Времето на катедралите" и "Трите съсловия и въображаемият свят на феодализма"
Първата книга разглежда появата на големите романски и готически храмове от високото Средновековие във Франция и Германия. Втората - политическия подтекст на учението за трите съсловия (духовенство, воини и трудещи се) във Франция от ХІ и ХІІ. И в двете Дюби разгръща цялата картина на епохата: религиозните движения, манастирските реформи, стремежа на бароните към "старинни свободи", борбите между епископи и рицарство, колебливия растеж на кралския авторитет и буйното благочестие, каращо еретиците да отричат света, а епископите и принцовете - да възхваляват Сътворението в стройни поеми от камък и строежи от думи.

Ернст Канторовиц, "Двете тела на Краля"
Изследване на средновековното политическо богословие. Авторът разглежда английската съдебна практика от ХІV-ХVІІ в., свързана с Короната като корпорация. Преплитането между юридически и религиозни концепции, между феодално, римско, обичайно и канонично право създава една квазиреалност на юридическите фикции, която понякога води до абсурди в съдебните формулировки, но и разкрива богатството на криволичещата мисъл в късното Средновековие. Трудът на Канторовиц си служи както с документи, така и с разнообразни свидетелства за популярното разбиране на кралската способност (или неспособност) за действия и на самия владетел не като личност, а като образ на висши сили, като въплъщение на Държавата - една антична абстракция, преоткрита в края на Средните векове.

Георги Каприев, "Анселм от Кентърбъри. Светът на неговите идеи" и "Аргументът на Анселм"
Двете книги са относително трудно откриваеми. Имат и по-ново издание в общ том. Преди "Византийската философия" проф. Каприев отделя години за изследването на Анселм от Кентърбъри и неговото философско наследство. Анселм е самоуверен привърженик на диалектиката и логиката в инак суеверния XI в. Прочут с двете си противоречиви богословски изобретения: онтологическото доказателство ("Бог по необходимост е онова, от което по-голямо не може да бъде мислено, а такова със сигурност съществува") и концепцията за кръстните мъки като необходимо удовлетворяване на Божията справедливост (енергично оспорвана в православния свят), Анселм е една от най-изпъкващите фигури в предсхоластиката. Едновременно последен представител на антикизирищата диалектика на пост-каролингския период, привърженик на Аристотел, Августин, Боеций и Ериугена, неосъзнато оспорващ Фредегизий от Тур, съвременник на Росцелин, предшественик на Абелар, Бонавентура и Тома Аквински, стоящ някак встрани от бъдещата Шартърска школа, но много популярен в Париж, по-късно оспорван от Кант. Особено "Светът на неговите идеи" може да изкуши всекиго към по-задълбочен поглед върху философията, теологията, диалектиката и дори "физиката" на бенедиктинските школи.

Ервин Панофски, "Готическата архитектура и схоластиката"
Лекция, прераснала в книга. Панофски, както и Канторовиц, е от онези европейски медиевисти, които намират добър прием отвъд океана в годините на и след Втората световна война. Американските университети ги приемат с отворени обятия. Панофски намира близост между вдъхновението на "магистрите по камъните", тоест архитектите на готическите храмове, епископите-поръчители и авторите на богословските трактати от епохата на голямото строителство. Схоластиката е катедрала от думи; храмът е трактат от камък. Сложна композиция, математически ритъм, огромна форма с объркващо разчленени дялове и дълбок символизъм залягат и в двете. Целта е разбиране на Бога, намиране на място за човека, осъзнаване на размерите, пропорциите и предназначението на цялото Мироздание. Резултатът е величествен, едновременно възвисяващ и смиряващ. Реторически украшения и усмихнати статуи с архаична хубост довършват двата типа градеж; или може би трябва да казваме - двойния тип градеж?

Йохан Хьойзинха, "Залезът на Средновековието"
Авторът на "Homo ludens" предлага драматична картина на бургундския и нидерландски ХV век. "Оловните отблясъци" на страха от смъртта според него белязват епохата. Дошъл е краят на цял един свят. Но сякаш самото богатство на примерите, които той вади с блестяща начетеност, го опровергават. Стремеж към прекрасен живот; литература на радостта; щастливо съжителство между буржоазия и аристокрация; Бургундия е невероятното място, където Ренесансът среща Средновековието, рицарството се сблъсква с женичките на търговците и това поражда безкрайната клоунада на Стоте нови новели. Бургундия и Холандия заедно просъществуват в относителен мир и несъмнено благоденствие, в благочестието на devotio moderna, в блясъка на херцогския двор и двойната закъсняла мечта по куртоазност и живот, близък до невинната природа.



Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ;)
16.02.2012 19:34
Маноле, ето ти няколко заглавия, ако ги не знаеш:

Karfunkel - Kuche im Mittelalter
първотом е исторично

Rezepte aus dem Auenland
второто е по Толкиновите

Изключителна подборка от книги в постинга ти.
Хайде сега нещо за Прусия може ли да ми споменеш на български освен от Керотре издание на Рива.

За Средновековието и "моята" Германия чета само на германски, английски и понякога на руски, на български обаче... ?!
цитирай
2. mglishev - За съжаление
17.02.2012 10:31
няма много за Германия на български. Има една-две общи истории на Германия, Австрия и в частност на Прусия. Вече ги знаеш. Има една нелоша "История на Виена" на Рива, както и една съвсем антикварна "История на Реформацията", която се отнася главно до Германия, но много трудно се намира. Аз за Германия чета главно на английски.
цитирай
3. letopisec - чудесен пост
17.02.2012 11:23
бих допълнил и малко класика, ако мога така да кажа...Михаил Бахтин за Рабле...."Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса"...тази книга е шедьовър и без нея не можем да разберем нито Гуревич, нито жанра, за който пишеш ...Да се сложи Хьойзинха заедно с Каприев и Ервин Панофски заедно с Цочовата нощ е нещо като учен виц, подобен на професора за "Името на розата"...Привет.
цитирай
4. miranda2011 - mglishev, гласувам за постинга и с удоволствие прочетох шегата на letopisec за "пост",
17.02.2012 12:09
но такова ни е книгоиздаването...
За по-обилно "хапване" си позволявам да добавя "Сума на теологията" на Тома от Аквино, което като превод на български си е направо културно събитие.
germantiger, уви, е прав за чуждоезиковите издания...
Поздрави!
цитирай
5. mglishev - Бахтин си е Бахтин,
17.02.2012 20:29
без него няма накъде, но Каприев и Бояджиев, ще ме прощавате, са си отлични автори. Особено Бояджиев. Обикновено не примирам от любов пред наши местни величия, но тези двамата са ми на сърце. Съвсем скоро си препрочитах "Нощта" и тя ми носи не по-малко удоволствие от "Залеза...".
цитирай
6. анонимен - Анонимения християнски мистик
23.02.2012 12:10
"Двете тела на краля" е наистина зашеметяващо произведение; и домомента то е моята база за изследване на държавата като феномен
цитирай
7. анонимен - "Двете тела на краля" е ...
23.02.2012 21:47
анонимен написа:
"Двете тела на краля" е наистина зашеметяващо произведение; и домомента то е моята база за изследване на държавата като феномен


В такъв случай си намерете Карл Шмит, ще ви допадне.
цитирай
8. mglishev - :)
25.02.2012 23:41
анонимния християнски мистик написа:
"Двете тела на краля" е наистина зашеметяващо произведение; и домомента то е моята база за изследване на държавата като феномен


Е, не всяка държава. То вярно, че всяка власт става стабилна, ако се сакрализира, но все пак темата на книгата е само Англия на Ричард II с тогавашните адвокатско-богословски идеи. Не е задължително всяка запетая да важи и за всякакви други държави. Пък и самите англичани са изпаднали в чак такъв метафизичен символизъм по отношение на монархията си единствено защото прекалено често им се е случвало да съсипват сами кралския авторитет. Като се почне с Джон Безземни и се стигне до Джеймс II, английската история е крайно шокираща за всеки убеден монархист.
цитирай
9. анонимен - Страхотно добра работа си свършил с тоя пост! :)
26.02.2012 14:54
Наскоро прочетох новия роман на Еко - "Пражкото гробище" - великолепен е...
цитирай
10. анонимен - Анонимния Християнски Мистик
27.02.2012 01:35
В момента съм се зачел в "Law and revolution: the formation of the Western legal tradition" на Harold Berman.

Авторът ми доставя истинско интелектуално удолоствие, доказвайки на пръв поглед парадоксалното твърдение: че църковната реформация от ХІ - ХІІ век, следваща папа Григорий VІІ, е всъщност първата от поредиците западни революции (Немска Реформация, Английска, Френска и Руска Революции); а като най-траен резултат от тази революция, за автора е създаването на първата система на Правото в съвременния смисъл (каноничното право) и първата "светска държава" - Католическата църква под управлението на Папата.

Колкото и идиотски да звучи на първо четене, след 180 страници идеята все повече придобива смисъл и обяснение :)
цитирай
11. анонимен - Анонимения християнски мистик
27.02.2012 01:39
mglishev написа:
анонимния християнски мистик написа:
"Двете тела на краля" е наистина зашеметяващо произведение; и домомента то е моята база за изследване на държавата като феномен


Е, не всяка държава. То вярно, че всяка власт става стабилна, ако се сакрализира, но все пак темата на книгата е само Англия на Ричард II с тогавашните адвокатско-богословски идеи. Не е задължително всяка запетая да важи и за всякакви други държави. Пък и самите англичани са изпаднали в чак такъв метафизичен символизъм по отношение на монархията си единствено защото прекалено често им се е случвало да съсипват сами кралския авторитет. Като се почне с Джон Безземни и се стигне до Джеймс II, английската история е крайно шокираща за всеки убеден монархист.


Всъщност обясняващия момент в книга, за мен, е това така ясно разделение на правното тяло на краля от човешкото му тяло, което е дълбоката основа на британската демокрация
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7273390
Постинги: 1082
Коментари: 8064
Гласове: 5591
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата