Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2012 15:08 - "Кървавият орел" и други очарователни стари обичаи
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 6036 Коментари: 8 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"Кървавият орел" е доста любопитен скандинавски обичай. Описан е в Сага за Норна-Гест, в Сага за Оркнингите и в Англосаксонската хроника. 
Обикновено знатен военнопленник се връзва по корем, кожата и мускулите на гърба се разрязват и се разперват настрани като крила - оттам и названието "кървав орел", blodjorn. След това ребрата се чупят в близост до гръбнака и също се разтварят навън (по това време жертвата вероятно вече е мъртва или в шок), после белите дробове се изтръгват през огромната рана и се поставят разперени върху разтворените ребра, мускули и кожа. 
Докато жертвата все още е жива, върху раните се ръси сол, за да остане в съзнание и да страда повече. 

Скандинавските пирати, викингите, практикуват това изтезание в разпри помежду си и над англосаксонски пленници, отказващи да платят откуп. Засвидетелстваните случаи са от девети и десети век, а изворите за тях - англосаксонски от десети-единайсети и скандинавски от тринайсети. 

Скалдическите стихове, коментиращи описаните няколко случая на "кървав орел" споменават, че действието се извършва в чест на Один и "за радост на Хугин". Хугин е един от двамата гарвани-вестоносци на върховното божество Один. Името му означава "Мисъл". Както изглежда, подобни жертвоприношения са радост за скандинавските божества. 
Самите стихове обикновено са по-стари стари от сагите и датират от самата епоха, за която се отнасят. 

Възможно е все пак да става дума и просто за литература. 


Човешките жертвоприношения по принцип не са непознати за германските и келтските дохристиянски практики. Цезар говори за хора и животни, които някогашните гали затварят в големи ракитени кошове, оформени антропоморфно и сетне ги палят. Съществувал е британският келтски обичай да се гадае като се прониже пленник в торса и се наблюдават гърчовете му, както и обичаят селищата да бъдат защитавани с т. нар. "ограда от духове": няколко отсечени човешки глави се набиват на колове и се разставят в кръг около населеното място. Тацит говори за тези неща в "Агрикола". 
У германо-скандинавските народи е съществувал и любопитният обичай да се жертват последователно добитък, чужденец и в крайна сметка - собственият крал/вожд при продължителни лоши реколти. Снори описва това в "Сага за Инглингите". Гърлото на злощастния крал на свеите Думалде било прерязано и с изтеклата кръм измили жертвения камък. Извън това, така да се каже, извънредно жертвоприношение, Големият храм на Один в Упсала изисквал редовно девет чужденци да бъдат обесвани на свещените ясенови дървета пред светилището. 
Моряците смятали, че е добра поличба някой от тях да се удави по време на експедиция - смятали го за дар към морската богиня Ран и знак, че останалите ще се приберат у дома живи, здрави и натоварени с богатства. 

Разбира се, доста индоевропейски народи са смятали човешката кръв за ефикасно средство за връзка с боговете. В това отношение етруските и римляните са особено интересни. При смъртта на уважаван гражданин устройвали погребални игри с двубои до смърт между роби над гроба му. От този вид свещенодействие произлизат кървавите гладиаторски борби, прераснали в обикновено спортно събитие. 
Едно от племената на нашите траки на Балканите ежегодно пращало вестител при боговете - хвърляли избрания върху три копия, обявявали го за безсмъртен, хероизирали го и пирували в негова чест. Според Грейвз най-ранното население на Гърция имало обичая да поставя първото родено през годината мъжко дете в нива и да изорават първата бразда през телцето му - като дар и молитва към Майката на боговете за урожай. Този обичай вероятно е засвидетелстван в детските погребения от енеолита по нашите земи - телата са с прекъснати в кръста гръбначни прешлени и често са погребани пред входовете на селищата. 

Което донякъде подсеща и за жертвоприношенията на знатни деца в Тир и Картаген - в чест на Мелкарт, Молох и Баал. 

