Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2012 18:41 - Убийци на надеждата-01
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 7225 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 03.07.2012 18:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Във въвеждащия постинг „Убийство на надеждата” обещах да говоря само за убийството на Голямата Надежда – че обществото ни може да стане демократично след като 45 години е било комунистическо. Единственият олицетворител на тази именно Надежда за България в онези първи времена на прехода от комунизъм към демокрация беше създадения Съюз на Демократичните Сили.

"Синята" коалиция СДС беше създадена на 7 декември 1989 (по-малко от месец дори след 10 ноември) от 25 учредители, представители на 10 организации:

- БЗНС "Никола Петков" - Милан Дренчев, Крум Неврокопски, Михаил Михайлов;

- БСДП - Петър Дертлиев, Михаил Петров, Руен Крумов;

- Движение за гражданска инициатива - Любомир Собаджиев, Славомир Цанков, Христо Пеев;

- "Екогласност" - Петър Берон, Деян Кюранов, Георги Аврамов, Петър Стайков;

- Клуб за гласност и демокрация - Желю Желев, Чавдар Кюранов, Петко Симеонов;

- Независима федерация на труда "Подкрепа" - Константин Тренчев, Пламен Даркчиев;

- Независимо д-во за защита правата на човека - Румен Воденичаров, Константин Георгиев;

- Комитет за защита религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности - Христофор Събев, Тони Радков

- Клуб на незаконно репресираните след 1945 - Димитър Баталов;

- Независимо студентско д-во - Емил Кошлуков, Стелиян Стойчев.

До края на годината 1989-та в коалицията СДС ще се влеят радикалдемократите на Елка Константинова, демократите на Борис Кюркчиев и Зелената партия на Александър Каракачанов.

За председател на коалицията бе избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон, за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов.

Официалното съобщение за учредяването на Съюза на демократичните сили беше напечатано за първи път още на другата сутрин във в."Раб.дело" - 8 декември 1989г. Учредителната декларация на СДС ще бъде публикувана чак в първия брой на в."Демокрация" на 12 февруари 1990 година.

Синият цвят в знамената на СДС ще се появи за първи път в митинга на 14 декември 1989-та пред Народното събрание.

След няколко години на демократични промени ще започне отливът от Съюза на Демократичните Сили. Ще се окаже, че СДС е била замислена като коалиция, която да канализира вълната на спонтанното народно недоволство и стремежа за отхвърляне на комунистическата идеология и практика в обществения и стопански живот. Ще се види, че преобладаващата част от учредителите са хора с перестроечно мислене, вдъхновени от идеите на Михаил Горбачов за реформиране на комунизма, така че той да бъде запазен и доразвит, да стане с „човешко лице”. И нищо повече! Но СДС не са подпъхнатите от комунистите „сини лидери”. Нито онези българи, които виждат в СДС-то Новата Партия, която „ще дава”.

СДС преди всичко е КАУЗА. СДС сме Ние, българите, търсещи правото си на Свобода! Свобода индивидуална, чоеешка. Но и Свобода божия поръка, че човекът, освен Партия и разрешен от нея Род, има и Родина, а Родината му е част от Света. В този смисъл Свобода еволюционна и неотменима! СДС сме Ние, българите, които приехме и които можем да носим тежестите и отговорностите на този наш индивидуален и осъзнат избор. Така, че дори да го няма Съюзът, Ние – тези българи – съществуваме. Избиратели сме. Едни умираме, други се раждат и съвсем естествено: ставаме все повече и повече.

Именно затова няма никакво значение как ще наречете този Съюз и няма никакво значение кой го е създал и кого е ръкоположил да го води. Мога да го кажа и по друг начин – „СДС”  е Мечът на Възмездието за комунизма по българските земи, а пък че този Меч се държал от нечиста ръка никога не е имало определящо значение.

Следват няколко свързани последователно постинги, наречени общо „Убийци на надеждата”. Този е първия от тях

 

ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ НА СЪЗДАДЕНИЯ СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ

В края на февруари 1993-та всички вестници писаха за мемоарната книга на Горбачов за годините на перестройката. В нея той си спомнял за една своя среща на 5 декември 1989 с Петър Младенов в Москва. Тогава той посъветвал Младенов  “да бъдат признати бързо неформалните организации”. Може би това е било подсещане да не би в бързината по арестуването на Милко Балев да се изгуби списъка с утвърдените от ЦК на БКП преди 10-ти ноември  “дисиденти и организации”.  Един такъв списък се появи във в.“Преди и сега” през 1993г.

Който се съмнява, че такъв списък е съществувал по Десети, би могъл да запомня вече изредените дотук и следващите имена на новите организации и техните лидери и, ако няма лични спомени, когато навлезе в разказа за критичните за демокрацията в България години 1992-2001, да си отговори на въпроса колко от тях са се оказали открито комунистически, техни протежета или просто предали Доброто заради Силата.

Засега всичко е наред и под контрол. 14-ти декември 1989 не предизвика взрив, демократи задават условията на работа на Кръглата маса, площадите ехтят от викове „СДС,СДС” и „Долу БКП”... Но какво от това? Подготвя се национално споразумение за мирен преход към демокрация.

Понеже не може да се намали Надеждата, се вземат мерки да се увеличи Разочарованието.

Един пример от прочита на вестниците:

На 12 февруари 1990 година излезе първият брой на вестник ”Демокрация”. Без забавяне, веднага на следващия ден - 13 февруари 1990г., във в.“Работническо дело” излезе една емблематична статия  “СДС-Стани ти Да Седна аз”, подписана от Драгомир Драганов, водач на БКП - Демократичен форум. (Имаше в началото една такава нова организация.) След това този стана депутат от левицата. Напоследък изчезна. Къде - не зная.

Там пише:  “Новата демократична опозиция в лицето на СДС, скромно добавя Желю Желев, има ясна и последователна програма за разграждане на тоталитарната система. Досега си мислех, че “ясна и последователна програма” ще рече разгъната платформа в политическата, икономическата, социалната, културната и т.н. области. Благодарение на обясненията на Ж.Желев разбрах, че всичко това става по-ясно и последователно, ако се замени с нашенското  “стани ти, та да седна аз”. Ж. Желев не пропуска да укаже кого “трябва” и кого “не трябва” да обединява около себе си СДС, в чие лице обществото “трябва да вижда твърдия и последователен борец”, кому е позволено и кому не “да игнорира горчивия опит”, какво и срещу кого “трябва да се воюва също така твърдо и категорично”  и т.н. ”

На времето, четейки тази статия, си мислех просто, че доцентът Драганов хапе злобно само защото е комунист, пардон – социалист, пардон – радикал в БСП и ненавижда СДС принципно. След това открих съвършено друг мотив за написването й. Затова я и цитирам. Драго е колега на Желю от Университета и вероятно го познава много добре. Може би е прав да му се сърди, че нему, на Драганов, съдбата (Партията) е отредила мижавото място на радикал вляво, докато  Желеву е предложила лидерство на СДС и президенство на хоризонта. Така нашенското „стани ти, да седна аз” е съвършено честно казано и разбираемо по човешки. Трябваше вместо „разбираемо по човешки” да напиша „разбираемо по български” и Алеко Константинов да цитирам – „Келепир да пада, байо”. Само че Идеята СДС няма нищо общо с техните Драганово-Желевски работи!

Накрая, за да завърша тази история, пиша, че справедливост има, дори когато я раздава Партията. В крайна сметка Драгомир Драганов е бил облагодетелстван, но преди Десети ноември. След 7 години преподаване в катедра „Философия” на СУ, Желев е изгонен от София и въдворен в родното си село за още 7 години – от 1965 до 1972. Заради едната само критика на Лениновото определение за материята. А през същото това време Драганов е изпратен от Партията да преподава славянска история в Мадридския автономен университет. Защото е нямал смелост да разказва истинската българска история. За Георги Димитров примерно.

 

"КРЪГЛАТА  МАСА"

"Кръглите маси" са ключов елемент от сценария на "перестройката". Българската "кръгла маса" се проведе след полската (в началото на март" 89), чешката (началото на ноември 1989) и немската (декември" 89).

Едва изчакали да преминат празниците и на 3 януари 1990 година започнаха консултациите по организиране на "масата".

Съставите на делегациите на участващите политически сили:

- БКП:  Андрей Луканов,  Александър Лилов,  Белчо Белчев,  Георги Пирински,  Тодор Кюркчиев,  Иван Ангелов;

- БЗНС: Виктор Вълков, Светла Даскалова, Светослав  Шиваров;

- СДС: Желю Желев, Петър Берон, Петър Дертлиев, Константин Тренчев, Румен Воденичаров, Милан Дренчев, Емил Кошлуков, Георги Аврамов, Димитър Баталов, Петко Симеонов, Любомир Собаджиев, Христофор Събев, Елка Константинова, Георги Спасов.

Настойчивите искания за участие в "кръглата маса" на независимите български профсъюзи, ДКМС-комунистическият младежки съюз, различни женски движения и др. са отклонени. (Тогава обществото ни не беше уведомено, че вече е учредена и етническа партия ДПС. Точната дата е 4 януари 1990г.)   

Едва ли много от хората по това време бяха повярвали, че проливалите чужда кръв комунисти, за да останат на власт, сядат да обсъждат същата тази власт с политическите си противници, просто защото преливат от демократично желание. Ясно е ,че са принудени от обстоятелствата. Но от друга страна това опияняващо чувство направи хората непредпазливи, недосетливи, лесна плячка за организатора на „масата”.

Ще коментирам само имената на участниците от страна на демократичната опозиция, за да докажа тази теза.

·          Веднага след изборите от юни 1990г. Емил Кошлуков замина да учи в Америка. За следващите 6 години се върна два пъти, за да ни дава „бизнесменски акъл” как да се борим ние, останалите тук. Нищо лошо – ако Времето беше обикновено, но то беше Наше!

·          В края на август 1990, след запалването на Партийния Дом в столицата, Румен Воденичаров нарече приятелите си от СДС „жестоки, жлъчни и алчни за власт катоновци” и стана независим. Т.е. от защитник правата на турците през декември 1989-та, стана виден националист през 1992-ра; от кандидат за депутат със синята бюлетина през юни 1990-та, стана кандидат за вицепрезидент на червените през януари 1992.

·          През октомври 1990 година излезе досието на Петър Берон. Който щеше да става председател на СДС. Вярно е, че никой не е виждал това досие, но вярно е и друго. Берон подписа конституцията от юли 1991-ва и стана кандидат на социалистите за вицепремиер през ноември 1992-ра, след като и на първолаците в тази страна беше ясно, че именно БСП свали задкулисно синьото правителство един месец преди това.

·          В периода юни-август 1991 година, след доклада на др. Тамбуев и неговата Комисия по досиетата във ВНС, Петър Дертлиев създаде СДС-център, Петко Симеонов – СДС-либерали и вкупом с Милан Дренчев, който напусна коалицията СДС един месец преди изборите през октомври 1991-ва, отклониха от синята бюлетина 9,45% от потенциалните привърженици на СДС. Точно 523651 души!

·          Георги Аврамов от бившата „Екогласност” и известният артист Петър Слабаков след идването на власт на правителството на Филип Димитров в края на 1991г. станаха едни от най-злостните хулители на ТОВА СДС. Димитър Баталов поне е по-сдържан.

·          За „основателя на СДС”, „дисидентът президент” и „обединител на нацията” Желю Желев, не ми се говори! Презрението на онези, които приемат СДС за кауза и смисъл на живота си, го чака в бъдещето.

·          Любомир Собаджиев, лидер на Движението за гражданска инициатива, свали маската си на демократ покрай стрелбите срещу правителството на Ф.Д. през октомври 1992 година.

·          За „синдикалиста” Константин Тренчев ще се погрижи неговата мафия, като си свърши работата.

·          Георги Спасов, потънал в дебрите на Президентството, трябваше „да заслужи хляба си” покрай охулването на Едвин Сугарев през юни 1993 година. Постара се другарят.

·          Елка Константинова и Христофор Събев се „умориха” след като Филип си отиде. И се спасиха зад граница след 1993-та. Отец Събев избра по-тежкия вариант – сам да си осигурява хляба, но пък увлечените от него хора бяха многократно повече. Елка Константинова никога не е била Апостол, докато той беше!

Колко много гнили ябълки, продадени за първо качество!

(Тук не съм коментирал имена на “експертите” към Кръглата маса, защото те бяха известни само на “водачите”. И на Партията!)

Тази характеристика на учредителите на СДС е най-меката, която може да им се даде. Нататък прочетете за политическите криволици и крайната цел на кредото на всички цитирани лица от създателите на „синята коалиция” и ще отсъдите сами прав ли съм или не. Сега започвам с първото доказателство и то е за всепризнатия лидер на СДС Желю Желев. Естествено!

 

Само още веднъж Ви моля, читатели: СЛЕДЕТЕ ДАТИТЕ

В чест на 5-тата годишнина от софийската закуска във френското посолство” на 12-те избрани български дисиденти с френския президент Франсоа Митеран, във вестник"Стандарт" от 18 януари 1994г. е напечатано едно - цитирам - "непубликувано интервю на д-р Желев пред френския журналист Ален Шевалария от 2 януари 1989г.". (Самата „закуска” е 17 дни по-късно, на 19 януари 1989.)

Значи там, в това интервю, българските граждани научават позициите на председателя на Клуба за гласност и преустройство философа д-р Желю Желев. Обаче:

- С пет години закъснение!

- Четири години след като Той ги призова да си отидат по домовете на 14 декември 1989г.!

- Три години и половина след като Той призна от тяхно име изборите от юни 1990-та за законни и честни!

- Три години след като Той предложи на България Димитър Попов за премиер, когато Тя, България, изгони Луканов от това място!

- Две години след като България го избра в преки избори за първи свой Президент!

- Година и половина след "боянските ливади"!

- Година след назначаването на съветника му Любен Беров на мястото на Филип Димитров!

- Половин година след гладната стачка на Едвин Сугарев срещу неговото управление!...

Ето избрани части от това интервю:

·        "Чувам, че разни високопоставени лица от партийния и държавен апарат на едни или други срещи и заседания са представяли клуба (за гласност и демокрация) като образувание, което в замаскирана форма си поставя за цел да подготви една бъдеща опозиционна партия и едва ли не да вземе властта. Даже един от тях се изразил, че това е едва ли не бъдещо правителство, което се маскира като клуб за гласност и ще изчака удобния момент, за да вземе властта. Считам за необходимо да кажа, че всичко това са абсолютни измишльотини, пускани напълно преднамерено, за да заблуждават общественото мнение, защото за всеки нормален човек е ясно, че не е този пътят към политическата кариера. Никой от членовете на клуба не се стреми към политическа кариера, тъй като това изобщо не е мислимо, такъв клуб не може да предложи такава кариера."

·        "Ако в една партия (става дума за БКП – аз) не може да се говори истината, ако за истината те преследват и наказват така свирепо и те заставят насила да бъдеш лицемер, аз лично не желая да членувам, макар че аз лично по убеждения съм марксист и за мене това са две различни неща. Но по убеждения съм марксист и това, че толкова другари от участниците са комунисти, активни борци срещу фашизма, които са участвали в съпротивата срещу фашизма, имат своя огромен обществен актив и име на тази основа. Някои от тях са и герои на антифашистката борба. Така че в клуба участват не просто само членове на партията. Участват действително и хора комунисти, и то твърде много, може би по-голямата част от членовете на клуба. Ние не намираме нищо ненормално в цялата тази история."

·        "Понеже практиката показа, че нашият модел, който се идентифицира с комунизма, явно в основата си е негоден, ние се мъчим по пътя на преустройството по възможно най-хуманния път, ние затова поддържаме Горбачов, защото той предлага най-хуманния, най-човешкия, най-малко разрушителния вариант да се демонтира тая система, да се преобразува, да се намери най-добрият вариант за развитието на нашите страни."

 

Запазете направените си изводи за себе си, но за да не ги забравите утре, вдругиден и през следващите месеци и години, за да ги предадете на наследниците си, запишете ги в „постоянната си памет”, а не в „оперативната”, която се трие всяка сутрин на събуждане!

Аз продължавам утре.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kostadin - Е, явно не си могъл да се възползваш ...
03.07.2012 18:56
Е,явно не си могъл да се възползваш от представителната ни демокрация .И член на ЕС станахме и валута свободно си обменяме ,пием кола и пак не си доволен.Абе човече сигурно притежаваме една от най- мощните полизии в света ,браним интересите на демокрацията даже и на другия край на светаДаже си имаме глутници от бездомни кучета и все още няма радост в думите ти .Жалко ,че и така ще си отидеш недоволен от страната ни .А народът ни пърха с новопоникналите крилца на щастието дарено ни от Боко Не знтам какво ти трябва още Може би искаш баретите да те приберат
цитирай
2. анонимен - minio uishiba
03.07.2012 20:42
samo edin vapros kak bivci komunisti moi da sa demokrati ,osven da sa obarnali rezbata hai,az kav li sam selo znaci fermer ,zemedelec ,hai.
цитирай
3. dobronameren - Kostadine.
04.07.2012 09:35
Какви барети бе, Коста. Алексей Петров е в затвора, Хамстера се колебае, а Джотолов е болен. Президентът ни нов, а аз разказвам за стари истории. Не връзвам. Определено аз не съм виновен.
цитирай
4. netii - Живях в това време..."Убийци на надеждата"
04.07.2012 12:01
Браво,много стегнат и точен постинг !
Българите имаме къса памет понякога и никак няма да е лошо едно "copy " за идните поколения.
Успех!
цитирай
5. zabylgarite - СДС
04.07.2012 16:36
са сини комунисти,то се видя. Ахмет Доган занесе списък с български разузнавачи в Турция-занесе го през 1992 в турското посолство. Даде му го Стоян Ганев,Желю сливата Желев беше президент по това време. Последствията всички видяхме че липсват 20 години...

Да си правим изводите...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873257
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031