В случая с "кървавия орел" човек може да се сети за паралел с етруските харуспици, гадаещи по черни дробове (на животни, все пак) и дори с изтръгващите още туптящи човешки сърца жреци на централноамериканските индиански цивилизации. 

Както казва Тери Пратчет - повечето древни митове и култове се основават на... кръв. Очарователно е човек да се порови в историята на религиите, особено ако има интерес към древните традиции на старите европейски и средиземноморски народи, нашите прадеди :)

---------

Хубава дискусия по темата - тук (линк). 



Гласувай:
8



1. saportok - Ужасно звучи този обичай. Варва...
20.12.2012 15:55
Ужасно звучи този обичай.Варварски.
Добре,че траките са нямали такива.
цитирай
2. mglishev - Нали :)
20.12.2012 17:36
Ама хич!

Ей сега си взех втори том на "Гръцките митове" от Грейвз и се зачетох в една историйка, която ме подсети за "вграждането на сянка" в строеж: беше коментар на автора върху човешкото жертвоприношение при издигане на храм. Това е то, траки навсякъде!
цитирай
3. saportok - Ама хич! Ей сега си взех втори ...
20.12.2012 18:43
mglishev написа:
Ама хич!

Ей сега си взех втори том на "Гръцките митове" от Грейвз и се зачетох в една историйка, която ме подсети за "вграждането на сянка" в строеж: беше коментар на автора върху човешкото жертвоприношение при издигане на храм. Това е то, траки навсякъде!

Тук даже си нямате и идея колко сте прав!
Но се чудя дали въпросната варварщина не е просто литературна хипербола.Медицински не мога да си го представя:да огънеш ребрата навън,да извадиш белите дробове...А даже пишат,че пускали после човека и той живеел няколко часа"за ужас на съплеменниците му".Без бял дроб?
цитирай
4. syrmaepon - Странна за нас днес е езическата философия
21.12.2012 08:30
жертвоприношението като даване,преди вземането,но до такава жестокост само човек може да стигне
цитирай
5. nicodima - Значи - технически е възможно до белите дробове!
21.12.2012 08:33
Твърдя го като патолог : )...
Белите дробове после няма как да се прехвърлят върху кожните ламба, наречени крила, освен ако не се фиксират с нещо върху тях. При отварянето на гръдната клетка, налягането върху белите дробове се увеличава, те не могат да се разгънат, колабират и човекът загива от хипоксия, ако преди това не е загинал от рефлекторна смърт при дразненето на междуребрените нерви, непосредствено изхождащи от гръбначния мозък.
Реално е възможно човек да остане жив известно време, но до отварянето на гръдната клетка. Вероятно палачите са били бързи - значи - травматичен шок!
Това с детските телца не го знаех за нашите земи - знаех за Картаген...
А, бе, каквото и да си говорим - човешка природа!
Интересен постинг - събуди професионалния ми интерес : )...
цитирай
6. mglishev - Никодима,
21.12.2012 09:28
в линка, дето съм го дал под текстчето, имаше наистина интересна дискусийка по темата. Понеже съм бос в медицината, там отначало твърдях, че било ставало дума за достоверно описание. По-грамотни хора обясниха същото като теб: че на практика не е възможно. Така че има две възможности - скандинавският материал или не е правилно разбран, или си е чиста литература.
цитирай
7. nicodima - Да, приблизително описание имаше в един от коментарите...
21.12.2012 09:42
То има и други механизми за предизвикване на смърт точно при този вид екзекуция, но те са доста сложни и не трябва да задълбавам, за да не се възмутят някои блогъри от "кръвопролитието" по страницата : )))...
Мисля, че не е само чиста литература, просто литературно са засилени ефектите.
цитирай
8. kapito - както и да е - гадно си е. доста даже. . ...
23.12.2012 14:23
както и да е - гадно си е.
доста даже ....грррррр
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624863
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата